РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Благоевград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210103326 по описа за 2024 година
И з да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. В.
И., ЕГН ********** адрес : гр., чрез адв. С. А., против Прокуратурата на Република
България,.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се осъдите Прокуратурата на
Република България, да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК по досъдебно
производство № 78523М-464/2023 г. по описа на Второ РУ - Благоевград и прокурорска
преписка № 10886/2023. на Районна прокуратура Благоевград, прекратено с постановление
от 13.09.2024 г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.09.2024г. до окончателното плащане. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 08.12.2023г. в град Благоевград управлявал автомобил,
собственост на неговия брат, В. В. И., като бил спрян за проверка от служители на 02 РУ
Благоевград, бил отведен в сградата на 02 РУП Благоевград, където му бил направен тест за
наличие на алкохол в издишания въздух, който бил отрицателен. Веднага след това му била
извършена и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Дръг-тест 5000“, като пробата отчела положителен резултат, с която проба ищецът
не бил съгласен. Посочва се, че бил попълнен и съответния протокол, бил придружен от
полицейските служители до СПО - Благоевград, където дал кръв и урина за изследване.
Посочва се, че за констатираното нарушение му бил съставен АУАН, както и ЗПАМ
№781/08.12.2023г. по чл. 171, т.1, б.б от ЗДвП, съгласно която му било отнето свидетелството
за управление на МПС и контролния талон. Посочва се, че било образувано досъдебно
производство № 7852 ЗМ - 464/2023г. за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК, като бил
задържан за срок от 24 часа. Бил му извършен обиск на жилището, в което живее, като
автомобилът, който управлявал бил отнет и върнат на собственика едва на 26.03.2024г.
Посочва се, че в последствие от изготвена токсилогичната експертиза в образуваното
досъдебно производство, се установило, че в представените от него проби не е установено
наличие на наркотични вещества. Твърди се, че на 13.09.2024г. от Районна прокуратура
1
Благоевград е изготвено постановление за прекратяване на наказателното производство
срещу ищеца, за което бил уведомен много по-късно, като свидетелството за управление на
МПС му било върнато през месец октомври 2024г. Твърди се, че в настоящия случай е
налице незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 343Б, ал. 3
НК, за период от повече от десет месеца, като от това обстоятелство са му причинени
неимуществени вреди, които се изразявали в постоянното безпокойство, което изпитвал през
всичките тези десет месеца, нервното напрежение и трудното заспиване. Отношението на
неговите близки се променило, тъй като те смятали, че действително е употребил наркотици.
Посочва се, че ежедневието му се променило, тъй като нямал право да управлявам МПС
много дълго време. В настоящия случай се твърди, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било съобщено на ищеца /обявено за безспорно на основание
чл. 145, ал. 1, т. 4 ГПК/ и по отношение на него, предвид изложеното, фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е завършен. На следващо място, се твърди, че по отношение
доказване на втората кумулативно изискуема предпоставка - настъпването на вреди, се иска
от съда да има предвид, че същите следва са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното повдигане на обвинение, като вредата представлява накърняване
имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага.
По отношение размерът на обезщетението се посочва, че същият зависи от степента и
характера на преживените болки и страдания от ищеца. Същият бил стресиран и много
притеснен, били му отправяни укори от най-близките му, че е употребил наркотици. При
наличието на незаконосъобразно повдигане на обвинение, то се сочи, че е напълно нормално
и е без съмнение, че производството се отрази негативно върху психиката и личния му
живот. Излага се, че са претърпени вреди, тъй като е засегната честта и достойнството му по
време на периода, през който било повдигнато обвинение за извършено престъпление за
които се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева, т.е. изживеният стрес, психическо напрежение и
емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното
обвинение. Твърди се, че тези отрицателни въздействия имат изява и в ограничаването на
възможността му да водя обичайния си начин на живот и се отразяват негативно на
емоционалността ми. Иска се от съда да намери, че предявения иск в размер на 2000,00 лева
е напълно доказан и относим като размер на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, които са били за период над 10 месеца. Посочва се, че самият факт на противоправно
лишаване от правоуправление на МПС предполага настъпването на емоционален стрес и
психически страдания, определен дискомфорт, неудобство и притеснение и съответно до
претърпени неимуществени вреди, още повече че срокът на отнемане на СУМПС е извън
разумния. Посочва се, че от резултата на химикотоксикологичната експертиза, обсъдена в
Постановление от 13.09.2023г., е доказано, че не е употребил наркотични вещества, поради и
което не е следвало да му се повдига обвинение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Преписи от исковата молба и приложенията
са редовно връчени на ответника на 23.01.2025 година, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран отговор по заявената искова молба, с който се оспорва
предявения иск, като неоснователен, както и се прави възражение за нередовност на
исковата молба. Към отговора на исковата молба е приложена и цялата преписка водена
срещу ищеца.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът не е имал качеството на обвиняем и
не му е повдигано обвинение. Посочва се, че след измененията на НПК, досъдебните
производства се образуват за факт на престъпление, а не срещу лице, поради което
неоснователно се явява и твърдението в исковата молба, че производството е било
образувано срещу ищеца конкретно. Посочва се, че досъдебното производство № 7852зм-
464/2023 г. по описа на 02 РУ - Благоевград е образувано на 08.12.2023 г., за факта на
престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК. Посочва се, че от материалите по делото се
2
установява, че на 08.12.2023г. във връзка с провеждана специализирана полицейска
операция, служители на 02 РУ - Благоевград - Ч., К. и М., около 11.40 часа в Благоевград
срещу комплекс „Кремен“ спрели за проверка лек автомобил марка и модел „.“ с рег. № ,
който се движел с посока от ул. ““ към ул. “. Установили, че автомобила се управлява от К.
В. И. от гр. Благоевград, като имал и спътничка в автомобила. Водачът се сторил
неадекватен на полицейските служители, поради което потърсили съдействие на колегите си
от Сектор “Пътна полиция“ за тестването му за употреба на алкохол и наркотици. Водачът е
отведен в сградата на 02 РУ - Благоевград за да бъде тестван, тъй като метеорологичните
условия не позволявали да бъде тестван на място. При тестването на лицето с техническо
средство „Дрегер Дръгтест 5000“, уреда отчел положителен резултат за употреба на опиати,
в проба № 339. Пробата за алкохол била отрицателна. На водача бил съставен АУАН и талон
за медицинско изследване № 0061341/08.12.2023г., както и ЗППАМ № 781/08.12.2023г. по
чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца. Полицейските служители от С“КП“ при ОД на
МВР - Благоевград отвели И. в СПО, където същия е дал кръв и урина за изследване.
Посочва се, че с оглед на последното е назначена и изготвена съдебна химико -
токсикологична /токсикохимична/експертиза, като видно от заключението по същата
пробите отговорят на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ - ВМА.
Конкретизирано е при изследване на пробата от кръв, че не се доказва наличие на алкохол и
наркотични вещества, като в дадената проба от урина е установено наличие на кодеин от
групата на опиатите. Посочва се, че изследването е извършено по надлежния ред,
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочва се,
че автомобилът, който И. е управлявал при спирането му от полицейските служители не е
бил негова собственост, като същия го е предал доброволно и след изготвяне на
оценителната експертиза е върнат на собственика. Посочва се, че в тежест на ищеца е да
докаже и твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с налично по
делото обвинение, както и техния размер. Излага се, че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдените негативни преживявания - уронване на престижа и личното
достойнство, накърняване на доброто име и репутация, злепоставянето сред
обществеността, дистанциране на приятели и познати, както и те да са пряк резултат от
образуваното производство. Излага се, че всички действия на прокуратурата във връзка с
образуването на производството са извършени на база достатъчно данни, а предвид липсата
на достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК, на ищеца не е повдигано
обвинение, а производството е прекратено. Според ответника необосновани са фактическите
твърдения на ищеца, че образуваното наказателно производство /на 08.12.2023г./ е
основание за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ.
Излага се, че отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде ангажирана във връзка
с твърденията за претърпени вреди вследствие образуваното производство, предвид липсата
на обективен елемент от деликта регламентиран в разпоредбата на чл.2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ,
а именно липсва качеството на обвиняем на ищеца. На следващо място се оспорва
предявения иск и по основание и размер. Излага се, че периодът на евентуално, недоказано
към момента от ищеца увреждане би обхващал времето от повдигане на обвинение /каквото
няма/ до прекратяването му с влязъл в сила акт /13.09.2024г./. В тази връзка се сочи, че
претендираното обезщетение е неоснователно, алтернативно изключително завишено и не
съответства на твърдените вреди и не е израз на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
вр.§1 от ЗОДОВ. В този смисъл се посочва, че няма да е проява на справедливост
определянето на обезщетение по - голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди още повече, че в настоящия случай не е налице и повдигнато обвинение на ищеца,
респективно на същия не е взимана мярка за неотклонение.
Относно размера на исканото обезщетение се твърди, че сочените претърпени тревоги
3
не следва да се вменят във вина на прокуратурата. От събраните доказателства се сочи, че
липсват такива, които да сочат разпространяване от страна на ответника информация в
средствата за масова информация относно случая, както и такива които да насочват, че
именно поради тази причина ищецът се е чувствал унижен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител поддържа
депозираната искова молба. Ангажира писмени и гласни доказателства. По същество
пледира за уважаване на предявения иск, като основателен и доказан. Претендират се и
сторени по делото разноски. Депозирано е и писмено становище, в което е изразено
становище по същество на делото.
Ответникът, чрез прокурор Г. оспорва предявения иск, като поддържа депозирания
писмен отговор. По същество пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен
и недоказан. Депозирано е писмено становище, в което се изразява становище по същество
на делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с тезите на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното към настоящото дело в оригинал ДП № 7852 ЗМ-
464/2023 година по описа на 02 РУ Благоевград, че същото е образувано на 08.12.2023
година при условията на чл. 212, ал.3 вр. чл. 356, ал.2 и чл. 362, ал. 2 НК за престъпление по
чл. 343б, ал.3 от НК затова, че на 08.12.2023 г. около 11:40 ч. в гр. Благоевград, в посока на
движение от улица „Георги Андрейчин“ към улица „Преслав“ срещу Комплекс „Кремен“ е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „“ с рег. № след употреба на
наркотични вещества/опиати/, установено по надлежния ред – техническо средство „Дръг
тест 5000“.
Установява се от приложените към ДП № 7852 ЗМ-464/2023 година по описа на 02 РУ
Благоевград Акт за установяване на административно нарушение № 1117915 от 08.12.2023
година, че ищецът К. В. И. на 08.12.2023 г. около 11:40 ч. в гр. Благоевград, на ул. "Пейо К.
Яворов" в посока от улица „Георги Андрейчин“ към улица „Преслав“ срещу Комплекс
Кремен е управлявал лек автомобил „“ с рег. №, собственост на В. В. И. от гр. Благоевград,
след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство
„Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARPK-0022, като пробата отчела положителен
резултат за „Опиати“.
С протокол за доброволно предаване от 08.12.2023 година К. В. И. доброволно е предал
1 брой лек автомобил „“ с рег. № и 1 брой ключ за лекия автомобил.
Със Заповед № 781/08.12.2023 г. на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. "б" от
ЗДВП – Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса
с отговорността, но не повече от 18 месеца.
В същия ден /08.12.2023 г./ в условията на неотложност е извършено претърсване в
рамките на ДП № 7852 ЗМ-464/2023 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, осъществено в
жилището на ищеца И., находящо се на адрес : гр. , при което не са намерени вещи,
относими към разследването или забранени от закон.
В хода на ДП са разпитани свидетелите В. Ч. и К. М., служители на 02 РУ Благоевград,
които установяват констатираното с АУАН нарушение от страна на И..
В хода на ДП е изготвена съдебно-оценителна експертиза на лек автомобил „“, като
видно от заключението на вещото лице същото е дало пазарна стойност на процесния лек
автомобил към 08.12.2023 година на 3270,00 лева.
От заключение на изготвената "Съдебно химикотоксикологична експертиза" се
установява, че в биологичните проби, взети от ищеца К. И. не е установено наличие на
4
алкохол и наркотични вещества.
С Постановление на прокурора от 26.03.2024 година лек автомобил „“, приобщен като
веществено доказателство по процесното ДП е върнато на собственика му В. В. И..
Установява се още от приложеното ДП, че по същото ищецът не е привлечен в
качеството на обвиняем, като срокът на разследване е продължаван, с оглед необходимостта
от изготвяне на назначената химическа експертиза, но е разпитван като свидетел.
Вследствие на експертното заключение с Постановление от 13.09.2024 г. на прокурор
от РП-Благоевград наказателното производство на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1 и чл.
24, ал.1, т.1 НПК е прекратено.
От показанията на разпитания по настоящото дело свидетел Р. Д.се установява, че
работи като таксиметров шофьор и покрай работата му познава ищеца, тъй като дълго време
същият използвал неговите услуги и го возел. Това било в периода от времето когато му
взели шофьорската книжа до септември-декември 2024г. Сочи, че ищецът е гълъбар, като
същият разплождал гълъби и ги продавал на пазара. Сочи, че и той се занимава с гълъби и
всеки ден всички гълъбари се събирали в барчето в кв. „Грамада“, като всеки ден
свидетелят отивал и взимал ищеца И. от жилището му за кафе, по работа, вози го, за да
ходят да вземат жито за гълъбите. Сочи, че му били вързани ръцете от момента, в който му
взели шофьорската книжка и нямало на кой да разчита, поради което ползвал неговите
услуги, за което си заплащал. Споделя, че К. му е казал, че шофьорската книжка му е взета
заради отчетена дрога, но той не знаел дали взима дрога. Споделя още, че К. бил притеснен
и казвал, че никога не е ползвал през тези години дрога. Освен с гълъбите, не знаел с друго
да се занимава, като ежедневно се налагало К. да пътува натам-насам.
Видно е, че досъдебното производство е продължило от 08.12.2023 година до
изготвяне на постановлението за прекратяване на ДП - 13.09.2024 година, т.е. около 9
месеца, като няма категорични доказателства да е бил задържан от полицейските органи.
С оглед на така установените факти, съдът приема, предявения иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/
за неимуществени вреди за частично основателен, предвид следното :
Според цитираната норма, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното преследване е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По въпроса за ангажирането на отговорността на Държавата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за водено досъдебно производство, по което не е повдигнато обвинение в престъпление,
макар да са извършвани процесуални действия (разпит на свидетели и заключение на
медицинска експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал
в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на
престъпление, е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, напр.: решение №
341/05.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., ІV г. о., ГК решение № 187/13.06.2012 г. по
гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ІV г.
о., както и в решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на IV г. о. и решение №
397/26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на IV г. о. Според същата употребеният в чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да се тълкува в по-
широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален
смисъл. При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за
извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, макар и да не е
5
повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Когато
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. В същия смисъл е
решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., ІІІ г. о., ГК, както и решение №
50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, в което е дадено същото
разрешение, а именно - Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане за 24
часа" по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал.1, т.1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343б, ал.3 НК, което е прекратено поради липса
на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Това е така,
защото искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена
принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и
подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане
на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване
на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди. По правната си същност
искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е
същия иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във
връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по
голямото, може и по - малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу
уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е
прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.
Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното
лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие
за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице,
както и принудителните административни мерки. Факта на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако впоследствие наказателното производство е прекратено,
което е основание за ангажиране отговорността на държавата по цитираната разпоредба,
съдът счита, че в процесния случай е налице. За извода си съобрази практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 50009 от 08.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК,
и цитираните в него актове на ВКС, според която изразът в нормата от ЗОДОВ "обвинение в
извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното
производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът по т.3 на чл. 2, ал.1
от ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи
вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние.
В конкретния случай от приложеното ДП № 7852 ЗМ-464/2023г. по описа на 02 РУ -
Благоевград образувано на 08.12.2023 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК,
като се визира деянието на ищеца К. И. при извършената му проверка от полицейските
6
служители – управление на поверения му автомобил, след употреба на наркотични
вещества, какъвто резултат е показал направения му тест, е очевидно, че ищецът е
единственото лице, което е могло да извърши деянието, за което производството е
образувано, поради което за отговорността на държавата е без значение дали той е
привлечен в качеството на обвиняем. Същевременно на ищеца е отнето СУМПС със Заповед
за прилагане на ЗППАМ № 781/08.12.2023 г., изд. от инспектор при сектор "Пътна полиция"
на РУ – Благоевград към ОДМВР Благоевград, при което ищецът е търпял вреди.
Предвид доказаното основание за ангажиране отговорността на държавата, съдът
съобрази чл. 4 от ЗДОВ, според който отговорността е за всички вреди имуществени и
неимуществени, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно
обезщетение се дължи при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Съдът счита, че се установява причинно следствената връзка между воденото
наказателно преследване и състоянието на ищеца, преценявайки събрания доказателствен
материал досежно психическото и физическо му състояние по време на досъдебното
производство, които вреди са обичайни за такива случаи. Това са вредите /сочени в
съдебната практика напр. в Р. 480/23.4.13 г. по гр. д. № 85/12 г на ВКС/, които се изразяват в
нравствените емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че през
периода на наказателно производство лицето изпитва неудобства, да се чувства унизено,
притеснено и несигурно; да се накърняват моралните и нравствените му ценности; да се
нарушава социалното му общуване.
За настъпили вреди в настоящото производство са събрани гласни доказателства.
За обезщетяването на вредите, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сочи, че размерът на
обезщетението се определя по справедливост. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС е указано, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективните данни, установени по
делото - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. В този смисъл с решение № 123/23.06.2013г. по гр. д. № 254/14 г. на
ВКС, III г. о., постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за
спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и
обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи
за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Обезщетението трябва да е съразмерно с болките и страданията на пострадалото лице, като
се съобразят конкретните данни по делото, както и обществените представи за
справедливост. Тази преценка, следва да се направи въз основа на тежестта на повдигнатото
обвинение, дали е от общ или частен характер, какво наказание се предвижда за него, дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното производство, вида на мярката за неотклонение;
разгласяването чрез медиите; има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните
преживявания на ищеца и отражение върху живота му – семейство, професионална и
обществена среда. Това е постановено от ВКС в решения по чл. 290 от ГПК – Р №
832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г.; Р № 708/14.1.11 г. по гр. д. № 1389/09 г., Р №
407/26.5.10 г. по гр. д. № 1273/09 г. и др.
7
Съдът съобразявайки изброените критерии с конкретно установените по настоящото
дело факти, счита иска за основателен за сумата от 850,00 лв., предвид следното :
образувано е досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 НК във
връзка извършената проверка на ищеца от полицейските служители – за управление на
автомобил, след употреба на наркотични вещества, какъвто резултат е показал направения
му тест, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева глоба; това престъплението по чл.
343б, ал.3 от НК, за което е водено наказателното производство срещу ищеца, не се
квалифицира като тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, но срокът на наказателното
производство е надхвърлил законово определеният и съответно възприет като разумния
такъв. От разпитания по делото свидетел се установи, че лишавайки от СУМПС ищецът е
бил лишен от възможността да управлява МПС, свободно да се придвижва, да извършва
ежедневните си дейности. Свидетелят посочва, че ищецът се занимава с отглеждането на
гълъби, за които ежедневно полагал грижи в закупуване на храна, продажбата им, като за да
извършване на тази дейност се налагало ежедневно в този период на отнемане на СУМПС да
ползва неговите таксиметрови услуги, за което е заплащал същите. Не се установи това
обстоятелство да се е отразило на неговото здравословно състояние, не се събраха данни за
конкретните преживявания на ищеца и как това се е отразило върху живота му – семейство,
професионална и обществена среда. Единствено се установява от гласните доказателства, че
отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца е създало за него пречки да
изпълнява личните си ангажименти.
Предвид изложеното, съдът счита, че иска срещу прокуратурата за неимуществени
вреди е основателен за размер на обезщетението от 850,00 лв., като над уважения размер до
претендирания такъв от 2000,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира, че това е размер, съответстващ и на жизнения стандарт и на конкретните
икономически условия за живот в страната. Върху уважения размер на претенциите се
дължи законна лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 21.09.2024г. В т.4 на ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. №
3/2004 г., ОСГК, е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент
на погасителната давност възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство - чл.2, т.2, изр.2 ЗОДВПГ /понастоящем чл. 2, ал.1, т.3, пр.2
ЗОДОВ/. Затова искането за присъждане на законна лихва, считано от 13.09.2024 г. е
неоснователно.
Тъй като иска за неимуществени вреди е уважен частично, то на основание чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените разноски за
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на
предявения иск, а именно сумата от 216,75 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. В. И., ЕГН
********** адрес : гр. сумата от 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно
преследване за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 НК по досъдебно производство №
78523М-464/2023 г. по описа на Второ РУ - Благоевград и прокурорска преписка №
10886/2023. на Районна прокуратура Благоевград, прекратено с постановление от 13.09.2024
г. на прокурор от същата прокуратура, ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство
8
– 21.09.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за размера
над уважения размер от 850,00 лв. до претендирания от 2000,00 лв., както и искането за
присъждане на законна лихва, считано от 13.09.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. В. И., ЕГН
********** адрес : гр. , сумата от 216,75 лв. /двеста и шестнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважения размер на
иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9