РЕШЕНИЕ
№ 4022
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110113644 по описа за 2023 година
Предявена е молба с правно основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от
Закона за закрила на детето.
В нея молителят Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна, чрез представителя си
Директора Х.С.М. заявява, че спрямо детето В. М. Д. е взета мярка за закрила, като е
настанена временно в семейството на С. И. Р. – прародител на детето - баба по майчина
линия.
В молбата се сочи, че детето В. М. Д. е с родители - майка М. В. И. и баща М. Д. Е..
Майката още в ранна детска възраст създала съжителство на съпружески начала, от което
съжителство било родено първото й дете – Станислав. Съжителите, обаче били в тежки
конфликтни отношения, като съжителят бил с множество криминални прояви. След
настъпилата раздяла между съжителите майката започнала да променя местоживеенето си и
партньорите си. От съжителството й с М. Д. Е. било родено детето В. М. Д.. Майката
отдавала приоритет на личния си живот и пренебрегвала грижите за децата си. Нямала
постоянна работа, не реализирала доходи. Поради това детето В. било изведено от
семейната среда на майката и настанено в приемна среда. Впоследствие мярката за закрила
била променена, като детето било поверено на грижите на своята баба по майчина линия С.
И. Р., като настаняването в нейното семейство било извършено с решение на съда от 2019 г.
С последващ акт на съда от 2021 г. настаняването на детето в семейството на бабата било
продължено. Към момента детето не можело да бъде реинтегрирано. Майката се намирала
извън страната трайно, а бащата също не бил в състояние да се грижи а детето.
1
Предвид горните обстоятелства ДСП гр. Варна моли съда да постанови решение, с което
да настани детето В. М. Д. в семейството на С. И. Р. – прародител на детето - баба по
майчина линия.
На откритото съдебно заседание молителят, чрез представителя си юрисконсулт Т
поддържа молба и моли тя да бъде уважена.
Назначеният на детето особен представител – адв. М. И. от Адвокатска колегия – Варна
изразява становище, че молбата е основателна, поради което моли съда, същата да бъде
уважена.
Майката на детето М. В. И. не се явява на съдебното заседание и не изразява становище
по молбата.
Бащата на детето М. Д. Е. не възразява детето да бъде настанено в семейството на
бабата. Заявява, че не е в състояние да полага грижи за детето, тъй като има
новосформирано семейство и се грижи за три деца.
Бабата на детето по майчина линия С. И. Р. потвърждава желанието си да се грижи за
детето.
Като съобрази всички приложени по делото писмени доказателства и като изслуша
участниците в процеса, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното:
Детето В. М. Д. е родено на *****г. в гр. В и е с родители майка М. В. И. и баща М. Д.
Е., което е видно от представеното по делото удостоверение за раждане от **** г., издадено
въз основа на акт за раждане № *** г. на ***. Със Заповед № ЗД/Д-***** г. на Директора на
ДСП гр. Варна е продължено настаняването на детето В. М. Д. семейството на С. И. Р.
временно, до решаване на случая по съдебен ред.
От останалите представени по делото писмени доказателства – социален доклад № ****
г.; Решение №*** г. по гр. д №**** г. по описа на ВРС, вляло в законна сила на 13.03.2019
г.; Решение №**** г. по гр. д. №** г. по описа на ВРС, вляло в законна сила на 02.09.2021
г.; както и от становищата на участниците в производството, се установява следното: Детето
В. М. Д. е второто от децата на майката М. В. И., като то е родено от съжителството й с М.
Д. Е., с когото двамата са нямали сключен граждански брак. Първото дете на майката –
Станислав е родено от съжителството й с друг мъж, още когато майката е била
непълнолетна. След множество конфликти майката се разделя с първия си съжител и
установява съжителство с бащата на В.. През 2012 г. след сигнал за упражнявано насилие
спрямо децата от майката и съжителя й, двете деца са изведени от семейната среда, като
спрямо тях са предприети мерки за закрила. Впоследствие през 2013 г. децата са върнати в
семейството на майката, но през 2015 г. за пореден път спрямо двете деца е предприета
мярка за закрила, като В. М. Д. е настанена в приемно семейство. Известно време след това
майката М. В. И. напуска страната, установява се трайно в чужбина, където създава поредно
съжителство, от което има дете. Бащата М. Д. Е. също сформира ново семейство, от което
има деца и към момента отглежда три деца. През месец ноември 2017 г. бабата на В. по
2
майчина линия С. И. Р. подава заявление до ДСП Варна, в което изразява желание да се
грижи за детето. Така с горепосочените решения на РС – Варна последователно детето е
настанявано в нейното семейство, като с последното решение детето е било настанено за
срок от две години, който срок е до 02.09.2023 г.
Видно е, че към настоящия момент срокът на настаняването на детето е изтекъл. Не са
налице условията за реинтеграция на детето, тъй като майката е извън страната трайно и не
проявява ангажираност по отношение отглеждането на детето В.. Бащата също не се грижи
за детето по причина, че има друго семейство и няма други близки, освен бабата по майчина
линия, които имат възможност и желание да отглеждат детето. За С. И. Р. е установено, че
адекватно се справя с отглеждането на детето, задоволява необходимите потребности на
детето и му осигурява подкрепа и сигурност. На откритото съдебно заседание самата Р.
изразява изричното си желание да се грижи за детето.
След гореизложеното, съдът счита, че безспорно са налице всички условия детето В. М.
Д. да бъде настанено в семейството на С. И. Р., баба по майчина линия. Отглеждането на
детето в биологичната му семейна среда е приоритет и винаги е за предпочитане, но в
случая е очевидно, че родителите на детето трайно и без основателна причина не полагат
необходимите грижи за него. В този смисъл молбата на Дирекция “Социално подпомагане”
– гр. Варна е основателна и като такава следва да се уважи. Настаняването на детето следва
да е за срок от три години, считано от влизане на настоящото решение в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето В. М. Д., с ЕГН **********, с родители: майка – М. В. И., с ЕГН
**********, с адрес **** и баща – М. Д. Е., с ЕГН **********, с адрес ***, *, в семейството
на С. И. Р., с ЕГН ********** – баба по майчина линия, с адрес: ***** ЗА СРОК от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на настоящото решение в сила.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3