Решение по дело №1718/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2110
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 30 юли 2022 г.)
Съдия: Камелия Василева
Дело: 20223110101718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2110
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20223110101718 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от П. АТ. ИЛ. срещу ЗК
“Л.И.”АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 3448.20 лева, представляваща
дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на : заден ляв ъгъл броня; заден десен ъгъл броня; задна средна
броня; носач задна броня; задна дясна комбинирана светлина; задна врата;
задна престилка; заден ляв рог; заден десен рог; капак резервна гума; пръстен
резервна гума; теглич заден и парктроник заден ляв на л.а. М.П. 3.2 ДИД М Т
с рег.№В ** ВМ, причинени в резултат на реализирано на 08.12.*г. ПТП на
път първи клас №2 след кръстовището за гр.Игнатиево, което е реализирано
по вина на водача на л.а. О.В. с рег.№ В **Р, застрахован по договор за
гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба -10.02.2022г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 08.12.*г. предоставила личния си автомобил л.а.
М.П. на М.М., който на същата дата около 16.50 ч. се движел по път първи
клас № и на около един километър след кръстовището за гр.Игнатиево,
предприел маневра за завиване наляво и преди да извърши маневрата бил
блъснат отзад от л.а. О.В. с рег.№ В **Р. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които след посещение на ПТП на място и
след изясняване на механизма му и участниците в него, съставили
Констативен протокол за ПТП №**. В него като виновен водач бил посочен
водача на л.а. О.В. с рег.№ В **Р, а като причина за настъпване на ПТП била
посочена, че водачът на л.а. О.В. с рег.№ В **Р се движел с несъобразена
1
скорост и блъска спрелият и завиващ наляво към вилната зона с пуснат
пътепоказател л.а. М.П. 3.2 ДИД М Т с рег.№В ** ВМ, управляван от М.М..
Твърди се, че л.а., управляван от виновния водач бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество със срок на
действие 14.11.*г.- 13.11.2022г., която полица била действаща към датата на
ПТП. На 10.12.*г. ищцата уведомила застрахователя, като същият извършил
оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-
заключение за вреди на МПС по щета №**-**. В описа като увредени детайли
били описани : заден ляв ъгъл броня; заден десен ъгъл броня; задна средна
броня; носач задна броня; задна дясна комбинирана светлина; задна врата;
задна престилка; заден ляв рог; заден десен рог; капак резервна гума; пръстен
резервна гума; теглич заден и парктроник заден ляв. Излага, че като
застрахователно обезщетение получила сумата от 935 лева, която не можела
да покрие щетите. След направена справка в няколко сервиза ищецът
установила, че ремонтът за възстановяване на автомобила в състоянието, в
което е бил преди ПТП възлиза на 4 636 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД “Л.И.” е депозирал отговор на
исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на иска.
Предявеният иск се оспорва по основание и размер. Сочи се, че по
доброволен ред е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 935.75
лева, което отговаряло на действително претърпените вреди и било
съобразено с техни1еското състояние на автомобила, наличието на предходни
щети по част от засегнатите детайли, възрастта и действителната пазарна
стойност на цялото МПС. Оспорват се твърденията на ищцата, че ремонтът на
процесния автомобил възлиза на сумата от 4 636 лева. Излага се, че е
икономически несъобразно извършването на ремонт на такава стойност
предвид средната пазарна стойност на автомобила, която възлизала на
приблизително същата сума.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил М.П. с
рег. №В ** ВМ, от което е видно,че собственик на същия е П. АТ. ИЛ..
В Констативен протокол за ПТП №**/08.12.*г. е отразено, че на
08.12.*г. в 16.50 ч. на път първи клас№2, около 1 км след кръстовището за
гр.Игнатиево участник 1 – М.М. с л.а. О.В. с рег.3В **Р поради движение с
несъобразена скорост блъска спрелия и завиващ наляво към вилна зона с
пуснат пътепоказател участник 2 – М.М., управляващ л.а. М.П. с рег.№В**
ВМ.
Представен е Опис –заключение по щета №**-**/10.12.*г., изготвен от
2
ЗК“Л.И.“ по отношение на л.а. М.П. с рег.№В** ВМ, в който са описани като
увредени детайли –заден ляв ъгъл броня; заден десен ъгъл броня; задна
средна броня; носач задна броня; задна дясна комбинирана светлина; задна
врата; задна престилка; заден ляв рог; заден десен рог; капак резервна гума;
пръстен резервна гума; теглич заден и парктроник заден ляв.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ уврежданията,
които са установени от застрахователя са в задната част на автомобила в
зоната на удара и е възможно да са причинени от описаното в исковата молба
ПТП. Общата стойност на необходимите средства при съобразяване на
пазарни цени за оригинални части към датата на настъпване на ПТП, е в
размер на 3 742.89 лв. Общата стойност на необходимите средства при
съобразяване на пазарни цени на части от алтернативни доставчици, е в
размер на 2 280.04 лв. Общата стойността на необходимите средства за труд и
материали поотделно и като обща сума за отстраняване на вредите по
автомобила при съобразяване на средни пазарни цени на труда, предлагана в
поне три сервиза, които притежават сертификат за качество по ISO
9001:2008, е в размер на 1 890.88 лева която включва следните позиции.
Общата стойност на необходимите средства за труд и материали поотделно и
като обща сума за отстраняване на вредите по автомобила при съобразяване
на средни пазарни цени на труда, предлагана в поне три сервиза, които не
притежават сертификат за качество по ISO 9001:2008, е в размер на 854.08
лева.Всички увреждания по процесния лек автомобил са в задната чат на
превозното средство, вследствие на удар в посока отзад напред. Налице е
отлагане външните детайли на червено на цвят вещество (вероятно боя).
Уврежданията, получени вследствие на удар в задната част на превозното
средство, при съприкосновение с предмети с неправилна форма, с червен
цвят, каквито биха могли да бъдат външни детайли от предната част на друг
автомобил. При протичането на удара детайлите на другото превозно
средство потъват след първоначалното съприкосновение с капак резервно
колело и влизат в съприкосновение със задна броня, теглич заден и други в
посока отзад напред и отгоре надолу.Увредените детайли по лек автомобил
„М.П. е възможно да са увредени по степен и вид при съприкосновение с лек
автомобил „О.В.". Съгласно предоставения снимков материал на
уврежданията експертизата не установява увреждания, които да не
кореспондират с механизма произшествието. Средната пазарна стойност на
процесния автомобил към датата на ПТП е 9 200 лева. От автомобила са
запазени 80 %.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка
3
„Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки : вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че л.а. О.В. с рег.№В **Р е бил застрахован към датата на ПТП в
„Л.И.”АД по силата на полица Гражданска отговорност на автомобилистите.
От проведената САТЕ се установява, че описаните от застрахователя
увреждания по лек автомобил М.П. е възможно да са настъпили от
описаното в исковата молба ПТП, предвид и на което съдът приема за
доказан механизма на настъпване на щетите по автомобила, управляван от
ищеца.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В тази
хипотеза обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената
застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно КЗ, е тази, срещу
която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за
обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към
посочения по-горе момент. В обичайния случай стойността на щетата
съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото
имущество. При определена от експерта САТЕ стойност на разходите,
необходими за отстраняване на уврежданията и стойността на автомобила
към датата на ПТП се установява,че не е налице тотална щета по смисъла на
чл.390 КЗ.
4
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че обезщетението следва да се определи по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се изследване на въпроса за надхвърляне
на минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Принципът
на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние
преди увреждането. Тъй като действителната стойност на вредата следва да
бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената за оригинални части и цената за алтернативни части,
и средната стойност за труд в сертифицирани по ISO сервизи и такива, които
не притежават сертификат, като обезщетението в настоящия случай при
съобразяване на изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 4383.95
лева. От тази сума следва да се приспадне вече изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 935.75 лева, като сумата подлежаща на присъждане
на ищеца възлиза в размер на 3448.20 лева.
По разноските :
5
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените
направените разноски в настоящото производство в размер на 135.93 лева – за
заплатена д.т., 250 лева за депозит за вещо лице по извършената САТЕ и 570
лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
ответната страна на основание чл.78,ал.1 ГПК.

На горните съображения съдът :

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.“, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.“**“ №51 да заплати на П. АТ. ИЛ., ЕГН:
********** с адрес гр.Игнатиево, ул.“*“ №1 сумата от 3448.20/три хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет ст./ лева,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на : заден ляв ъгъл броня; заден десен ъгъл броня;
задна средна броня; носач задна броня; задна дясна комбинирана светлина;
задна врата; задна престилка; заден ляв рог; заден десен рог; капак резервна
гума; пръстен резервна гума; теглич заден и парктроник заден ляв на л.а.
М.П. 3.2 ДИД М Т с рег.№В ** ВМ, причинени в резултат на реализирано на
08.12.*г. ПТП на път първи клас №2 след кръстовището за гр.Игнатиево,
което е реализирано по вина на водача на л.а. О.В. с рег.№ В **Р, застрахован
по договор за гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -
10.02.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432,ал.2 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.“, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.“**“ №51 да заплати на П. АТ. ИЛ., ЕГН:
********** с адрес гр.Игнатиево, ул.“*“ №1 сумата от 957.93/деветстотин
петдесет и седем лева и деветдесет и три ст./ лева, представляваща
сторените съдебни разноски в производството, на основание чл.78, ал.1
ГПК.


6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7