Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 10784/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 10.07.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Ж.Ж. срещу Решение № 141199
от 13.06.2019 г. по гр.д. 23708/2017 г. на СРС в частта, с която са уважени
исковете на С.В. срещу „Т.С.“ ЕАД по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, а по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - в размер на
8 104,16 лв.
Твърди, че процесното
уволнение е законосъобразно, като на ищеца са поискани обяснения за извършени
от него дисциплинарни нарушения – не е извършвал проверка – обход, оглед на
съоръженията в паркотелката съгласно маршрутна карта в началото, края на
смяната и при промяна режима на работа. Съдът не е обсъдил приетите по делото
видеозаписи, от които се установя, че ищецът оставя без надзор пулта в
паркотелното помещение и поверените му съоръжения. От представените дневници от
всички дни, в които ищецът е бил на работа, е видно, че същият не е вписвал
коректно информацията от извършени обходи, от приемане и предаване на смяната и
от показанията на котлите. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът
допуснал свидетели за установяване на обстоятелството, че ищецът е отказал да
получи заповедта за уволнение. Разпитът на свидетелите не бил допуснат за други
обстоятелства, но въпреки това съдът обсъдил техните показания в частта за
допуснати от ищеца нарушения. Неправилно е прието, че процесната заповед не
съдържа мотиви за извършване на дисциплинарно нарушение. Ищецът е извършил
редица системни дисциплинарни нарушения. Дори и да се приеме за доказано само напускането
на работа преждевременно в 3 работни дни, независимо че ищецът е бил сменен
по-рано от колегата си за смяна, също е налице системно нарушаване на трудовата
дисциплина. Неоставянето на пулта за управление без надзор не е доказано по
безспорен начин и представлява само ищцово твърдение. Неспазването на
утвърденото работно време съставлява винаги основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Системно нарушение е налице при съвкупност от три или
повече еднородни или разнородни дисциплинарни нарушения, при условие че
работникът/служителят не е санкциониран за едно от нарушенията, а наказанието
за останалите нарушения да не е заличено по описания ред. Иска отмяна на акта в
обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от С.В., в който я оспорва като
неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е допустима
като постъпила в срок от надлежна страна с интерес от обжалване срещу обжалваем
акт.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
С обжалваното решение
е прието, че наложеното най - тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ е
прекомерно тежко за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. От събраните
по делото доказателства не се установява ищецът да е спял на работното си място
и да е отсъствал продължително време от него. Конкретни твърдения за тези
обстоятелства не са изложени в отговора на исковата молба и в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Единственото дисциплинарно нарушение,
чието извършване не е спорно между страните, е напускането на работа
преждевременно в три работни дни няколко минути преди края на смяната си, и то
след като се е явил друг работник. Дори и самият работодател не твърди, че през
тези няколко минути пултът за управление е останал без надзор. Основателността
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до основателност и на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е частично
основателен за сумата от 8 104.16 лева, посочена в експертното заключение, тъй
като от трудовата книжка на ищеца се установява, че ищецът не е бил в трудово
правоотношение през определения период от 6 месеца.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
От трудова
книжка на С.В., заповеди № 7/21.03.2017 г. и № 28/21.03.2017 г., и двете на изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД, свидетелски показания на Б.К.и А.А.и График за работа
на служителите в ОЦ „Земляне“ през м. 02.2017 г. се установява, че ищецът е
работил на трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „оператор парни
съоръжения“ в Отоплителна централа „Земляне“ за периода 03.10.1988 г. –
23.03.2017 г., когато му били връчени същите две заповеди във връзка с
прекратяване на трудовото му правоотношение с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ при отказ да ги подпише, удостоверен с подписа на
горепосочените двама свидетели (I – 15-16, 9-14, 276 – 277, 112).
От Таблица за
отчитане явяването и неявяването на работа през м. 02.2017 г., График за
работа на служителите в ОЦ „Земляне“ през м. 02.2017г., Дневници на дежурен
инженер за приемане на смяната през м. 02.2017 г., Сменна ведомост на
Отоплителна централа „Земляне“ (Парокотелна инсталация) и Дневници за приемане
на смяната на оператор „Парни съоръжения“ се установява, че заедно със свид. С.Б.ищецът
е носил дежурство на следните дати през
2017 г.: 04.02, 08.02 и 12.02, на първи (нощни) смени от 19,00 ч на
съответния ден до 07,00 ч на следващия ден (I – 87; 112; 119, 123, 127; 174,
176, 179; 213, 217, 222), както и на 03.02
и 11.02 на втори (дневни) смени от 07,00 ч до 19,00 ч на съответния ден (I
– 87; 112; 116, 124; 173, 178; 210, 219).
От искане за
обяснения, получено от ищеца на 23.02.2017 г., и неговите обяснения от 24.02.2017
г. се установява, че ответникът е провел производство по чл. 193 КТ за приемане
на обяснения от работника/служителя преди налагане на дисциплинарно наказание (I - 7-8; 85).
Първият въпрос
от искането за обяснения не сочи конкретно нарушение на трудовата дисциплина и
препяства правото на защита на ищеца в дисциплинарното производство по чл. 193 КТ, както и формирането на обоснована преценка от работодателя относно
налагането на дисциплинарно наказание (Решение № 159 от 7.06.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 563/2019 г., IV г. о.;
Решение № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г., III г. о.; Решение
№ 432 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., III г. о.).
Искането за
обяснения не съдържа въпроси относно следните нарушения, за които ищецът е наказан:
нарушаване на забраната да има двама служители по време на смяна с изключение
на случаите на обход или по разпореждане на главния инженер на „ТИ“, установена
в горепосочената инструкция; неизвършване на необходимите обходи по време на
дежурствата в съответствие с изпълняваната дейност и заеманата длъжност и
непопълване своевременно оперативната документация в съответствие с
изпълняваната дейност и заеманата длъжност. Така с т. 2, т. 3 и т. 4 от Заповед
№ 7/21.03.2017 г. на ищеца незаконосъобразно е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ при липса на проведена процедура по чл. 193 КТ.
Липсата на
поискани обяснения за някои от нарушенията по заповедта за дисциплинарно наказание
не освобождава съда от задължението да прецени дали останалите нарушения, за
които са поискани обяснения и които са посочени в исковата молба, са
действително извършени и обосновават наложеното дисциплинарно наказание, тъй
като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно
основание за търсене на дисциплинарна отговорност (Решение № 77 от 13.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 3229/2013 г., IV
г. о.; Решение № 311 от 9.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 168/2012 г., III г. о.;
Решение № 379 от 24.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.).
Относно оставянето без надзор пулта за управление в
парокотелното помещение и поверените на ищеца съоръжения
Вторият въпрос
на искането за обяснения касае горепосоченото нарушение. Същото може да бъде
изведено от неизпълнението на следните задължения по т. II от Длъжностна
характеристика за длъжността „оператор, парни съоръжения“, връчена на ищеца на
01.12.2016 г. (I – 73-76), за безопасно управление на парни съоръжения в
отоплителния център, които могат да бъдат надлежно изпълнени само при надзор
пулта за управление в парокотелното помещение и на съоръженията с повишена
опасност - управление и контролиране параметрите на парните котли в
съответствие с експлоатационните инструкции, наблюдение показанията на
контролно-измервателните прибори и работата на автоматичните регулатори и
сигнализацията, участие в откриване на неизправности в работата на съоръженията
и вземане на мерки за тяхното отстраняване.
От показанията
на свид. М.Г., Длъжностна характеристика за длъжността „технически сътрудник (видеонаблюдение)“,
връчена на същия свидетел на 03.01.2017 г. и писмо от 21.07.2020 г. на дирекция
„Осигуряване и краткосрочни плащания“ на НОИ се установя, че лицето е работило
на длъжност „технически сътрудник (видеонаблюдение)“ при ответника на процесните
три дати през м. 02.2017 г. - 04, 08 и 12, през които не е бил в отпуск поради
временна неработоспособност (II – 88, 88г; 107-110, 104). Съдът не кредитира като
верни неговите показания в частта относно поведението на ищеца на трите дати. Същият
твърди, че на тези дати е носил дежурство на първи (нощни) смени, които
съвпадали с нощните смени на ищеца и другият свидетел С.Б., както и че на
13.02.2017 г. е бил нощна смяна. От представената Таблица за отчитане явяването
и неявяването на работа от отдел „Контролен“, към който се числи и свид.
Гендов, се извежда, че на 04, 08 и 12.02.2017 г. същият е носил дежурство на
втори (дневни) смени, а на 13.02.2017 г. е бил почивка (II - 111). Цифрата „2“, посочена в горната
таблица, означава втора (дневна) смяна, както е посочено в График за работа на
служителите в ОЦ „Земляне“ през м. 02.2017 г. (I - 112)
при липса на представени доказателства за извод в противоположен смисъл.
Според
показанията на свид. Б.същият е бил на работа заедно с ищеца на 04.02.2017 г.,
08.02.2017 г. и 12.02.2017 г. (II – 87, 87г). Съдът не
кредитира неговите показания в пълна степен относно
извършването от ищеца на твърдяното нарушение, тъй като не съответстват напълно
на останалите доказателства по делото. Свид. Б.твърди, че на кадъра на стр. 9
от заключението не разпознава лица, а на същия кадър ясно се вижда лицето на
ищеца, насочено към пулта за управление (II - 51). Той е и евентуално заинтересован
от изхода на делото, тъй като работи при ищеца към 20.01.2020 г, когато е
разпитан в открито съдебно заседание.
Съгласно заключението
на съдебната компютърно-техническа експертиза, прието по делото и неоспорено от
страните, шестте видео файла, записани на оптичния диск, предоставен от „Т.С.“
ЕАД, обхващат периода от 22,46 ч на 12.02.2017 г. до 05,44 ч на 13.02.2017 г. (II - 47). Изследван е период от повече от 6
часа само относно една от процесните дати по заповедта за уволнение –
12.02.2017 г., когато ищецът е носил дежурство на първа (нощна) смяна с
продължителност от 19,00 ч на същия ден до 07,00 ч на следващия ден. Всеки
запис е с различна продължителност и направен през различни интервали от време,
като общата им продължителност е 10 минути и 45 секунди (II - 81, 82). Поради тази
кратка продължителност на записите вещото лице е посочило, че не може да даде
конкретно заключение дали ищецът е оставял без надзор пулта за управление в
парокотелното помещения и поверените му съоръжения (II - 82). Записите, въз
основа на които е изготвено заключението, не съдържат сведения за другите две
процесни дати – 04.02.2017 г. и 08.02.2017 г.
От горното
заключение и показанията на свид. Б.се установява, че Оператор 2 съгласно
използвания израз в заключението е ищецът, който на нощната смяна на 12.02.2017
г. е носил очила и панталон със светъл цвят (II - 51).
Само за една част от тези 10 минути и 45 секунди ищецът е оставял без надзор
пулта, докато е бил в командната зала на парокотелното помещение (II – 52;
55-57; 60; 63-64) или извън нея, тъй като във втория случай може да е правил
обход по време на смяната (II – 50; 65; 70-71), а има и кадри, възпроизведени в
заключението, от които е видно, че ищецът е бил в командната зала и не е
оставял без надзор пулта за управление и поверените му съоръжения (II - 51, 67, 74, 75).
Дисциплинарните
нарушения остават недоказани за остатъка от периода от 22,46 ч на 12.02.2017 г. до 04,40 ч на
13.02.2017 г., посочен в заповедта за уволнение (извън съответната част от тези
близо 10 минути), както и за другите две процесни дати 04.02.2017 г. и
08.02.2017 г. При липсата на други доказателства относно нарушенията единствено
показанията на свид. Богданов, които съдът не възприема като достоверни в пълна
степен, не са достатъчни за доказване на твърденията на ответника, че в рамките
на същия времеви остатък (извън съответната част от тези близо 10 минути),
както и на 04.08.2017 г. и 08.02.2017 г. ищецът е извършил процесните
нарушения, за които е наказан с т. 1 от заповедта за уволнение. Дори и въз
основа на заключението на вещото лице и показанията на свид. Б.да се приеме, че
в съответната част от тези близо 10 минути ищецът е оставял без надзор
процесния пулт и съоръжения, то този кратък период не може да обоснове налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание. Самият свид. Б.заявява, че оставянето
без надзор на пулта за управление може да доведе до изгасване на котел, но не
сочи други отрицателни последици от това нарушение, като изтъква по-голямото
значение, което има извършването на обходи, за което твърдяно нарушение на
ищеца не са искани обяснения, както е посочено по-горе (II – 87г).
Относно системното нарушаване на утвърденото
работното време
Въззивният
съд като втора инстанция по същество на спора не може в нарушение на чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК да приеме за безспорно обстоятелството, че ищецът е
нарушил утвърденото работно време на следните дати през 2017 г.: 02.02, 11.02 и
13.02, след като то не е отделено като такова в доклада на първоинстанционния
съд (I – 100-101). Признанието на ищеца в исковата
молба, че не е спазвал работното време на същите дати, не се ползва с
материална доказателствена сила, а се преценява от съда с оглед на останалите
доказателства по делото. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност (чл.
175 ГПК и Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.
о.; Решение № 271 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о.).
Ищецът
признава, че не е спазил работното си време на 02.02.2017 г., въпреки че
съгласно горепосочените доказателства не е бил на работа на тази дата. В
искането за обяснения е допусната фактическа грешка, тъй като в заповедта за
уволнение е посочено, че нарушението е извършено на дата 03.02.2017 г., което
се потвърждава и от Справка за записи на системата за чекиране на С.В. в
отоплителна централа „Земляне“ (I - 90), но въззивният съд не следи служебно за
основания за неправилност, непосочени от страните в срока за въззивно
обжалване, съответно в срока за отговор на въззивната жалба (чл. 269 ГПК, изр. 2 ГПК и Решение
№ 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г., III г. о.; Решение №
385 от 12.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 531/2012 г., IV г. о.; Решение № 149 от
13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о.; Решение № 503 от 5.01.2012
г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о.; Решение № 361 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1471/2009 г., IV
г. о.).
Касае
се за съвкупност от три еднородни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за всяко от които ищецът не е дисциплинарно наказван преди процесната
заповед (Решение № 55 от 1.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2009г., IV г.
о.). Видът и тежестта на отделните нарушения, образуващи
съвкупността по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, се преценяват всякога при налагане на
дисциплинарно наказание (чл. 190, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 189, ал. 1 КТ и
Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV г. о.;
Решение № 334 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 242/2012 г., III г. о.;
Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011 г., IV г. о.;
Решение № 284 от 1.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 559/2009 г., III г. о.;
Определение № 116 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4058/2016 г., III г. о.;
Определение № 370 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 972/2016 г., III г. о.).
Както
е посочено по-горе, на 03.02.2017 г. и на 11.02.2017 г. ищецът е носил
дежурство на втори (дневни) смени, а на 13.02.2017 г. е носил дежурство на
първа (нощна) смяна, започнала на 12.02.2017 г. От горната справка се
установява, че ищецът е напуснал работа преждевременно, преди края на работното
време, както следва: на 03.02.2017 г. – 7 минути по-рано, на 11.02.2017 г. - 12
минути по-рано и на 13.02.2017 г. - 9 минути по-рано, което се потвърждава и от
признанието на ищеца в исковата молба относно датите 11.02.2017 г. и 13.02.2017
г.
Както
е посочено по-горе, свид. С.Б.също е носил дежурство заедно с ищеца на
процесните дати. От Справка за записи на системата за чекиране на С.Б.в
отоплителна централа „Земляне“ (I - 91) се установява, че на същите дати лицето
не е спазило края на работното време за същия брой минути като ищеца. Въпреки
преждевременното напускане на работното място от ищеца и свид. Б.смяната е предадена
и приета от следващите дежурни работници видно от подписите под описа на
извършените манипулации на 03.02.2017 г. и 11.02.2017 г. в Дневниците на
дежурен инженер за приемане на смяната през м. 02.2017 г. (I – 116-117;
123-124) и Дневниците за приемане на смяната на оператор „Парни съоръжения“ (I – 210-211; 219-220). За
предаване и приемане на смяната на 13.02.2017 г. липсват доказателства (I - 127-128;
222-223).
Нарушенията,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не могат да обусловят извод за
такава тежест, която да обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание (чл. 190, ал. 2 вр. вр. чл. 189, ал. 1 КТ). Задълженията на ищеца по
безопасно управление на парни съоръжения в отоплителния център изискват
по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. По делото не е
доказано настъпването на неблагоприятни последици за дейността на работодателя
или създаването на опасност за нея в резултат на неспазването на края на
работното време от ищеца в рамките на броени минути, имайки предвид и
приемането на смените за две от трите процесни дати (Решение № 163 от
13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 564/2011 г., IV г. о.). Искът по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ е основателен.
По исковете по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Тяхната основателност
следва от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като искът по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ е основателен до размера, уважен с обжалваното решение. От
трудовата книжка на ищеца, чиято материална доказателствена сила съгласно чл.
347 КТ не е оспорена от ответника, се установява, че същият е останал без
работа за период от 6 месеца след процесното уволнение (I – 15-17). Съдът
взема предвид фиш за работна заплата на ищеца за м. 02.2017 г. (I - 28) като последния
пълно отработен месец съгласно чл. 228, ал. 1 КТ (Решение № 441 от 13.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1681/2010 г., IV г. о.) и кредитира като компетентно и
обективно изготвено приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно
счетоводната експертиза, съгласно което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода 23.03.2017 г. до 21.09.2017 г. се равнява на 8 104,16 лв. (I - 274).
С оглед на гореизложеното,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено при съвпадане крайните
изводи на двете инстанции. Решението на СРС в останалата част, с която искът по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер, е влязло в сила като необжалвано.
По разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски за
настоящото производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Ищецът
не е осъден по делото, поради което не дължи такси и разноски (чл. 78, ал. 5 ГПК).
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141199 от 13.06.2019 г. по
гр.д. 23708/2017г. на СРС в частта, с която са уважени исковете на С.В. срещу „Т.С.“
ЕАД по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ, а по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – в размер
на 8 104,16 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******да заплати на С.Д.В.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.