№ 268
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002534 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1221 от 18.08.2020 г. по т.д. № 943/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 1 състав „МТЖ Инвест“ ЕООД - гр. София е прекратено на
основание чл. 517, ал. 4 от ГПК поради неизпълнение на вземания на „Централна
кооперативна банка“ АД - гр. София, прехвърлени възмездно на „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД - гр. София с договор за цесия от 28.12.2011 г., срещу Т. И. Г. - едноличен собственик
на капитала и управител на дружеството, за които е издаден изпълнителен лист на
22.02.2010 г. по гр.д. № 7232/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 57
състав и е образувано изпълнително дело № 350/ 2010 г. по описа на частния съдебен
изпълнител Г. Д..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „МТЖ Инвест“ ЕООД - гр. София с
оплаквания, че е неправилно, тъй като съдът необосновано приел, че е налице висящо
изпълнително дело, предвид настъпилата перемпция.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което иска
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД -гр. София в писмения
1
отговор я оспорва като неоснователна. Възражението за настъпила перемпция не било
предмет на настоящето производство. Въззивникът не представил никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си, както и не установил вземането на взискателя да е било
погасено.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна по делото, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен
контрол валиден съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД -гр. София твърдял, че е
кредитор на Т. И. Г. - едноличен собственик на капитала и управител на ответното
дружество „МТЖ Инвест“ ЕООД - гр. София, на основание договор за цесия от 28.12.2011
г., с който придобил от „Централна кооперативна банка“ АД вземането й срещу него,
произтичащо от договор за кредит от 13.11.2007 г., за което бил издаден изпълнителен лист
на 22.02.2010 г. по гр.д. № 7232/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение,
57 състав за сумите : 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.02.2010 г. до
окончателното изплащане ; 1 806.73 лева - лихва за просрочие за периода от 31.12.2008 г. до
14.02.2010 г. и 658.39 лева разноски.
По образуваното изпълнително дело № 350/ 2010 г. на ЧСИ Г. Д., с постановление от
13.08.2018 г. ищецът бил овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да прекрати ответното дружество.
Ответникът „МТЖ Инвест“ ЕООД - гр. София оспорил иска като неоснователен. Твърдял,
че вземането не е било прехвърлено валидно на ищеца, както и че същото било погасено по
давност, тъй като изпълнителното дело било перемпирано.
Молбата към съда била иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява
следната фактическа обстановка.
2
- 3 -
В полза на „Централна кооперативна банка“ АД на 22.02.2010 г. е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 7232/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 57 състав
срещу Т. И. Г. за сумите 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва от 15.02.2010 г. до
окончателното изплащане ; 1 806.73 лева - лихва за просрочие за периода от 31.12.2008 г. до
14.02.2010 г., въз основа на извлечение от сметка по договор за издаване и използване на
кредитна карта Master card с кредитен лимит № 4468/13.11.2007 г. и 658.39 лева разноски.
На основание изпълнителния лист по искане на взискателя било образувано изпълнително
дело № 350/ 2010 г. на ЧСИ Г. Д. и на 21.05.2010 г. на основание чл. 517 от ГПК бил
наложен запор върху дружествения дял в капитала на „МТЖ Инвест“ ЕООД на длъжника Т.
И. Г..
С договор за цесия № 2 от 28.12.2011 г. „Централна кооперативна банка“ АД прехвърлило
на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД възмездено и без право на регрес вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити в общ размер 6 148 768.67 лева към
27.12.2011 г. за сумата 6 148 768.67 лева, която цесионерът се задължил да изплати
на пет годишни вноски. В списъка на вземанията, придобити по договора, под № 2898 е
отразено вземането по изпълнителния лист от 22.02.2010 г.
С писмо изх. № 44 557/ 22.03.2012 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомило на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Т. И. Г. за договора за цесия от 28.12.2011 г.
По молбата с вх. № 10733/ 5.07.2012 г. „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД било конституирано
като взискател в изпълнителното производство вместо „Централна кооперативна банка“ АД.
С постановление от 13.08.2018 г. на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК съдебният изпълнител
овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на „МТЖ Инвест“ ЕООД.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява въззивната жалба
като неоснователна поради следното.
В практиката на касационната инстанция правната характеристика на иска по чл. 517 от
ГПК е дефинирана като регламентирано в процесуалната норма самостоятелно материално
преобразуващо право на кредитора - взискател по образувано изпълнително дело да иска
3
прекратяването на търговското дружество, в което неговия длъжник е ограничено отговорен
съдружник.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай длъжникът е собственик на всички дялове
в дружеството на ответника, активната
процесуална легитимация на ищеца е предпоставена от единственото условие иска да бъде
предявен след вписването на запора върху дружествените дялове - без да се спазват
изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ и без връчването на изявление за прекратяване на
дружеството. В конкретния случай това изискване е налице, а и взискателят е надлежно
овластен от компетентния орган, което обуславя процесуалната допустимост на иска.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
В тежест на пасивно легитимираната страна в това производство е да докаже, че е изплатила
на взискателя дължимата сума преди приключването на първото заседание по делото и това
е достатъчно основание за отхвърлянето на иска. (Решение № 60 от 10.07.2012 г. по т.д. №
134/2012 г. на ВКС, І т.о). По делото доказателства в тази насока няма.
При липсата на конкретни аргументи твърдението на въззивника, че вземането на банката не
е било валидно прехвърлено на ищеца, следва да бъде възприемано като възражение за
непораждане на действие на договора спрямо него поради неизпълнение на процедурата по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Вярно е, че по делото няма данни относно деня, в който длъжникът е
получил уведомлението на цедента по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Същественото обаче е това, че
към деня на изпращането на писмото - 22.03.2012 г. изпълнителното дело е било образувано
и като страна по него длъжникът несъмнено е узнал, че след 5.07.2012 г. - денят, в който
ищецът е бил конституиран като взискател вместо банката, вече е задължен към
приобретателя на вземането и е имал възможност да заяви своите възражения, включително
и относно валидността на договора.
В производството по чл. 517, ал. 4 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се
установява от постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата за
това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист са ангажирани в
изпълнителното производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го е
конституирал като взискател. Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна преценка
на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез предявяване на иска по чл.
439 от ГПК, в което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като
титуляр на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. (Решение № 30 от 12.06.2018 г. по т. д. № 1872/2017 г. на ВКС, I т. о.)
4
Основателността на другото възражение на въззивника - че изпълнителното производство е
било прекратено в хипотезата на чл. 433,
- 5 -
ал.1, т. 8 от ГПК, не подлежи на обсъждане в настоящето производство, с оглед правната
характеристика на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Предмет на този иск е прекратяването на търговско дружество с ограничена отговорност.
Процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на висящо изпълнително
производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на
трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на
дружествения му дял. Следователно предмет на този иск не е подлежащото на принудително
изпълнение вземане на кредитора-ищец (в който случай осъществяването на фактическия
състав на перемпцията щеше да има решаващо значение), а упражняването на потестативно
право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от ТЗ.
(Решение № 60 от 10.07.2013г. по т. д. № 134/2012 г. на ВКС, I т. о.).
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд решението следва да бъде потвърдено.
Пълномощникът на ответника по въззивната жалба юрисконсулт Калин Кашеров е поискал
присъждането на разноски в настоящата инстанция и с оглед крайния изход на спора следва
да бъде присъдена сумата 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1221 от 18.08.2020 г. по т.д. № 943/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 1 състав.
ОСЪЖДА „МТЖ Инвест“ ЕООД - гр. София, ж.к. „ Младост 1“, бл.26, вх. Б/А, с ЕИК
********* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД - гр. София, ул. „Врабча“ № 8,
с ЕИК ********* сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски, направени във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7