№ 21040
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110124917 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. С. Г., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника адв. Л. Б., срещу ответниците ....., ЕИК ......... и ......., ЕИК ........
Ищецът твърди, че на 06.04.2023 г. е сключил с първия ответник Договор за паричен заем №
......... за сумата от 1 500 лева. За обезпечаване на задълженията по кредита, на същата дата е
сключен и Договор за предоставяне на гаранция № ......... с втория ответник ......., по силата
на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за гаранция в размер на 992.56
лева. Ищецът поддържа, че договорът за заем е нищожен поради противоречие със закона,
тъй като посоченият в него Годишен процент на разходите /ГПР/ не отговаря на
действителния, доколкото в него не е включено възнаграждението за гаранция. Твърди се, че
договорът за гаранция е привиден и сключен при заобикаляне на закона, тъй като гарантът е
свързано лице с кредитора, а целта е била единствено начисляване на допълнителни разходи
над допустимия законов максимум, без реално предоставяне на гаранционна услуга.
Претендира се прогласяване на нищожност на договора за заем (респективно на клаузите,
касаещи възнагражденията) и на договора за гаранция, както и осъждане на ответника ..... да
върне сумата от 1 196.00 лева, представляваща недължимо платени суми за лихва и такса
гаранция. Претендират се разноски.
Ответникът ..... оспорва исковете. Поддържа, че договорът за кредит отговаря на
изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди, че предоставянето на
обезпечение е било по избор на клиента и таксата за гаранция не следва да се включва в
ГПР, тъй като е възнаграждение за трето лице – гарант, което е отделен правен субект.
Ответникът ....... също оспорва исковете. Твърди, че е лицензирана финансова институция и
1
договорът за гаранция е валидна сделка, срещу която е предоставена услуга по обезпечаване
на кредита. Отрича наличието на свързаност, която да влияе на действителността на
сделките.
Съдът квалифицира предявените искове, както следва:
1. Иск за нищожност на Договор за паричен заем (частична или пълна) на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 22 и чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
2. Иск за нищожност на Договор за предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД (заобикаляне на закона) и накърняване на добрите нрави.
3. Осъдителен иск за връщане на недължимо платено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
Съобразно доклада по делото, в тежест на ищеца бе да установи облигационно отношние,
което страда от изброените в искова молба пороци, плащането на процесните суми. В тежест
на ответниците бе да докажат, че договорите са сключени при спазване на императивните
разпоредби на закона, че ГПР е изчислен коректно и че договорът за гаранция не прикрива
неправомерно оскъпяване на кредита, че има право да задържи сумата.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява
следното:
Между ищеца и първия ответник е налице сключен Договор за паричен заем от 06.04.2023 г.
за сумата от 1 500 лв. Съгласно условията на договора, заемателят е длъжен да предостави
обезпечение в 3-дневен срок (поръчители или банкова гаранция), като при липса на такова се
предлага услугата „гаранция“ от определено дружество. В същия ден – 06.04.2023 г., ищецът
е сключил Договор за предоставяне на гаранция с втория ответник ........ Възнаграждението
по този договор е в размер на 992.56 лв., платимо на вноски заедно с погасителните вноски
по кредита.
Вещото лице установява, че общо платената сума от ищеца по кредитното правоотношение е
2 663.42 лева. От тях 1 500 лв. са за погасяване на главницата. Заплатената лихва е 170.86 лв.
(при начислена по договор 203.44 лв., но редуцирана поради предсрочно погасяване).
Заплатеното възнаграждение за гаранция е в пълен размер – 992.56 лв.
Експертизата констатира, че ако възнаграждението за гаранция се включи в общите разходи
по кредита, реалният Годишен процент на разходите (ГПР) възлиза на 77.56%, което
значително надвишава посочения в договора размер и законовия максимум. Също така се
установява механизмът на разплащане – сумите за гаранция се събират от ..... и
впоследствие се превеждат или прихващат сметководно с ........
Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че дружествата ответници са свързани
лица, като ..... е едноличен собственик на капитала на ........
2
По отношение на Договора за предоставяне на гаранция: Съдът намира, че този договор
е нищожен поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Макар формално да е сключен с
отделен правен субект, икономическата и правна логика на операцията разкрива, че
единствената цел на това съглашение е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР до 50%. Свързаността между кредитора и
гаранта, едновременното сключване на договорите и фактът, че „гарантът“ е дъщерно
дружество на кредитора, водят до извода, че кредиторът на практика гарантира сам на себе
си вземането, но възлага тежестта на това „обезпечение“ върху потребителя под формата на
допълнително възнаграждение. Тази конструкция не създава реална допълнителна
сигурност за кредитора извън неговия собствен патримониум, а служи единствено за
изкуствено завишаване на цената на кредита. Следователно, договорът за гаранция е
нищожен и не поражда правни последици.
По отношение на Договора за паричен заем: Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Тъй като сключването на договора за гаранция е
наложено от кредитора като условие за отпускане на заема (или за избягване на предсрочна
изискуемост/неустойки) и предвид нищожността на гаранционния договор като
самостоятелна сделка, сумата от 992.56 лв. представлява скрит разход по кредита. При
включването на този разход, действителният ГПР достига 77.56%, което е в нарушение на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Непосочването на този реален ГПР в договора съставлява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Санкцията за това нарушение е уредена в чл. 22 от ЗПК –
договорът за потребителски кредит е недействителен.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД: С оглед нищожността на горните сделки,
всичко платено над главницата от 1 500 лева подлежи на връщане като дадено без
основание, като съгласно чл. 22 ЗПК кредитополучателят по подобни сделки дължи
единствено кредитираната сума.
От заключението на вещото лице е установено, че ищецът е заплатил общо 2 663.42 лв. Тъй
като дължимата сума е само главницата от 1 500 лв., разликата от 1 163.42 лв. е недължимо
платена. Ищецът е претендирал сумата от 1 196.00 лв. (сбор от договорната лихва и таксата
гаранция), но вещото лице доказва, че реално платената лихва е по-малка (170.86 лв.), а не
пълната по погасителен план (203.44 лв.). Поради това искът е основателен за доказания
размер от 1 163.42 лв. и следва да бъде отхвърлен за горницата до 1 196.00 лв.
Отговорността за връщане на сумата за гаранция (992.56 лв.) се носи пряко от кредитора .....,
тъй като сумите са постъпили по негови сметки.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Същият е представляван от
адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (безплатна правна помощ). На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът определя възнаграждение за адвоката, което следва да се
заплати от ответниците като , съдът определя възнаграждение в размер на 300.00 лева. от
всеки един от ответниците.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на
3
съдебната власт дължимата държавна такса и изплатения депозит за вещо лице. Държавната
такса върху уважения осъдителен иск и оценяемите установителни искове за
недействителност на договор за паричен заем е в размер на 110 лв. , а по осъдителния иск -
възлиза в размер на 50 лв. Разходите за вещо лице са в размер на 450.00 лева. и следва да се
заплатят от ....., доколкото искът за договор за гаранция е производен на иска за нищожност
на договора за заем.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № ......... от 06.04.2023 г., сключен
между ..... и Ц. С. Г. с ЕГН: **********, поради противоречие с императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № ......... от
06.04.2023 г., сключен между ....... и Ц. С. Г. с ЕГН: **********, поради заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ........., да заплати на Ц. С. Г., ЕГН **********, сумата от 1 163.42 лева
(хиляда сто шестдесет и три лева и 42 ст.), представляваща недължимо платени суми по
нищожни клаузи на Договор за заем № ......... и нищожен Договор за гаранция № ........., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.05.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 1163.42 лв. до пълния предявен размер от 1 196.00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ......... и ......., ЕИК ......., да заплатят на адвокат Л. К. Б. сумата от по
300.00 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ......... да заплати на Софийски районен съд по бюджетна сметка сумата
от 560 лева, представляваща дължима държавна такса и изплатено възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ....... да заплати на Софийски районен съд по бюджетна сметка сумата
от 50 лв. - държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4