ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/21.11.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН ИГНАТОВ
мл. съдия
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 748 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
1132/29.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1497/2019 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Д.М.В., с ЕГН: **********
*** АД, с ЕИК: ********* отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1861.64 лева,
представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за битови нужди за
имот – апартамент № 72, находящ се в гр. П., кв. „*****“, бл. 13, вх. Г, за периода от
01.05.1999 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1242.80 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.1999 г. до 01.02.2010 г.,
за които вземания против ищцата в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1140/2012 г. по описа на РС – гр. Перник, въз основа на който
против Д.В. е образувано изп.д. № 240/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ОС – гр. Перник
с взискател „*****“ АД.
Със същото
решение Д.М.В. е осъдена да
заплати на „*****“ АД и сумата от 100 лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Д.М.В.,
чрез пълномощника й – адв. А.А., въззивна жалба с вх. № 26167/20.09.2019 г., в
която първоинстанционното решение се оспорва изцяло.
Навеждат се
доводи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В тази връзка
се обръща внимание, че изводите на районния съд не съответстват на приложимата
нормативна уредба и на тълкувателната практика. Акцентира се върху
обстоятелството, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС следва да намира приложение само спрямо висящи към момента
на постановяването му изпълнителни производства и то от датата на
постановяването му. В тази връзка се прави извода, че приложим в случая е
петгодишен давностен срок, който спрямо процесните вземания е изтекъл в периода
от 28.06.2013 г. до 27.02.2019 г., когато е депозирана исковата молба.
Алтернативно се поддържа, че приложимият давностен срок е три години. С тези аргументи се иска обжалваното решение
да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се
сочат нови доказателства и не се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна „****“ АД не е постъпил писмен отговор.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба страната не се е позовала
и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата
инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад,
неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл.
146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство за факти, които са от значение за спора и представляват
нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК,
или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното Пернишкият
ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Д. П.) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. от 10,05 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.