№ 4209
гр. София, 22.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Х.Б.Г.
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от Х.Б.Г. Административно наказателно дело №
20241110200453 по описа за 2024 година
установи:
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на
О. А. Б. срещу НП № 23 – 4332 – 008220/16.05.2023г. , издадено от
началник сектор в отдел ПП СДВР, в частта с която на основание
чл.183 ал.5 т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. - за това, че
на 07.04.2023г. около 11.45 ч в гр. София, в нарушение на чл. 119
ал.4 ЗДвП , в района на кръстовището между бул. Климент Охридски
и улица без име при входа на МЕИ - София при управлението на
МПС и маневра – ляв завой не пропуснал преминаващ на
кръстовището пешеходец .
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта , като
отрича да отнемал предимство на пешеходец . Претендира отмяна на
обжалваното НП.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва
основателността на жалбата . Представени са писмени съображения на
юрисконсулт .
И двете страни претендират присъждането на разноски за правна
1
помощ по делото .
По отношение на фактите по делото:
Съдът, след като обсъди възраженията срещу наказателното
постановление и доказателствата, прие от фактическа страна следното :
На посочената в акта и НП дата жалбоподателят управлявал
автомобил в София и около 11.45 ч в района на кръстовище
между бул. Климент Охридски и улица без име при входа на МЕИ -
София извършил маневра ляв завой . Непосредствено след това бил
спрян за проверка от служители на СДВР и при проверката
полицейските служители заявили , че при извършването на маневрата
завой наляво на кръстовището жалбоподателят отнел предимство на
преминаващ пешеходец , като не пропуснал преминаването на
пешеходеца. Жалбоподателят възразил срещу тази констатация , но
въпреки възражението на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на нарушение на чл. 119 ал.4 ЗДвП , подписан от
жалбоподателя с възражение . Възражение срещу акта било подадено
от
жалбоподателя и пред административнонаказващия орган, но въз
основа на акта било издадено обжалваното НП.
В съдебно заседание актосъставителят св. П. С. заявява , че не
помни случая с жалбоподателя . Също , че за изпълнение на
служебните задължения на органите на ОПП СДВР рутинно се
изготвят видеозаписи .
Разпитан в съдебно заседание е и свидетел - очевидец Денислав
Димитров , според показанията на който жалбоподателят не е отнел
предимство на преминаващ пешеходец на процесното кръстовище .
Приобщено в съдебно заседание е и удостоверение от ръководител
при СДВР , според което видеозаписи относно служебните
задължения на органите на ОПП СДВР за процесната проверка не се
съхраняват .
2
По отношение на доказателствата по делото :
Изложеното като факти по делото съдът прие за установено въз основа
на отразеното в акта за установяване на нарушение по делото, и
показанията на актосъставителя и на разпитания свидетел -
очевидец , приложените към административнонаказателната преписка
документи , вкл. възражение срещу акта пред
административнонаказващия орган , също приобщените в съдебно
заседание документи.
По отношение на правната страна по делото:
При така установеното съдът прие, че липсва основание в
доказателствата твърденията на жалбоподателя относно обвинението
за извършено от него нарушение да не бъдат приети от съда за
основателни .
Изложеното относно отправените от жалбоподателя при
предявяване на акта и след това възражения , обсъдено в контекста на
установената по делото заинтересованост на полицейския служител ,
съставил акта , показанията на втория свидетел - очевидец , които
отричат твърдението за извършено нарушение по акта и липсата на
други незаинтересовани свидетели – очевидци и на други доказателства
с несъмнено установена достоверност, не позволява категоричен извод
за вина на жалбоподателя за отнемане на предимство и нарушение на
чл. 119 ал.4 ЗДвП , какъвто извод е направен от полицейския
служител – актосъставител .
При така установеното съдът прие, че доказателствената сила
на съставения АУАН по отношение на отразеното в него нарушение на
чл. 119 ЗДвП е оборена от събраните по делото доказателства и с оглед на
това издаденото въз основа на него НП като незаконосъобразно следва
да бъде отменено в обжалваната част .
3
По отношение на разноските:
По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с
изготвяне на жалбата и участие в 2 съдебни заседания .
На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на
органа, издал отменения акт , следва да се възложат разноските на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото .
По делото от юрисконсулт на АНО е направено възражение по
чл. 63д ал.2 ЗАНН за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото .
Съдът като взе предвид имуществения интерес по делото , също
конкретното естество на предоставената правна помощ и това ,че
участието на упълномощения адвокат в съдебно заседание се е
изразило в поддържане на съображенията в жалбата , съдът , прие , че
възражението за прекомерност се явява основателно .
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024г. по
дело С – 438 /22г. СЕС е обявил ограниченията по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за
противоречащи на правото на ЕС относно конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар и указал , че националният съд е
длъжен да откаже да приложи такава национална правна уредба.
Съобразно изложеното съдът прие , че искането за присъждането
на разноски на осн. чл. 63д ал.2 ЗАНН следва да бъде уважено в
размер , съответен на естеството и обема на предоставената правна
помощ , като за съответен размер съдът определи сумата от 350
лв. .
По тези съображения на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 – 4332 – 008220/16.05.2023г. , издадено от началник
сектор в отдел ПП СДВР, в частта с която на основание чл.183
ал.5 т.2 ЗДвП на жалбоподателя О. А. Б. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя О. А. Б.
сумата от 350 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по
делото и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждането на разноски в
останалата част .
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд- гр. София .
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5