№ 415
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20221110206574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. П. П., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Я. А. от САК срещу
наказателно постановление № 42-0000009/04.01.2022 г., издадено от Чавдар
Асенов Караджов – директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София /РД АА-София/, с което на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП, обн. в ДВ бр. бр. 82 от
17.09.1999 г., в сила от същата дата/ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
6, ал. 1 ЗАвтП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Я. А. от САК, с пълномощно по делото, която
1
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са
представени и писмени бележки. Претендира се присъждането на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище относно фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспезивен и
деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С постановление от 15.11.2021 г. на прокурор при СРП, на
основание чл. 243, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП № 15163/2021 г. по описа на 02 РУ СДВР,
пр. пр. № 33515/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 234г НК.
Разпоредено е препис от прокурорския акт, ведно с материалите по делото, да
се изпратят на ИА АА с оглед извършването на преценка за осъществено
административно нарушение на ЗАвтП от жалбоподателя Г. П..
Въз основа на процесния прокурорски акт, при условията на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН, е издадено атакуваното наказателно постановление № 42-
0000009/04.01.2022 г. от Чавдар Асенов Караджов – директор на РД АА-
София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП на жалбоподателя П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за това, че на 07.10.2021 г. около 12:15 часа в гр. София, като
водач на лек автомобил от категория М1 с рег. № У №№№№ АХ, собственост
2
на А. Г.ева П.а, извършва превоз на 2 бр. пътници срещу заплащане /Р. Д. и С.
А./ с маршрут от бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Веслец“ № 84, без да
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници –
административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника на 19.04.2022 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок в
регистратурата на СРС на 29.04.2022 г., видно от поставения печат върху
същата.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с детерминираните в НП фактически положения.
Показанията на свидетеля Г. Н. са подробни, задълбочени и вътрешно
балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин както от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства, така и от
разказите на свидетелите-очевидци С. А. и Р. Д., които споделят, че след
извършена поръчка в приложението „Максим“ са били превозени с
управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил срещу заплащане. Липсата
на противоречия в доказателствения материал обезпредметява неговото
подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите,
а единствено досежно приложимите материален и процесуален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговият
механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
3
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Настоящото административнонаказателно производство е
стартирало при предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН специална
хипотеза, след прекратяване на наказателно производство с постановление на
прокурор при СРП, което е изпратено на наказващия орган. Именно поради
тази причина в случая не следва да се съставя АУАН, съдържащ изискуемите
от чл. 42 ЗАНН реквизити, а това автоматично води и до отпадане на
задължението на съда да осъществи преценка, досежно спазването на
останалите императивни изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 34, ал. 1,
чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 5 ЗАНН, както и да обсъжда оплакванията на
жалбоподателя в очертаната насока. В контекста на изложеното, неприложим
се явява и 6-месечният давностен срок за издаване на НП по чл. 34, ал. 3
ЗАНН, доколкото законодателят е обвързал неговия начален момент с датата
на съставяне на АУАН, какъвто не следва да се изготвя.
При тези принципни уточнения, този съдебен състав намира, че
оспореното НП е издадено от компетентно длъжностно лице, видно от
изисканите писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона
конкретика са посочени времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в
обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към
отговорност лице е гарантирано в пълна степен. В тази връзка не се споделят
4
оплакванията на адв. А., че наказващият орган не е изложил факти относно
това „за собствена сметка или за другиго, жалбоподателят е извършвал превоз
на пътници“, имайки предвид, че тези обстоятелства се намират извън
предмета на доказване, тъй като за наличието на съставомерност е достатъчна
констатацията за извършване на обществен превоз от водач на МПС без
документи, изискуеми от регламент на европейските институции, ЗАвтП или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Предвид изложеното, НП е съставено без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на
формално основание, като релевираните в жалбата оплаквания в очертаната
насока са изцяло несъстоятелни.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Г. П. П.
е ангажирана за извършено нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, като на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че от
обективна страна на 07.10.2021 г. около 12:15 часа в гр. София, като водач на
лек автомобил от категория М1 с рег. № У №№№№ АХ, собственост на А.
Г.ева П.а, жалбоподателят П. извършва превоз на 2 бр. пътници срещу
заплащане /Р. Д. и С. А./ с маршрут от бул. „Владимир Вазов“ до ул. „Веслец“
№ 84, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Така очертаната неправомерна деятелност изпълва признаците на
административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвтП, доколкото водачът не е
разполагал с нормативно изискуемите документи за осъществяване на
обществен превоз на пътници.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, която
предвижда отговорност при извършване на обществен превоз от водач на
МПС без документи, изискуеми от регламент на европейските институции,
ЗАвтП или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
5
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен коректно.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпената в жалбата
позиция от адв. А. за неправилно субсумиране на установите фактически
положения под възприетите от наказващия орган материалноправни
разпоредби. Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП предвижда
отговорност за всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Съгласно легалната законова дефиниция,
ситуирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз“ е превоз, извършван
за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага , който се
извършва с моторно превозно средство, като видно от чл. 2 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници /обн. В ДВ бр. 109 от
14.12.1999 г., в сила от същата дата, издадена от министъра на транспорта на
основание чл. 12а, ал. 5 ЗАвтП/ таксиметров превоз на пътници е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места,
включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна
точка на превоза. В конкретиката на настоящия казус се изяснява, че
жалбоподателят П. е бил водач на МПС и е извършил обществен
/таксиметров/ превоз на пътници срещу заплащане по заявен от тях маршрут,
както и че не е разполагал с изискуемите за това документи по чл. 6, ал. 1
ЗАвтП - лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Обстоятелствата дали привлеченото към отговорност лице притежава
търговска дееспособност, респективно за чия сметка и от чие име е
осъществил превоза са ирелевантни, доколкото същите касаят предпоставките
за издаване на лиценз и/или удостоверение за регистрация, съответно реда за
осъществяване на визираните дейности, а санкционирането му в случая е в
качеството на водач на МПС /не на превозвач!/, който извършва обществен
превоз в разрез именно с тези нормативни изискания.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
6
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието
и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е
искал и пряко е целял неговото осъществяване.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“
в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева съдът намира, че съгласно чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАвтП предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен
размер, поради което не съществува юридическа възможност за нейното
редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че липсват основания за
третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
7
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 42-
0000009/04.01.2022 г., издадено от Чавдар Асенов Караджов – директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София /РД АА-
София/, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП, обн. в ДВ бр. бр. 82 от 17.09.1999 г., в сила от същата дата/
на жалбоподателя Г. П. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
6, ал. 1 ЗАвтП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8