Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261826 25.06.2021 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13712 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 92 , вр. с чл. 79, и чл. 86 от ЗЗД; от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано
от Ю. Б. Ц. чрез ***
Г.
срещу С.К.С., ЕГН ********** адрес:
*** ***; за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 110.37 лв. (сто и десет лв. и
37ст.)-
неустойка по договора от
дата *** г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен на *** г. договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по
който за ползване е добавена телевизионна услуга по тарифен план VTVACOM TVS+t с месечна абонаментна такса в размер на
14,99 лв. с ДЦС и интернет услуга VTVACOM FiberNet 50
смесечна абонаментна такса в размер на 21,80 лв. с ДДС. Абонатът е
потребил, но не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец ***
и за месец *** в размер на 68,90 лв. Договорите са прекратени едностранното. Начислена е неустойка 110.37 лв. формирано от сбора на тримесечен
абонамент за съответните услуги, която е включена във фактура
№***. Вземането е цедирано с договор от *** г. Уведомление
не е връчвано. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. *** г. на
ПРС. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от
длъжника.
В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Твърди
се заплащане на дължимите суми по договора и на притендираните такива.
Вземанията предмет на иска са погасени по давност. Цесията не е съобщена.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № ***/*** г г. по описа на ПРС се установява, че
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Постъпило е в
срок възражение от длъжника, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК
ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
От приложените към ч. г. д. ***/*** г. на ПРС
писмени документи-договор, приемо-предавателни протоколи, декларация(лист *-**
от делото) е видно, че между ответницата и от „БТК“ ЕАД е сключен на *** г.
договор за предоставяне на интернет и телевизионна услуга за период от 24 м. на
стойност 14,99 лв. с ДДС, който е прекратен на *** г. и е върнато
предоставеното оборудване.
От представената кредитна сметка от *** г., издадена от
„БТК“ ЕАД е видно, че на *** г. на ответницата са определени от „БТК“ ЕАД
задължения на обща стойност от 385,46 лв. , от които 318,85 лв. за неустойки.
От представения договор за цесия от *** г. и приложение
от *** г. ; уведомление, е видно, че вземане в размер от 110,37 лв. за
неустойки по договори между С. и „БТК“ ЕАД е било прехвърлено от последния на
„С. Г. Груп“ ООД на *** г. На *** г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлил на ищеца
вземанията си придобити по договор за цесия от *** г. с „БТК“ ЕАД. Ответника е
уведомен за цесията с връчване на исковата молба.
От постъпилото писмо от „БТК“ ЕАД от ***
г. е видно, че дружеството е притежавало вземане към ответницата в размер от
138,56 лв. , което е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ООД на *** г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че между „БТК“ ЕАД и ответницата
е сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от *** г., който е
прекратен на *** г. Преди това на *** г. оператора е начислил на
ответницата задължения на обща стойност от 385,46 лв., от които 318,85 лв. за
неустойки. Част от това вземане е прехвърлено на трето лице „С. Г. Груп“ ООД на
*** г., който от своя страна на *** г. го е цедирал на ищеца.
Тъй като ответницата оспорва
съществуването на вземането по основание и размер, за да се уважи иска е
необходимо ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата по определяне на задължението и начина на формиране на неговия
размер, както и налице ли са плащания и каква сума са погасили те. По делото не
се ангажираха доказателства в тази насока, поради което съдът намира за
неустановени фактите сочещи дължимост на притендираното вземане, което налага
отхвърляне на предявения иск.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза
на ответника. Съобразно направеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА и представените доказателства за
осъществена такава договорка между ответника и *** Ю. възнаграждението следва
да се определи в размер от 300 лв. и да се присъди в полза на адвокат П.Ю..
На
ищеца разноски не се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.С.,
ЕГН ********** адрес:
*** *** не дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от 110.37 лв. (сто и десет лв. и
37ст.)-
неустойка по договора от
дата *** г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. г. д. ***/*** г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано
от Ю. Б. Ц.
да заплати на *** П.Ю.
с адрес *** сумата от 300 лв.(триста лева) за адвокатско възнаграждение по
делото , определено при условията на чл. 38 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:п/Д.Тенева
Вярно с оригинала.
М.К.