№ 289
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900439 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Държавно предприятие
„Фонд затворно дело“, ЕИК *********, гр. София, против „Желев“ ООД, ЕИК *********,
гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след допуснато изменение на
размера на исковете за главници в о.с.з. от 31.05.2024 г.): - сумата от 323 892,00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3515.1776 за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2020 г.; - сумата от 136 457,16 лева – обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху главница в размер на 433 944,00 лева
(първоначално предявения размер) за периода от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г.; - сумата от
314 928,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3513.1779 за
периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г.; - сумата от 44 278,88 лева – обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) върху главница в размер
на 193 671,00 лева (първоначално предявения размер), за периода от 02.08.2020 г. до
02.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е правоприемник на правата и задълженията по всички сключени
договори, свързани с осъществяването на стопанската дейност на местата за лишаване от
свобода. През 1998 г. между Затвора гр. Варна и „Желев" ООД бил сключен Договор за
съвместна дейност № 1811 от 29.09.1998 г. с предмет изграждане и съвместна експлоатация
на бензиностанция и газостанция, по силата на който Затвора – гр. Варна предоставил за
ползване част от собствения си недвижим имот с площ 2,000 дка – парцел 4581 по КП от
1979 г., а „Желев" ЕООД следвало да участва с инвестиции за изграждането на
бензиностанция и газостанция, както и разходите по експлоатацията на двата обекта за
срока на действие на договора, при участие на страните в съдружието в съотношение 20% за
Затвора – Варна и 80% за „Желев" ЕООД. Между страните бил сключен и втори Договор за
съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г. с предмет изграждане и съвместна експлоатация на
бензиностанция и газостанция, автосервиз и автооказион, складове, по силата на който
Затвора – Варна предоставил за ползване част от собствения си недвижим имот с площ 9,000
дка с граници: останалата част от имота, ул. „Христо Смирненски", подстанция „Варна-
1
Запад" и бул. „Сливница", а „Желев" ЕООД следвало да участва с инвестиции за
изграждането на обектите, както и разходите по експлоатацията на обектите за срока на
действие на договора, при участие на страните в съдружието в съотношение 20% за Затвора
– Варна и 80% за „Желев" ЕООД. Уговорено било в двата договора, че внесеното от всеки
съдружник имущество за осъществяване на съвместната дейност оставало негова
собственост, а придобитото по време на действие на договора и в резултат от тази съвместна
дейност ставало собственост на съдружниците, при определените между тях дялове.
Ответното дружество се задължило да извърши строителството със свои средства. И двата
договора били сключени със срок от 20 години, считано от датите 29.09.1998 г. и 01.10.1998
г. Уговорено било и че след изтичане на срока на договорите, „Желев" ЕООД или неговият
правоприемник има право преимуществено да наеме мястото и обектите, които е построил, а
ако не се постигне нова договореност, построените обекти остават за Затвора - Варна, но
последният дължи заплащане на тяхната стойност. С писмо изх. No 11-04-8/19/27.08.2021 г.
Министърът на правосъдието, в качеството му на принципал на ДП „Фонд затворно дело", е
отправил искане до Областния управител на област Варна за издаване на заповед, по силата
на която да се изземат от „Желев" ЕООД недвижимите имоти ПИ 10135.3515.1776 и ПИ
10135.3513.1779, ведно с построените в тях сгради поради изтичане на срока на двата
договора през 2018 г., държани от „Желев" ООД без правно основание. Със Заповед № РД-
22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител Варна на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2,
чл. 81 и чл. 85 ЗДС било наредено изземване от „Желев" ООД на държавни имоти,
представляващи: Поземлен имот 10135.3515.1776 с площ 17 070 кв.м, описан в АЧДС №
3324/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради с идентификатори:
10135.3515.1776.1; 10135.3515.1776.2; 10135.3515.1776.3; 10135.3515.1776.4;
10135.3515.1776.5; 10135.3515.1776.6; 10135.3515.1776.7; Поземлен имот 10135.3513.1779 с
площ 13 528 кв.м, описан в АЧДС № 3326/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради
с идентификатори: 10135.3513.1779.1; 10135.3513.1779.3; 10135.3513.1779.4;
10135.3513.1779.5; 10135.3513.1779.6; 10135.3513.1779.7. На 09 февруари 2022 г. било
иззето владението върху посочените поземлени имоти и сгради. С констативни протоколи от
09.02.2022г., подписани от представителите на ответното дружество и назначена от ищеца
комисия, в присъствието на нотариус бил извършен опис на имуществото, находящо се в
поземлените имоти и сградите. С влязло в сила на 23 февруари 2023 г. решение № 1052 от
28 юли 2022 г. по адм. д. № 31 от 2022 г. по описа на Административен съд Варна била
потвърдена като законосъобразна заповедта на областния управител за изземване на двата
ПИ заедно със сградите в тях. Твърди се, че ищцовото предприятие е било лишено от
ползването на горепосочените поземлени имоти и сгради за периода от 29 септември 2018 г.
до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот № 10135.3513.1779 и от 01 октомври 2018 г. до 09
февруари 2022 г. за поземлен имот № 10135.3513.1776, за които периоди ответното
дружество е владяло имотите без правно основание, лишавайки собственика им от
възможността да реализира правата си върху тях, както и да получава доходи от същите.
Претендират се обезщетения за ползването на поземлен имот № 10135.3515.1776 считано от
01 октомври 2018 г. до 31 декември 2020 г., а за поземлен имот № 10135.3513.1779, считано
от 29 септември 2018 г. до 31 декември 2020 г. Размерът на обезщетението за лишаването на
държавата от ползването на имота се съизмерявал с пазарната стойност на наема за
процесния район. Твърди се, че срокът на договорите за съвместна дейност е 20-годишен и
след изтичането му договорите следвало да се считат за прекратени, а имотите – да бъдат
върнати на държавата. Твърди се, че едновременно с възникването на задължението за
обезщетяване във връзка с лишаването от ползването е възникнало и задължението за лихви,
тъй като ответникът е изпаднал в забава още с изтичането на договорения срок за
ползването на имотите.
Ответникът „Желев“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за недопустимост на
2
исковата молба, поради липсата на процесуална легитимация на ищеца. При условията на
евентуалност, предявява възражение за прихващане със стойността на извършените в имота
подобрения. Договорът за съвместна дейност предполагал насрещни права и задължения
между страните, като с тях страните поели насрещни права и задължения – строителство
срещу ползване и заплащане. „Желев" ООД имал за цел да построи обектите по договорите,
да ги експлоатира за срока на договора и да получи стойността на построените обекти. В
изпълнение на договора били изградени обектите върху двата терена държавна собственост.
Договорът бил прекратен едностранно от държавата след изтичане на уговорения в него
срок с изпратено изрично уведомление от ДП „Фонд затворно дело". В договора изрично
било предвидено, че след изтичане срока на договора на „Желев" ООД е дължима
стойността на построените обекти. Страните договорили, че стойността ще се определи от
оценители, посочени от всяка една страна. В изпълнение на задължението по договорите
„Желев“ ООД възложил извършването на оценки, като същите са с дата 27.09.2018 год.
Съгласно договорите заплащането на така определената стойност ставало изискуемо към
момента на изготвяне на оценката. Съгласно изготвената Пазарна оценка стойността на
сградите изградени в ПИ с идентификатор 10135.3513.1779 възлизала на 2 057 400 лв., а
стойността на сградите изградени в ПИ с идентификатор 10135.3515.1776 възлизала на 3 817
200 лв. или общо 5 874 600 лв., дължими към датата на изготвяне на оценките – 27.09.2018
год., ведно със законната лихва, изчислена до 01.05.2023 год. в размер на 2 766 441,96 лева.
Всички сгради били предадени и приети от държавата във видимо добро състояние, ведно с
монтираните в тях съоръжения, но без да е заплатена тяхната стойност. Поради това прави
възражение за прихващане със задължението на държавата, респективно задължението на
ищеца да заплати на „Желев“ ООД сумата общо в размер на 5 874 600 лв., дължима на
основание сключените договори за съвместна дейност от 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г. както
следва: 3 817 200 лв. за сградите на бул. „Сливница" 181 и 2 057 400 лв. за сградите на бул.
„Сливница" 164, ведно със законната лихва. В условията на евентуалност, ответникът
претендира сумата от 5 874 600 лв., определена на база пазарната стойност на постройките в
имота към датата на изтичане срока на договора или към датата на изтичане на
предизвестието на договорите, както и законната лихва до 01.05.2023 год. в размер на 2 766
441.96 лв. След изтичане срока на договора, дружеството „Желев“ ООД продължило своята
дейност по договора, поради което и двете страни били приели, че договорът е продължил
действието си за неопределено време. Липсвало изявление на другата страна по договора
(ищеца), с което да се е противопоставила на продължаването на договора след изтичане на
срока. За прекратяването на договора ответникът бил уведомен с писмо от 19.10.2021 год., с
което бил посочен срок на предизвестието – един месец, от което се установявало, че
договорът е продължил своето действие. След като не е сключен договор за наем и „Желев“
ООД не получило стойността на обектите, не можело да се приеме, че договорът е прекратен
и имотите са държани без основание. Оспорва се твърдението, че държавата и ищцовото
предприятие са били лишени от ползването на горепосочените поземлени имоти и сгради за
периода от 29 септември 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот № 10135.3513.1779
и от 01 октомври 2018 г. до 09 февруари 2022 г. за поземлен имот №10135.3513.1776 и през
които периоди ответното дружество е владяло имотите без правно основание. Оспорва
размера на обезщетението за лишаването на държавата от ползването на имота да се
съизмерява с пазарната стойност на наема за терена за процесния район, защото имотите
били застроени, а посочените в исковата молба суми касаели незастроени терени. Поддържа,
че прекратяването на договорите настъпва едва с уреждане на отношенията между страните,
а именно - заплащане на извършеното строителство. Отделно от това, договорът за
съвместна дейност не изключвал ползването на имота от страна на държавата и тя не била
отстранявана от имота, като извършвала и действия на управление – застрояване. Оспорва
акцесорните искове за лихви за забава върху обезщетението по чл. 86, aл. 1 от ЗЗД в т.ч.
началния момент, от който същата се дължи.
3
Ищецът е подал допълнителната искова молба, с която е изменил исковата
претенция по отношение на периода, за който претендира обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва за забава – мораторна лихва. Поддържа, че процесните имоти са
предоставени за управление на ищеца, поради което същият се явява процесуален
субституент на държавата по предявените искове. Оспорва по основание и размер
твърдяното от ответника вземане за извършени от него подобрения в имота. Освен това,
вземането не било ликвидно и изискуемо, тъй като изготвената оценка била по възлагане
само на ответното дружество и не отговаряла на уговореното в договорите. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на твърдяното вземане за главница и лихви.
Твърдяното от ответника вземане представлявало обезщетение, поради което приложима
била тригодишна давност, считано от датата на изтичане на срока на действие на всеки един
от договорите. Оспорва дължимостта на лихвите върху твърдяните от ответното дружество
вземания, тъй като ищецът не бил изпаднал в забава. Твърди, че с представеното от
ответника писмо изх. № 3 от 14.08.2018 г., същият е признал, че срокът на действие на
договорите е 29.09.2018 г. и съотв. 01.10.2018 г., а с писма изх. № 6 от 28.09.2018 г. и изх. №
7 от 01.10.2018 г. се потвърждавало знанието на ответника, че договорите са с 20-годишен
срок, след изтичането на който същите се считат прекратени.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба се поддържат
възраженията, направени с отговора на исковата молба. Пояснява се, че „Желев“ ООД не
претендира обезщетение, а изпълнение по сключения договор – правото да получи
стойността на построените обекти. Поради неизпълнение на задължението си да посочи
оценител и съответно заплащане на дължимото от страна на ищеца, същият бил изпаднал в
забава и не било необходимо да му бъде изпращана покана.
В първото по делото заседание предявеното от ответника възражение за прихващане
с вземането на ответника от ищеца на сума в общ размер 5 874 600 лева, дължима на
основание сключените договори за съвместна дейност от 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г., е
уточнено както следва: 3 817 200 лева за сградите, изградени в имот с идентификатор номер:
10135.3515.1776 и 2 057 400 лева за сградите, изградени в имот с идентификационен номер:
10135.3513.1779.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на ищеца молят за
уважаване на исковите претенции и за отхвърляне на възражението за прихващане като
недоказано, тъй като сумата се дължала от държавата. Претендират се разноски.
Представена е и писмена защита.
Процесуалният представител на ответника пледира за отхвърляне на исковете. Счита,
че ответникът е имал право да стопанисва имота до момента на прекратяване на договора с
едностранно изявление от другата страна. Моли за уважаване на възражението за
прихващане. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер
определен в наредбата, тъй като ответникът нямал възможност да заплати разноски.
Представя писмена защита.
І. По допустимостта на исковете.
Процесуалната легитимация на страните съответства на изложеното в исковата
молба. Касае се за иск, предявен от публично държавно предприятие, на което е възложено
управление и стопанисване на имоти, частна държавна собственост, което е процесуален
субституент на държавата. По въпроса, касаещ легитимацията на държавно предприятие по
чл. 62 ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот частна държавна
собственост, е установена практика на ВКС (Решение № 127/19.07.2021 г. по гр. д. №
2719/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.), съгласно която подобно предприятие е процесуален
субституент на държавата и е легитимирано да предявява и отговаря по искове за
собственост и други вещни права и по облигационни искове за обезщетение за лишаване от
право на ползване върху вещи, чийто собственик е държавата, в това число и по отношение
4
на нововъзникнали обекти по реда на приращението (чл.92 ЗС). Ищецът е установил
активната си легитимация, като е доказал, че процесните терени са частна държавна
собственост; че ДП „Фонд затворно дело” е публично предприятие по чл. 62, ал.3 ТЗ и е
измежду посочените в ЗДС и ППЗДС субекти, на които по предвидения ред и от овластения
държавен орган му е предоставено правото на управление върху процесните имоти.
Наличието на висящ процес за вземането на ответника по предявен от последния
осъдителен иск не е пречка за разглеждане на възражението за прихващане със същото
вземане.
Извършеното с допълнителната искова молба изменение на исковете за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва за забава (мораторна лихва) е допустимо,
тъй като касае само основанието на исковите претенции, а именно периода, за който се
претендира обезщетение за забавено плащане. Искането за присъждане на законната лихва
за забава за периоди преди завеждане на делото не е изменяно, а промяната в размера на
претенциите като обща сума, извършена с оглед на промяната в периодите, за които се
претендират обезщетенията, не представлява същинско изменение на иска.
ІІ. По съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, че между страните са сключени два договора за
съвместна дейност: договор № 1811 от 29.09.1998 г. и договор № 1823 от 01.10.1998 г.;
поземлените имоти ведно с построените сгради са частна държавна собственост съгласно
Актове за частна държавна собственост с № 3324/23.02.2001 г., № 3326/23.02.2001 г., №
10234/01.03.2022 г. и № 10235/01.03.2022 г.; описаните в АДС сгради в процесните
поземлени имоти са изградени от ответника; Областният управител на Област Варна е издал
Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. за изземване от „Желев" ООД на процесните имоти
на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС; на 09.02.2022 г. процесните имоти са
предадени от ответника на ищеца. Като доказателство за предаване на имотите са
представени констативни протоколи, които не са оспорени от ответника.
В Договор за съвместна дейност № 1811/29.09.1998 г. страните са уговорили Затвора -
Варна да предостави за ползване част от собствения си недвижим имот с площ 2,000 дка –
парцел 4581 по КП от 1979 г., да осигури всички необходими документи за строителството
на бензиностанция и газостанция, както и работна ръка, а „Желев“ ЕООД (понастоящем
ООД) да участва с парични средства – инвестиции за изграждането на бензиностанция и
газостанция, в т.ч. за заплащане на строителни материали, труд, оборудване с технически
средства, всички останали разходи, свързани пряко или косвено с изграждането или
експлоатацията на двата обекта за срока на действие на договора. Определено е участие на
страните в съвместната дейност при квоти 20 % за Затвора - Варна и 80% за „Желев“ ЕООД.
Уговорено е още, че внесеното от всеки съдружник имущество за осъществяване на
съвместната дейност остава негова собственост, а придобитото по време на действие на
договора и в резултат от съвместната дейност е собственост на страните, при определените
между тях дялове, като печалбата се разпределя съобразно дяловете.
В Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г. страните са уговорили Затвора -
Варна да предостави за ползване част от собствения си недвижим имот с площ 9,000 дка с
посочени граници, да осигури всички необходими документи за строителството на
бензиностанция и газостанция, както и работна ръка, а „Желев“ ЕООД да участва с парични
средства – инвестиции за изграждането на бензиностанция и газостанция, в т.ч. за заплащане
на строителни материали, труд, оборудване с технически средства, всички останали
разходи, като останалите условия са същите като по договора от 29.09.1998 г.
И двата договора са сключени със срок от 20 години, считано от момента на
5
утвърждаването им от ГУМЛС – София. Договорите са утвърдени от ГУМЛС на датите на
подписването им – 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г., от когато е започнал да тече уговореният
срок. Уговорено е и че след изтичане на срока на договорите страните могат да сключат
нови такива при други условия и срок, а ако това не стане, построените обекти остават за
Затвора – Варна, но последният дължи заплащане на тяхната стойност, определена от поне
двама лицензирани експерти-оценители, посочени от всяка страна по един, като
заплащането на определената стойност става изискуемо към момента на изготвяне на
оценката (раздел IV, т. 18).
С писмо вх.№ 6-598-1 от 15.08.2018 г. ответникът се е позовал на изтичане на
договорните срокове за действие на Договор за съвместна дейност № 3811/29.09.1998г. и
Договор за съвместна дейност № 1823/01.10.1998 г. и е отправил предложение до ищеца да
придобие собствеността върху земята, върху която са изградени обектите съгласно
2
договорите за съвместна дейност, както следва: 3 000 м от имот частна държавна
22
собственост с обща площ 13 000 м и 9 000 м от имот частна държавна собственост с обща
2
площ 17 500 м след обособяване на частите в самостоятелни парцели. С писмо с изх. № 5
от 25.09.2018 г. ответникът отново се е позовал на изтичане на договорните срокове,
потвърдил е направеното предложение за закупуване на земята като е добавил, че при
необособяване на частите в самостоятелни парцели, би могъл да закупи имотите така, както
са в сегашните си граници.
С писма изх. № 6 от 28.09.2018 г. и изх.№ 7 от 01.10.2018 г. ответникът отново е
посочил, че срокът на действие на всеки един от договорите изтича съответно на 29.09.2018
г. и на 01.10.2018 г., и е поканил ДП „Фонд затворно дело" да пристъпят към изпълнение на
клаузата, съгласно раздел IV, т. 18 от договорите.
Видно от писмо рег. № 1-842-47 от 02.10.2018 г., ищецът е отговорил, че във връзка с
изтичането на срока на действие на договорите за съвместна дейност и необходимостта от
уреждане на отношенията, свързани с имотите – предмет на тези договори, въпросите,
свързани с прекратяването на договорите и направените предложения са били внесени и
обсъдени от Управителния съвет на предприятието на 26.09.2018г., след което преписката
била представена в Министерство на правосъдието за становище и указание за последващи
действия.
С Писмо изх. № 11-04-8/19/27.08.2021 г. Министърът на правосъдието, в качеството
му на принципал на ДП „Фонд затворно дело", е отправил искане до Областния управител
на област Варна за издаване на заповед, по силата на която да се изземат от „Желев" ООД
недвижимите имоти ПИ 10135.3515.1776 и ПИ 10135.3513.1779, ведно с построените в тях
сгради. Искането е обосновано с това, че срокът на двата договора за съвместна дейност е
изтекъл през 2018 г., двата поземлени имота са частна държавна собственост, както и
изградените в периода 2000 - 2004 г. в тях сгради по силата на приращението – чл. 92 ЗС,
имотите се държат от „Желев" ООД без правно основание.
Представено е писмо с изх.№ 1-842-87 от 19.10.2021 г. от ДП „Фонд затворно дело"
до „Желев“ ООД, с което ищецът е отправил до ответника едномесечно предизвестие за
прекратяване на облигационните отношения, породени от сключените договори между
Затвора - гр. Варна и „Желев" ЕООД от 29.09.1998г. и 01.10.1998г., считано от датата на
връчването му, и го е поканил на преговори на 22.10.2021 г. с оглед постигане на съгласие
за извънсъдебно уреждане на последиците от прекратените облигационни отношения и
изпълнението на задълженията, възникнали до тяхното прекратяване.
С Отговор изх.№ 5 от 12.11.2021 г. до ДП „Фонд затворно дело", „Желев“ ООД
настоява, че имотите не следва да се освобождават до намирането на съгласие по
поставените въпроси. Предлагат се варианти за продължаване ползването на имотите от
ответника по силата на договор за наем, евентуално заплащане на „вложеното“ от „Желев“
6
ООД, което ответникът счита за своя собственост до заплащане на стойността му.
Със Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител на Област
Варна на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС е наредено изземване от „Желев“
ООД на държавни имоти, представляващи: ПИ 10135.3515.1776 с площ 17 070 кв.м, описан
в АЧДС № 3324/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради с идентификатори:
10135.3515.1776.1 - сграда за транспорта, със застроена площ 1329 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1776.2 - административна, делова сграда със застроена площ 118 кв.м, брой
етажи 2; 10135.3515.1776.3 - сграда за търговия, със застроена площ 101 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1776.4 - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда със
застроена площ 60 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.5 - сграда за енергопроизводство -
трафопост, със застроена площ 9 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.6 - складова база,
склад със застроена площ 38 кв.м, брой етажи 1; 10135.3515.1776.7 - складова база, склад със
застроена площ 124 кв.м, брой етажи 1; ПИ 10135.3515.1779 с площ 13 528 кв.м, описан в
АЧДС № 3326/23.02.2001 г., ведно с построените в имота сгради с идентификатори:
10135.3515.1779.1 - сграда за търговия, със застроена площ 147 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.3 - сграда на транспорта със застроена площ 27 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.4 - сграда за търговия, със застроена площ 56 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.5 - сграда за битови услуги със застроена площ 138 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.6 - складова база, склад със застроена площ 39 кв.м, брой етажи 1;
10135.3515.1779.7 - складова база, склад със застроена площ 130 кв.м, брой етажи 1.
От представения констативен протокол акт № 34, том I, peг. № 407 от 15 февруари
2022 г., по описа на нотариус рег. № 537 на Нотариалната камара се установява, че на 09
февруари 2022 г. е иззето от ответника владението върху ПИ 10135.3515.1776 с площ 17 070
кв.м. и ПИ 10135.3515.1779 с площ 13 528 кв.м. ведно с построените в същите сгради.
Видно от решение № 1052 от 28.07.2022г., постановено по адм. д. № 31/2022г. по
описа на Административен съд – Варна, жалбата на „Желев“ ООД против заповедта на
областния управител на област Варна за изземване на ПИ с идентификатори
10135.3515.1776 и 10135.3513.1779 заедно със сградите в тях е отхвърлена. Решението е
потвърдено с Решение № 2011/23.02.2023 г. по адм. дело № 9859/2022 г. по описа на ВАС,
ІV-то отд.
За двата процесни ПИ и за обектите, построени в тях, по делото са приети АЧДС №
3324/23.02.2001 г., АЧДС № 3326/23.02.2001 г., АЧДС № 10234/01.03.2022 г. и АЧДС №
10235/01.03.2022 г., от които се установява, че имотите са частна държавна собственост.
Видно от посоченото в АЧДС, имотите са предоставени за управление на Министерство на
правосъдие – ДП „Фонд затворно дело".
По делото е приета съдебно-техническа и оценителна експертиза на вещо лице инж.
К. В., оспорена от ответника.
Според вещото лице ПИ 10135.3513.1779 е идентичен по местоположение с имота,
описан в Договора за съвместна дейност № 1811/29.09.1998 г. като част от парцел 4581 по
КП от 1979 г. и с описания в АЧДС № 3326/23.02.2001 г. като имот с пл. № 450 по пл. на 26.
м.р. на гр. Варна, а ПИ 10135.3515.1776 е идентичен по местоположение с имота, описан в
Договора за съвместна дейност № 1813/01.10.1998 г. и с описания в АЧДС №
3324/23.02.2001 г. като имот с пл. № 789 по пл. на 26. м.р. на гр. Варна. Средният пазарен
размер на наема за земята за поземлен имот ПИ 10135.3513.1779 и изградените в този имот
сгради за периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г., изчислен по метода на пазарните аналози,
е 275 562 лв. Средният пазарен размер на наема за земята за поземлен имот ПИ
10135.3515.1776 и изградените в този имот сгради за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2020
г., изчислен по метода на пазарните аналози, е 289 953 лв. Пазарната стойност на
изградените от ответника сгради във всеки един от процесните имоти към момента на
изтичане на договорите - 29.09.2018 г. и 01.10.2018 г. и към момента на изтичане на срока на
7
отправеното писмо с изх. № 1-842-87/19.10.2021 г. предизвестие за прекратяване на договора
- 20.11.2021 г., е както следва: към 2018 г. сградите в ПИ 10135.3515.1776 са на стойност 955
463 лева, а тези в ПИ 10135.3513.1779 – на стойност 223 347 лева, или общо 1 178 800 лева;
към 20.11.2021 г. сградите в ПИ 10135.3515.1776 са на стойност 938 480, а тези в ПИ
10135.3513.1779 – на стойност 228 757лева, или общо 1 167 237 лева.
С оглед на извършеното от ответника оспорване на първоначалното заключение е
допусната и приета повторна СТОЕ, изготвена от вещо лице инж. М. А..
Според вещото лице изготвило повторната СТОЕ, ПИ 10135.3513.1779 е идентичен с
парцел 4581 по КП от 1979 г., описан в Договора за съвместна дейност № 1811/29.09.1998 г.,
като част от парцел 4581 по КП от 1979 г. и с описания в АЧДС 3326/23.02.2001 г. като имот
с пл. № 450 по пл. на 26-ти м.р., за който е отреден УПИ І-450 „паркова зона за обществено
обслужване, магазин, газостанция и бензиностанция", по плана на 26 м.р. на гр. Варна, с
административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 168. ПИ 10135.3513.1776 е идентичен
с имот пл. № 789 по пл. на 26-ти м.р., описан в Договора за съвместна дейност №
1813/01.10.1998 г., и в АЧДС № 3324/23.02.2001 г. като имот с пл. № 789 по пл. на 16. м.р.,
за който е отреден УПИ І-789 „за общ. обслужващи обекти", кв. 4, 16 м.р., с
административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 181Б. Съгласно заключението,
средният пазарен размер на наема за земята за поземлен имот ПИ 10135.3513.1779 и
изградените в този имот сгради за периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г. изчислен по
метода на пазарните аналози е 314 928 лева, а средният пазарен размер на наема за земята за
поземлен имот ПИ 10135.3515.1776 и изградените в този имот сгради за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2020 г., изчислен по метода на пазарните аналози е 323 892 лева.
Вещото лице е определило пазарната стойност на изградените в ПИ 10135.3513.1779 сгради
към 29.09.2018 г. на 575 935 лева, а към 20.11.2021 г. – на 619 186 лева. Пазарната стойност
на изградените в ПИ 10135.3515.1776 сгради към 01.10.2018 г. е определена на 1 106 531
лева, а към 20.11.2021 г. – на 1 232 968 лева.
При съпоставка на приетите по делото заключения се установява, че по въпросите за
идентичността на имотите двете заключения практически съвпадат. По въпросите за
средните пазарни стойности на наема на процесните имоти и на изградените от ответника
сгради повторното заключение е по-ясно и по-добре обосновано от първоначалното, а в
съдебно заседание вещото лице, извършило повторната експертиза, дава много подробна и
задълбочена обосновка както на използваните методи за оценка, така и на данните с които е
работило, поради което в тази чат съдът изцяло кредитира повторното заключение по
допуснатата СТОЕ.
Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Според приетото с ППВС
№1/1979г. разрешение ищецът разполага с иска по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице
фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но имуществото
на едно лице е увеличено без основание за сметка на имуществото на друго лице или са му
спестени средства за сметка на имуществото на друг правен субект. Съгласно чл.59, ал.2
ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който
да може да се защити. В практиката на ВКС е изяснена възможността обезщетение за
неоснователно ползване на имот да се претендира от лице, упражнявало владение върху
него, независимо от основанието за това – като фактическо състояние или като правомощие
на собственика, нарушено от ответната страна. В процесния случай се претендира
обезщетение за ползване на обекти – частна държавна собственост от публично предприятие
по смисъла на чл. 62 ал.3 ТЗ и във връзка с осъществяваната от него дейност, на което е
предоставено правото на стопанисване и управление.
По делото е прието за безспорно, че поземлените имоти ведно с построените върху
8
тях сгради са частна държавна собственост съгласно Актове за частна държавна собственост
с № 3324/23.02.2001 г., № 3326/23.02.2001 г., № 10234/01.03.2022 г. и № 10235/01.03.2022 г.
Видно от посоченото в АЧДС процесните два ПИ са предоставени за управление на
Министерство на правосъдие – ДП „Фонд затворно дело", т.е. ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира обезщетение за ползването на имотите от всяко лице, което
упражнява фактическа власт върху същите без основание.
От събраните по делото доказателства – писмени и заключения на вещи лица, по
несъмнен начин се установява, че процесните имоти са предоставени в държане на
ответника по силата на сключените договори за съвместна дейност от 29.09.1998 год. и
01.10.1998 год. Срокът на действие на всеки от договорите е 20 години и е изтекъл
съответно на 29.09.2018 год. и 01.10.2018 год. Ответникът последователно застъпва тезата,
че преди уреждане на финансовите отношения между него и ищеца във връзка с изградените
в имотите от ответника сгради, не е налице основание за предаване на същите във държане
на ищеца. Това е видно и от направените в тази насока изявления в разменената между
страните кореспонденция, описани по-горе. Отказът на ответника да предаде държането на
процесните имоти е преодолян посредством принудителното им изземване на основание
Заповед № РД-22-7706-2 от 05.01.2022 г. на Областния управител Варна на основание чл. 80,
ал. 1 и ал. 2, чл. 81 и чл. 85 ЗДС. Предаването на имотите, включително построените в срока
на действие на договорите за съвместна дейност сгради, в държане на ищеца е извършено на
09.02.2022 г., който факт е обявен за безспорен между страните и е надлежно документиран
в нарочно съставени за целта протоколи. При това положение съдът намира за доказано
упражняването на фактическа власт от ответника върху ПИ 10135.3515.1776 и ПИ
10135.3513.1779 ведно с приращенията върху същите в процесните периоди, а именно: от
01.10.2018 г. до 31.12.2020 г. за имот № 10135.3515.1776 и от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г.
за имот № 10135.3513.1779.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в процесните периоди
е ползвал имотите на основание договорите за съвместна дейност. В договорите изрично е
записано, че същите се сключват за определен срок – 20 години. Не се твърди и не са налице
данни след изтичането на уговорения между страните срок на действие на договорите, да е
сключен нов договор, при други условия и срок. Напротив, установява се, че ответникът е
отправял предложения за придобиване на имотите или части от тях или за сключване на
договор за наем, които не са били приети от държавното предприятие. Разменената между
страните през 2018 г. кореспонденция съдържа съвпадащите им волеизявления, че срокът на
действие на договорите изтича съответно на 29.09.2018 г. и 01.10.2018 г. и че страните
следва да уредят отношенията си съобразно уговореното в т. 18 от същите. На 27.08.2021 г.
Министърът на правосъдието, в качеството му на принципал на ДП „Фонд затворно дело", е
отправил искане до Областния управител за издаване на заповед за изземване от „Желев"
ООД на процесните недвижимите имоти. Съвкупната преценка на всички доказателства
води до извод, че писмото на ДП „Фонд затворно дело" до „Желев“ ООД от 19.10.2021 г.,
съдържащо едномесечно предизвестие за прекратяване на облигационните отношения,
породени от сключените договори от 29.09.1998 г. и 01.10.1998 г. и покана за преговори за
извънсъдебно уреждане на отношенията, не установява продължаване срока на действие на
договорите, а има значението на покана за извънсъдебно уреждане на спорните отношения.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че се касае за правоотношения във
връзка с управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, за които е
създадена специална нормативна уредба в ЗДС и ППЗДС, която не допуска възможност за
трансформиране на подобни правоотношения чрез конклудентни действия.
Наличието на неуредени облигационни отношения във връзка с изградените обекти,
не обосновава извод, че договорите не са прекратени с изтичането на уговорения в тях срок.
Съгласно т. 18 от договорите, след изтичане на уговорения 20-годишен срок страните могат
9
да сключат друг договор, чиито условия следва да бъдат уговорени наново, а ако това не
стане, построените обекти остават за Затвора - Варна, но последният дължи заплащане на
тяхната стойност, определена от поне двама лицензирани експерти - оценители, посочени от
всяка страна по един, а заплащането на така определената стойност става изискуемо към
момента на изготвяне на оценката. В случая, незаплащането на стойността на построените
обекти не означава, че е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху процесните имоти.
Съдът намира претенциите за главници за доказани до размерите, установени с
повторното заключение на допуснатата СТОЕ, а именно сумата от 314 928 лева за ПИ
10135.3513.1779 и сумата от 323 892 лева за поземлен имот ПИ 10135.3515.1776.
С оглед на изложеното, исковете за заплащане на обезщетение за ползване на
имотите за посочените в исковата молба периоди от датата на прекратяване на съответния
договор до 31.12.2020 г. са установени по основание и размер.
Претенциите за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главниците след извършеното с допълнителната искова молба изменение в основанието на
претенциите, а именно в периода, за който се претендира обезщетението – 02.08.2020 г. до
02.08.2023 г., се обосновават с твърдението, че ответникът дължи предаване държането на
имотите на датата на изтичане на срока на действие на съответния договор за съвместна
дейност.
Обезщетението за ползване на имотите без основание представлява задължение без
срок по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Това задължение е различно от задължението за
предаване държането на имотите с изтичане на уговорения в договорите за съвместна
дейност срок. Ето защо, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът не твърди и не
е представил доказателства да е поканил ответника да заплати претендираното обезщетение
за ползване, поради което съдът намира исковете за заплащане на т.нар. мораторна лихва за
изцяло неоснователни.
Основателността на исковете за главници налага съдът да се произнесе по
предявените от ответника възражения за прихващане с вземания на ответника, както следва:
вземане за сумата 3 817 200 лева, представляваща стойността на сградите, изградени в имот
с идентификатор номер: 10135.3515.1776, предоставен на основание договор за съвместна
дейност от 01.10.1998 г., и вземане за сумата 2 057 400 лева, представляваща стойността на
сградите, изградени в имот с идентификационен номер: 10135.3513.1779, предоставен на
основание договор за съвместна дейност от 29.09.1998 г.
По делото е прието за безспорно, че всички сгради в процесните имоти са изградени
от ответника за негова сметка в срока на действие на договорите за съвместна дейност със
съгласието и съдействието на ищеца.
В договорите изрично е предвидено, че след изтичане срока на договора на „Желев"
ООД е дължима стойността на построените обекти.
Следователно, ответникът има основание да иска от ищеца да му заплати стойността
на изградените в двата поземлени имота сгради.
Страните са договорили (т. 18), че стойността ще се определи от поне двама
лицензирани експерти - оценители, посочени от всяка страна по един. Съгласно т. 18, изр. 2-
ро от договорите заплащането на определената в експертната оценка стойност става
изискуемо към момента на изготвяне на оценката.
Преди изтичане срока на договорите „Желев“ ООД е поканило писмено ищеца да
10
предприемат действия за уреждане на отношенията между страните, което включва и
изготвянето на експертна оценка за определяне на стойността на построените от ответника
сгради. Ищецът не твърди и не са налице данни да е оказал необходимото съдействие за
извършване на оценката. Така ответникът самостоятелно е възложил извършването на
оценки, като същите са с дата 27.09.2018 год. Предвид неспазването на уговорения в т. 18
ред за извършване на оценката – от поне двама лицензирани експерти - оценители, посочени
от всяка страна, по така изготвената експертна оценка липсва съгласие между страните,
поради което същата, бидейки частен документ, не може да служи като доказателство за
дължимите от ищеца суми.
Размерът на задълженията на ищеца е установен в настоящото съдебно производство
посредством приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата повторна
СТОЕ, както следва: пазарната стойност на изградените в ПИ 10135.3513.1779 сгради към
29.09.2018 г. е 575 935 лева, а на изградените в ПИ 10135.3515.1776 към 01.10.2018 г. е 1 106
531 лева. Определените от експертизата стойности към 20.11.2021 г. са без значение, тъй
като, както се посочи по-горе, действието на договорите е прекратено с изтичане на
уговорения в същите срок, като отношенията между страните следва да се уредят към датата
на прекратяването им.
Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД за прихващането е необходимо активното вземане да е
изискуемо, а пасивното – изпълняемо. Съгласно т. 2 ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. №
2/2020 г. ОСГТК на ВКС при уважено възражение за прихващане признатите от съда
насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо,
а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
С оглед на обстоятелството, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за
установяване на размера на вземането на ответника в съответствие с уговореното в т. 18 от
договорите, съдът приема, че изискуемостта на вземанията на ответника за стойността на
построените сгради (активното вземане) е настъпила с прекратяване на всеки един от
договорите, съответно на 29.09.2018 г. и на 01.10.2018 г. Това следва от разпоредбата на чл.
69 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага.
Вземанията на ищеца ДП „Фонд затворно дело“ за заплащане на обезщетения за
ползване на имотите през процесните периоди са станали изпълняеми в деня, следващ датата
на изтичане на съответния период, за който се претендира обезщетението, т.е. на
01.01.2021г.
Възражението на ищеца за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Претенцията за заплащане на стойността на построените сгради намира своето основание в
сключените между страните договори и следва да се квалифицира като искане за реално
изпълнение по чл. 79, ал. 1 о ЗЗД. Същата не представлява обезщетение по смисъла на чл.
111, б. „б“ от ЗЗД, за което се прилага кратката тригодишна давност. Последната се отнася за
обезщетения за вреди от неизпълнен договор, каквито в случая не се претендират.
Възражението за прихващане е предявено с отговора на исковата молба на 20.09.2023г. –
преди изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Отделно от това, съгласно чл.
103, ал. 2 от ЗЗД, прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако
е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
При това положение вземането на ищеца за сумата от 323 892,00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3515.1776 за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2020 г., следва да се счита изцяло погасено на 01.01.2021 г. чрез
прихващане срещу насрещното вземане на ответника за сумата от 1 106 531 лева,
представляваща стойността на изградените в ПИ 10135.3515.1776 сгради. Вземането на
ищеца за сумата от 314 928,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имот №
11
10135.3513.1779 за периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г., следва да се счита изцяло
погасено на 01.01.2021 г. чрез прихващане срещу насрещното вземане на ответника за
сумата от 575 935 лева, представляваща стойността на изградените в ПИ 10135.3513.1779
сгради.
В обобщение, предявените искове за главници ще се отхвърлят като погасени чрез
прихващане, а тези за обезщетение за забава – като неоснователни.
ІІІ. Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените съдебно-
деловодни разноски. Списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършване на такива не е
представен. Ответникът е направил разноски за вещи лица в общ размер на 2 870,00 лева,
които следва да бъдат присъдени. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в
минималния размер определен в наредбата, тъй като ответникът нямал възможност да
заплати разноски, е неоснователно. Съдът намира, че търговските дружества не са сред
изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв лица, на които законът
признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно такива с право на
издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист, поради което
искането в тази част ще се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК
*********, гр. София, против „Желев“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, искове за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 323 892,00 лева,
представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3515.1776 за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2020 г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено съдебно
прихващане с вземането на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“
за сумата от 1 106 531 лева, представляваща стойността на изградените от „Желев“ ООД,
ЕИК ********* в ПИ 10135.3515.1776 сгради; - сумата от 136 457,16 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода
от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен; - сумата
от 314 928,00 лева, представляваща обезщетение за ползването на имот № 10135.3513.1779
за периода от 29.09.2018 г. до 31.12.2020 г., на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено
съдебно прихващане с вземането на „Желев“ ООД от Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“ за сумата от 575 935 лева, представляваща стойността на изградените от
„Желев“ ООД в ПИ 10135.3513.1779 сгради; - сумата от 44 278,88 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва (мораторна лихва) за периода
от 02.08.2020 г. до 02.08.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен, както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, гр.
София, да заплати на „Желев“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата 2 870,00 лева
съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12