№ 2391
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206648 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 6320876, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на
Т. Т. Б. е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци
на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 98282/02.12.2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив /л. 21/ и към датата на съдебното заседание
1
същата не разполага с разписка за надлежно връчване на
ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 25.08.2022 г. в 14,11 часа, в
град Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 21 посока север, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, с рег. №
***, се движело с установена наказуема скорост 66 км/ч. и наказуемо
превишение 16 км/час, като нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4559327.
В ЕФ е посочено, че собственик на когото е регистрирано МПС е
именно жалбоподателката – Т. Т. Б..
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка относно
авторството на вмененото административно нарушение се опровергава от
събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и
приложено като доказателство писмо от Служба Архив към РС – Пловдив се
установява, че след направена справка в Особената книга за периода от
08.12.2019 г. /датата на смъртта на Т.Б.Б. – баща на жалбоподателката/ до
29.11.2022 г. не са открити други лица, които да са депозирали отказ от
2
наследството на Т.Б., освен жалбоподателката Т. Б. – негова дъщеря.
Същото, последната е сторила на 20.12.2019 г. , като е заявила отказ от
наследството останало от починалия Т.Б.Б., който отказ е бил вписан в
особената книга на съда под № 819/ 2019 г. с Определение №
14388/20.12.2019 г. по ч. гр. дело № 21159/2019 г.
В наследствената маса останала след смъртта на Т.Б. е включено и
процесното МПС - Лек автомобил, с рег. № ***, по отношение на който в
административно наказателната преписка е приложена справка за
собственици на МПС, с отбелязване, че собственик е покойния Т.Б.Б..
Еднозначно и безпротиворечиво е разбирането в доктрината и практиката
за това каква е правната същност на отказа от наследство. Отказ от
наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на
наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от
наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки
отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от
наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен
характер), а не само задълженията на наследодателя.
Предвид категоричните доказателства за това, че жалбоподателката е
депозира своевременно отказ от наследство, останало от починалия й баща
Т.Б.Б. следва и единствения възможен извод за това, че в случая не е
настъпил вещнопрехвърлителния ефект на наследяването, респективно МПС
с което е извършено процесното нарушение не е собственост на
жалбоподателката Т. Б., поради което неправилно е била ангажирана
административно – наказателната отговорност на същата.
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че съгласно Закона
за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които
получават. В тази връзка по преписката е приложена справка за Т.Б.Б. от
АИС „БДС“ видно от която същият има преживяла майка – Т.Г. Б. и друга
дъщеря – М. Т. Б., по отношение на които административно наказващият
орган е следвало да предприеме необходимите действия по установяване
авторството на вмененото административно нарушение, доколкото по
идентични на гореизложените съображения са отменени ЕФ серия К №
5170315 с Решение постановено по АНД № 135/2022 г. по описа на Районен
3
съд Пловдив и ЕФ Серия К 4559327 с Решение постановено по АНД №
136/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив .
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски
би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски
следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 6320876, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на Т. Т. Б.
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на
чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4