№ 138
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900441 по описа за 2021 година
Иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
Постъпила е искова молба с вх. № 4192/15.06.2021 г. от Община Марица
с Булстат 000 472 182, представлявана от Д.И. в качеството му на **** на
Община Марица, против „Индустриал ремонт строй“ ЕООД с ЕИК
203 563 739 със седалище и адрес на управление в обл. Пловдив, община
Асеновград, с. Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ № 21, представлявано от ****
М.Н.М. Твърди се, че между страните бил сключен Договор № 153/09.07.2020
г. след проведена обществена поръчка по Закона за обществените поръчки, по
силата на който ищецът възложил на ответното дружество изпълнение на
СМР на обща стойност от 203 358.45 лв. с ДДС на обект „Изграждане на
физкултурен салон в ОУ „Граф Игнатиев“ в с. Граф Игнатиево – първи етап в
УПИ – XI – училище (ПИ – 501.1657) по плана на с. Граф Игнатиево“.
На 15.09.2020 г. страните подписали протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа
(акт обр. 2а), като считано от този момент срокът за изпълнение на
възложените СМР бил 90 календарни дни, тоест до 15.12.2020 г. В рамките на
този период изпълнителят е следвало да предаде обекта с констативен акт
(обр. 15) съгласно чл. 10, ал. 4 от договора.
При проверка на обекта, извършена на 18.11.2020 г. от комисия от
служители на Община Марица, било установено, че към съответната дата не
били извършени строителни дейности, а единствено трасиране на колчета на
бъдеща сграда. С оглед на това обстоятелство с писмо с вх. № 70-00-777 от
20.11.2020 г., адресирано до ответното дружество, ищецът апелирал за
предприемане на незабавни действия за изпълнение на договора. В отговор,
1
обективиран в писмо от 24.11.2020 г., дружеството – изпълнител поискало
удължаване на срока за изпълнение поради неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на аванс от страна на общината. Молбата била
оставена без уважение с довода, че срокът за изпълнение е започнал да тече
от подписването на акт обр. 2а, като същият не бил обвързан от заплащането
на предвидения в договора аванс. Последният, възлизащ на сумата от
61 007.53 лв., бил заплатен на 26.11.2020 г. по сметка на НАП в съответствие
с Решение № 592 от 21 август 2018 г. на Министерски съвет на Република
България, като ответното дружество е издало фактура за същия на 11.11.2020
г.
С писмо от 15.12.2020 г. ответникът уведомил ищеца за
преустановяване на строителството поради обилни валежи през предходните
пет дни, в които СМР не се извършвали, като заявил, че ще депозира изрично
заявления за възобновяване на същите. От своя страна, в писмо от 29.12.2020
г. ищецът предупредил ответната страна, че заявеното спиране не е
осъществено по законосъобразен ред, тъй като същото е следвало да бъде
обективирано в акт обр. 10 от Наредба № 3 за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство, придружен с метереологична справка, с
оглед на което било констатирано, че не е налице удължаване на уговорения
срок за изпълнение.
На 08.01.2021 г. била извършена повторна проверка от Община Марица,
при която било установено, че в обекта е излят фундамент, както и че била
доставена метална конструкция, която не била монтирана, като било
констатирано, че на строителната площадка отново не се извършват СМР. С
оглед на това с писмо от 11.01.2021 г. общината отправила изрична писмена
покана до ответното дружество, за изпълнение на договора в срок до десет
дни, след изтичане на който заявила, че ще счита същия за развален. Поканата
била получена от изпълнителя на 13.01.2021 г. С оглед на безрезултатното
изтичане на дадения срок е посочено, че развалянето на договора е настъпило
на 23.01.2021 г.
Ищецът сочи, че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 3 от договора при
разваляне на същия поради виновно неизпълнение, неизправната страна
дължи на изправната неустойка в размер на 20 % от стойността на договора. В
случая при цена на договора в размер на 203 358.45 лв. с ДДС дължимата от
ответното дружество компенсаторна неустойка следвало да възлиза в размер
на 40 671.69 лв. Сочи, че от посочената сума следвало да бъдат прихванати
3 389.31 лв., представляващи застрахователна сума, изплатена на Община
Марица на 09.04.2021 г. от ЗК „Лев Инс“ АД в изпълнение на задължение на
ответното дружество за предоставяне на гаранция за добро изпълнение под
формата на застраховка в размер на 2 % от стойността на договора без ДДС,
както и сумата от 8 002.11 лв., дължима от Община Марица към ответника
като остатъчно парично задължение за доставен немонтиран материал за
метална конструкция и представляваща разликата между общия размер на
този материал, възлизащ на сумата от 69 009.64 лв. и заплатения аванс от
2
страна на ищеца в размер на 61 007.53 лв. Дължимостта на последната
следвала от съставен на 29.03.2021 г. констативен протокол на място за
удостоверяване състоянието на строежа и изпълнените СМР, изготвен и
подписан само от представители – технически лица на общината с оглед
неявяването на такива от страна на ответното дружество въпреки подписан на
17.03.2021 г. протокол, удостоверяващ съгласието на двете страни за
провеждане на съвместна среща на посочената дата с тази цел. В същия било
удостоверено, че изпълнените на обекта СМР възлизат общо в размер на
43 744.20 лв. без ДДС, респ. на 52 493.04 лв., както и че на обекта е доставена
цялата метална конструкция с тегло от 16 516.60 кг. (позиция 22 от КСС към
договора), като е извършен частичен монтаж на същата – до 10 498 кг. Сочи,
че техническите лица на общината са изготвили и вписали в протокола
анализна цена на доставената и немонтираната част от металната
конструкция с тегло 6 018.60 кг, възлизаща на 16 972.45 лв. с ДДС. Предвид
тези констатации ищецът приема, че по процесния договор ответникът е
изпълнил СМР и е доставил материал за метална конструкция (немонтиран) в
общ размер от 69 009.64 лв. От тук е изложен извод, че изплатеният на
ответното дружество аванс в размер на 61 007.53 лв. е усвоен изцяло и е
налице остатъчно парично задължение на Община Марица към ответника в
размер на 8 002.11 лв.
С оглед на изложената фактическа обстановка ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди „Индустриал Ремонт Строй“ ЕООД с
ЕИК 203 563 739 да заплати на Община Марица на основание чл. 21, ал. 3 от
Договор № 153/09.07.2020 г. с предмет: „Изграждане на физкултурен салон в
ОУ „Граф Игнатиев“ в с. Град Игнатиево – първи етап в УПИ – XI – Училище
(ПИ-501.1657) по плана на с. Граф Игнатиево“, компенсаторна неустойка в
остатъчен размер от 29 280.27 лв., ведно със законна лихва върху сумата,
считано от образуване на делото до изплащането ѝ. Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Индустриал
Ремонт Строй“ ЕООД с ЕИК 203 563 739 със седалище и адрес на управление:
област Пловдив, община Асеновград, с. Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ №
21, представлявано от М.Н.М. не депозира отговор на искова молба.
В съдебно заседание ответникът оспорва претенцията само по размер,
не и по основание. Не претендира разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. Ищецът
носи доказателствената тежест да установи, че е изправна страна по договора,
както и размера на претенцията си за компенсаторна неустойка по същия.
Ответната страна не излага фактически твърдения за правоизключващи
положителни факти, поради което не носи тежест за доказването им.
3
В първо съдебно заседание ответникът признава иска по основание,
оспорва го само по размер. Без да е подал отговор на исковата молба, за първи
път прави възражение за нищожност на разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и 3 от
процесния договор като нищожни поради противоречието им с добрите
нрави.
Това възражение не е прието за разглеждане в процеса като наведено
извън преклузивните срокове по ГПК. Преценено е, че то не е от категорията
на тези, за които съдът следи служебно, поради което несвоевременното му
заявяване лишава възможността за разглеждането му в процеса. Тук следва да
се допълни още, че ако ответникът не се е позовал на нищожността на
договора в преклузивните срокове за това, съдът е оправомощен служебно да
провери действителността му само в случай, че нищожността следва от
неспазване на предвидена в закона форма за действителност или от друг факт,
осъществяването на който личи и се установява от съдържанието на самия
договор и обективираните в него волеизявления. Противното би означавало
съдът - в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, да даде на ответника защита и
съдействие, каквито не са надлежно поискани и да се произнесе по
преклудирани факти.
В случая ищецът се позовава на чл. 21, ал. 3 от договора, според който
при развалянето му поради виновно неизпълнение, неизправната страна
дължи на изправната неустойка в размер на 20 % от стойността на договора.
От съдържанието на клаузата не би могло само по себе си да се извлече
нарушение на императивна правна норма, задължаваща съда служебно /или
при наведено извън преклузивните срокове възражение, както е в случая/ да
приеми нищожността й поради противоречие с добрите нрави. Нещо повече,
дори да се приеме, че възражението му е допустимо, ответникът не навежда
каквито и да било годни фактически твърдения, обосноваващи наведения от
него съществен порок. Възражението е неконкретизирано и бланкетно –
твърди се само, че неустойка би следвало да се начислява единствено за СМР,
които не са извършени. Подобно твърдение обаче противоречи на
действителната воля на страните, обективирана в оспорената клауза, която е
елемент от съдържанието на договор за възлагане на обществена поръчка,
сключен при стриктно спазване императивните разпоредби на ЗОП.
В случая ответникът не оспорва елементите от наведения от ищеца
фактически състав на разваляне на договора поради виновното му
неизпълнение, нито съдържанието на оспорената клауза, която изрично
предвижда дължимост на неустойка при разваляне на договора.
Според ТР 7/2013 не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима
в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е
била уговорена. Именно такъв е разглежданият случай – изрично е
4
предвидена от страните дължимост на компенсаторна неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне на договора, от
съдържанието на която, а и от несвоевременно наведените бланкетни
фактически твърдения на ответника, не би могло да се направи извод за
нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Освен това ответникът е търговец и сделката е сключена във връзка с
упражняваното от него занятие. Търговците действат на свой риск, за разлика
от гражданскоправните субекти, поради което критерият за справедливост в
техните отношения е по – различен от този в гражданските. В случая
договорената клауза има не само обезщетителен характер /да компенсира
вредите, които изправната страна търпи поради виновното неизпълнение на
насрещното задължение на длъжника/, но и обезпечителен характер /да
упражни натиск върху длъжника да изпълни насрещните си задължения
качествено и в срок под угрозата от дължимост на неустойка при разваляне на
договора поради неизпълнение, ако възложителят упражни това свое
субективно потестативно право/. Страните свободно определят размера на
неустойката, който би могъл да противоречи на добрите нрави само ако към
момента на сключване на договора е така определен, че да не зависи от
поведението на длъжника и по този начин да създава възможност за
кредитора да има изгода повече от пълното или частично неизпълнение,
отколкото от реалното изпълнение. В случая дължимостта на неустойка
при разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от страна на
ответника не зависи от поведението на кредитора, а само от това на
длъжника. Затова не са налице условия за неоснователно обогатяване на
кредитора, доколкото длъжникът е могъл да престира дължимото и да се
освободи от паричната обремененост. Още повече, че неустойка при
разваляне на договора дължи неизправната страна, която принципно би могла
да бъде и възложителят. Т.е. клаузата за неустойка не ползва само правата и
законните интереси на ищеца за сметка тези на ответника, за да е мислим
извод, че е налице толкова съществен дисбаланс в отношенията, водещ до
противоречие с добрите нрави.
При това положение претенцията е категорично доказана по основание,
като ответникът не оспорва наведените от ищеца основания за извършени
извънсъдебни прихващания с насрещни вземания на ответника към него,
намаляващи общия й размер.
Същевременно размерът на претенцията категорично се установява от
заключението на СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно
изготвено, а и неоспорено от страните. Както стойността на изпълнените СМР
на обекта, така и стойността на доставената, но немонтирана конструкция,
съвпадат със сочените от ищеца суми, с което претенцията му се явява
категорично доказана и по размер.
Поради това искът е изцяло основателен и ще се уважи.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
5
на ищеца направените от него разноски, които възлизат на сумата от 2 851.21
лв съобразно списък на разноските на л. 83 и доказателствата за действително
направен разход в този размер.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Индустриал ремонт строй“ ЕООД с ЕИК 203 563 739 със
седалище и адрес на управление в обл. Пловдив, община Асеновград, с.
Патриарх Евтимово, ул. „Кавал“ № 21 да заплати на Община Марица с
Булстат 000 472 182, представлявана от ****а Д.И., сумата от 29 280.27 лв. -
компенсаторна неустойка в остатъчен размер, дължима на основание чл. 21,
ал. 3 от сключения между страните Договор № 153/09.07.2020 г. с предмет:
„Изграждане на физкултурен салон в ОУ „Граф Игнатиев“ в с. Град
Игнатиево – първи етап в УПИ – XI – Училище (ПИ-501.1657) по плана на с.
Граф Игнатиево“, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
15.06.2021г – датата на подаване на исковата молба, до изплащането , както
и сумата от 2 851.21 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6