Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/22.06.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ МАРИНОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К.
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско дело № 109 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „Североизточно държавно предприятие“ ДП – гр.Шумен, ЕИК *********, чрез
процесуален представител адв. С.И. *** против решение № 193/23.12.2019г. на ОС
– Търговище, постановено по гр.д. № 177/2019г., в частта в която въззивникът е
осъден да заплати на „Орка“ ООД – гр.Ветово, ЕИК ********* сумата от 16 798.59
лв. (шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и
осем лева и 59 ст.),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч,
стопанисван от ответника в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в
землището на с.Глогинка, общ.Попово, с площ от
163.49 дка и номера на БЗС (блок
на земеделското стопанство) от ИСАК 15103-8-1/141338 22/,15103-387-1/14133728/,
15103-416-1/141346 78/, равняваща се на пазарната стойност на вложените разходи
за отглеждане на унищожената земеделска култура, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЛОД,
ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от
22.08.2019г. до окончателното плащане на задължението.
В жалбата се излагат оплаквания за
недопустимост и неправилност на така обжалваното решение. Сочи се, че съдът се
е произнесъл по недопустим иск тъй като въззивникът не е процесуално правно
легитимиран да отговаря за претендираните вреди, поради това, че стопанисването
на дивеча се осъществява от друг субект. По съществото на спора се оспорват
изводите на първоинстанционния съд за неизпълнение на задълженията по чл.78 ЗЛОД
от страна на ловното стопанство, считайки същите за необосновани, както и
приетия от съда размер на претендираните вреди. Счита се, че действително
извършените разходи не са доказани с представени като доказателства документи,
а заключенията на вещите лица се базират на обстоятелства, посочени от трети за
процеса лица.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постанови решение
за отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна – „Орка“ ООД, в който се излага становище за
неоснователност на жалбата. По същество, чрез процесуални представители пледира
за потвърждаване на решението като допустимо, правилно и законосъобразно, ведно
с присъждане на разноски за въззивното производство.
При
извършената проверка по валидността на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, включително и по
наведените от въззивника оплаквания по допустимостта на съдебния акт, съдът
констатира следното:
Предмет на разглеждане е предявен от
"Орка" ООД, ЕИК ********* иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от дружеството имуществени вреди, представляващи стойността на
разходите, направени по засяване и отглежане на земеделска продукция -
слънчоглед, унищожена на 21.08.2019г. от стопанисван от Държавно ловно
стопанство "Черни Лом", гр.Попово дивеч, на основание чл.79 ал.1 от
Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/.
В
исковата молба са изложени твърдения, че дружеството-ищец /въззиваем в
настоящото производство/ е земеделски производител, който обработва земи,
находящи се в стопанисван от ТП Държавно ловно стопанство "Черни Лом"
ловностопански район. На 21.08.2019г., при обход на засадени със слънчоглед земи
служители на "Орка" ООД са констатирали, че насажденията са унищожени
на 100%, твърдейки, че това се дължи на навлизане на дивеч в масивите -
благороден елен и сърна, по отношение на който от страна на ловното
стопанство не са предприети дължимите действия за неговото опазване и охрана,
по начин да не се допуска навлизането на животните в засетите със земеделска
продукция земи. Посочено е още, че незабавно и в съответствие с предписаното в
ЗЛОД и ППЗЛОД са били предприети действия по уведомяване на ТП ДЛС "Черни
Лом", като създадената на основание чл.82 ЗЛОД комисия е потвърдила щетата
върху продукцията, засята върху 163.49 дка от обработваните от дружеството земи
и е определена стойността на вредите. Впоследствие е бил съставен втори протокол
на същата комисия, но неподписан от негов представител, която е приела, че на
основание чл.78 ал.2 и чл.80 т.3 ЗЛОД не следва да бъде изплащано обезщетение
за причинените щети. Оспорвайки този отказ е предявен и иска за заплащане на
сумата от 25 263.53 лева, претендирана като дължимо обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направените разходи по
засяване и отглеждане на унищожения слънчоглед /вида на претендираната вреда е
уточнен в първото по делото с.з./.
Първоначално
исковата претенция е била насочена срещу ТП ДЛС "Черни Лом" - Попово,
но по повод дадени указания от страна на първоинстанционния съд, че от 2011г.
ответникът е заличен като самостоятелен субект от Търговския регистър поради
вливане в "Североизточно държавно предприятие" ДП, е формулиран
петитум, съгласно който като ответник е конституиран настоящия въззивник.
Промяна в твърденията, съставляващи фактически основания на иска не са правени.
В срока
за отговор по чл.131 ГПК "Североизточно държавно предприятие" ДП е направило
възражение, че не е надлежно процесуално легитимирано да отговаря по предявения
иск, тъй като макар и държавното ловно стопанство да е част от неговата
структура, на основание чл.79 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделските култури, се заплащат от лицата,
стопанисващи дивеча, а съгласно изричната разпоредба на чл.174 ал.1 от Закона
за горите държавните ловни стопанства са процесуално правоспособни
самостоятелно да участват в съдебни дела.
Действително,
в съответствие с чл.164 ал.1 вр. чл.173 ал.1 от приетия през 2011г. Закон за
горите вр. § 9 от същия закон държавните ловни стопанства са заличени като
самостоятелни субекти от Търговския регистър и същите съставляват териториални
поделения на създадените със закона държавни предприятия по см. на чл.62 ал.3 ТЗ. На тези териториални поделения обаче законодателят е предоставил
самостоятелна правосубектност по отношение на определени дейности /чл.174 ЗГ/,
сред които и специална процесуална правоспособност, включваща не само
възможността да водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела,
но и да бъдат самостоятелни ответници по предявени срещу тях искове, имащи за
предмет осъществявана от тях дейност, по отношение на която им е призната и
материална правосубектност /в т.см. опр. № 510/2015г. по т.д. № 2569/2014г. на
ВКС, І т.о.; опр. по ч.гр.д. № 424/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и др/.
В
настоящия казус е безспорно, че ДЛС "Черни Лом" е териториално
поделение на въззивника Североизточно държавно предприятие. В същото време,
правното основание на предявената искова претенция е разпоредбата на чл.79 ал.1
ЗЛОД, предвиждаща, че обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни
животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи
дивеча. Кои са тези лица е посочено в чл.34 от ЗЛОД, като в т.1 са визирани
държавните ловни стопанства.
Нормата
на чл.79 ал.1 ЗЛОД е специална спрямо общата разпоредба на чл.50 ЗЗД и урежда
отношенията относно определен вид имуществени вреди, в това число определя и
отговорното за обезвредата им лице. В тази връзка същата е относима и към
определяне на процесуално легитимирания ответник по предявен иск за обезвреда
на тези вреди, доколкото наведените в исковата молба фактически твърдения за
реализиране на отговорност по реда на ЗЛОД, обуславят и правния интерес от
предявяване на иск именно срещу посоченото в закона материално отговорно лице.
Това, отнесено към предоставената изрична процесуална правосубектност на
държавните ловни стопанства по см. на чл.174 ал.1 т.5 ЗЛОД, вкл. и визираната в
чл.174 ал.1 ЗЛОД тяхна финансова самостоятелност, сочи на извода, че именно ТП
"Държавно ловно стопанство Черни Лом" е било процесуално легитимираната
надлежна страна по предявения от въззиваемия "Орка" ООД иск. Тази
специална процесуална легитимация, с оглед правното основание на иска изключва
Североизточно държавно предприятие като надлежна страна.
Ето
защо, настоящият състав намира, че същото не е процесуално легитимирано да
отговаря по предявения иск, независимо от обстоятелството, че ловното
стопанство е част от неговата структура и като такова не е вписано като
самостоятелен субект в Търговския регистър.
Следователно
дадените от съда указания на ищцовото дружество за насочване на иска си срещу
Североизточно държавно предприятие са били незаконосъобразни и изпълнението на
същите, при условие, че липсва промяна във фактичесите основания, на които се
основа исковата претенция има за последица разглеждане на иск по нередовна
искова молба - противоречие между обстоятелствената част и петитум, насочен
срещу ненадлежна страна. Този порок не може да бъде отстранен от въззивната
инстанция и доколкото процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, то
първоинстанционното решение в обжалваната му част се явява процесуално
недопустимо. В съответствие с разрешенията, дадени в т.5 от ТР № 1/2013 на
ОСГТК на ВКС обжалвания съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да
бъде върнато на първоинстанционния съд за предприемане на следващите се
процесуални действия по конституиране на надлежната ответна страна.
Следващите
се на въззивника разноски за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени от
първоинстанционния съд с акта, приключващ производството спрямо него /по арг.
от чл.78 ГПК вр. чл.81 ГПК/.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 193/23.12.2019г. на ОС –
Търговище, постановено по гр.д. № 177/2019г. в обжалваната му част, в която
"Североизточно държавно предприятие" ДП е осъдено да заплати на
„Орка“ ООД – гр.Ветово, ЕИК ********* сумата от 16 798.59 лв. (шестнадесет хиляди седемстотин
деветдесет и осем лева и 59 ст.),
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч,
стопанисван от ответника в ловностопанския му район, изразяващи се в
унищожаване на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в
землището на с.Глогинка, общ.Попово, с площ от 163.49 дка и номера на БЗС (блок
на земеделското стопанство) от ИСАК 15103-8-1/141338 22/,15103-387-1/14133728/,
15103-416-1/141346 78/, равняваща се на пазарната стойност на вложените разходи
за отглеждане на унищожената земеделска култура, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЛОД,
ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от
22.08.2019г. до окончателното плащане на задължението И ВРЪЩА делото на друг състав на ОС - Търговище за разглеждането му
от стадия на отстраняване нередовностите на исковата молба и конституиране на
надлежен ответник по делото.
В
останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.