Решение по дело №463/2011 на Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 252

 

гр.Н.П., 02.11.2011 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Новопазарският  районен съд  в публичното си заседание  на  четвърти октомври две хиляди и десета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Д.П.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 290 по описа на НПРС за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба, съдържаща два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК  вр. чл. 213, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1 190,00лв. главница, както и по чл.124, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК  вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 198,88 лв., представляващо мораторна лихва за забава за периода 16.07.09 до 10.02.2011 г. и ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на вземането -11.02.2011 г.до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът ЗАД “****” със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Р.И.Я.  и чрез адв. Д.Д. от АК В., твърди, че в резултат на настъпило ПТП на ***. на земен път между селата Ц. и  Н., ответникът, в качеството му на водач на ППС с животинска тяга /кон с каруца/ не е взел необходимите мерки да направлява животното, за да не създава опасност при движението по пътя, поради което е станал причина за ПТП с л.а, марка “****, собственост на “****”. Между ЗАД “****” и “****” е сключен договор за застраховка “КАСКО” по застрахователна полица № ***, валидна за периода от 01.07.2008г. до 01.07.2009г. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП № **** г., а на ответникът е съставен акт за установяване на административно нарушение № *** г. за нарушение на чл. 106 от ЗДвП. Ищецът сочи, че размерът на причинената при ПТП-то щета е в размер на 1190лв., която сума ищецът е заплатил на „****” ЕООД, представляващ оторизиран сервиз на повреденото МПС. Изплащането е станало за застрахователно обезщетение, по фактура № *********/18.06.2009 г.

Предвид на горното ищецът сочи, че е предявил на основание чл. 213 от КЗ и в рамките на заповедното производство заявление за издаване на заповед за изпълнение спрямо ответника за изплащане на сумата, която ищецът е изплатил на „****” ЕООД, която сума е в размер на 1 190лв., както и претенция за забава върху главницата в размер на 198,88лв., за периода от 16.07.2009 г. до 10.02.2011 г. Във връзка с това е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е оспорена от ответника.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение по силата, на което да признае спрямо ответника, че вземанията му за сумата от 1 190лв.главница и 198,88лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.07.2009 г. до 10.02.2011 г., съществува. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва констатациите по протокола за ПТП и оспорва причинените щети. Сочи, че единствените щети, които били причинени на лекия автомобил били само двата задни стопа. Останалите щети са по вина на водача на МПС-то, който не се е съобразил нито с мокрия черен път, нито с конкретните особености на ландшафта, нито с пътуващия пред него ответник с каруцата, която била натоварена с дърва.

 

Съдът, въз основа на представените по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235, във вр. чл.12 от ГПК, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна, следното:

На 09.10.2008 г., сутринта, ответникът, който е от с. Ц. отишъл с конската си каруца за дърва в гората. Малко по – късно служителите на “****” получили сигнал, че някой сече дърва в гората на с. Ц. с моторен трион и свидетелите Г.Г. и  Ц. С. тръгнали към мястото със служебния автомобил, марка „****, известен като „***”. Автомобилът бил управляван от св. Г.. Когато пристигнали до мястото, те видели следи от каруца и тръгнали по следите, които тя е оставила в земята. Не след дълго те застигнали движещия се по черен път с каруцата си ответник. Свидетелите изпреварили ответника и спрели на около 100м. Преди него, като решили, че той също ще спре. Той обаче не спрял, а ударил коня си, за да върви по - бързо и ги изпреварил отдясно, като при разминаването със спрения автомобил каруцата му ударила служебната кола и изместила задната й част. След това служителите на ДГС – Н.П. запалили колата и отново го изпреварили, но този път спрели на около 400м. Преди каруцата, св. Г. отворил вратата на автомобила за да слезе и на около 30 –тина метра зад тях, движейки се ответникът издали брадва и замахнал с острието, а минавайки край колата ударил отворената й врата и я обърнал на обратно. Тогава служителите на ДГС уведомили органите на Полицията за инцидента и проследили ответника до дома му. Ответникът се прибрал в дома си, както и моторният си трион и брадвата.

Пред дома на ответника пристигнали служителите на РУП Каолиново, които направили оглед на пострадалия автомобил, в резултат на което бил съставен протокол за ПТП № *** г., както и АУАН *** г. за нарушение на чл. 106 от ЗДВП и въз основа на който е издадено НП № *** г. на Началник сектор КАТ – ПП на МВР Ш.. НП е ВЗС на 13.11.2008 г. Посоченото в акта и в НП нарушение на ответника е за това, че като водач на ППС с животинска тяга не е направлявал животното, така че да не създава пречки и опасности за движението на пътя. В акта освен посоченото нарушение е записано, че водачът на ППС с животинска тяга е ударил на два пъти МПС – то, като е причинил материални щети. По акта и НП ответникът не е направил възражения, съответно жалба, с което съдът приема, че той е приел посочената в акта фактическа обстановка и не я е оспорил.

След извършен оглед на автомобила от специализиран сервиз се установило, че причинените от горното ПТП щети по него се изразяват в следните повреди: калник, преден, ляв; броня, задна – 1-ва степен; врата предна, лява и панел, заден , десен – 2 –ра степен; колонка задна дясна – 3 степен; огледало, ляво, стоп десен и уплътнителна лайсна – за подмяна, капак заден и броня задна – за боядисване. Всичко това е отразено в протокол – опис – заключение за щета № **** г., извършено от ищцовото дружество, с което ДГС – Н.П. има сключен договор за застраховка.

            От назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, по безспорен начин, че описаният начин на причиняване на ПТП-то е този, който е посочен в протокола за ПТП и ако ударът беше само един, както сочи ответникът, тогава щетите по МПС щяха да са по цялата задна част, а не само от дясната. Предвид на това, че акта има формална доказателствена сила за посочените в него факти, които не са опровергани от събраните по делото доказателства, а напротив се потвърждават изцяло, съдът приема, че описаното в протокола за ПТП и АУАН отговаря на обективната истина, относно механизма на причиняването на ПТП-то.

            Съдът приема, че е безспорно установено при така настъпилото ПТП и възникналите от него щети по МПС-то. Разпитаните свидетели В. и И. също потвърждават чрез показанията си, че са видели ударената в задната дясна част по калника кола, счупени двата задни стопове, по МПС- са си личели следите от боята на каруцата – червени, т.к т.нар. окове на същата били боядисани в червен цвят. Свидетелят В. сочи, че лично е видял побитости по вратата, лявата, огъната ламарина.

            Всичко гореописано потвърждава констатациите по протокола опис – заключение за щета № **** г.и съдът приема, че това са действителните по вид и степен щети, а именно: калник, преден, ляв; броня, задна – 1-ва степен; врата предна, лява и панел, заден , десен – 2 –ра степен; колонка задна дясна – 3 степен; огледало, ляво, стоп десен и уплътнителна лайсна – за подмяна, капак заден и броня задна – за боядисване, л.12 от делото.

            По делото е представена застрахователна полица „КАСКО” № **** г., сключена между ЗАД “****” и Държавно лесничейство, гр. Н.П., за срок от 01.07.2008 г. до 01.07.2009 г. Предмет на застраховката е л.а, марка „****, която от момента на сключването си е породила облигационни права и задължения между страните по нея, конкретно уредени в Кодекса за застраховането. Съгласно нормата на чл. 213, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

            От представените по делото доказателства и конкретно от доклада за щетата се установява, че разноските за покриване на причинената щета са в общ размер на 1190лв., като същите са изплатени от застрахоователя ЗАД “****”  на „****” ЕООД гр. Ш., съгласно издадена фактура № **********/18.06.2009 г. на стойност 1 190,00лв.

            Следователно гореописаното и на основание чл. 213 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД ищецът има правото да получи от виновното лице обезщетение за вредите, които то е причинило. В случая се установи по несъмнен начин, че ответникът Д.И.С. с поведението си като участник в движението и водач на ППС с животинска тяга е причинил ПТП с материални щети, като е увредил лекия автомобил на ДГС Н.П.  л.а, марка „****. За този автомобил е била налице валидна застраховка „КАСКО” с ищцовото дружество, което е изплатило на оторизирания сервиз сумата за поправка на щетите, която е в размер на 1190,00лв. С това ищецът е претърпял имуществени вреди. Налице е виновно поведение от страна на ответника, в резултат на което същия следва да обезщети увреденото дружество до размера на причинената щета.  Следователно искът за установяване на съществуването на вземането за сумата от 1190,00лв. Е основателен и следва да се уважи.

            Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 198,88лв., представляващо лихва върху главницата, за периода от 16.07.2009 г. до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2011 г. предвид естеството на отговорността на ответника, а именно по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане и разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, съгласно която длъжникът при задължения от непозволено увреждане се счита в забава от деня на увреждането и без покана. Следователно, т.к увреждането е настъпило с изплащането от застрахователя на щетата по възстановяване на автомобила на фирмата, извършила ремонта, т.е на 16.07.2009 г., то от тази дата ответникът е изпаднал в забава. Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗД той дължи лихва от датата на забавата. В този смисъл съдът намира, че  претендираната от ищеца сума в размер на 198,88лв., съгласно приложената по делото справка за лихва е основателна и следва да се уважи.

            Предвид на гореизложеното съдът намира, че и този иск е основателен и следва да се постанови спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от 198,88лв. представляващо лихва върху главницата, за периода от 16.07.2009 г. до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2011 г.съществува.

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които съгласно представената справка са в размер на 192,22лв. Съдът намира същите за законосъобразни и следва да се уважат.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.С. с ЕГН ***********,***, че вземането на ЗАД “****” със седалище и адрес на управление гр.С., БУЛСТАТ ****, представлявано от Р.И.Я. и чрез адв. Д.Д. от АК В. за сумата от 1 190лева (хиляда сто и деветдесет лева лева), главница, ведно със законната лихва до окончателното му изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 290/2011 г. по описа на НПРС, на основание чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА.

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.С. с ЕГН ***********,***, че вземането на ЗАД “****” със седалище и адрес на управление гр.С., БУЛСТАТ ****, представлявано от Р.И.Я. и чрез адв. Д.Д. от АК В. за сумата от 198,88лв. /сто деветдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./ мораторна  лихва за периода от 16.07.2009 година до 10.02.2011 година, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 290/2011 г. по описа на НПРС, на основание чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА.

 

            ОСЪЖДА Д.И.С. с ЕГН ***********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “****” със седалище и адрес на управление гр.С., БУЛСТАТ ***, представлявано от Р.И.Я. сумата от 192,22лв. /сто деветдесет и два лева двадесет и две ст./, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 290/2011 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист, САМО в размера на признатото по настоящето дело вземане, както и за присъдените по настоящето дело суми.

 

                                                          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................................

                                                                                                     Галина Николова