Решение по дело №1443/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 29               19.01.2015 година                         Град Стара Загора

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ

На 17 декември                                                                               2014  година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                     РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                   

Секретар: Х.З.

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

в.т.д. № 1443 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                            

         Обжалвано е решение № 457/12.09.2014 г. постановено по гр. д. № 500/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която Община Казанлък е осъдена да заплати на “САЛАМАНДЪР” ООД - гр. Казанлък възнаграждение за извършена услуга охрана с физически лица на обект „Промишлено сметище с.Шейново” по договор за охрана №Д06-35/22.04.2008 г. за м.02.2011 г. - 864 лв. с ДДС и за м.03.2011 г. - 864 лв. с ДДС, ведно със законната лихва считано от 19.03.2014 г. до окончателното изплащане и Община Казанлък е осъдена да заплати на “САЛАМАНДЪР” ООД - гр. Казанлък съдебни разноски в размер на 302, 67 лв.

         Въззивникът ОБЩИНА КАЗАНЛЪК излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част и моли въззивния съд да отмени същото и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

         В законноустановения срок не е постъпил отговор от “САЛАМАНДЪР” ООД - гр. Казанлък.

 

         Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

         Пред първоинстанционния съд са предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.266 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност- с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

 

            Ищецът твърди, че сключил с ответника на 31.03.2008 г. Договор № Д06-35/22.04.2008 г., по силата на който, считано от 01.04.2008 г. поел услугата да организира и осъществява въоръжена охрана на „Промишлено сметище” в с. Шейново с двама служители. Съгласно чл. 21 и чл. 22 на договора, възложителят следвало да заплаща месечно възнаграждение в размер на 720 лв./без ДДС / или 864 лв. с ДДС, до 20-то число на следващия месец. Поетите в раздел 2 - "Права и задължения на страните буква А” на договора задължения изпълнявал стриктно, поради което не е имало рекламации от страна на възложителя. Заплатени били всички дължими възнаграждения за периода от сключването на договора до м.10.2010 г., вкл. Твърди, че останали неизплатени дължимите суми за м.11.2010 г. в размер на 864 лв. с ДДС и за м.12.2010г. в размер на 864 лв. или общо сумата 1 728 лв. За изплащането на тези суми било образувано гр.дело № 991/2011 г. по описа на Районен съд - Казанлък. Сумите били присъдени с Решение № 309/15.06.2011 г. влязло в законна сила. Договорът бил сключен за срок от една година - до 31.12.2008 г., но съгласно текста на чл.27, същият се подновявал автоматично за срок още една година, ако никоя от страните не изпрати до другата писмено искане за неговото прекратяване, най-малко един месец преди изтичането му. Осъществяване на въоръжената охрана до снемането и в края на м.03.2011г., било извършено по изричното искане на ответника и заради невъзможността тези обекти да бъдат оставени без надзор и охрана. По този начин и на основание този договор били извършвани плащания за 2009 и 2010 г.  Ако не се приемело автоматичното продължаване на договора, то следвало да се счита, че с факта на продължаване осъществяването на охраната без възражения на възложителя и плащането на услугата от него в същия размер било налице сключване на нов неформален договор по смисъла на чл.292 и чл.293 от ТЗ, а при приемане на противното следвало, че ответникът се е обогатил неоснователно по смисъла на чл.55 от ЗЗД до размера на процесната сума. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 2592 лв., представляваща дължими възнаграждения за осъществена охрана на обект„Промишлено сметище с.Ш.„ за м.01.2011 г. - 864 лв., м.02.2011 г.- 864 лв. и за м.03.2011 г.- 864 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Заявява, че претедира процесните суми евентуално, ако съдът приеме, че не се дължат възнагражденията на договорно основание, да приеме ,че ответникът се е обогатил с тях и дължи същите на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, и да постанови с решение, с което да го осъди да заплати сумата 2592 лв., представляваща стойността на осъществена охрана на обекта на ответника „Промишлено сметище с.Шейново” за м.01.2011 г. - 864 лв., м.02.2011 г.- 864 лв. и за м.03.2011 г.- 864 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира съдебни разноски.

          В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че е осъществявал охрана на обекта до края на м.03.2011 г. по изричното искане на Община Казанлък. Твърди, че процесният договор е сключен за срок до 31.12.2008 г. в противоречие със ЗОП. За изпълнение на предоставената услуга по охрана било необходимо, но той не е провел Обществена поръчка. Необходимостта от провеждане на обществена поръчка била въведена с чл.15, ал.6 от ЗОП, според който „Не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона”. Твърди, че е заобиколил закона предвид множеството договори за охрана за същия период, сключени с ищцовото дружество, на обща стойност много над минимално предвидените в ЗОП. Твърди, че дори само договорената в Договор Д06-35/22.04.2008 г. стойност от 720 лв. месечно без ДДС и срока, за който се претендирали вземанията - 3 години: от 01.04.2008 г. до 31.03.2011 г. обуславят стойност на договора от 25 920 лв. без ДДС , а това означавало, че дори само за процесния обект било задължително събирането на не по - малко от три оферти съгласно чл.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /изм.ДВ.бр.34 от 8 май 2009 г./, която била приложима при сключване на процесния договор. Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че може да черпи права от договорната клауза за автоматичното продължаване за срока от една година, в случай, че не отправи едномесечно писмено предизвестие като неоснователно понеже съгласно чл.41, ал.5 от ЗОП /изм. ДВ. бр.37 от 5 май 2006г./ „не се допуска сключването на безсрочни договори за обществени поръчки”. Специалните изисквания на закона по отношение договора за обществена поръчка ограничавали възможността и за изменение на този договор по изключение само в изрично предвидените в чл.43 от ЗОП случаи. В този смисъл намира клаузата на чл.27, предл. второ от договора за нищожна, поради противоречието й със специалния закон. Но дори и при действие на тази клауза, ищецът следвало да прекрати изпълнението на договора на 31.12.2009 г. предвид изричната разпоредба на същия чл.27, че договорът се считал продължен за срок от една година т.е. само за една година, а не както превратно се тълкувало- непрекъснато за една година. В Закона за частната охранителна дейност се сочело, че „Охраната на имуществото е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства.” При организиране на охраната лицата, извършващи охранителна дейност били длъжни да изготвят различни документи като ищецът не представил. В чл.21 от договора било уговорено възнаграждение в размер на 720 лв. месечно без вкл. ДДС. Претендираните вземания станали изискуеми съответно на 01.02.2011 г. за м.01.2011 г., 01.03.2011 г. за м.02.2011 г. и 01.04.2011 г. за м.03.2011 г. Тъй като задължението на Община Казанлък по този договор бил за периодично плащане, счита искът бил неоснователен, поради изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен срок, с който се погасявали вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД  - съответно на 01.02.2014 г., 01.03.2014 г. и 01.04.2014 г. Счита позоваването на чл.292 и чл.293 от ТЗ за недопустимо, а нормите на ТЗ за неприложими. Разпоредбата на чл.292, ал.1 от ТЗ била предназначена да уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения помежду си. В случая такива трайни търговски отношения между страните не били налице. Оспорва като неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен по съображения в писмена защита.  Претендира съдебни разноски.

Безспорно е установено, че на 31.03.2008г. между “САЛАМАНДЪР” ООД - гр. Казанлък в качеството на изпълнител и Община Казанлък като възложител сключили договор №Д06-35/22.04.2008 г. с предмет- организиране и осъществяване на охрана на територията на Промишлено сметище с.Шейново, общ. Казанлък с двама служители на изпълнителя, със срок на действие от 01.04.2008 г. до 31.12.2008г., който е удължен с двустранно подписан от страните анекс от 2009 г. – от 01.01.2009 г. до 05.11.2010 г. с изменение на в н.1.1, раздел Предмет на договора. В чл. 21 - чл. 22 на договора страните уговорили за извършената от изпълнителя работа възложителя да изплаща месечно възнаграждение в размер на 720 лв. без вкл.ДДС, платимо до 20 - то число на следващия месец, в брой или по банков път по посочена банкова сметка. ***. 27 на договора страните уговорили неговото автоматично продължаване за срок от една година, ако една от страните не изпрати до другата писмено искане за неговото прекратяване най-малко един месец преди изтичането му, като по време на предизвестието договора действа при условията, при които е сключен.

Представени са заверени копия на план за охрана на обект „Общинско сметище” - Шейново, утвърден на 01.05.2008 г., 2 бр.уведомителни писма до ОД на МВР Стара Загора от 07.05.2008 г. и от 12.04.2011 г., протокол №1/14.04.2011 г. и таблица за отчитане на явяването и неявяването на работа за м.януари, февруари и март 2011 г. на обект „Общинско промишлено сметище ”-с. Шейново, от които е видно, че през януари, февруари и март 2011 г. ищецът е осъществявал физическа нощна охрана на обекта на ответника.

От показанията на св.Стоян Събчев, кореспондиращи и с протокол №1/14.04.2011 г. за сваляне на охрана на обекти общинска собственост, неоспорен, се установява, че общинското промишлено сметище в с. Шейново е било охранявано от сключване на процесния договор за охрана до м.04.2011 г., когато обектът бил сдаден с протокол на ответника, тъй като друга охранителна фирма, спечелила конкурс. До м.04.2011 г. охраната на обекта се осъществявала съгласно подписания договор- дванадесет часова дневна охрана от двама охранители. През последните две години не били отправяни искания от общината за преустановяване на охраната на сметището.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че от сключването на договор №Д06-35/22.04.2008 г. до м.03.2011 г. общината е заплащала възнаграждение за охрана ежемесечно от м.06.2008 г. до м.10.2010 г. по 20 бр. фактури, индивидуализирани като №, сума и период на стр.3 от заключението. Средната месечна пазарна цена за извършване на въоръжена охрана на подобен вид обекти за периода м.01.2011 г.-м.03.2011 г. е 810 лв. без ДДС или 972 лв. с ДДС. Двама човека въоръжена охрана от персонала на ищеца са работили на процесния обект.

От приложеното гр.д.№991/2011 г. по описа на РС - Казанлък се установява, че с влязло в сила решение №309/15.06.2011 г. ответникът Община Казанлък е осъдена да заплати на ищеца “САЛАМАНДЪР” ООД - гр. Казанлък сумата от 1 728 лв., представляваща дължими възнаграждения за осъществена охрана на обекта на Община Казанлък „Промишлено сметище с. Шейново” за месеците ноември 2010г. и декември 2010г. по договор за възлагане от 31.03.2008г. №Д06-35/22.04.2008г., ведно със законната лихва.

 

             При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

 

  Съдът намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключения между тях договор за №Д06-35/22.04.2008г., който има правната характеристика на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. По силата на този договор, ищецът се задължил да организира и осъществява охрана на обект с двама свои служители охрана на територията на Промишлено сметище с.Шейново - обект на възложителя, срещу месечно възнаграждение в размер на 720 лв. без вкл.ДДС, платимо от възложителя до 20-то число на следващия месец, в брой или по банков път.  Съгласно клаузата на чл. 27 от договора, срокът на договора е до 05.11.2010 г., като същият е продължил действието си автоматичното до края на месец март 2011 г., когато обектът е бил предаден на ответника, тъй като нито една от страните не е изпратила до другата писмено искане за прекратяване му. Това се подкрепя и от обстоятелството, че след 05.11.2010 г. ответникът е продължил да извършвал плащания видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Настоящата съдебна инстанция намира, че ищецът е изпълнявал поетите с договора задължения като е организирал и осъществявал охрана на обект Промишлено сметище с.Шейново с  двама служители за времето до м. 03.2011 г. включително. Ответникът не ангажира доказателства, че се е противопоставял на предоставянето на договорената услуга през месеците януари, февруари и март 2011 г., поради което следва да се приеме, че работата е приета съгласно необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Поради това  ответникът дължи заплащане на ползваната от него услуга „охрана” на Промишлено сметище с.Шейново за м.02.2011 г. - 864 лв. с ДДС, м. 03.2011 г. - 864 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2014 г. до окончателното им изплащане, като искът за заплащане на възнаграждение за м.01.2011 г. в размер на 864 лв. с ДДС е погасен по давност.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

     РЕШИ:

  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 457/12.09.2014 г. постановено по гр. д. № 500/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък в обжалваната част.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                          2.