Решение по дело №492/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 206
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200492
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Ботевград, 05.11.2019  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6 състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДКО ПЕТРОВ

 

при секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдията АНД № 492 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0246-001184 от 15.08.2019г., издадено от А.З.И.- Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на Г.Д.К. на основание чл. 175, ал. 1 т. 1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3-три месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от същия закон и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Наказаното лице Г.Д.К. в подадена в срок жалба оспорва изцяло като незаконосъобразно и необосновано издаденото Наказателно постановление /НП/. Излага твърдения за неговото постановяване при съществени нарушения на материално правните и процесуални норми, като изтъква и доводи за неправилност на наложените наказания, както и липса на доказателства относно вменените нарушения. Иска се цялостна отмяна на НП.

Редовно призован в съдебно заседание жалбоподателя, се явява лично, поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, както и искането за отмяна на НП. Заявява, че няма доказателствени искания.

Въззиваемата страна - Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата.

          Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.2019г., около 07.50 часа жалбоподателят, като водач на МПС, управлявал л.а. „А.”, без регистрационен номер в гр. Ботевград, по ул. „С.О.”. Бил спрян за проверка от свидетелите В.В. и М.Н.,***. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят управлявал автомобила  след като е спрян от движение и без Г.Т.П./годишен технически преглед/.

След проверка на документите свидетелят В.В. съставил в присъствие на жалбоподателя и свидетеля М.Н. акт за установяване на административно нарушение №1184 от 20.05.2019г.(бланков № 257069). От правна страна нарушенията били подведени под текстовете на чл. 140, ал. 1; чл. 5, ал. 3 т. 2 и по  чл. 147, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение

Въз основа на така съставения АУАН, Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград е издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя, за това, че /според посочено в обстоятелствената част на обжалното НП/ на 20.05.2019г., около 07.50 часа, като водач на МПС, който управлявал л.а. „А.”, в гр. Ботевград, по ул. „С.О.”

1. Без да е регистриран по надлежния ред;

2.След като автомобила е спрян от движение и

3. Без Г.Т.П,

са му наложени следните наказания:

1. На основание чл. 175, ал. 1 т. 1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3-три месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред;

2. На основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от същия закон, за това, че  управлявал МПС, спряно от движение и

3. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, за това, че не представил ППС на технически преглед.

Наказателното постановление е връчено на 20.09.2019 г., обстоятелство установимо от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 25.09.2019 г., видно от входящия регистрационен номер на ОДМВР София, РУ Ботевград.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, Заповед на МВР/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на разпитаните свидетели В. и Н.. Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от приложения по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек автомобил нерегистриран по надлежния ред; че автомобилът бил спрян от движение  и че при проверката водъчът не представил ППС на технически преглед на автомобила /в хода на съдебното дирене жалбоподателят не оспорва установената в АУАН и НП фактическа обстановка, а я потвърждава/.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима. По същество е основателна.

Актосъставителят е компетентен орган, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно Заповед № 81-21з – 515/14.05.18г. /надлежно приложена по делото/, предвид действието на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г.Д.К. е санкциониран за 3-три нарушения на правилата за движение, подведени под нормите на чл. 140, ал. 1; чл. 5, ал. 3 т. 2 и по  чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

По нарушението по т. 1 от НП - на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

Наказателното постановление е незаконосъобразно в тази си част. Приложен е неправилно материалния закон по отношение на санкционна правна норма, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Според посочено в обстоятелствената част на обжалното НП жалбоподателят, като водач на МПС, е управлявал  л.а. без да е регистриран по надлежния ред, като в същото време му е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места… „. Контролните органи са констатирали, че процесното МПС/л.а.А./ не е регистрирано по надлежния ред. Предвид на това при безспорно доказано в административно-наказателното производство извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на обжалваното НП е посочена неправилна санкционна правна норма, което е опорочило административно-наказателното производство по издаване на НП и е нарушило правото на защита на жалбоподателя, поради което и НП в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

 По нарушението по т. 2 от НП - на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП:

Наказателното постановление е незаконосъобразно и в тази си част. ЗАНН, в чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, е вменил задължението административно-наказващия орган да направи описание на нарушението, дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. 3а да е осъществен състава на нарушението по чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП, нарушителят следва да управлява МПС, което е спряно от движение. В словесното описание на нарушение актосъставителят се е задоволил единствено да посочи, че лекия автомобил бил спрян от движение. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т. 2 от ЗДвП действително предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват ППС, спряно от движение. По отношение обаче на така вмененото нарушение актосъставителят не е посочил основанието за спиране, както и кога е било спряно от движение. Това дадено описание на нарушението е пренесено и в НП, като с липсата на посочване на какво основание е спряно от движение МПС, кога е станало това, освен че е накърнено правото на защита на жалбоподателя е препятствана възможността за съдебен контрол. Този процесуален пропуск е съществен, тъй като е задължителен елемент от състава на нарушението и съответно задължителен реквизит при описанието на нарушението в НП съгласно чл. 57 от ЗАНН - основание за неговата отмяна на процесуално основание в частта относно нарушението по т. 2, без да се изследват въпросите по същество. За това нарушение не бяха представени от страна на административно - наказващия орган никакви доказателства. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже наличието на релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Възраженията на жалбоподателя в тази насока кореспондират на липсата на доказателства, относно спирането на процесното МПС/видно от АУАН и НП/, поради което процесното НП по този пункт, следва да бъде отменено, като недоказано и необосновано.

По нарушението по т. 3 от НП - на чл. 147, ал.1 от ЗДвП:

Допуснато е съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че в наказателното постановление е налице несъответствие между фактическите обстоятелства, при които се твърди, че е осъществено това нарушение и дадената правна квалификация на същото. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗДвП - посочената от наказващият орган правна квалификация, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Съгласно чл. 181, т. 1, пр.1 ЗДвП се наказва с глоба 50 лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Съобразно посочената правна квалификация чл. 147, ал. 1 ЗДвП липсва основание за налагане на наказание на жалбоподателя, който се явява водач на автомобила. Специалната разпоредба, която регламентира санкционирането на този вид нарушение включва като отговорен субект собственикът на автомобила /предложение 1/, а при описване на нарушението от фактическа страна в наказателното постановление не е засегнат въпросът за това кой е собственик на процесният автомобил - изложените факти касаят управлението на същият. При отсъствие в наказателното постановление на фактически обстоятелства, които да обосновават отговорност именно за наказаното лице за неизпълнение на конкретно задължение, по което той е задължено лице, е налице непълнота и несъответствие между факти и правна квалификация, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като затруднява възможността нарушителят правилно да разбере в какво се изразява нарушението, респективно е налице основание за отмяна в тази част на наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0246-001184 от 15.08.2019г., издадено от А.З.И.- Началник група към ОДМВР София, РУ Ботевград, с което на Г.Д.К. на основание чл. 175, ал. 1 т. 1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3-три месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 177, ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 2 от същия закон и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: