№ 1884
гр. Пловдив, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201784 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Винарска изба Брезово – България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул.
„Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от С.П. А. против Наказателно
постановление № 51065-S005756/08.07.2011 г., издадено от С.А.П. – *** (***)
- Пловдив, с което:
1) на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО и
2) на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди същото да не му е връчено към датата на подаване на
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** С.П. А.,
който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено на основание изтекла давност.
Въззиваемата страна се представлява от ** *** В. З., която оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира при издаването
му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и правилно
да е приложен материалният и процесуалният закон. Претендира разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първият спорен въпрос по делото касае срочността на жалбата, което е
изискване за нейната допустимост. Жалбата е подадена от „Винарска изба
Брезово – България“ АД, спрямо което дружество е наложена имуществената
санкция и следователно притежаващо правен интерес. Жалбата е насочена и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт съгласно чл. 58д от ЗАНН. Съдът
приема и че е спазен срокът за обжалване на наказателното постановление,
тъй като по делото не се доказва той въобще да е започнал да тече към
момента на подаването на жалбата.
С молбата с вх. № 42163/26.05.2022 г. от въззиваемата страна се
претендира жалбата да бъде оставена без разглеждане, тъй като се твърди
наказателното постановление да е редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН на дата 25.04.2019 г. В тази връзка действително върху НП има
извършено отбелязване от наказващия орган за това постановлението да се
счита връчено от посочената дата.
При наличния спор за допустимост на жалбата отбелязването на
административнонаказващия орган подлежи на съдебен контрол относно
правилното приложение на процесуалния закон и по-конкретно спазването на
процедурата, регламентирана в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Посочената разпоредба гласи, че: „когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“.
Следователно, за да бъде НП редовно връчено по този ред, е необходимо да
са изпълнени две кумулативно проявени предпоставки:
- деецът да не е намерен на посочения адрес и
- новият му адрес да не е известен.
В съдебната практика по приложението на разпоредбата е трайно и
последователно изяснено, че за да е налице първата изведена предпоставка,
не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото
адрес, а е необходимо да се констатира, че то трайно е преустановило
връзката си с него. За да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е
необходимо връчителят да е посетил адреса няколкократно, но не по-малко
от два пъти и то в различно време. В този изричен смисъл са: Определение №
1376 от 21.09.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2438/2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Определение № 66 от 11.01.2019 г. по
к.ч.а.н.д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Определение № 1964 от 05.10.2018 г. по к.ч.а.н.д. № 2949/2018 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 2167 от
02.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3000/2017 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Определение № 291 от 05.02.2015 г. по к.ч.а.н.д. № 21/2015 г.
2
на Административен съд – Пловдив.
Съдът намира, че в процесния случай тези условия на са спазени. От
събраните по делото доказателства се установява, че съгласно Протокол за
извършена проверка № 3699/12.10.2011 г. (с бл. № 0051283) регистрираният
адрес на жалбоподателя е посетен еднократно на 12.10.2011 г. в 10:45 часа,
като в този момент обектът не е работил, няма портиер или друг служител,
който да предаде за извършеното посещение, а на порталът е поставен
катинар. По делото не са представени доказателства за извършено друго
посещение на адреса преди момента на отбелязването в НП по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН. Фактите, установени от протокола за извършена проверка на
12.10.2011 г., са недостатъчни, за да се приема за доказано изискването
деецът трайно да е прекъснал връзката си с известния и вписан в търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ адрес. Точно обратното, удостовереното в
цитирания протокол за проверка доказва единствено, че на конкретната
дата обектът не е работел, следователно и напълно логично той е бил
заключен. Това може да се дължи на различни причини, но категорично не
може да бъде поставен знак за равенство между еднократното ненамиране на
никого на адреса с неговото напускане.
По тези съображения съдът приема, че по делото не се доказва да са
изпълнени изискванията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което направеното
цели 8 години по-късно отбелязване в НП от наказващия орган, че то следва
да се счита за връчено от 25.04.2019 г. е опорочено и не поражда правно
действие. В тази ситуация най-малкото, което наказващият орган е бил
длъжен да стори при положение, че 8 години е бездействал да връчи НП или
да отбележи връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е преди
отбелязването да направи втори опит за присъствено връчване на
наказателното постановление с оглед изминалия значителен период от време.
Това обаче не е сторено.
Вторият си довод въззиваемата страна черпи от искане за отписване на
публични вземания поради изтекла давност с вх. № С210016-000-
0214710/14.05.2021 г., подадено от дружеството жалбоподател, в което се
сочи да е споменат номерът на наказателното постановление, обжалвано в
настоящото производство. При тези факти се твърди, че наказателното
постановление най-късно на 14.05.2021 г. трябва да е станало известно на
жалбоподателя, поради което от тази дата да тече срокът за обжалване. Този
довод също е неоснователен.
Процесуалният закон е ясен и недвусмислен при определянето на
началния момент, от който започва да тече срокът за обжалване и той е
връчването на наказателното постановление. Знанието на лицето, че има
издадено някакво НП с несъобщено му конкретно съдържание, не
удовлетворява изискването за редовно връчване, поради което не е и факт,
поставящ в действие теченето на срока за обжалване. Това нормативно
разрешение е израз на волята на законодателя да охрани възможността за
адекватна защита на административнонаказателно отговорните лица. Без да
3
разполага с текста на съответния санкционен акт, в който са описани
конкретните факти, формулиращи обвинението, несъмнено лицето е лишено
от възможност за адекватна и пълноценна защита и за равнопоставено
участие в процеса. Затова, ако нарушителят е запознат само с номера на НП и
размера на наложената санкция, но не и с неговото съдържание, тъй като то
не му е връчено, срокът за обжалване не е започнал да тече. Противната теза,
поддържана от наказващия орган, е неоснователна, не намира легална опора и
е в грубо нарушение на възможността за защита от страна на
санкционирания.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
административнонаказващият орган следва да установи при условията на
пълно и главно доказване редовното връчване на подлежащия на обжалване
акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от
наказания субект започва да тече срокът за упражняване правото на
обжалване.
В конкретния случай при липсата на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на наказателното постановление, то
срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече, а жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
Същевременно от представените от жалбоподателя писмени
доказателства – протокол за опис на недвижим имот от 06.02.2012 г.,
приложен от лист 54 до лист 57 от делото, съобщение за насрочване на опис,
приложено от лист 58 до лист 60 от делото и Акт за дерегистрация по ЗДДС
№ 160991701248309/01.08.2017 г., приложен на лист 52-53 от делото, се
установява по категоричен начин, че адресът не е бил напуснат от
дружеството жалбоподател и при полагане на дължимата грижа за надлежно
връчване на НП от страна на приходната администрация, това е можело да
бъде сторено, при това лично на представляващия дружеството.
При така събраните по делото доказателства неоснователно е и
възражението адресът гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 да не
съществувал, с което въззиваемата страна се домогва да докаже, че не е имала
задължение да търси жалбоподателя там. Представената по делото справка
касае месец юни 2022 г., следователно е изцяло неотносима към
интересуващия делото период между издаването НП и отбелязването на
25.04.2019 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Същевременно при
проведеното насрещно доказване от жалбоподателя чрез посочените писмени
доказателства, находящи се от лист 52 до лист 60 от делото, се доказва, че
през този период /и по-конкретно през 2012 г. и 2017 г./ ТД на НАП –
Пловдив успешно е откривала и комуникирала с жалбоподателя на адреса,
който твърди, че не съществувал. В протокола за опис на недвижим имот,
съставен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е описан имот,
находящ се в землището на гр. Брезово, на Зелениковско шосе. По тези
съображения разгледаното възражение на въззиваемата страна е
неоснователно.
4
Относно представените с молбата с вх. № 42163/26.05.2022 г. писмени
доказателства, както следва:
- протокол от 18.02.2021 г. за посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „Поп
Тачо“ № 2 (лист 32 от делото);
- протокол от 26.02.2021 г. за посещение на адрес гр. Пловдив, ул. „Поп
Тачо“ № 2 (лист 31 от делото);
- пощенски плик с клеймо от 10.01.2022 г. до „Винарска Изба Брезово-
България“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 28-30 от делото), върната
като непотърсена;
- пощенски плик с клеймо от 20.11.2019 г. до „Винарска Изба Брезово-
България“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 25-27 от делото), върната в
цялост;
- пощенски плик с клеймо от 08.11.2019 г. до „Винарска Изба Брезово-
България“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 22-24 от делото), върната
като непотърсена;
- пощенски плик с клеймо от 09.12.2019 г. до „Винарска Изба Брезово-
България“ АД на адрес ул. „Поп Тачо“ № 2 (лист 19-21 от делото), върната
като непотърсена,
то всички те са насочени към установяване невъзможност лицето да бъде
открито на много по-късни дати, всяка от които обективно попада след
момента на извършеното отбелязване в наказателното постановление по реда
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Предпоставките, за да се счита НП за връчено по
този ред, следва да са доказани към момента на отбелязването, тоест към дата
25.04.2019 г. В представените от ТД на НАП – Пловдив документи са
удостоверени търсения в периода от месец ноември 2019 г. до 2022 г.,
следователно нито едно не е годно да докаже фактическата обстановка към
интересуващия делото момент.
По-същественият недостатък, опорочаващ коментираните действия, е, че
те са насочени към търсене на лицето на адрес, различен от дължимия и на
който то публично е оповестило, че следва да бъде извършвана
кореспонденцията с него. Горепосочените протоколи и писма касаят адрес гр.
Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2. При извършена справка по партидата на
търговеца в публично достъпния търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се
установява, че това е вписаният адрес на управление на дружеството и адрес
по чл. 8 от ДОПК, но до 11.03.2011 г. 10:29:23 часа , но след този момент
в търговския регистър е вписан нов адрес на управление – гр. Брезово, ул.
„Зелениковско шосе“ № 1. Съгласно чл. 9 от ЗТРРЮЛНС обявените в
търговския регистър обстоятелства се считат за известни на всички граждани
и институции от момента на вписването им. Че вписването на нов адрес на
управление всъщност е известно на наказващия орган е видно от посочените
седалище и адрес на управление в наказателното постановление. От
събраните по делото доказателства се установява, че адресът гр. Брезово, ул.
„Зелениковско шосе“ № 1 е бил третиран от НАП и като такъв по смисъла на
чл. 8 от ДОПК.
5
Това налага извод, че за редовно връчване по смисъла на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН е следвало да се установи дали жалбоподателят е напуснал именно
обявения в търговския регистър и посочен в НП адрес. Нито един от
гореизброените документи, представени от НАП, не доказва търсене на
лицето на този адрес, нито прекъсване на връзката на жалбоподателя с него.
Обстоятелството, че в хода на отделно производство по публично
изпълнение на други вземания дадено ЮЛ е декларирало различен адрес за
контакт, по никакъв начин не освобождава наказващия орган от задължението
да го търси на вписания в търговския регистър и посочен в самото НП адрес
при връчването.
Единственият документ, представен от въззиваемата страна, който е
релевантен към интересуващия делото времеви период, е пратка за връчване
на покана СБ03-3580-1/21.07.2011 г. Макар същата правилно да е изпратена
на адрес: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, този документ също не е
годен да докаже редовност на връчването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Това е
така, тъй като пратката е върната с отбелязване, че получателят вече не
съществувал (лист 17 от делото). Доказателствата по делото оборват
достоверността на това отбелязване, тъй като при справка в търговския
регистър се установява, че адресатът продължава да съществува.
Недостоверното отбелязване опорочава резултатите от връчването и те не
могат да се ползват, като остава неясно дали адресът действително е посетен,
правилният адрес ли е посетен и извършено ли е дължимото, за да бъде
открит доказано съществувалият към онзи момент правен субект.
Накрая следва да се отбележи, че има формирана изобилна практика на
касационната инстанция по разгледаните правни въпроси, при това в казуси
между същите страни и при ангажирани същите по вид доказателства - така
Определение № 1315 от 30.08.2022 г. по к.ч.а.н.д. № 2223/2022 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 1156 от
18.07.2022 г. по к.ч.а.н.д. № 1686/2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Определение № 1132 от 14.07.2022 г. по
к.ч.а.н.д. № 1688/2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Определение № 1101 от 08.07.2022 г. по к.ч.а.н.д. № 1414/2022 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив; Определение № 1029 от
27.06.2022 г. по к.ч.а.н.д. № 1216/2022 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив.
По тези съображения съдът намира жалбата за подадена в срок, поради
което подлежи на съдебно разглеждане. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
На 08.10.2010 г. на дружеството жалбоподател „Винарска изба Брезово –
България“ АД, ЕИК: ********* била извършена проверка относно спазването
на данъчното и осигурителното законодателство. Проверката била извършена
от С. С. П. – *** – Пловдив, и оформена в протокол за извършена проверка с
№ 3151 от 08.10.2010 г.
6
В хода на проверката инспекторът по приходите установил, че
дружеството жалбоподател в качеството на осигурител не е спазило срока за
внасяне по сметка на ТД на НАП – Пловдив на дължимите осигурителни
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за периода от
01.02.2010 г. до 28.02.2010 г. на работещите в дружеството тридесет и едно
лица по трудови правоотношения при условията на трета категория труд и на
едно лице, работещо в дружеството по трудово правоотношение при
условията на втора категория труд. Осигурителните вноски за ДЗПО трябвало
да се преведат едновременно с осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване. Възнагражденията за месец февруари 2010 г. били
начислени на 29.03.2010 г., но не били изплатени в срок до 31.03.2010 г.
дължимите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в
размер на 500,31 лева за работещите в дружеството 31 лица по трудови
правоотношения при условията на трета категория труд и в размер на 30,58
лева за работещото 1 лице по трудови правоотношения при условията на
втора категория труд.
На 11.01.2011 г. за така констатираните нарушения С. С. П. съставила акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № S005756 против
дружеството жалбоподател и в присъствието на свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
От правна страна:
Производството по делото е образувано по повод съставен АУАН с №
S005756, въз основа на който е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 51065-S005756/08.07.2011 г. за това, че жалбоподателят не
е начислил до 31.03.2010 г. дължимите осигурителни вноски за допълнително
задължително пенсионно осигуряване за периода 01.02-28.02.2010 г. на
работещите в дружеството 31 (тридесет и едно) лица по трудови
правоотношения при условията на трета категория труд и не е начислил в
същия срок дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване за периода 01.02-28.02.2010 г. на работещото в
дружеството 1 (едно) лица по трудово правоотношение при условията на
втора категория труд. Фактическата обстановка не се оспорва от
жалбоподателя. Той обаче релевира възражение за изтекла давност.
В тази връзка и по така наведеното възражение съдът намира следното:
АУАН е съставен на 11.01.2011 г., а обжалваното наказателно постановление
е издадено на 08.07.2011 г. Предвид приетото по-горе от съда нередовно
връчване на НП следва да се приеме, че и към настоящия момент
административнонаказателното производство продължава да е висящо.
В административнонаказателния процес намират приложение правилата
на давността, която бива два вида:
- преследвателска давност, уредена в чл. 34 от ЗАНН и чл. 80-чл. 81 от
7
НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата
чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателската давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението (чл. 80, ал. 3 от НК) и тече до
реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на
дееца с влязъл в сила акт. След довършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност (чл. 81, ал. 2 от НК).
Абсолютната давност изключва
наказателното/административнонаказателното преследване независимо от
спирането и прекъсването на обикновената давност (чл. 81, ал. 3 от НК)
- изпълнителска давност, уредена в чл. 82 от НК и чл. 82 от ЗАНН, която
ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни
едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание, като приложното поле на
същата обхваща периода след влизане в сила на наказателното постановление
до окончателното изпълнение на наложеното наказание.
По делото се установява, че липсва влязло в сила наказателно
постановление, поради което приложими са единствено правилата за
преследвателската давност.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а в
административнонаказателния процес намира субсидиарно приложение
абсолютната преследвателна давност от 4,5 години. Същата тече от
довършване на деянието до влизане в сила на наказателното постановление.
В процесния случай за нарушението е прието да е извършено на
01.04.2010 г. Към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП,
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не са били изтекли.
Бездействието на наказващия орган да връчи наказателното постановление в
продължение на 8 години обаче е довело до изтичане на абсолютната
преследвателска давност още през 2014 г.
Съгласно чл. 34 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява при изтичане на предвидената в
закона преследвателска давност. Според задължителните указания на ППВС
№ 10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г. съдилищата са длъжни да следят
служебно за изтичане на давностните срокове в
административнонаказателния процес. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът,
независимо от материалната законосъобразност на НП, го отменя и
прекратява административнонаказателното производство в случаите,
предвидени в закон, един от които е изтичане на преследвателската давност
по чл. 34 от ЗАНН. На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН това трябва да бъде
направено с решение, а не с определение, който акт намира приложение само
при прекратяване на съдебното производство (в който случай НП влиза в
сила), но не и при отмяна на наказателното постановление и прекратяване на
административнонаказателното производство.
8
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, приемаща, че в случай на
вече издаден първоинстанционен санкционен правораздавателен акт (тази
роля изпълнява НП), ако основанията за прекратяване на наказателното
производство настъпят пред въззивната или касационната инстанция, те се
произнасят с решение, доколкото вече издаденият правораздавателен акт не
може да се отмени с определение - така Решение №149/08.10.2020 г. по н. д.
№ 707/2020 г. на ВКС; Решение № 500 от 06.01.2015 г. по нак. д. № 1729/2014
г. на ВКС; Решение № 26/13.05.2019 г. по нак. дело № 1239/2018 г. на ВКС ;
Решение № 209/27.12.2019 г. по нак. дело № 614/2019 г. на ВКС .
Съгласно чл. 34 от ЗАНН изтичането на абсолютната давност се явява
безусловна пречка пред продължаващата висящност на
административнонаказателния процес, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено, а с решението си съдът трябва и да
прекрати административнонаказателното производство, без да разглежда
материалноправния спор по същество. В този смисъл Решение № 1528 от
08.08.2022 г. по к.а.н.д. № 1472/2022 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив.
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски би имал единствено жалбоподателят, който обаче не е поискал
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказал извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно, а само при надлежно сезиране (така Решение
№ 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив). По тези съображения разноски не следва
да се присъждат в полза на никоя от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 51065-S005756/08.07.2011 г.,
издадено от С.А.П. – *** - Пловдив, с което на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО
– БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, представлявано от С.П. А., ЕГН:
********** на основание:
1) чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО и
2) чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 158 във вр. с чл. 7, ал. 3 от КСО.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено
срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
образувано с АУАН № S005756 от 11.01.2011 г., въз основа на който е
9
издадено Наказателно постановление № 51065- S005756/08.07.2011 г. от
заместник териториален директор на ТД на НАП – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10