Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.Варна, ………..2020
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в,
в публично съдебно
заседание на единадесети август 2020г,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1203 по описа на ВОС за 2020г,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Произовдството е въззивно,
образувано по жалбата на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх.№ 23328/25.03.2020г срещу решението на ВРС-VІІІс-в № 1073/2.03.2020г по гр.д. № 17512/2019г, с което е прието
за установено, че ответникът следва да заплати
на ищеца
П.И.К. ЕГН ********** сумата от 1388,13лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
25.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ–25.10.2019г до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 187,59лв, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 1.01.2017г до 24.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.
чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; както и сумата от 340,30лв
- сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; а също и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 255,53лв-разноски за дължима държавна такса и депозит
за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита
същото за неправилно и излага подробни доводи за това. Моли за неговата отмяна
и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като бъдат
присъдени разноски и юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор с вх. № 34837/08.06.2020г от Х.К.Н., с който оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно.
Претендира
присъждане на сторените за въззивното производство разноски.
Производството
е образувано по исковата молба на П.И.К. ЕГН ********** ***, в която излага, че за периода 25.10.2016г до 30.09.2019г е полагал
труд на длъжността „ст.полицай” в Етапно конвойно звено при ОД на МВР-Варна.
Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо
1352 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1545,33
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 193,33
часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като
дължимата сума е в претендирания размер.
С оглед това отправя
искане за присъждане на посочената сума от 1388.13лв,
представляваща дължимо допълнително възнаграж дение за положен извънреден труд
в размер на 198 часа за периода от 25.10.2016г
до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 187,59лв, представляваща обезщетение за забава, начислена
считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен
период до 24.10.2019г.
Претендира и
присъждането на сторените разноски по делото.
В срока по
чл.131 ГПК,
ответната страна ОД на МВР-Варна е депозирала писмен
отговор, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това, законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден
труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл
при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Изложени са
подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
Поради
изложеното, моли за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените разноски.
Така
предявените в условията на кумулативно обективно
съединяване искове намират правното си основание в
разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна
и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че за процесния период, че ищецът е държавен служител по смисъла на гл.XV
ЗМВР и че за процесния периоди е бил в служебно правоотношение с ответника, заемайки
длъжността „ст.полицай” в Етапно конвойно звено при ОД на МВР-Варна; и че през
периода 25.10.2016г до 30.09.2019г е
работил на 12-часови смени.
От заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, което
съдът цени като компетентно дадено, се установява, че за процесния период ищецът е отработил 1400 часа нощен труд, които са му били
заплатени по тарифната ставка за нощен труд в размер на 350лв. Установява се и
че за извънреден труд, реално положен над нормативно установените часове при
24-чсови смени, в размер на 258 часа му е бил изплатен в размер на 1831,82лв
Посочените часове нощен труд след преизчисляването им с
коефициент 1,143 се получават 1582 часа, като разликата между приравнен и
отчетен нощен труд от 198 часа се
равнява на 1388,13лв. Уточненията са
направени при изслушването на в.лице в о.с.з. Изчисленията са били извършени
въз основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са
доказани твърденията, че за процесния период 25.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е положил общо 1400 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд
възлизат общо на 1582часа, а от тях незаплатени останали 198 часа с парична равностойност е 1388,13лв.
Основният спорен въпрос
между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчислен в часове
дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143
и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на
чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода на исковата претенция е
действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ
от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално
определение на понятието „нощен труд“. Със
заповед № 8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание
и следва да бъде уважена,
съгл. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
Достигането
до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставя потвърждаване на
първоинстанционното решение.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението
– 187,59лв.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане
на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските за дължимата държавна такса
и възнаграждение за в.лице общо в размер на 255,53лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от същия разноски за адв.възнаграждение в размер на 340,30лв.
За въззивното производство, на осн.чл.78 ал.6 ГПК,
въззивната страна следва да заплати държавна
такса в размер на 2% върху уважената част от претенцията, равно на 52,77лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно
отправеното искане и представените доказателства за това – договор за правна
защита и съдействие за сумата от 400лв, сключен на 16.07.2020, който обективира и разписка за реалното й заплащане към
него момент. Затова приложимите материално правни норми са тези на Наредба №
1/2004 в редакцията действала от 15.05.2020 /ДВ бр.45/15.05.2020/ до
последващото изменение с ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр. ал.2 т.2
от Наредбата установеният минимален размер е 224лв.
В конкретния случай възражение за прекомерност не е било
заявено. Ето защо следва да бъде присъдена сумата от 400лв.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VІІІс-в № 1073/
2.03.2020г по гр.д.
№ 17512/2019г, с което е прието за установено, че ответникът следва да заплати
на ищеца
П.И.К. ЕГН ********** сумата от 1388,13лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.10.2016г до 30.09.2019г, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ–25.10.2019г до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 187,59лв, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 1.01.2017г до 24.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.
чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; както и сумата от 340,30лв
- сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; а също и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 255,53лв-разноски за дължима държавна такса и депозит
за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати на П.И.К. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 400лв
/четиристотин лева/ - разноски
за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВАРНА да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВОС сумата от 52,77лв - дължима държавна такса, платима
по сметка на ВОС, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото с-я Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение на служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде
установено, че ищецът е бил на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита
за извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по
делото се установи, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение, заемайки посочената длъжност, като е работил на 12/24-часови
смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови
смени фактически е полагал труд над нормативно установената продължителност на
служебното време, който не бил компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това доколко
положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез
умножаване с коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв с
допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения
труд извън нормативно определеното служебно време, а за ответната страна - че
ищецът е бил компенсиран с дължимата почивка, респ.с допълнително
възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г, посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1
урежда две категории служители в МВР–държавни служители, чийто статус се урежда
със ЗМВР, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се урежда от
КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за две години статусът на служителите
в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на
чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни
служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон,
разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142
ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за
държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са
прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и
органите по пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и
държавните служители от друга, законодателят продължава да придава на
държавните служители по чл.142 ал.1 т 2 ЗМВР статуса, с който се ползват
държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното
следва, че ищецът попада в категорията субекти по служебно правоотношение, за
които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира,
че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 /в
редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт
на МВР може да се определя и 6-часова смяна.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От това следва, че трудът с
8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители, в
интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална
спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал.3 в редакцията й от
2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-стария общ закон, а още
повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби,
правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
– по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по
трудови правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е
предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време при
5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от
функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР - за защита на
правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, защита
на националната сигурност, опазването на общественият ред и пожарна безопасност
и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения ред и
националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да
се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по
разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й от
2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как
следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят
е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е
определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР
изрично е предвидена делегация на М-ра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на
работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така
в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба №
8121з-592/25.05.2015г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по адм.д. № 5450/2016г
/обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР /обн.ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч,
като работните часове не следва да надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов
период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на
Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки отработен
нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е
посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2
и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол–приложение № 5 към
чл.32 ал.1 и чл.33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време
от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва
нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още
по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и
по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на
часовете нощен труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като
според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – от по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и
това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително
предписание за всички работодатели по трудови
правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ
контрола по спазването на трудовото законодателство „когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа. Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът,
работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този , който е работил през деня/,
а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ. Да се
мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143
и получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело
до поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения
спрямо служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които
два вида правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай
следва да се приеме, че ищецът през процесния период е работил на 12/24-часови
смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се отчита в часове,
което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на
броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават
месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил
в повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с
възнаграждение за извънреден труд.
По делото се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове
нощен труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се твърди и не се установява да е полагал
часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се посочи и това, че още
в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не твърди да е полагал
извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а претендира само преизчисляване
на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на 12/24-часовите му
дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график, т.е. да е
полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и
280 часа годишно.
Поради изложеното претенцията се
явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева