№ 923
гр. Ловеч, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.А
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500525 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.418,ал.4 от ГПК.
С Разпореждане № 598 от 05.09.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 576 по
описа за 2022 година, Троянският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Н.Г.С. и Ал.Ч.Д., с
което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от
ГПК срещу длъжника В. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Троян, ул.“Вежен“ № 60.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, чрез
юрисконсулт М. Н., с която е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага, че неправилно в мотивите на обжалвания акт съдът е приел,
че застраховките по договора са недължими. Излага доводи, че застраховатгелните премии
са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника
(застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения
кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга- застраховка,
а в чл.7.2.2. от договора за кредит същият изрично възлага на кредитора да преведе частта от
средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на
съответния застраховател. Подчертава, че според чл.19 от договора за потребителски кредит,
при сключване на договора потребителят не е задължен да сключва застраховка, а може да
направи това само по свое желание. Поддържа, че договорната и мораторна лихва са
формирани съгласно условията на договора. Размерът на задължението е определен според
1
сключения договор за кредит, в който ясно са посочени отпуснатия финансов ресурс, ГЛП,
ГПР, общата дължима сума, както и лихвения процент, дължим при неизпълнение, т.е. как
се формира процесното вземане.Според жалбоподателя не са погасени от длъжника вноски с
падежи 15.01.2022, 15.02.2022 и 15.03.2022 г. и той е уведомен за предсрочната изискуемост
на 28.06.2022 г. В този смисъл поддържа, че към датата на извлечението от счетоводните
книги кредитополучателят дължи 1637.32 лева главница; 303.53 лева договорна лихва за
периода от 15.01.2022 г. до 28.06.2022 г., 77.18 лв. обезщетение за забава за периода от
15.01.2022 г. до 19.07.2022 г.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради
което е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по
същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от
„ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу В. А. К., ЕГН ********** с
адрес: гр.Троян, ул.“Вежен“ № 60 за следното парично вземане: 1637.32 лева главница;
303.53 лева договорна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 28.06.2022 г., 77.18 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.01.2022 г. до 19.07.2022 г. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и
разноски- държавна такса 40.36 лева и юриск.възнаграждение- 150 лева. В изпълнение на
изискванията на чл.417,т.2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.09.2021 г., Рамков договор за платежни услуги за физически лица и
застрахователен договор от същата дата.
С Разпореждане № 520 от 02.08.2022 г. Троянският районен съд е оставил
заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни
указания за отстраняване на нередовностите в заявлението, предвид липсата на информация
относно задължението на длъжника и начина на неговото формиране, както и поради
нередовност на извлечението от счетоводни книги.
Заявителят е подал уточняваща молба в указания срок.
Жалбата е неоснователна.
В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да
обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
2
Заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за
които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на извлечение от счетоводните книги, към което е представен документът, от
който произтича вземането на банката.
Тъй като производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение е
безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК се изразява в това
дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и
дали то удостоверява изпълняемото право.
Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни
книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно
изискването на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и
да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на
вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните
книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към
конкретния длъжник.
Като документ, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението е посочено
извлечение от счетоводни книги към 19.07.2022 г. и Договор за потребителски кредит. В
извлечението от счетоводни книги е отразено, че общият размер на сумата, съгласно
договора е 2542.51 лева, броят на вноските е 18, краят на договора е 15.03.2023 г., а
просрочените вноски са три: 15.01.2022г., 15.02.2022г. и 15.03.2022г. Размерът на
задължението включва: изискуема главница 1637.22 лв.; договорна (възнаградителна) лихва
303.53 лева и мораторна лихва- 77.18 лева, като сумата съответства на заявлението.
Видно е от приложения Договор за потребителски кредит № ********** от
07.09.2021 г., че предмет на същия е предоставяне на потребителски кредит и според него
размерът на предоставения кредит е 1500.00 лева, като към тази главница са прибавени:
застрахователна премия общо 376.92 лв., включваща сумите по: BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ+СМЕТКА (bill) -197.10 лв., BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)-179.82 лева. Според
погасителния план общата сума от 2542.51 лева е платима на 18 равни вноски- по 141.25
лева всяка, включваща главница и лихви. ГПР е 47.85%.
Същите обстоятелства са посочени и в уточнителната молба на заявителя. Не е
посочено каква сума е заплатена от кредитополучателя, а само че той не е заплатил три
вноски с падежи 15.01.2022г,15.02.2022г. и 15.03.2022 г. и че е уведомен лично за обявената
предсрочна изискуемост на 28.06.2022 г.
Ловешкият окръжен съд споделя изводите на районния съд, че заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е нередовно. Констатира се различие в размера
на главницата, посочена в заявлението и извлечението от счетоводни книги, и договора. От
уточнението отново не става ясно по какъв начин е формиран размерът на претендираната
главницата, както и върху какъв размер на главницата са начислени посочените договорни и
3
законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към
него главни вземания по договора за застраховки. Тази нередовност на заявлението не е
отстранена, поради което съдът следва да го отхвърли само на основание чл. 411, ал. 2, т. 1,
вр. 410, ал. 2 ГПК.
Освен изложеното, съдът приема, че извлечението от счетоводните книги също е
нередовно и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо
което се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като и от него не може да се изведе
начина на определяне на задължението за главница и лихви, т.е. вземането не е доказано по
размер.Установява се от приложените към заявлението документи, че според договора
предоставената сума на длъжника е в размер на 1500.00 лева, а заедно със
застрахователната премия общият размер на кредита е 1876.92 лева.В извлечението от
счетоводни книги е посочена сумата 2542.51 лева като общо задължение по договора,
а като дължима- сумата 2017.93 лева, която включва изискуема главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава. Според погасителния план вноските по
кредита включват само главница и лихва. Видно е обаче, че в него е отразена главница
в размер на 1876.92 лева, която надхвърля размера на предоставения кредит, т.е. в тази
сума е включена и застрахователната премия ( BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)
-197.10 лв лв. и BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)-119.88 лева, както и такса за оценка на
риска- 179.82 лв. С плащането на вноските по кредита длъжникът погасява
едновременно и тези такси, включени към главницата, върху която е начислена и
възнаградителната лихва.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Тъй като
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Установява се, че длъжникът В. А. К. е застраховано лице по застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ ,
чрез „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ
при условията на чл.382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор срокът
на застраховката е равен на срока на кредита, застрахователната премия е еднократна и
е в размер на 0.676% от първоначалния размер на кредита и данък върху
застрахователната премия в размер на 0.004% от първоначалния размер на
кредита.Премията по застраховките се заплаща еднократно при отпускане на кредита
като месечният ѝ размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд, че вземането по
застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен
посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя-
чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като
трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
4
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата
по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя.
Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските
по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с
договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска
по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща
ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК
регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на
„застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от
лихвата.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист подлежи на отхвърляне и на основание чл.411, ал.2,т.2 от ГПК.
Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 598 от 05.09.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 576 по описа за 2022 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274,ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5