№ 396
гр. Варна, 28.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000242 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и
е образувано по въззивна жалба на К. Г. У. срещу решение
№20/25.03.2024г., постановено по електронно дело
20233400900031(ТД31/2024г на ОС-Силистра), В ЧАСТТА, с която е бил
уважен иск на банка-кредитор за установяване на оспорени от
кредитополучателя задължения по договор за потребителски кредит за
връщане на предсрочно изискуема главница; просрочена възнаградителна
лихва; наказателна лихва за просрочие до обявяване на предсрочна
изискуемост; обезщетение за забава след предсрочна изискуемост;
разсрочена в анекси договорна лихва, премии по застраховка и разходи за
сметка на длъжника.
По предварителните въпроси: Въззивникът е бил освободен от
задължение за внасяне на такси с определение №77/29.04.2024 (чието
съдържание като електронен документ настоящият съд установява чрез
справка по приложеното електронно дело). Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
Пълномощните на представителите на насрещните страни включват
овластяване за настоящата инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият кредитор е упражнил право на
отговор по връчената му чрез пълномощник жалба.
По допустимостта на обжалването: Жалбата е депозирана в срок
лично от ответник, който има интерес да обжалва съдебен акт, с който са
установени като изпълняеми вземания оспорените от него задължения.
Макар да е посочил, че обжалва постановеното решение в цялост, доколкото
първата инстанция е отхвърлила частично една от съединените претенции,
въззивният съд може да приеме сезирането си за въззивен контрол само в
1
частта на уважените части от претенциите на кредитора. Въззивното
производство по установяване на тези размери и обусловено от него
определяне на разноските е допустимо.
Доклад на въззвния съд:
Въззивникът К. Г. У. се позовава на процесуални нарушения при
очертаване на предмета на спора, като сочи неразгледаните от първата
инстанция възражения по валидността на кредитния договор като цяло,
евентуално на негови отделни съществени елементи, които не само са били
заявени от оспорващия длъжник в отговора по иска, но и подлежат на
служебно установяване като част от задължението на съда да прилага
императивна потребителска закрила. Счита за необосновани изводите на съда
за валидно задължаване на потребителя при неточно оповестяване на ГПР в
сключения договор, без да са посочени елементите, които го формират (чл. 19
ал.1 ЗПК) по разбираем за клиента начин според изискванията на чл. 11 ал.1
т.10 ЗПК. Сочи, че не е бил изяснен спорен по делото факт относно
включването в оповестените разходи и на допълнителната финансова тежест
за потребителя поради изискването за лично застраховане на
кредитополучателя в полза на банката кредитор. Оплаква се и за
необосновано възприемане на неубедителното заключение на експерта, който
не е съпоставил данни за получените от кредитора плащания с
действителните задължения (които при уважаване на възраженията биха били
различни от начислените от банката въз основа на начално невалидния
договор, евентуално поради допълнително оскъпяване с поредица от анекси,
сключвани с кредитора вместо своевременното обявяване на предсрочната
изискуемост при невъзможност за продължаване на изпълнението след загуба
на доходите от труд на кредитополучателя). Оспорени са като необосновани и
изводите на съда за валидността както на първоначално сключения договор,
така и на анексите, без да са мотивирани ясно причините за промяната в
сумите на дължимата главница при всяко разсрочване и без да е изследван
анатоцизмът, породен при олихвяване на отсрочваните вноски за главница и
лихви. Счита, че съдът не е упражнил в цялост служебната си активност да
изясни въпросите относно оповестяването на ГПР и неубедителните отговори
на вещото лице по конкретно поставените от ответника въпроси относно
начина на формиране на размерите на месечните вноски. В тази връзка
въззивникът моли за повторно събиране на експертно заключение, евентуално
допълване на изследваните от вещото лице въпроси.
Въззиваемата страна ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД ,
чрез юрисконсулт Е. оспорва оплакванията с доводи за правилно установени
факти и изводи по прилагане на закона, както по отношение на обявения в
договора ГПР, така и по възраженията за нарушени права на потребителя.
Сочи, че премиите по договорената застраховка не са били отразени като
допълнителни разходи в размера на ГПР, тъй като сключването й е било
доброволен избор, а не задължение на потребителя и начисляваните за нея
суми, макар и да са били добавени към погасителния план, са били събирани
от банката за застрахователя. Обосновава индивидуалния характер на
уговорките за възнаградителна и наказателна лихва, включени в кредитната
сделка, като част от съществено съдържание на банковия кредит, като сочи,
че нито методиката за определяне на плаващия лихвен процент въз основа на
2
обективни фактори, нито условията за разсрочване на вноски поради
пандемия и затрудненията на клиента са били налагани недобросъвестно от
кредитора в ущърб на потребителя. Изложени са и доводи за съответствие на
съдържанието на уговорките, въз основа на които са изчислени и
задълженията, отчетени от вещото лице, както с императивните изисквания,
посочени в чл. 22 ЗПК, така и на задълженията за облекчения по време на
извънредното положение в чл. 6 от ЗАКОН за мерките и действията по време
на извънредното положение. Позовава се и на задължителната практика по
приложение на специалната уредба на правото на предсрочна изискуемост,
отчетена в обжалвания акт.
По доказателствата:
Оплакванията на въззивника по установяване на фактите, относими към
възраженията му по валидността на договора като цяло, евентуално
уговорките, въз основа на които са били начислявани задълженията на
клиента са пряко обусловени от прилагане на установени в публичен
интерес материалноправни норми, които съдът следва да приложи при
своето произнасяне в изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК.
Правна квалификация на претенцията на ищеца и възраженията на
ответника, основани на несъотвествието на съдържанието на сделката със
специалните изисквания на ЗПК и по-общата закрила по ЗЗП е докладвана,
макар и лаконично с възпроизвеждане на твърдения за факти, без да съдържа
указание за приложимия закон, въз основа на който тези твърдения биха
имали сочените от страните правни последици. При постановяване на
обжалваното решение съдът е приел, че въпреки, че на клиента на банката е
била предоставена услуга по потребителско кредитиране, общата закрила по
ЗЗП е изключено поради индивидуално договаряне с правоспособен юрист,
като е обсъдил само изрично предявени възражения за недействителност,
основани на неточно оповестен ГПР и анатоцизъм при договаряне на анекси.
Нито в устния доклад на съда, нито в мотивите по правните изводи липсва
посочване и на други ограничения на свободата на договаряне(дори и то да е
било индивидуално по своя характер), въведени с приложимия Закон за
потребителския кредит. Съответно не са били обсъждани съответствието на
съдържанието на договора с императивните изисквания за ограничаване на
отговорността на потребителя за разходи, които не са били оповестени и за
обезщетения за забава над законна лихва. Въззивният съд е длъжен да
прилага служебно правилата, отричащи валидност на клаузи, накърняващи
права на потребителя, независимо дали са въведени със специален или общ
закон и дали страните са се позовали на съответните разпоредби (т. 1 от
ТРОСГТК 1/2013 ВКС). Адекватната защита на правата на потребителите
изисква от съда да изясни въпроса относно валидност на уговорки, създаващи
задължения за потребителя, дори и след преклудиране на процесуална защита
на ответника. В този смисъл е и общото задължение по чл. 7 ал.3 ГПК,
изискващо от съда да обяви на страните значението на обстоятелствата,
предвидени в съответните императивни правила, независимо, че нито една от
спорещите страни не ги е въвела като изгодни за себе си факти по спора.
Потребителската закрила(независимо дали общата по ЗЗП или предвидена в
специални закони) изисква от съда служебно да обяви на страните
готовността си за прилага правилата за изключване на валидността на
3
неравноправни по характер на клаузи, които не са били индивидуално
договорени или дори и да са категорично индивидуално договорени попадат
в специална нормативна забрана в защита на потребител ( ТРОСГТК 1/2020
на ВКС).
Въззивният съд съобразява, че предметът на делото се отнася до
потребителски кредит, което налага прилагане на специални норми с
императивен характер (чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20, 21, 22, 33, 33а ЗПК), преди
субсидиарно приложимата най-общо формулирана в закона закрила срещу
договаряне между неравнопоставени страни, каквито са лицето, търсещо
кредит извън професионална дейност и специализирана във финансови
сделки кредитна институция (чл. 143-146 ЗПК). В конкретния случай според
твърденията на заявителя–кредитор, задължението на длъжника е възникнало
като първоначален договор за потребителско кредитиране без обезпечения, но
съпътстван с индивидуално договорена предложена от кредитора застраховка
на финансовия риск от загуба на платежоспособност в полза на кредитора, а
това изисква от съда да провери изцяло както общите параметри на пакета от
съглашения, сключено по повод на кредитирането, така и предварителното
обявяване с конкретно съдържание на уговорките по бъдещото обвързване с
изискуем по закона Стандартен формуляр, както и действията на кредитора по
прилагането на приетите от потребителите клаузи. В тази връзка следва да се
преценява и защитата на въззиваемия ответник по оспорване именно на
възприемането на обвързаността му като клиент, запознат с последици от
уговаряне на начина на предварително събиране на застрахователни премии в
полза на застрахователя, платими за негова сметка от агента-банка наред с
текущите вноски за главница и лихва.
Въззивният съд съобразява, че решаването на спора между страните
налага и изясняване на съответствието със специалния закон (ЗПК) и общите
изисквания за закрила на потребителите не само на основното съдържание на
уговорките относно връщането на предоставена по сметка на клиента
главница и възнаграждението за ползването й, но и всички допълнителни
уговорки, посочени от ищеца като основание за възникване на дълга до
претендирани остатъци, каквито са уговорката за предварително
оповестяване на два приложими плаващи лихвени процента (фиксиран и
плаващ), уговорената методика за отчитане на референтния процент СЛП
като компонент на текущо променлив лихвен процент, уговорката за
ползване на лична застраховка сключена като обезпечение в полза на
кредитора и допълнителните разходи по заплащане на премии по тази лична
застраховка, уговорка за заплащане на такси, обявени в тарифа на банката,
размера на задълженията при допусната забава и основанието за начисляване
на допълнителни разходи в тежест на кредитополучателя поради направени
разноски за събиране на просрочен дълг чрез нотариално уведомяване на
длъжника. Първоинстанционният съд е пропуснал да направи това, поради
което и с оглед осигуряването на прилагането на потребителската
закрила(чрез отричане на действителност на уговорки, противоречащи на
ЗПК или чрез обявяване на неравноправния им характер по смисъла на ЗЗП) в
цялост от въззивния съд, следва да бъде дадена възможност на страните да
заявят аргументите си, да отстранят непълноти в твърдения и евентуално да
допълнят доказателствата по делото.
4
Независимо от позицията на спорещите страни обаче, доколкото дори и
в случаите на пълно несъответствие с специални нормативни изисквания,
законът изисква от договарялите се с кредитор потребители да върнат
получен като главница кредит(чл. 24 ЗПК), настоящият състав следва да
подготви и служебно установяване на различни варианти на размери на
задълженията, които да приложи като съд по същество при различни
хипотези на установяване на валидно основание за дължимо плащане и
различни размери към съответно релевантни моменти на преустановяване на
ползване след обявена предсрочна изискуемост .
По тези съображения и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба срещу решение
№20/25.03.2024г., постановено по електронно дело
20233400900031(ТД31/2024г на ОС-Силистра), В ЧАСТТА, с която е бил
уважен иск на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД за установяване на
дължимостта на оспорени от длъжника К. Г. У. изискуеми вземания по
предоставен потребителски кредит: за просрочена главница в остатъчен
размер от 31 985.49лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението; непогасена
договорна възнаградителна лихва в размер 2740.54лв. за ползване на кредита
в период от 10.02.2022г. - 05.04.2023г; договорено обезщетение за забава на
просрочени плащания в размер на 447.16лв. за период от 24.01.22г. -
05.04.2023г; законна лихва върху просрочена главница в размер на 629.08лв.
за период на забавата 06.04.2023г.- 06.06.2023г.; непогасена договорна
възнаградителна лихва, разсрочена в анекси в размер на 2383.40лв.; дължими
премии по застраховка на кредитополучателя в размер на 84.86лв. начислени
в полза на застраховател до прекратяване на застраховката; разходи,
уговорени за сметка на длъжника по повод неизпълнението в размер на 120
лв., за които суми е била издадена заповед № 482/09.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 926/2023 г., по описа на РС-Силистра и е разпределена отговорност
за разноски.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни,
че:
1. съдът прилага служебно императивни норми към процесния
договор, ограничаващи договорна свобода при потребителско кредитиране:
чл. 10, 10а, чл. 11, 19, 20, 21, 22, 33, 33а ЗПК по отношение на уговорките за
форма и съдържание на съглашенията, уговорки за разходите(включително на
лихви, такси, комисиони, застрахователни премии за сметка на длъжника,
разходи при неизпълнение), оповестяване на общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и методиката за
определяне на референтен лихвен процент, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
5
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие
на вноските, уговорени обезщетения и санкции при забава на
кредитополучателя;
2. съдът прилага служебно императивни норми на общата
потребителска закрила, така както е установена в Директива 93/13/ЕИО (С-
96/14, С-421/14, C-224/19, C-259/19, С-714/22 и други) и изразена в
императивни правила на чл. 143 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща,
като следва да ги приложи към допълнителните съглашения за поемане на
задълженията, произтичащи от изискване за застраховане на финансовия риск
в полза на кредитора, вкл. цената на застраховането и начина, по който тя е
добавена към разходите за ползване на предложеното потребителско
кредитиране, в съответствие с минимални изисквания за добросъвестно
предварително оповестяване в Стандартен формуляр или друг по-подходящ
за потребителя У. начин, гарантиращ възможностите му да възприеме
конкретната икономическа тежест като последица от дадено съгласие с тези
параметри.
3. тежестта на доказване на уговарянето на всички клаузи, въз основа
на които е възникнало спорното задължение и кредиторът е начислявал дълг,
покрит с приети плащания, направени от потребителя в съответствие с
изискванията на ЗПК и ЗЗП се носи от въззиваемия, а при възприемане на
конкретното съдържание на волята на страните за съдържание на спорни
съглашения, съдът отчита отделните уговорки в сделката във връзка една с
друга и общата цел на договора, съобразно добросъвестно упражняване на
легитимен интерес на всяка от страните(чл. 20 ЗЗД), така и поведението на
страните в преговорния процес и при изпълнението на тълкуваната сделка
(Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г., IV г. о., ГК).
По конкретно, в тежест на банката – кредитор е да установи, че е
предоставила на потребителя преддоговорна информация чрез Стандартен
формуляр, в който липсва каквото и да е изискване за застраховане по повод
на този кредит и липсват каквито и да са допълнителни разходи, извън тези за
уговорена възнаградителна лихва и е обявен ГПР съвпадащ с този в
окончателно сключения договор; че е изплатила на застрахователя суми,
съответни на усвоените от вноските на клиента части, отчетени за покритие
на начислени застрахователни премии, респективно неусвоени поради липса
на наличност след 24.01.2022г., но начислени като неплатени задължения за
сметка на кредитополучателя. В тежест на въззивника – кредитополучател е
да установи твърденията за отправеното му предложение за специфичен
кредитен продукт с преференциални условия(по-ниски разходи), като пакет
от обвързани услуги за кредит и застраховка на финансовия риск, обявени в
Стандартния формуляр или по друг начин преди окончателното сключване на
договора.
Дава възможност на насрещните страни с писмена молба с препис за
насрещна страна да посочат допълнителни доказателства по допълнително
указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, като ги предупреждава, че ако предприемат такива
6
действия по- късно и с това причинят отлагане на производството съдът може
да им възложи отговорност за разноски и глоба по реда на чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 267 ал.2 вр. чл. 145 ГПК ЗАДЪЛЖАВА в същия срок
въззивника ПИБ АД да поясни твърденията, изложени като основания за
породеното изискуемо задължение на ответника У., като:
конкретизира фактите по съвместното или отделното договаряне на
основния предмет на сделката и ползването от клиента на специална
новооткрита разплащателна сметка и застраховка, сключени след
предоставяне на стандартизираната информация за продукта (Европейски
стандартизиран формуляр по ЗПК) като пакет или съответно изключване или
включване на уговаряне на допълнителна услуга по предоставяне на поискано
ползване на нова разплащателна сметка, и допълнително уговаряне на нужна
като обезпечение на кредитора застраховка на финансовия риск;
начина по който кредитополучателя У. е запознат с последиците от
дадено съгласие, произтичащи лично за него като допълнителна
икономическа тежест (разходи за премии и такси) при уговаряне на начина на
предоставяне на цялата главница по банкова разплащателна сметка, разкрита
и поддържана евентуално само за целите на кредита и осигуряване на
покритие на лична застраховка в полза на кредитора
какво е основанието за начисляване и събиране на такси за поддържане
на разплащателна сметка, извън такса за предоговаряне, посочена в анекс от
01.04.2020г.(които са установени от експерта като включени в изтеглена на
друго основание сума от 6989.19 лв, формирана като горница над сумите,
разпределени за погасяване на задължения по договора за кредит за главници,
лихви и застраховка до сборът от всички внесени по сметката суми до
24.01.2022г.).
ДОПУСКА на осн. чл. 266 вр. чл. 7 ГПК допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза с вещо лице С. Д. С., което след като се запознае с
материалите по делото да даде отговор на следните въпроси:
1. Какъв е размер на ГПР, изчислен по формулата по чл. 19 ал. 2 от ЗПК в
два варианта съответно със и без включване на премиите по
застраховката на финансовия риск в полза на банката като допълнителен
разход?
2. Какъв е размера на таксите, усвоени от банката от вноските по
разплащателната сметка и как е формиран той (в процент върху ползван
кредит или по друг начин, с месечни или годишни падежи) извън такса
за предоговаряне по анекса от 01.04.2020г. и извън разходите, свързани с
ползване на платежни инструменти, банкомати и ПОС – терминали
3. Как е формиран размера на сумите, събирани от кредитора при
допусната забава като обезщетение за просрочени плащания, уговорено
в чл. 10 от първоначалния договор за кредит: като е олихвявана само
част от главницата в просрочена дължима месечна вноска или като са
олихвявани всички просрочени суми, вкл. частта за текуща лихва и
начислявана премия? Вещото лице да изготви алтернативни два варианта
на посочените в колона 15 от таблица по приложение 1 (л. 164 от делото
7
на СОС) начислени от кредитора задължения за наказателна
лихва(усвоени от текущи вноски и останали неплатени до 10.03.2023г.)
като вместо уговорена наказателна лихва изчисли само законна лихва
само върху просрочени част от вноската за главница или само законна
лихва върху просрочена вноска, включваща както главница, така и
договорна лихва.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 500 лв., вносими от
въззиваемия ПИБ АД (в седмичен срок от връчване на определението) по
сметка на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от
предоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на банката, след
поискване от назначеното вещо лице и краен срок по чл. 199 ГПК и
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава въззиваемия ПИБ АД да окаже съдействие като предостави
достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело
при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация,
вкл. приложими тарифи за банкови такси, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от
което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото
дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп
при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.09.2024г. от 14.00 часа . Да се
призоват страните, чрез пълномощниците.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ достъп в ЕПЕП до настоящото електронно дело
на юрисконсулт Е., като пълномощник на въззиваемия и тази страна да се
уведоми за настоящия акт чрез съобщение, връчено чрез ЕПЕП.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че:
процесуални действия могат да се извършват с изявления, подписани с
квалифициран електронен подпис (КЕП) от пълномощници, чиято
представителна власт е учредена по реда на чл. 33 ГПК
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
могат да подадат заявления чрез портала ЕПЕП
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към
8
Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да се приложи препис от
отговора на въззиваемия.
Да се приложи по делото служебно изготвен препис от определение
№77/29.04.2024 (налично като електронен документ в електронно дело на
СОС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9