№ 11702
гр. С., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110160150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ФИРМА“ ООД, чрез адв. М., срещу „Д.Л.“
АГ, чрез „Д.Л.“ – търговско представителство в България, вписано в търговския регистър
при БТПП, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1 от Регламент
№ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал.
1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 600,00 евро,
представляваща главница за обезщетение за отмяна на полет С. - Ню Йорк (през Франкфурт)
от 02.09.2022 г., за който Ю.И.Й. е трябвало да отпътува на организирана от "ФИРМА" ООД
групова екскурзия, за което е закупен самолетен билет **********, като впоследствие
Ю.И.Й. е прехвърлил вземането си към "Д.Л." АГ на "ФИРМА" ООД с договор за цесия,
ведно със законната лихва за период от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането; 1521,00
лв., представляваща стойност на самолетен билет за заместващ полет; 42,68 евро,
представляваща стойност на хотелско настаняване в гр. Белград; 119,33 лв., представляваща
стойност на наземен транспорт от Франкфурт до Белград; 235,00 лв., представляваща лихва
за забава за период от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34873/2023
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
02.09.2022 г. Ю.И.Й. е трябвало да отпътува на организирана от агенция „ФИРМА“ ООД
групова екскурзия до САЩ с полет С. – Ню Йорк през Франкфурт с авиокомпания Л., за
което е бил закупен билет **********. Поддържа, че поради стачка на пилотите на Л., която
била предварително известна на авиокомпанията, полетът бил отменен, а съдействие от
авиокомпанията не било оказано. За да не се провали дългоочакваната екскурзия, за която
туристите платили голяма сума пари, агенцията трябвало спешно да закупи нови самолетни
билети с друга авиокомпания, тъй като съдействие от Л. не бил оказано. Поради малкото
количество полети, изпълнявани от летище С., както и поради факта, че много пътници от
отменените полети на Л. се пренасочили към други полети, не е имало възможност да се
осигурят места за цялата група на друг полет от С.. Наложило се организирането на
1
автобусен транспорт до Белград, от където пътниците да продължат със самолет през
Стокхолм за Ню Йорк. От Л. не бил предложен алтернативен маршрут от същата или друга
авиокомпания – каквото задължение имал авиопревозвачът съгласно правилата на
Регламент (ЕО) № 261/2004. Поддържа още, че в съответния ден на полета не били налице
никакви причини, оневиняващи превозвача, който не положил усилия, за да предотврати
анулирането на полета. Твърди, че наземният превоз от С. до Белград бил осъществен от
фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, който бил осигурен по спешност от туристическата
агенция, като стойността на целия превоз била в размер на 1790 лв., която сума била
разделена между всички пътници и припадащата се на Ю.Й. част била в размер на 119,33 лв.
На следващо място, тъй като се наложила нощувка в Белград, била заплатена сума за
хотелско настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която припадащата се част на Ю.Й.
била в размер на 42,68 евро, а новозакупеният билет № 1********* бил на стойност от 1521
лв., което била най-ниската цена за алтернативен полет, достъпен за продажба на този ден,
като видно от извършена справка, разстоянието между летище С. и съответното летище в
Ню Йорк било 7600 км., т.е. повече от 1500 км. Впоследствие Ю.И.Й. прехвърлил вземането
си към ответника на „ФИРМА“ ООД с договор за цесия от 21.10.2022 г. До ответника били
отправени искания за заплащане на обезщетение от името на всички пътници, като за някои
от тях било изплатено частично обезщетение, но за по – голямата чат от пътниците отговор
не постъпил. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 600 евро, представляваща дължимо
обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета за отмяна на полет с разстояние над 1500 км; 1521,00 лв., представляваща
стойност на самолетен билет за заместващ полет; 42,68 евро, представляваща стойност на
хотелско настаняване в гр. Белград; 119,33 лв., представляваща стойност на наземен
транспорт от Франкфурт до Белград; 235,00 лв., представляваща лихва за забава за период от
03.09.2022 г. до 21.06.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. П., е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни и
недоказани. Поддържа, че с оглед предмета на договора за цесия, ищецът имал право да
предяви иск по реда на чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 породено от
обстоятелствата покрай полети № LН 1429 и LН 400, но такива полети не съществували,
поради което ищецът нямал правото да предяви настоящите искове, тъй като с договора за
цесия не били прехвърлени реално съществуващи в патримониума на Ю.Й. права. Отделно
от това поддържа, че не бил редовно уведомен за цесията, като не били изпълнени
предписанията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В допълнение поддържа, че исковата претенция се
основава на несъществуващи обстоятелства, за което излага подробни съображения и
поддържа, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес на ищеца.
В условията на евентуалност признава обстоятелствата, че Ю.Й. е притежавал билети за
пътуване с „Д.Л.“ АГ по маршрута международно летище С. – летище „Джон Ф. Кенеди“
Ню Йорк, който следвало да се осъществи с два полета, а именно – LН 1429/02.09.2022 г. (от
летище С. до летище Франкфурт) и LН 400/02.09.2022 г. (от летище Франкфурт до летище
„Джон Ф. Кенеди“ Ню Йорк). Оспорва твърденията, че: от ответника не било оказано
съдействие на г-н Ю.Й.; ответникът имал вина относно отмяната на процесните полети; се
наложило г-н Й. да заплати допълнителни 1521 лв. за нови самолетни билети; не било
заплатено обезщетение от ответника за отмяната на процесните полети; не били предложени
други алтернативни полети на г-н Й., след отмяната на LН 1429/02.09.2022 г. и LН
400/02.09.2022 г., за което излага подробни доводи. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1 от Регламент
№ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 79, ал.
1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. “в“, чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“, чл. 12, т. 1
от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от
установяването на следните елементи от сложен фактически състав, както следва: 1/
наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, от която да възниква
задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение (пълно или частично) на договорното
задължение; 3/ вреди, настъпили от неизпълнението и техният размер, т.ч., че: наземният
превоз от С. до Белград бил осъществен от фирма „Елит 94М“ с чартърен превоз, като
стойността на целия превоз била в размер на 1790 лв., от която припадащата се на Ю.Й. част
била в размер на 119,33 лв.; се наложила нощувка в Белград, за което била заплатена сума за
хотелско настаняване в общ размер на 309,44 евро, от която припадащата се част на Ю.Й.
била в размер на 42,68 евро; новозакупеният билет № ******** бил на стойност от 1521 лв.,
което била най-ниската цена за алтернативен полет, достъпен за продажба на този ден; 4/
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди; 5/ валидно сключен договор
за цесия от 21.10.2022 г., по силата на който процесните вземания на Ю.И.Й. са били
прехвърлени на ищеца.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг (доколкото се твърди главното задължение да е срочно). В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
При доказване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил
процесните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. “в“, вр. чл. 5, т. 1, б. “в“ от
Регламент № 261/2004 г.:
Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
г. урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната
вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач
да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание. Настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от
Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „Д.Л.“ АГ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент № 261/2004
г. презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с нарушение на
първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е
лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия
ред.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 5953 от 07.02.2024г. и
приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание
3
на 21.03.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че Ю.И.Й. е сключил с ответното дружество договор за
въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни
полети LH1429/02.09.2022 г. от летище С. до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от
летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, с разстояние над 3500 км.,
както и обстоятелството, че процесните полети са били отменени. Не се установяват по
делото освобождаващи отговорността на превозвача обстоятелства или извънредни
обстоятелства.
От представения по делото договор за цесия от 10.10.2022 г. се установява, че Ю.И.Й. е
цедирал в полза на „ФИРМА“ООД вземането си във връзка с правото му да получи от
ответното дружество обезщетение за отменените полети LН 1429/02.09.2022 г. и LН
400/02.09.2022 г., за които разполагал със самолетен билет № **********, както и вземането
за обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер 1500 лв.
Представено е пълномощно, с което цедентът Ю.Й. упълномощава ищеца да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне. По делото не са ангажирани доказателства, че
ищецът, в рамките на пълномощията си, е уведомил ответното дружество, че вземането на
Ю.И.Й. му е било прехвърлено. Задължението на кредитора, да уведоми длъжника си, че
вземането е прехвърлено на трето на договора лице, не е лично, незаместимо действие, и
същото може да се прехвърли на цесионера, както е станало в настоящото дело, като при
липса на представени доказателства, че преди предявяване на иска ответникът е уведомен за
прехвърленото вземане, следва да се приеме, че с връчване на препис от исковата молба,
ответното дружество е уведомено за цесията, доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението. Предвид
гореизложеното, налице е и валидно правоприемство по договор за цесия на процесното
вземане между пътника Ю.И.Й. и ищцовото дружество, като ответникът е надлежно
уведомен за цесията.
Правото на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната
отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с
ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните
параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 7, т. 1, б. "в" от Регламента, при прилагането на този член
пътниците получават обезщетение, възлизащо на 600 EUR за всички полети на територията
на Общността, непопадащи под букви а) или б). При опреД.е на разстоянието базата е
последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на
полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание. Ответникът не
оспорва факта, че дължимото обезщетение за отменените полети е на стойност 600 евро,
като поддържа, че същото е изплатено от дружеството.
Според чл. 7, ал. 2 от Регламента, когато на пътниците се предложи премаршрутиране
до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на пристигане не
превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет с
четири часа за всички полети, непопадащи под букви а) и б), опериращият въздушен
превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1 с 50%.
Ответникът е изложил твърдения, че е предоставил на пътника алтернативни
възможности за промяна на резервацията, което обстоятелство не се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства. От представения препис от бланка на
дружеството, в който е посочено, че предложените от авиокомпанията възможности за
промяна на резервацията са алтернативните полети АY4536 и АУ029 не се установява с
категоричност, че ответникът е изпълнил надлежно задължението си за отправяне на
предложение за премаршрутиране на пътниците до крайния пункт на пристигане с друг
полет.
4
В тази връзка, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено наличието
на виновно неизпълнение на договорните задължения на превозвача, свързано с отмяна на
полети LH1429/02.09.2022 г. от летище С. до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от
летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, като от представените по
делото доказателства не се потвърждава твърдението на ответното дружество, че е
изплатило стойността на дължимото обезщетение поради отмяна на процесните полети.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 7, § 1, б. "в" от Регламента са доказани по делото, поради което
следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 евро,
представляваща обезщетение за вреди от отмяна на полети LH1429/02.09.2022 г. от летище
С. до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от летище Франкфурт до летище „Джон Ф.
Кенеди“ – Ню Йорк, в качеството му на цесионер на процесното вземане по силата на
сключен договор за цесия с пътника Ю.И.Й., ведно със законната лихва за периода от
22.06.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. вр.
чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД:
Според чл. 12, т. 1 от Регламента, същият се прилага без да се засягат правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент,
може да се приспадне от такова обезщетение. Следователно целта на обезщетението,
предоставено на пътниците във въздушния транспорт по реда на чл. 12 от Регламент №
261/2004, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл
посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да
обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени в Конвенцията от Монреал или от националното право.
На първо място, следва да бъде съобразено, че с договора за цесия цесионерът е
придобил вземане за обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в
размер на 1500 лв., поради което за остатъка от исковата претенция в размер на 21 лв.
ищецът не е активно материалноправно легитимиран и в тази си част искът подлежи на
отхвърляне, поради липсата на материалноправна легитимация.
По делото е представен протокол за самолетен билет № *******/01.09.2022 г., издаден
от „Астра холидей“ ЕООД с получател ищцовото дружество, в който протокол е описан
новият самолетен билет на Ю.Й. за заместващи полети по направление летище Белград –
летище Стокхолм и от летище Стокхолм до летище Ню Йорк.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД е
начислено задължение към „Астра холидей“ ЕООД, в размер на 22815,00 лв. по Протокол №
*******/01.09.2022 г. за самолетни билети за САЩ на дата 03.09.2022 г. Съгласно
заключението на вещото лице, на 02.09.2022 г., „ФИРМА“ ООД е извършило превод на
„Астра холидей“ ЕООД в размер на 22 000 лв., с основание – за самолетни билети до САЩ,
като на 12.09.2022 г. ищецът е извършил в полза на „Астра холидей“ ЕООД паричен превод
на стойност 2289,06 лв., с основание самолетни билети по протоколи
88155.156.157.102.103.104.119. В заключението си вещото лице е посочило, че с
извършения на 12.09.2022 г. превод от „ФИРМА“ ООД към „Астра холидей“ ЕООД в
размер на 2289,06 лв. е осчетоводена сумата от 1001,26 лв., с която окончателно е погасено
начисленото задължение по Протокол № *******/01.09.2022 г.
5
Посочените доказателства обосновават извода на съда, че въз основа на договора за
организирано туристическо пътуване, сключено между ищеца и пътника, с планирано
пътуване на 02.09.2022г., ищецът, след узнаване, че процесните полети са били отменени от
ответното дружество, на 01.09.2022г. е резервирал чрез „Астра Холидей” ООД заместващи
полети. От данните в експертизата се установява, че стойността на билетите за заместващи
полети в полза на пътника Ю.И.Й. е заплатена от ищцовото дружество с погасяването на
вземанията по Протокол № *******/01.09.2022 г. В полза на пътника е възникнало правото
да получи обезщетение за сторените от него разходи, направени за закупуване на самолетен
билет за алтернативен на отменения полет. Задължението за плащане на стойността е на
пътника, като няма пречка, неговият туристически агент да заплати сумата от негово име и
за негова сметка.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че ответното
дружеството в качеството му на превозвач по процесните полети е допуснал виновно
неизпълнение на договорните си задължения поради настъпилата отмяна на процесните
полети. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 8 от Регламента, превозвачът дължи
пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от
неосъществения път и за част или части от вече осъществения път или премаршрутиране.
Твърденията на ответника за предложени алтернативни полети и реализирано
премаршрутиране не бяха подкрепени от приетите по делото писмени доказателства, поради
което същият дължи връщането на сумата за неизползвания самолетен полет.
В частност пътникът е извършил разходи за закупуване на самолетен билет за
заместващ полет на стойност 1521 лв., като разходваните средства имат характера на
претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, които се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с виновното неизпълнение на договорните задължения
на превозвача. В полза на платилия е възникнало правото да получи обезщетение за
сторените от него разходи, направени за закупуване на самолетни билети за алтернативен на
отменения полет.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че превозвачът е
одобрил и разрешил за възстановяване по сметка на „Астра холидей“ ЕООД сума в размер
на 999,88 лв. за отменен полет по издаден в полза на Ю.Й. самолетен билет № ****** за
процесните полети LH1429/02.09.2022 г. и LH400/02.09.2022 г., като дружеството „Астра
холидей“ ЕООД е потвърдило получаването на сумата от 999,88 лв. от ответника,
представляваща цената на неизползвания самолетен билет. Несъмнено, по-високата
стойност, която пътникът следва да заплати за заместващата престация представлява пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задължението за уведомяване за отмяната в
предвидения в регламента срок. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че
ответното дружество дължи на ищеца разликата в цената между първоначално закупените
самолетни билети и самолетните билети за заместващ полет, при съобразяване на активната
му материалноправна легитимация по отношение на процесното вземане, съгласно договора
за цесия. Ето защо предявеният иск е основателен за сумата от 500,12 лв., като за горницата
над уважения размер до пълно предявения на стойност 1521 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. 9, т. 1, б. „б“ и „в“ от Регламент №
261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира извършени разходи на стойност 42,68 евро, представляваща цената
за хотелско настаняване на Ю.И.Й. в гр. Белград, 119,33 лв. – цена за извършен наземен
транспорт от гр. С. до гр. Белград, както и мораторна лихва в размер на 235 лв., начислено
върху стойността на главницата, представляваща дължимото обезщетение по чл. 7, т. 1, б.
“в“, вр. чл. 5, т. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 г., за периода от 03.09.2022 г. до
21.06.2023 г.
6
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни претенциите на ищеца за
заплащането на посочените вземания, доколкото същите не попадат в предметния обхват на
цедираните в ползва на дружеството вземания от страна на пътника Ю.И.Й.. Видно от
раздел I, чл. 1 от представения по делото договор за цесия от 10.10.2022 г., Ю.И.Й. е
прехвърлил в полза на ищцовото дружество вземанията за обезщетение на отменени полети
LH1429/02.09.2022 г. и LH400/02.09.2022 г. и за обезщетение за направените разходи за
допълнително закупени билети в размер на 1500 лв.
В тази връзка, съдът приема, че ищецът не разполага с активна материалноправна
легитимация по отношение на процесните вземания за сумите, както следва: 42,68 евро –
разходи за хотелско настаняване, 119,33 лв. - цената на извършени разходи за наземен
транспорт от гр. С. до гр. Белград, както и акцесорното вземане за мораторно обезщетение в
размер на 235 лв., начислено върху стойността на главницата, представляваща дължимото
обезщетение по чл. 7, т. 1, б. “в“, вр. чл. 5, т. 1, б. “в“ от Регламент № 261/2004 г., за периода
от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., тъй като посочените вземания не са прехвърлени от
цедента в полза на „ФИРМА“ ООД с процесния договор за цесия. Ето защо предявените
искове по чл. 9, т. 1, б. „б“ и „в“ от Регламент № 261/2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по делото.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът е сторил разноски, както следва:
62,65 лв. – държавна такса в заповедното производство, 600 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, 198,19 лв. – държавна такса в исковото
производство, 735,88 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство с включено
ДДС, т.е. общият размер на разноските възлиза на сумата от 1596,72 лв. Ищецът не е
ангажирал доказателства, удостоверяващи регистрацията на процесуалния му представител
по ЗДДС, поради което начисленото ДДС към заплатеното от „ФИРМА“ ООД адвокатско
възнаграждение не следва да бъде съобразявано при изчисляване на разноските, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Намалени съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 787,58 лв.
Ответникът е сторил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза по делото в размер на 500 лв. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника „Д.Л.“ АГ се
следват разноски в размер на 232,84 лв.
С отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответника е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, доколкото
не разполагал със сключен с „Д.Л.“ АГ договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл.
36, ал. 3 ЗА, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или
клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката
труд да бъде уговорено с договор - чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е императивно изискване -
договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение -
чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което
трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение – чл.25 ал.1 от ЗА), за договора
7
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е
оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл.36 от ЗА е сключен писмено и дали
доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил
да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за
клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може
да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма
или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е
задължил да окаже правно съдействие. В отклонение от общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или
когато страните по договора не са определили размера му, то възнаграждението, по искане
на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет съгласно действащата наредба на
Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването на
уговореното от страните правно действие. В тази хипотеза съдът не може да замести волята
на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за
адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на
възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3
ЗА. Съдът не разполага с правомощия за опреД.е на размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне - в
този смисъл са Решение № 102 от 16.07.2018 г од. на ВКС по гр. д. № 3762/2017 год., III г.
о., ГК, Решение № 208 от 22.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 3961/2013 г., ІІ т. о., ТК, Решение
№ 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК. Ето защо в настоящия
случай съдът не следва да присъжда разноски на процесуалния представител на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. “в“ вр. чл.
12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г. вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, че „Д.Л.“ АГ, чрез „Д.Л.“ –
търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с
БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „Л.С.“ № 5, „Софарма Бизнес Тауърс“, сграда „Б“, ет.
5, дължи на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„М.К.“ № 33, вх. „Б“, следните суми: 600 евро – главница, представляваща обезщетение за
отмяна на полет С. - Ню Йорк (през Франкфурт) от 02.09.2022 г., за който Ю.И.Й. е трябвало
да отпътува на организирана от "ФИРМА" ООД групова екскурзия, за което е закупен
самолетен билет **********, като впоследствие Ю.И.Й. е прехвърлил вземането си към
"Д.Л." АГ на "ФИРМА" ООД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г.
до изплащане на вземането; 500,12 лв. - обезщетение за вреди, изразяващи се в разликата в
цената между първоначално закупения самолетен билет за отменения полет и самолетния
билет за заместващ полет, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за обезщетение за вреди,
изразяващи се в разликата в цената между първоначално закупения самолетен билет за
отменения полет и самолетния билет за заместващ полет за разликата над уважения размер
от 500,12 лв. до пълния предявен размер от 1521 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ФИРМА“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.К.“ № 33, вх. „Б“, срещу „Д.Л.“ АГ, чрез
8
„Д.Л.“ – търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП,
с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „Л.С.“ № 5, „Софарма Бизнес Тауърс“, сграда „Б“, ет.
5, искове с правно основание 9, т. 1, б. „б“ и „в“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „Д.Л.“ АГ дължи на „ФИРМА“ ООД заплащането на следните суми: 42,68
евро – стойност на хотелско настаняване на пътника Ю.И.Й. в гр. Белград; 119,33 лв. –
стойност на извършен наземен транспорт на пътника Ю.И.Й. от гр. С. до гр. Белград, както
и 235 лв. – лихва за забава за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АГ, чрез „Д.Л.“ – търговско представителство в България, вписано в
търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „Л.С.“ № 5,
„Софарма Бизнес Тауърс“, сграда „Б“, ет. 5, да заплати на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.К.“ № 33, вх. „Б“, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 787,58 лв., представляваща сторените разноски в производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „М.К.“ № 33, вх. „Б“, да заплати на „Д.Л.“ АГ, чрез „Д.Л.“ – търговско
представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ
******, с адрес: гр. С., ул. „Л.С.“ № 5, „Софарма Бизнес Тауърс“, сграда „Б“, ет. 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 232,84 лв., представляваща сторените разноски в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9