Присъда по дело №698/2017 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2018 г. (в сила от 4 май 2018 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20171890200698
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

                                           гр. С., 19 април 2018г.

 

                                      В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд-гр.С., І-ви състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Ангелина Гергинска

 

при  секретаря Мария Иванова и в присъствието на прокурора Г.Дамянов като разгледа докладваното от съдията Гергинска н. о. х. д. № 698 по описа на съда за 2017 г. и въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимият, Е.Р.Р. - - род. на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН  в това, за времето от м. декември 2013год. до м. юли 2017год. включително в гр.Д., обл. С., ул. „Д.", след като с Решение по гр.д. № 651/2011г по описа на PC - С., влязло в законна сила на 12.12.2011год. е осъден да издържа свой низходящ - К.Е.р.с ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70,00 (седемдесет) лв., чрез нейната майка и законен представител М.К.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 44 (четиридесет и четири) вноски с общ размер 3080,00 (три хиляди и осемдесет) лв., поради което и на основание чл. 183, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”в” и ал.3 от НК го ОСЪЖДА на ГЛОБА, в размер на 100 /сто лева/ лева.

 

            Присъдата може да се обжалва и протестира от страните пред Софийски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                                       Председател:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда от 19.04.2018 г. на Районен съд – С., постановена по н.о.х.д. № 698 по описа за 2017 година.

Районна прокуратура –гр.С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №57/2017г. по описа на РУ МВР-гр.С., пр.пр.№1080/2016г. по описа на РП-гр.С. , срещу:

Е.Р.Р. , с установена по делото самоличност за това че за времето от м. декември 2013год. до м. юли 2017год. включително в гр.Д., обл. С., ул. „Д.", след като с Решение по гр.д. № 651/2011г по описа на PC - С., влязло в законна сила на 12.12.2011год. е осъден да издържа свой низходящ - К.Е.р.с ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70,00 (седемдесет) лв., чрез нейната майка и законен представител М.К.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 44 (четиридесет и четири) вноски с общ размер 3080,00 (три хиляди и осемдесет) лв.. Престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-гр.С. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия.

Подсъдимият, Е.Р.Р., лично и със защитника си – адв.А. – САК, иска делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. При индивидуализация на наказанието, моли съдът да вземе предвид процесуалното поведение на подсъдимия Г., да оцени разкаянието  и изразеното съжаление от извършеното от него и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, считайки, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Представителят на РП-гр.С. не възразява срещу направеното искане на подсъдимия, за разглеждане на делото по реда на “съкратено съдебно следствие”. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление. При индивидуализация на наказанието моли съдът да наложи наказание предвиденото наказание „пробация”.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият, Е.Р.Р., е осъждан. С присъда по НОХД №94/2017г. на РС-К.му е наложено наказание „глоба" в размер на 500,00лв. за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 11.04.2017год.

Свидетелката, М.Б. и подсъдимият Е.Р.Р. живеели на съпружески начала. От съжителството им на 20.10.2005год. се родила дъщеря им - К.Е.Р.. Свидетелката Б. и подс. Р. се разделили през 2007год., като детето им останало да живее при св. Б. в домът на родителите й в гр. Д., обл. С..

С Решение по гр.д. № 651/2011г по описа на PC - С. подс. Е.Р.Р. е бил осъден да заплаща на детето си - К.Е.Р., чрез неговата майка и законен представител М.К.Б., месечна издръжка в размер на 70,00лв. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Решението е влязло в сила на 12.12.2011год.

От влизането на Решението на РС-С. в сила - 12.12.2011год., до м. ноември 2013год. Включително, подс. Е.Р. не е изплащал дължимата издръжка на дъщеря си К.Р., а именно 24 месечни вноски на обща стойност 1680,00 лв. Образуваното спрямо, подс. Е.Р.Р. досъдебно производство №425/201 Зг. по оп. на РУ МВР-С., пр.пр. №872/2013г. по оп. на РП-С. за неплащане на издръжка за посочения период било прекратено с постановление от 15.08.2014год. на наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 т НПК. Прокурорът е приел, че деянието на Р. е несъставомерно от субективна страна поради липса на умисъл при неговото извършване - за Р. е била налице обективна невъзможност да изпълнява задължението си.

От месец декември 2013год. до месец юли 2017год. включително подсъдимият Е.Р. не е изплащал дължимата издръжка на дъщеря си К.Р. (общо 44 месеца). Размера на дължимата издръжка за детето К.Р. за периода от месец декември 2013год. до месец юли 2017год. включително е 3080,00лв., представляваща месечни издръжки за 44 месеца х 70,00лв.

От приложената справка от НОИ (л.41 и 42) се установява, че подсъдимият Р. е работил през 2014 и 2015год. и са налице регистрирани трудови договори.

Гореизложеното налага извода, че с действията си подсъдимият ЕР.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.

Подсъдимия, Е.Р.Р. е роден на ***г***. Постоянният му адрес ***. Българин е, български гражданин Има завършено основно образование, безработен е. Не е женен. Осъждан е, с ЕГН **********.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на съдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, всички преценени във връзка със събраните гласни доказателства.

          При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Е.Р.Р. е  осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.

          Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с  нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият, Е.Р.Р. е осъден да издържа свои низходящ – К.Е.р.с ЕГН **********, с влязло в сила определение за одобряване на постигната спогодба на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. Р. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 3 080,00лв., представляващи повече от две месечни вноски за периода от м. декември 2013год. до м. юли 2017год. включително.

          Подсъдимият, Е.Р.Р., е извършил деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който се подкрепя от факта, че подсъдимият е разполагал с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че е работел.

След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна подсъдими за виновен в извършване на престъплението, за което ме е повдигнато обвинение. От друга страна, е налице последващо негово поведение, в резултат на което фактически същият е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция. Предвид обстоятелството, че същият е осъждан за такова деяние, не може да намери приложение, привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, изплащането на дължимата сума до постановяването на присъдата, както и обстоятелството. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе ниската правна култура на подсъдимия. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 55 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че са налице   смекчаващи  вината обстоятелства, поради което следва на подсъдимия да се наложи по – лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания “пробация”  което при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, да бъде заменено с ГЛОБА, в размер на 100 /сто/ лева. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

             

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда от 19.04.2018 г. на Районен съд – Сливница, постановена по н.о.х.д. № 698 по описа за 2017 година.

Районна прокуратура –гр.Сливница е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №57/2017г. по описа на РУ МВР-гр.Сливница, пр.пр.№1080/2016г. по описа на РП-гр.Сливница , срещу:

Е.Р.Р. , с установена по делото самоличност за това че за времето от м. декември 2013год. до м. юли 2017год. включително в гр.Драгоман, обл. Софийска, ул. „Дрян", след като с Решение по гр.д. № 651/2011г по описа на PC - Сливница, влязло в законна сила на 12.12.2011год. е осъден да издържа свой низходящ - Красимира Евгениева Русланова с ЕГН **********, като заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70,00 (седемдесет) лв., чрез нейната майка и законен представител М.К.Б., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 44 (четиридесет и четири) вноски с общ размер 3080,00 (три хиляди и осемдесет) лв.. Престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-гр.Сливница поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия.

Подсъдимият, Е.Р.Р., лично и със защитника си – адв.А. – САК, иска делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. При индивидуализация на наказанието, моли съдът да вземе предвид процесуалното поведение на подсъдимия Георгиев, да оцени разкаянието  и изразеното съжаление от извършеното от него и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, считайки, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Представителят на РП-гр.Сливница не възразява срещу направеното искане на подсъдимия, за разглеждане на делото по реда на “съкратено съдебно следствие”. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на горепосоченото престъпление. При индивидуализация на наказанието моли съдът да наложи наказание предвиденото наказание „пробация”.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият, Е.Р.Р., е осъждан. С присъда по НОХД №94/2017г. на РС-Кнежа му е наложено наказание „глоба" в размер на 500,00лв. за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 11.04.2017год.

Свидетелката, М.Б. и подсъдимият Е.Р.Р. живеели на съпружески начала. От съжителството им на 20.10.2005год. се родила дъщеря им - Красимира Евгениева Русланова. Свидетелката Б. и подс. Р. се разделили през 2007год., като детето им останало да живее при св. Б. в домът на родителите й в гр. Драгоман, обл. Софийска.

С Решение по гр.д. № 651/2011г по описа на PC - Сливница подс. Е.Р.Р. е бил осъден да заплаща на детето си - Красимира Евгениева Русланова, чрез неговата майка и законен представител М.К.Б., месечна издръжка в размер на 70,00лв. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Решението е влязло в сила на 12.12.2011год.

От влизането на Решението на РС-Сливница в сила - 12.12.2011год., до м. ноември 2013год. Включително, подс. Е.Р. не е изплащал дължимата издръжка на дъщеря си Красимира Русланова, а именно 24 месечни вноски на обща стойност 1680,00 лв. Образуваното спрямо, подс. Е.Р.Р. досъдебно производство №425/201 Зг. по оп. на РУ МВР-Сливница, пр.пр. №872/2013г. по оп. на РП-Сливница за неплащане на издръжка за посочения период било прекратено с постановление от 15.08.2014год. на наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 т НПК. Прокурорът е приел, че деянието на Р. е несъставомерно от субективна страна поради липса на умисъл при неговото извършване - за Р. е била налице обективна невъзможност да изпълнява задължението си.

От месец декември 2013год. до месец юли 2017год. включително подсъдимият Е.Р. не е изплащал дължимата издръжка на дъщеря си Красимира Русланова (общо 44 месеца). Размера на дължимата издръжка за детето Красимира Русланова за периода от месец декември 2013год. до месец юли 2017год. включително е 3080,00лв., представляваща месечни издръжки за 44 месеца х 70,00лв.

От приложената справка от НОИ (л.41 и 42) се установява, че подсъдимият Р. е работил през 2014 и 2015год. и са налице регистрирани трудови договори.

Гореизложеното налага извода, че с действията си подсъдимият Константин Йорданов Иванов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.

Подсъдимия, Е.Р.Р. е роден на ***г***. Постоянният му адрес е в гр. Искър, обл. Плевен, ул. „Александър Стамболийски" №3. Българин е, български гражданин Има завършено основно образование, безработен е. Не е женен. Осъждан е, с ЕГН **********.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на съдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, всички преценени във връзка със събраните гласни доказателства.

          При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Е.Р.Р. е  осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.

          Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с  нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимият, Е.Р.Р. е осъден да издържа свои низходящ – Красимира Евгениева Русланова с ЕГН **********, с влязло в сила определение за одобряване на постигната спогодба на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил доброволно своето задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. Р. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 3 080,00лв., представляващи повече от две месечни вноски за периода от м. декември 2013год. до м. юли 2017год. включително.

          Подсъдимият, Е.Р.Р., е извършил деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който се подкрепя от факта, че подсъдимият е разполагал с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че е работел.

След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна подсъдими за виновен в извършване на престъплението, за което ме е повдигнато обвинение. От друга страна, е налице последващо негово поведение, в резултат на което фактически същият е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция. Предвид обстоятелството, че същият е осъждан за такова деяние, не може да намери приложение, привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, изплащането на дължимата сума до постановяването на присъдата, както и обстоятелството. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе ниската правна култура на подсъдимия. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 55 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че са налице   смекчаващи  вината обстоятелства, поради което следва на подсъдимия да се наложи по – лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания “пробация”  което при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, да бъде заменено с ГЛОБА, в размер на 100 /сто/ лева. Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

             

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: