№ 1357
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Г.ева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20231100900613
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от „КОФИ ЛАЙФ”
ЕООД против „ВИЖЪН ЕНТЪРПРАЙЗ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД (с предишно наименование
„С. ЛОДЖИК БЪЛГАРИЯ КОМПЮТЪР АПЛИКЕЙШЪНС” ЕООД) за осъждането му да
заплати сума в размер на 61 068, 99 лв., представляваща дадени суми по развален договор за
предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, №
D12/00325Gx-26.08.2016 г.
Ищецът твърди, че на 28.06.2016 г. с ответника са сключили Договор за предоставяне
на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, № D12/00325Gx -
26.08.2016 г. Съгласно предмета на договора, ответното дружество следвало да разработи и
предостави на „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД цялостен проект, който да обслужва дейността на
дружеството ищец. Срокът, в който трябвало да бъде разработен и предоставен продукта,
бил два месеца и половина, като започва да тече от датата на сключване на договора.
Съгласно формулирания предмет на договора в т. 2.3 от него, задължението на ответното
дружество било следното: инсталация, параметризация, внедряване, обучение на ключови
потребители на база модела на системата при клиента.
В резултат на множество срещи между страните, на 16.06.2017 г. (почти една година
след сключване на договора), бил подписан документ, наречен „Бизнес анализ“, или както е
посочено в заглавното част на документа „Методология за внедряване на SingularLogic
Enterprise suite ERP в „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД и „КОФИ СТАНДАРТ“ ЕООД“. Като работен
документ между страните бил изработен и „ГРАФИК да внедряване на Galaxy ERP в
COFFEE LIFE“. Този документ бил преработван четири пъти, но и дори в четвъртия му
вариант, сроковете в него не били спазени от ответното дружество. Поради това, че не били
разработени и внедрени всички модули, представеният не отговарял на началните
изисквания, а до следващите планирани модули така и не се стигнало, у ищеца се формирало
убеждението, че ответникът не може да се справи със задачата, предмет на договора. Той
изначално отказал да им предостави какъвто и да било вариант на Демо версия, който да
може да се види. Всички описания по Бизнес анализа били правени без реално да е
1
показвана функционалността на системата. Същевременно от страна на ответника се
твърдяло, че са доработвани отделни компоненти на техен сървър и ще обновят данните на
ищеца, за да продължат с тестовете. Това така и не се случило. В следствие на това, на
01.08.2018 г., „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД изпратило писмена покана до ответника, с която дала
на дружеството последен срок да изпълни задълженията си по сключения договор,
включително да изработи, инсталира, параметризира и внедри продукта и да обучи ключови
потребители на база модела на системата при клиента „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД до края на
месец август 2018 г. Изпълнението следвало да бъде прието от дружеството ищец и
удостоверено с двустранно подписан протокол. В случай, че задължението не бъде
изпълнено в дадения последен срок, то от 01.09.2018 г. „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД уведомило
ответното дружество, че разваля договора, поради неизпълнение, ведно с всички законови
последици. Въпреки проведената кореспонденция, и изпратените отговор-уведомление и
покана за плащане от ответника, с отговор от 26.11.2018 г. ищецът потвърдил позицията си
за разваляне на договора.
Към настоящия момент ищцовото дружество било изпълнило всички задължения за
плащане на дължими по договора суми, както и направило разходи по инструкцията на
ответното дружество за закупуване и инсталация на нов сървър, през който да работи
продукта, който трябвало да бъде внедрен като системен сървър на ищцовото дружество.
Вместо това, тази вещ стояла в офиса на ищцовото дружество, без да функционира по
своето предназначение. Този сървър бил параметризиран по задание на ответното дружество
за нуждите на системата. Към настоящия момент, дружеството „КОФИ ЛАЙФ“ ЕООД е
заплатило за и по повод цитирания договор сума в размер на 61 068,99 лв., с включен ДДС,
както следва:
сума в размер на 32 251,20 лв. по фактура № **********/30.08.2016 г., издадена от „С.
Лоджик България К.А.“ ЕООД;
сума в размер на 8097,84 лв. по фактура № 1905/18.10.2017 г., издадена от „С. Лоджик
България К.А.“ ЕООД;
сума в размер на 10 959,08 лв. по фактура № **********/10.08.2017 г., издадена от
„Уебком“ ООД - авансово плащане за сървърни конфигурации;
сума в размер на 8355,92 лв. по фактура № **********/05.09.2017 г., издадена от
„Уебком“ ООД;
сума в размер на 1404,95 лева по фактура № **********/09.02.2018 г., издадена от
„Уебком“ ООД.
От страна на ответното дружество липсвало изпълнение на договорните задължения
съгласно договор за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise
suite, № D12/00325Gx - 26.08.2016, като не е предоставен и/или внедрен дори един модул.
Твърди, че от изложеното следвал правния интерес от предявяване на иска за
връщане на даденото по разваления договор.
В срок ответникът оспорва иска, като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че
между страните, че е сключен на 28.06.2016 г. договор за предoставяне на софтуерни
лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, № D12/00325Gx. Твърди, че е изпълнил
задълженията си така както са поети с договора, но ищецът е закупил необходимите хардуер
за изпълнение на проекта едва след м. октомври 2017 г. по тяхно изрично указание.
Твърди, че ищецът е нарушил договорните си задължения, произтичащи от т. 4.3., т.
3.6., като не е оказал необходимото съдействие и не е извършил плащане към ответника,
поради което прави възражение за неизпълнен договор и освобождаване от отговорност за
последващо неизпълнение на своите задължения.
На самостоятелно основание оспорва исковите претенции, като твърди, че част от
плащанията не са направени по процесния договор, а освен това същият е с периодично
2
изпълнение, дори и да има основания за развалянето му, то няма обратно действие и не се
дължи реституция на даденото.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК,
прие от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по делото е приет сключеният между страните Договор за
предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, №
D12/00325Gx - 26.08.2016 г., с предмет предоставяне на цялостен проект в срок от 2 месеца
и половина на база на продукта SingularLogic Enterprise Suite и SigularLogic One Touch
Retail, на една инсталация, дефинирана в т. 5.1. от договора, включващ: 1/ Право на ползване
на Програмата /Software User license (D1)/; 2/ Право на ползване /Software License/ за
неопределено време в срок от 5 дни от заплащане на целия проект; 3/ Услуги (D2) –
инсталация, параметризация, внедряване, обучение на ключови потребители на база модела
на системата.
Съгласно чл.4.1. от договора, ответното дружество се е задължило да предостави
актуално копие на програмата на магнитен носител, в изпълним код, в 5-дневен срок от
извършване на пълното заплащане, като след инсталиране, програмата функционира по
начина, определен от ответника при условие, че са спазени техническите изисквания към
операционната система и хардуерното оборудване. Уговорено е, че предаването на
програмата се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл. 4.3. от договора, програмата се разпространява и предоставя за ползване
от Singular SA (създател и изключителен собственик), като SinglarLogic SA не гарантира, че
програмата отговаря на всички нужди и изисквания на клиента. Страните са се съгласили, че
клиентът предварително е проверил и се е уверил, че различните функционални
възможности на програмата отговарят на неговите нужди и изисквания и ги е приел.
Singular SA не гарантира, че програмата ще функционира под каквато и да било среда на
компютърни системи или в комбинация с всяка една програма избрана от Клиента.
В чл. 4.6. от договора е уговорено, че ответникът издава протоколи за предоставените
услуги на клиента, които протоколи ще бъдат подписвани от клиента като доказателство за
извършената работа.
Съгласно чл. 5.1. от договора, общата цена за лицензи и услуги по внедряване е в
размер на 34,355 евро без ДДС, като в чл. 5.2 страните са уговорили фактурирането да се
извършва до 3 дни от деня на подписване на договора, а плащането се извършва по следния
начин: 1/ 40 % от цената, в срок от 5 дни от датата на фактурата при стартиране на проекта;
2/ 25 % от цената, в срок от 5 дни от датата на инсталацията на системата и подписване на
протокол за доставка и инсталация; 3/ 25 % след подписване на финален приемо-
предавателен протокол за предаване на завършения проект; 4/ 10 % до 30 дни след
подписване на финален приемо-предавателен протокол за предаване на завършения проект.
Във връзка с чл. 6.4. от договора, страните са се съгласили, че договорът може да бъде
прекратен по всяко време от страна на клиента, при условие, че С. наруши някоя от клаузите
на настоящия договор. Прекратяването на договора става в 7 дневен срок от датата на
писменото уведомяване на С. от страна на клиента.
Като доказателство по делото е приет „Бизнес анализ“ от 16.06.2017 г.,
представляващ „Методология за внедряване на SingularLogic Enterprise Suite ERP в Кофи
лайф и Кофи стандарт“, подписан от представители на страните.
Приети като доказателства са четири броя графици за внедряване на Galaxy ERP в
Coffee Life, като в тях са посочени различни крайни дати за изпълнение на етапите на
проекта, но не са подписани от страните.
3
По делото е представена ф-ра 1693/30.08.2016 г. на стойност 32 251,20 лв. издадена от
„С. ЛОДЖИК БЪЛГАРИЯ КОМПЮТЪР АПЛИКЕЙШЪНС” ЕООД, платена на 09.09.2016 г.
от „Кофи лайф“ ЕООД, ф-ра 1905/18.10.2017 г. на стойност 8097,84 лв. от „С. ЛОДЖИК
БЪЛГАРИЯ КОМПЮТЪР АПЛИКЕЙШЪНС” ЕООД, платена на 17.10.2017 г. от „Кофи
лайф“ ЕООД, ф-ра 3082/10.08.2017 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД, на стойност 10 959,08
лв., ф-ра 3095/05.09.2017 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД, на стойност 8355,92 лв. и ф-ра
3196/09.02.2018 г., издадена от „УЕБКОМ“ ООД, на стойност 1404,95 лв., след извършване
на приспадане на авансови плащания по проформи ф-ри.
На 01.08.2019 г., „Кофи лайф“ ЕООД е изпратило уведомление и покана до ответника
получена на 08.10.2018 г., с която е дало срок до края на месец август 2018 г. да бъдат
изпълнени задълженията по сключения договор, като в противен случай от 01.09.2018 г.
считат договора за развален поради неизпълнение.
В отговор на изпратената покана, ответникът е изпратил уведомление и покана за
плащане, в която е посочил, че неизпълнението на задълженията и сроковете по договора
били изцяло от страна на „Кофи лайф“ ЕООД, като е уточнил, че има забавено плащане по
ф-ра 1805/31.03.2017 г. на стойност 20 363,62 лв. Освен това не било осигурено
необходимото съдействие, нямало вътрешна IT експертиза, имало отказ за тестване на
системата, промяна на първоначално договорените спецификации и като цяло
демонстриране на нежелание за имплементиране на системата от страна на отговорните
служители в дружеството. Отбелязали са, че С. Лоджик е изпълнило всички свои
задължения по договора и по-конкретно: инсталация на програмата на сървър на „Кофи
лайф“ ЕООД, параметризация, внедряване и обучение на основни потребители и пр.
Във връзка с изпратеното от ответника уведомление и покана за плащане на
26.11.2018 г. „Кофи лайф“ ЕООД е изпратило отговор, в който поддържа, че договорът е
развален, а по отношение на ф-ра 1805 от 31.03.2017 г. на стойност 20 363, 62 лв., към датата
на издаването й не са съществували изискуеми задължения на „Кофи лайф“ ЕООД, както и,
че задължението за авансово плащане било изпълнено. Ищецът кани ответното дружество да
върне всичко, което е получило по процесния договор.
Като доказателства по делото са приети 23 бр. Протокола за услуги, за периода от
20.10.2016 г. до 08.03.2018 г., в които са посочени изпълнени задачи по сключения между
страните договор и са подписани от техни представители.
На 24.10.2017 г. между „С. Лоджик България ЕООД“ и „Кофи лайф“ ЕООД е
подписан приемо-предавателен протокол, с който ответникът е предал на ищеца 2 броя
сървъри HP, с посочени серийни номера.
От заключението на вещото лице по СТЕ е видно, че към 09.08.2018 г. максимално
близка до датата на разваляне на договора, изработеното отговаря на заданието по договора,
но наличните данни, които били въведени са тип „тестови“, което не представлява 100 %
годен продукт. Експертът е използвал информация от архивна версия на софтуера наличен
на сървърите на ответното дружество, но свален от сървърите на ищеца. Проектът бил
изпълнен до етап „Пилотно решение“, без да е изцяло изпълнен етапа по „Миграция на
данни, обучение на основни потребители и тестване на решението“, както и последващите
етапи по „Подготовка и начало на реална работа със системата“ и „Начало на реална работа
със системата във фирма Coffee Life“. Вещото лице е посочило, че на сървърите на
ответното дружество се съхранявало софтуерното приложение SingularLogic Enterprice Sute,
но не се съхранявало софтуерното приложение SingularLogic One Touch Retail. В
заключението е прието, че в приложението, което се съхранява върху сървърите на
ответника били включени следните модули и функционалности: Galaxy Търговско
управление, Финансово управление, Счетоводство, Управление на дълготрайни активи,
набор от управленски отчети и вграден генератор на отчети, CRM, чиято степен на
разработване била на 90 % и съответствала на предвиденото в бизнес анализа. Не бил
4
включен модул Galaxy OTR. Според експерта на сървърите на ищеца се съхранявало копие
на процесната програма като база данни и приложение OTR, но тъй като до предаване на
експертизата не му е бил осигурен достъп до тази програма е нямало как да бъде сравнено.
Пояснява, че на сървърите на ответника се съхранявало копие на програмата като база
данни, което било взето от сървъра на ищеца на 09.08.2018 г. и било изследвано. В
експертизата е прието, че до тази дата няма разлика в програмата налична при ищеца и
ответника.
В открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че има модули и създадени
взаимовръзки между тях. Заключението си вещото лице базира на изпълнението на бизнес
анализа. Сочи, че архивираната система, която тествал е от сървърите на ищеца и била
инсталирана така, че да може да работи. Вещото лице изяснява, че към настоящия момент, за
да работи системата трябвало да има пароли за достъп, които били обвързани с плащане на
лицензионни такси.
Свидетелката Д. С. А., бивш служител на „Вижън Ентърпрайз Салюшън“ ЕООД,
депозира показания, че са имали проект с „Кофи лайф“ ООД за внедряване на ERP система.
Твърди, че процесът принципно протичал по следния начин – на потенциален клиент
правели презентации на системата, изпращали оферта и ако се одобри се сключвал договор,
след което се започвало конкретното внедряване. На първата среща след сключване на
договора се определяли екипите от двете страни и етапите на внедряването.
Сочи, че на първата среща част от екипа на ищеца казали, че никога не са виждали
програмата и не знаят какво купуват, като поискали да започнат отначало с всички
презентации на системата. Също така искали да бъдат добавени и нови функционалности,
които не били включени в първоначалната презентация, офертата и договора. Споделя, че не
е присъствала на срещите, но знае, че е имало среща между ръководството на двете
дружества за обсъждане на допълнителните функционалности, които искали. Въпреки това
няма информация да е подписван анекс, въз основа на който да е трябвало да направят
допълнително внедряване. Свидетелката твърди, че на първата среща след подписване на
договора предоставяли на клиентите въпросници, в които се указвали детайли за техните
процеси, за да може да се пресъздадат в програма, но „Кофи лайф“ ООД се забавили много с
попълването им, което е забавило работата и на ответното дружество. Сочи още, че при
приемане на Методологията са възникнали спорове за допълнителните функционалности
още при първите срещи. Също така „Кофи лайф“ ООД не били закупили база данни
Microsoft SQL и ответното дружество трябвало да изчака, за да може да инсталират
системата. След като им предоставили сървъра и те инсталирали базата данни, инсталирали
системата и започнали тестовете. „Кофи лайф“ ООД правили тестове директно на техните
компютри.
Според свидетелката почти на 90 % е била изпълнена системата, били създадени
потребители на служители на ищеца, както и потребители с администраторски права, които
можело да правят абсолютно всичко.
Свидетелката А.С. Д.а, бивш служител на „Вижън Ентърпрайз Салюшън“ ЕООД,
споделя, че през 2017 г. е имало проект с „Кофи лайф“ ООД за подготовка на техен продукт,
който следвало да използват. Сочи, че е присъствала на срещите при проучването на тяхната
дейност и впоследствие е участвала в настройването на продукта и различните модули.
Твърди, че служителите на ищцовото дружество искали продукта да е по-цветен, за да им е
по-лесно, но тъй като продуктът бил готов и имал черно-бяла визия, нямало как да им го
предложат. На по-късен етап, когато вече започнали да въвеждат документи, не искали да
приемат системата, защото ги затруднявало въвеждането на курса на валутата. Споделя, че
тя нямала задължения да следи графиците, но смята, че ищцовото дружество реагирало
своевременно в комуникацията с тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага следните правни изводи:
5
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 (отпаднало основание) от
Закона за задълженията и договорите. Елементите на неоснователното обогатяване по
смисъла на закона са липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго
лице и причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК и разпределението на доказателствена тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на
процесните суми, настъпването на предпоставките за разваляне на договора и отправянето
на едностранно волеизявление и за осъществяване на фактическия състав на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, а ответникът - да докаже наличието на правно основание за получаване и задържане на
блага, основание за получаването, съответно задържане на полученото плащане по
договора.
Спорният въпрос е дали е налице неизпълнение на договорните задължения на
ответника и основания за едностранно разваляне на договора на основание чл.87, ал.1 от
ЗЗД от ищеца, на което той основава претенцията си връщане на платените по повод
процесния договор суми.
Съдът счита за основателни доводите на ищеца, че за него е възникнало право да
развали едностранно договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Действително правилата на чл.87,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД са диспозитивни и страните могат да се отклонят от тях, ако уговорят
друго. Те биха могли да уговорят, както че предупреждение не е необходимо, независимо
дали са налице предпоставките на ал. 2 на чл. 87, така и че предупреждение трябва да се
направи и в случаите на ал. 2. (вж. „Облигационно право Обща част“, Пето издание А.К.).
Когато страните не са уговорили безусловно разваляне, а само при какви условия възниква
правото на разваляне, на общо основание се прилага изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД да бъде
даден подходящ срок за изпълнение. Изявление за разваляне може да бъде отправено от
изправната страна и без в него да се дава срок за изпълнение, но ако такава възможност не е
договорена, страната, която твърди упражнено право да развали без предупреждение
договора, следва да докаже, че е налице една от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД
(невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка) - в този смисъл Решение №
410 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2023 г., III г. о., ГК.
Във връзка твърденията на ищеца, относно неизпълнение на ответника на
договорните си задължения по Договор за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на
SingularLogic Enterprise suite, № D12/00325Gx-26.08.2016 г., по който се твърди, че не бил
внедрен дори един модул, е постановено решение № 260109 от 20.06.2024 г., влязло в
законна сила на 15.08.2024 г. по т. д . № 818/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав. В
случая този спор е бил преюдициален по отношение на настоящото производство и със сила
на пресъдено нещо са били признати/отречени права или факти, релевантни за субективното
право по настоящото производство. Според мотивите на посоченото решение за „Кофи
лайф“ ООД е възникнало основание за разваляне на договора, което е било реализирано с
поканата, връчена на 08.10.2018 г., поради което е прието, че възложителят е дал
допълнителен срок за изпълнение от един месец и договорът е развален, считано от
08.11.2018 г. (един месец след връчване на поканата, а не с оглед формалната й дата).
Процесният договор е бил сключен на 26.08.2016 г. и съгласно чл. 2 от него е бил
определен срок от два месеца и половина за изготвяне и предоставяне на проекта.
Първоначално забавата за изпълнение на договора се е дължала на неоказано достатъчно
съдействие от страна на „Кофи лайф“ ООД, като съдът кредитира в тази част и показанията
на св. А., според която „Кофи лайф“ ООД се забавили много с попълването на
въпросниците, както и с осигуряването на база данни Microsoft SQL. На 16.06.2017 г. бил
подписан и от двете страни „Бизнес анализ“, представляващ „Методология за внедряване на
SingularLogic Enterprise Suite ERP в Кофи лайф и Кофи стандарт“, като в нея били уточнени
процесите свързани с дейността на ищеца, които е следвало да бъдат внедрени като
6
допълнителните функционалности в програмата с оглед специфичната му дейност.
Съгласно чл. 4.3. от договора, SingularLogic SA не гарантира, че програмата ще
функционира под каквато и да било среда на компютърните системи или в комбинация с
всяка една програма избрана от Клиента. Въз основа на сключения договор, дори след
подписване на Методологията „Кофи лайф“ ООД е продължило да бъде в забава, тъй като не
е разполагал с необходимия хардуер за нуждите на инсталиране на програмата от ответника.
От доказателствата по делото се установи, че на 24.10.2017 г., „С. Лоджик България“ ЕООД
са предали на ищеца на 2 броя сървъри съгласно подписан приемо-предавателен протокол,
като до този момент ответникът не е могъл да изпълни задължението си по сключения
между страните договор. След приемането на сървърите и изтичане на срока по чл. 2 от
договора, ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на своите задължения.
Като доказателства по делото са приети четири броя графици за внедряване на Galaxy
ERP в Coffee Life, като в тях са посочени различни крайни дати за изпълнение на етапите на
проекта. Дори да се приеме, че страните са удължили срока на договора, по делото не се
доказва, че към датата на изпращане на изявлението за разваляне на договора от ищеца,
ответникът е изпълнил всички фази на проекта посочени в последния график № 4, до датата
на развалянето.
Договорът за изработка, чиито предмет е един трудов резултат и изпълнителят се
освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а
изискуемостта на насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква,
след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. Спрямо сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на
ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за
тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ,
какъвто е настоящия казус. По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да
извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде
работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
В чл. 88, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че развалянето има обратно действие освен при
договорите за периодично или продължително изпълнение. В настоящият случай
сключеният договор между страните има характеристиките на договор за изработка, с
продължително изпълнение и прекратяването настъпва занапред, поради което не отпада
основанието за получаване на авансовото плащане. Последица от развалянето на договора за
изработка, с продължително изпълнение е задължението на всяка от страните да престира
всичко до този момент.
Настоящият състав кредитира приетото по делото заключение на СТЕ, с което е
установено, че в приложението, което се съхранявало върху сървърите на ответника към
09.08.2018 г. били включени модули и функционалности, чиято степен на разработване била
на 90 % и съответствала на предвиденото в бизнес анализа. Съдът намира за доказано, че е
налице неизпълнение на част от договорените задължения, а за изпълнените възложителят
дължи заплащане, макар че договорът е развален след датата на частичното изпълнение.
Действително предметът на договора съдържа два елемента – предоставяне на правото на
ползване на програма, разработена на базата на притежаван от изпълнителя софтуерен
продукт и услуги – инсталация, параметризация, внедряване, обучение на ключови
потребители на база модела на системата при клиента. Тези два елемента са обединени в
7
един договор, като целта му е адаптиране на наличен софтуерен продукт към нуждите на
клиента. С оглед тази цел на договора не може да се приеме, че неоказаното достатъчно
съдействие от страна на „Кофи лайф“ ООД, в продължение на период около година и два
месеца от сключване на договора, го освобождава от отговорността му да заплати на
изпълнителя направените разходи до момента на развалянето.
Предвид горното съдът намира, че за ответника не е възникнало задължение да
възстанови полученото авансово плащане по договора, тъй като с оглед ангажираните по
делото доказателства за периода до разваляне на договора му се следват направените
разходи, които надхвърлят по размер авансовото плащане от 40 349,04 лв.
По изложените съображения съдът намира, че страните са били обвързани от договор
за предоставяне на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, №
D12/00325Gx-26.08.2016 г., като след развалянето му, с оглед неговия характер (договор за
продължително изпълнение) ищецът неоснователно претендира връщане на платеното по
договора до този момент и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да се бъде отхвърлен.
Съдът намира и претендираната от ищеца сума в размер на 20 719, 95 лв. по
заплатени фактури за сървърни конфигурации издадени от „Уебком“ ООД, за неоснователна.
Съгласно чл. 4.3. от сключения между страните договор, страните са се съгласили, че
ответникът не гарантира, че програмата ще функционира под каквато и да било среда на
компютърни системи. В случая отговорността за закупуване на годен хардуер, на който
ответникът е следвало да инсталира и внедри програмата, е изцяло на ищеца. Затова и
платеното от тази страна на трето лице за сървърни конфигурации не подлежи на реституция
от ответника, тъй като той не се е обогатил неоснователно с тези суми.
Като последица и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в общ размер на 3565 лв., както следва: 2765 лв. за
адвокатско възнаграждение и 800 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „КОФИ ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК ********* против
„ВИЖЪН ЕНТЪРПРАЙЗ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждането му да
заплати, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите сума от в
размер на 61 068,99 лв., представляваща дадени суми по развален договор за предоставяне
на софтуерни лицензи и услуги на SingularLogic Enterprise suite, № D12/00325Gx-26.08.2016
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „КОФИ ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ВИЖЪН
ЕНТЪРПРАЙЗ СЪЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 3565 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8