Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 22.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 1504/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.С.С.,
малолетен – представляван от своята майка и законен представител Х.А.С., твърди,
че при пътно транспортно произшествие настъпило на 21.08.2015 г., в с. Сталийска махала, обл. Монтана е настъпила смъртта на баща
му С.С.С.. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното
поведение на Ц.В.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с ДК № *******,
който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З. „Б.и.” АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди от смъртта на своя баща и счита, че справедливият размер на дължимото му
се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер на 250 000 лева и претендира тази сума, ведно със законната
лихва от датата на деликта.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия С. С., поради липса на
поставен предпазен колан. Твърди, че отношенията баща и син не били близки, че
те почти не се познавали. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване критерийте, посочени
в ППВС № 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване – че пострадалият е бил без поставен предпазен
колан и това е в причинна връзка с настъпилата смърт.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 35/2016
г. по описа на Окръжен съд гр. Монтана подсъдимият
Ц.В.М. е признат за виновен за това, че на 21.08.2015 г., в района на с. Сталийска
махала, обл. Монтана, при управление на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******,
нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП като се движел
със скорост от 107 км.ч. и по непредпазливост причинил смъртта на С.С.С. и С.Д.Д..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по
делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
процесното ПТП по вина на Ц.В.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с
рег. № *******, който при управлението
му е нарушил правилото за движение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и в следствие на
това по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.С..
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно, за да се приеме принос на
пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при
условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на
предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия,
ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не
биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
Според заключението на
приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза при процесното ПТП
лекият автомобил, в който пострадалият е бил пътник на задна седалка
непосредствено преди удара се е движел със скорост от 114 км.ч. и се е ударил в
крайпътно дърво със задна дясна част, странично, което е реализирало голямо
отрицателно ускорение и инерционна сила върху пътниците в автомобил, която
инерционна сила е насочена с 90 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила и е
довело до политане на дясно на телата на пътниците в автомобила.
Вещите лица сочат, че с оглед характера и тежестта на получените от С.
увреждания и деформациите на автомобила дори и той да е бил с правилно поставен
предпазен колан също биха настъпили смъртоносните увреждания. Предвид
заключението на вещите лице съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване за неоснователно.
Установява се от приетото
удостоверение за раждане, а и не е спорно между страните по делото, че на С.С.С. е баща на
ищеца. Относно отношенията между ищеца и починалия и претърпените от ищеца неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показаният на свидетеля К.
И..
Според показанията на свидетеля И., тя е
приятелка на Х. от 22 години, като от 10 години са постоянно заедно и поддържат
добри отношения. Свидетелката сочи, че И. и баща му имали много силна връзка.
Според И.Х. и С. се развели 2010 г. и той заминал за Германия, където да
работи, като там останал около 2 години. Докато бил в Германия бащата пращал
пари и подаръци на сина си, чували се по Скайп, а винаги когато бащата се
връщал в България идвал да вижда сина си. Свидетелката сочи, че след развода Х.
не е пречела на бащата да вижда детето си, като след като се върнал в
Р.България той идвал да го вижда поне веднъж месечно. Според показанията на И.,
преди смъртта си С. С. се бил установил да живее в гр. Елин Пелин, където
живеело и семейството на Х. и И.. Свидетелката сочи, че И. много трудно приел
смъртта на баща си, бил тъжен, в училище децата също споменавали, че няма баща и
това го наранявало. Наложило се да го водят на психолог. Според свидетелката
детето пази като спомен от баща си подарените от него подаръци и търси връзка с
роднините си по бащина линия.
Според депозирания по делото
първоначален социален доклад родителите на И.С. се развели 2010 г., тъй като
бащата изразил желание да се преместят да живея в Германия, но майката не
искала, тъй като е лице с увреждания. След развода основни грижи за детето
полага майката, като бащата е споделял отговорност за отглеждането на дето.
Семейството на И. и майка му живее в гр. Елин Пелин, в двуетажна къща на втория
етаж, а на първия етаж живеят родителите на С.. След смъртта на бащата детето
продължава да поддържа връзка с роднините си по бащина линия, които живеят в с.
Сталийска махала, общ. Лом. И. посещава училище, като според актуалния социален
доклад дядо му по майчина линия е починал на 16.12.2018 г.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от И.С.С. неимуществени вреди от смъртта на баща
му е сумата от 150 000лева. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита, както възрастта на починалия, така и тази на детето, което към момента
на деликта е било едва на 6- годишна възраст. Лишаването от бащина грижа на
едно дете, особено момче, в тази ранна детска възраст е с естествени неблагоприятни последици. Независимо,
че детето от ранна детска възраст не живее с баща си в едно домакинство, то е
имало финансовата и емоционална подкрепа на баща си, двамата са били близки,
детето е било емоционално привързано към него и тежко понася загубата му, като
се е наложило да посещава психолог. Сигурността в бащината подкрепа, особено
важна за децата, е безвъзвратно загубена. Съдът отчита икономическата конюктура
към момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на
отговорността на застрахователя.
Предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 150 000,00 лева и отхвърлен до пълния предявен размер.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за
забава от датата на деликта – 21.08.2015 г. до плащане на обезщетението.
Дължимите на ищеца суми следва да бъдат изплатени
по банковата му сметка в „Банка ДСК“, с IBAN: ***, BIC: ***.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. З.И.Р.-К., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете предявени от двамата ищци общо в размер на 3 918,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 6000,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
По възражението за прекомерност на уговореното между
ответника и адв. Гочев адвокатско възнаграждение.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
09.03.2018 г. уговореното между страните адвокатско възнаграждение е в размер
на 15 000 лева, без ДДС, като видно от платежно нареждане от 05.09.2018 г. на
адв. Гоцев е заплатено възнаграждение по договора с ДДС в размер на 16875,00
лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.6, изр. първо от
Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 7836,00 лева, с ДДС. Съдът
намира, че така уговореното между страните възнаграждение се явява прекомерно и
следва да бъде намалено. Делото не се характеризира нито с фактическа, нито с
правна сложност. Съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до
размер от 9 000 лева, с включен ДДС.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски по делото /за адвокатско възнаграждение и вещи лица/
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 3 800,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК: ********,
да заплати на И.С.С., ЕГН: **********, малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Х.А.С., ЕГН: **********
на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 150 000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от смъртта на своя баща С. С., настъпила на 21.08.2015
г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило в с. Сталийска
махала, обл. Монтана, в резултат на противоправното поведение на Ц.В.М., като
водач на лек автомобил „Фолксваген“, с ДК № *******, ведно със законната лихва
от 21.08.2015 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 250 000лева.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, да
заплати на адв. З.И.Р.-К., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 3 918,00 лева.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******** да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 6000,00 лева - държавна
такса.
ОСЪЖДА И.С.С.,
ЕГН: **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Х.А.С.,
ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 3 800,00 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: