Определение по дело №4072/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 06.12.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4072 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът Л.П.К. твърди, че предоставил за временно ползване под наем на ответницата Г.П.Б. движима вещ – метален павилион с площ от 12 кв.м., монтиран върху общинска земя на територията на Градския пазар в гр. Пазарджик. В него ответницата в качеството на едноличен търговец извършвала търговска дейност – продажба на стоки за широко потребление. Уговорено било между страните, че наемателката ще заплаща за своя сметка всички консумативни разходи, например за ток, текущи ремонти, такса смет и други, както и месечния наем. Договорът за наем бил прекратен на 01.05.2019 г., когато ответницата върнала на ищеца ключовете за павилиона. Твърди, че ответницата не била заплатила дължимия наем за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 1 440 лв. или по 80 лв. на месец. С нотариална покана ответницата била поканена да заплати дължимия наем, но без резултат. За вземането ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против която постъпило възражение от длъжника. Поради това моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата от 1 440 лв., представляваща дължимия наем за павилиона за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. или за 18 месеца по 80 лв. на месец, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.08.2019 г., до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

            Представя писмени доказателства: заповед за изпълнение на парично задължение, определение, нотариална покана, разписка.

            Моли да бъде приложено по делото заповедното производство и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане – А.Ц.Ц. и К.Т.П.за установяване на сключването и изпълнението на договора за наем, условията и плащанията по него.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г.П.Б. намира исковата молба за нередовна, тъй като от обстоятелствената й част остава неясно какъв точно договор за наем се претендира от ищеца, кога и къде е сключен, за кой обект, при какви условия и за какъв срок. Моли исковата молба да бъде оставена без движение и да бъде указано на ищеца да отстрани тези нередовности в исковата молба.

            Счита, че претенцията следва да е насочена към едноличния търговец, а не към нея като физическото лице, което прави иска недопустим, а производството следва да бъде прекратено.

            По същество намира иска за неоснователен.

            Признава, че до 10.03.2009 г. в качеството си на ЕТ „Джорджия – Г.Б.“ е ползвала под наем метален павилион, собственост на ищеца, но с договор за покупко-продажба от 11.03.2009 г. ищецът й прехвърлил собствеността върху него. В качеството на собственик на павилиона като едноличен търговец кандидатствала пред Община Пазарджик за предоставяне на общински терен за разполагане на павилиона и след предоставянето на терена заплащала ежемесечно дължимата такса.

            Оспорва съществуването на валидна облигационна връзка по договор за наем с ищеца през процесния период, тъй като след 11.03.2009 г. ищецът не е бил собственик на павилиона, а и законът изисквал писмена форма на договора за наем, а ако е със срок над една година – нотариално заверена форма.

            Признава, че след придобиване на собствеността върху павилиона добрите й търговски отношения с ищеца продължили и е заплащала на ищеца различни по размер суми, но не на основание договор за наем.

            Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

            Представя писмени доказателства: актуално състояние на едноличен търговец, технически проект за преместваемо съоръжение – павилион за търговия с промишлени стоки, част Архитектура и Технология и част Електротехническа, договор за покупко-продажба на преносим павилион.

            Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата в отговора на исковата молба.

            Направеното от ответницата възражение за нередовност на исковата молба е неоснователно, доколкото процесният договор за наем е достатъчно индивидуализиран с посочване на страните, вещта, която е предмет на наемните отношения и дължимия за процесния период наем.

            Не е налице и недопустимост на претенцията с оглед лицето, срещу което е насочена, тъй като пасивната легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца за наличие на облигационни отношения с конкретно лице. Дали действително съществуват такива отношения с посочения от ищеца ответник, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за съществуване на вземане за наемна цена по договор за наем на движима вещ.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи посредством пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответницата по договор за наем на движима вещ – метален павилион с площ от 12 кв.м., и изпълнение на задължението си като наемодател да предостави вещта за ползване на наемателя.

Не са налице права и обстоятелства, които се признават, както и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

            Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими, а заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 3183/2019 г. на Районен съд – Пазарджик – приложено по делото.

            До разпит при режим на довеждане следва да бъде допуснат един свидетел на ответницата, а по искането на ищеца за събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе в първото по делото заседание с оглед забраната за установяване посредством свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лв. и липсата на данни за стойността на процесния договор за наем.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 31.01.2020 г. от 11,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 3183/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на ответницата.

            УКАЗВА на ищеца до датата на първото по делото съдебно заседание да посочи стойността на договора за наем, на който основава претенцията си, в т.ч. срокът на договора и уговореният месечен наем.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: