РЕШЕНИЕ
№ 218
гр.Поморие,
28.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 10 юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 266 по описа за
Производството е образувано по искова молба от ищеца Г.В. ***, чрез
адв.Н.П. *** против ответника „ЕВН България Електроснабдяване
„ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив .В молбата се твърди ,че ищецът е абонат на ответното дружество с
кл.№**********. Твърди се, че ответното дружество издало корекционна фактура
№**********/18.02.2019 г. за сумата 525,23 лв.
начислена за период от 90 дни ,а именно за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г. , поради
частично неизмерване на ел.енергия от електромера на ищеца . Твърди се , че
така начислената сума не се дължи от ищеца ,тъй като не са били налице законови
или договорни основания за начисляването й , включително не са били спазени от
ответника правилата за извършване проверката на електромера, за който не било
установено да е манипулиран от ищеца . Твърди се,че ищецът е заплатил така
начислената му сума за да не бъде прекъснато електроснабдяването в жилището му.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55,ал.1,
предл.1 от ЗЗД сумата от 525,23 лв. представляваща платена без основание стойност
на допълнително начислена ел.енергия в размер 2851 кВ/ч, с която е коригирана
сметката на ищеца за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г.,ведно със
законната лихва върху тази сума от
21.03.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски . Представя доказателства .
Предявения иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал
отговор на иска .В отговора се оспорва иска като се сочи , че процесната сума е начислена на
ищеца при наличието на законовите
предпоставки затова , а размера е съобразен
с действащата методика . Моли за отхвърляне на иска . Представя
доказателства .
В
с.з. ищецът редовно призован не се явява, представлява се от процесуален
представител –адвокат, който поддържа
иска и моли за неговото уважаване. Не сочи нови доказателства.
Ответникът,
редовно призован не изпраща представител в с.з., чрез процесуалния си представител-юрисконсулт в писмено становище
поддържа подадения отговор на иска и моли за отхвърлянето на иска. Не сочи нови
доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от представените по делото доказателства, че между страните
съществува облигационна връзка, по силата, на която ищецът е абонат на ответника, който като
краен снабдител по смисъла на ЗE, му е
доставял електрическа енергия, съобразно публично известни Общи условия за обект на потребление в гр.Поморие, ул……кл.№********** в системата на ответника. Количеството доставяната електрическа енергия за обекта е
отчитано с измервателно устройство-електромер с №*********, монтиран в
електромерно табло тип ТЕМО . Представен
е по делото Констативен протокол бл.№ 414843 от 08.02.2018г. за техническа проверка и подмяна
на средствата за търговско измерване съставен от служители на ЕВН в отсъствието на ищеца, в който е посочено, че при извършеното контролно
измерване с еталон №0314678 марка EMSYST е установено , че грешката на електромера при измерване не е в границите на допустимите норми, след
което електромера е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ-ГД „МИУ” РО Плевен.
Представен е Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1157/01.10.2018., видно от който върху електромера е осъществен
достъп до вътрешността на електромера, където са извършени промени в
конструкцията му , което е довело до минус 65,69 % грешка в отчитането. В
резултат на така установената грешка при отчитането, ответникът е издал фактура
№**********/18.02.2019 г. за сумата
525,23 лв., представляваща стойността на 2851kWh начислена за период от 90 дни ,а именно за
периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018
г. Ответното дружество е връчило на ищеца писмо, с което го уведомява за
извършената проверка, констатираната грешка в отчитането, % на грешката,
причината за грешното отчитане и нейното следствие, а именно: неизмерване на 66,37
% от действително консумираната електрическа енергия, респ. незаплащане от
ответника на неизмерената ел.енергия. В
писмото е указано, че на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилника за
измерване на количествата енергия за краен снабдител и доставчик от последна
инстанция ще бъде коригирана сметката за
ел.енергия на ищеца за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г., за 90
дни. Посочен е размерът на допълнително
начислената енергия и нейната стойност. Представено е и платежно нареждане от
11.03.2019 г., видно от което ищецът е заплатил на ответника сумата 525,23 лв.
дължима по процесната фактура, посочена в платежното нареждане като основание
за плащането.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, достигна до
следните правни изводи:
Съгласно
чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.С оглед характера на предявения иск с правно
основание по чл.55, ал., предл.1
от ЗЗД , доказателствената
тежест за наличие на основание за
вземането се носи от ответника по иска, докато ищцецът следва да установи, че е заплатил на ответника претендираната сума . В
случая се твърди от ответника, че сумата по процесната фактура е начислена на
ищеца на основание чл.98а, ал.2,т.6, вр. с чл.83, ал.1, т.6, вр. с чл.48, ал.1
от ПИКЕЕ/Правила за измерване на количеството електрическа енергия/ съобразно с
предвидената методика, поради което и в тежест на ответника е да докаже
наличието на така посоченото основание за корекция сметката на ищеца.
Между страните не е спорно, че
между тях е налице облигационно правоотношение,
възникнало на основание чл.98а, ал.1 от ЗЕ чрез сключени договори при публично
известни общи условия за пренос и продажба на електрическа енергия, по което ответното дружество е доставчик на
електроенергия, а ищеца е
потребител на същата, с кл.№********** в системата
на ответника. Не се спори между страните и се
установява от представеното платежно нареждане, че ищецът е заплатил 525,23
лв. на ответника,
за която последния издал фактура
№**********/18.02.2019 г. за стойността на 2851kWh
електроенергия начислена на ищеца за период от 90 дни ,а именно за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г. . Основният спорен
въпрос между страните е дали ответникът е имал право да начисли тази сума на
ищеца на твърдяното основание по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ.
В раздел девети на ПИКЕЕ - чл.48, ал.1 е предвидено , че в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Настоящият
състав счита, че за да възникне
правото на ответника по чл. 48, ал.1, т.1 от
ПИКЕЕ да коригира за минал период сметката за
ел. енергия на ищеца, е
необходимо да е установено преди това по реда на ПИКЕЕ и след изготвена метрологична експертиза, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата и че осъществен нерегламентиран
без знание и разрешение на ЕВН достъп до
уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово
знание при което е въздействано върху измервателния
уред. В настоящото производство се
установи от съставения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
и от констативния протокол от метрологична експертиза, че средството за измерване
отчитащо ел.енергия консумирана от ищеца не измерва правилно и това неотчитане
е в резултата на осъществен неправомерен достъп до вътрешността
на електромера, водещ до отчитане на консумираната
ел.енергия с грешка от 65,69 % т.е. до
частично неизмерване на ел.енергия.
Установявайки, че върху електромера
е въздействано т.е. налице е бил неправомерен
достъп, ответникът на основание чл.48, ал.1, т.1, б.
„а” и чл.51 от ПИКЕЕ, е коригирал сметката на ищеца за процесния период от 90 дни, чрез начисляване на
сумата от 525,23 лв. с ДДС, без за държи сметка за това кой е въздействал върху
електромера.
Въпреки, че в
случая е доказано извършването на неправомерно въздействие върху електромера на
ищеца, ответникът не установи наличието на
причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната
електроенергия и поведението на ищеца като страна по договорите за ползване и
продажба на електрическа енергия – тоест, че ищецът или негов представител е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат
неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско
измерване (чл.121 от ЗЕ). Не се установи и доказа виновно поведение от
страна на ищеца при осъщественото
неправомерно въздействие върху процесния електромер. Според
съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция на сметката му
за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и
потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната
страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД, тя да бъде санкционирана
за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова липсва и законово основание за извършване на едностранна
корекция след като не се доказа, че ищеца е
осъществил неправомерния достъп до електромера, довел от погрешно отчитане на
консумираната ел.енергия.
Въпреки, че ЗЕ предвижда
възможност да се извършват корекции на сметките на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ, това не означава възможност за автоматично начисляване на сума за неточно
измерена ел.енергия за минал период, а възможност за начисляване на сума за
неточно измерена ел.енергия за минал период
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48, ал.1,
чл.47 и чл.45 от ПИКЕЕ, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката
в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване
се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД,
уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения, каквото е и настоящото. Обективната отговорност, на която се позовава
ответникът, по
принцип е изключение и такава клауза, предвиждаща
обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се
съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че следва да се прилага разпоредбата на
чл.82 от ЗЗД. Според съда разпоредбите на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, не
изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по
договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и процедурата
за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети
от ПИКЕЕ. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която се
придържа към разбирането, че корегирането на сметките на вече доставена
ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано нетомно отмчитане
на доставената електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказавно
виновно поведение на потребителя препятсвало правилното отчитане, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност. В посочения смисъл са редица решения постановена по реда на чл.290 от ГПК и /Решение № 12 от 11.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1080/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 177 от 12.12.2011
г. на ВКС по т. д. № 1008/2010 г., II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 37/2011 г., II т. о., ТК и др./. Следователно
предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да
коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че
установеното неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото
доказване в случая не бе осъществено. Приетите като доказателства констативни
протоколи за техническа проверка и за метрологическа експертиза, както и
събраните гласни доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно
ищецът е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до погрешно
отчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.
Поради изложеното съдът прие, че за ответника не е възникнало соченото от него
основание да начисли на ищеца сумата 525,23 лв. представляваща стойността на
ел.енергия за период от 90 дни, поради неточното и отчитане, вследствие
неправомерно въздействие върху електромера на ищеца. Поради това и сумата от
525,23 лв. се явява заплатена без правно основание на ответника, който дължи
връщането и на ищеца. Съдът прие, че предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да се уважи за сумата от 525,23 лв., представляваща стойността
на 2851kWh електроенергия
начислена на ищеца за период от 90 дни ,а именно за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г. Предвид
уважаването на главния иск, следва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да се уважи
искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
уважения размер на иска, считано от 21.03.2019 г- датата на предявяване на
иска. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450
, от които 400 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.държавна такса. Съдът намира, че не следва да се уважава направеното
искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до минимума от 300 лв., предвидени
в чл.7, ал.2,т.1
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, тъй като в случая заплатеното възнаграждение
независимо, че надвишава несъществено същия минимум , напълно съответства на
фактическата и правна сложност на делото с оглед извършените действия във
връзка с осъществената функция по защита интересите на страната.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, обл. Пловдив, ул…, представлявано от членовете
на съвета на директорите М.М.-Д., Ж. С. и Р. Д. , ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.В.В., ЕГН********** сумата 525,23 лв. /петстотин двадесет и пет лева 23 ст./, представляващи заплатена
без правно основание стойност на 2851kWh
електроенергия начислена на ищеца за период от 90 дни, а именно за периода от 10.11.2017 г. до 08.02.2018 г.. по фактура №**********/18.02.2019 г. издадена от
ответника.
ОСЪЖДА, ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, , да заплати на ищеца
Г.В.В. сумата от 450 разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: