Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1261607 31.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12471 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК
********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ... при
движение по ул. „Б. ш” в гр. Пловдив в участъка до № .., било реализирано
пътно-транспортно произшествие – лек автомобил марка ”БМВ 120”, с ДК № ..,
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат
настъпили материални щети – увреждане на задна дясна гума и лята джанта.
Между
собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица
№ ….от 30.10.2019 г., със срок на покритие 06.11.2019 г. – 05.11.2020 г. С
доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер на 174,81 лева. На 04.06.2020 г. чрез банков превод същото било
платено на собственика на МПС.
Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва - механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с
настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който трябвало да
следи за обстановката на пътя, при което следвало да направи маневра, за да
избегне дупката. Релевира възражение за съпричиняване. С оглед изложеното се
моли за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря
за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят
да е изплатил на застрахования или
на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както
и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени
твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
Предвид становището на страните, на
основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът
отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; на
04.06.2020 г. застрахователят е заплатил сумата от 174,81 лева на собственика
на МПС; към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице
валидна и действаща застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на
увредения автомобил /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 260411/15.01.2021 г.– л.39-40/.
Застрахователното правоотношение се установява от
представения договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № … от
30.10.2019 г., със срок на покритие 06.11.2019 г. – 05.11.2020 г. г., ведно с
общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От
страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на дължимите вноски по
застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е
валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане
на застрахователно обезщетение.
За
настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля И.Ф. /водач на МПС/. Посочва, че управлявала
автомобила в дясна лента откъм тротоара, прибирайки се за вкъщи по ул. „Б. ш.“
в гр. П.. Преди светофара на магазин „Кауфланд“ попаднала в голяма дупка на
пътното платно, в което се движела. Не могла да я избегне, защото в съседната
лента се движело др. МПС – тир. Дупката не била сигнализирана или обезопасена
по никакъв начин. Настъпили вреди -
спукала се дясната задна гума и джантата била увредена. Позвънила на тел. 112 и
на застрахователя. Впоследствие получила обезщетение за вредите от последния.
Дадените
показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети
от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани
доказателства.
В
изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В
изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил. Същите са
били определени на стойност 174,81 лева.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна
точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка.
Наличните щети по автомобила се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП. Според вещото лице, пазарната стойност, необходима за
ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на сумата от общо 262,96 лева.
Въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило
именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни
доказателства, от които да се установят по несъмнен начин - мястото на
произшествието и реализирането му по описания начин, не се споделят, а и се
опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските
показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото
съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се
потвърждава и от експертното заключение.
Отделно,
не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения
на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно
обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било
преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
Установява
се и не е спорно, че с платежно нареждане от 04.06.2020 г. ищецът е платил на собственика
твърдяното обезщетение.
С оглед
горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като
в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно
обезщетение в размер на търсената сума.
Налице е
основание за възникване на регресното право.
Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл
р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата
не следва от обективното качество на вещта.
Пътният
участък, на който е реализирано произшествието, се намира на територията на
Община Пловдив и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява
местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на
община Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП,
именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци,
с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл.
167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото нито се твърди,
нито доказа, тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от
чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела
или сигнализация, следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени
със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице
е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния
резултат.
Според
заключението на САТЕ, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното
събитие е 262,96 лева.
Обемът
на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е
възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 174,81 лева. Искът
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до погасяването.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане,
представени са списък по чл. 80 ГПК /л.62/ и доказателства за сторени такива в
размер на: 50 лв. – ДТ, депозит за САТЕ - 200 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е
своевременно, но неоснователно – същото е в минимален размер по НМРАВ. Разноските
от общо 550 лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, пл. „Позитано” № 5, следните
суми: 174,81 лева /сто
седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско
Стандарт”, по полица № … от 30.10.2019 г. за причинени щети на лек автомобил ”БМВ
120”, с …, в резултат от настъпило ПТП на 26.05.2020 г., при движение в гр.
Пловдив, поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 550
лева /петстотин и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
……………………………….
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП