№ 3562
гр. С., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110130926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу Е. А. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 262,86
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането; 661,89 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 23.08.2023 г.; 27,97 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на вземането; 12,95 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 23.08.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2023г. по ч.гр.д. №
49440/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 1, ап. 1, която не била
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Д., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца е изразило
становище за основателност на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч.,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За установяване на това
обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл. 140, ал.
3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед правилата
за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да установи
възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
между него и ответника, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот
през исковия период. Със същото определение по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият
съдебен състав е уважил доказателственото искане на процесуалния представител на ищеца
с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на: Столична община – район „Л.“, в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от
договор, сключен по реда на НДИ, относно процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 1. В предоставения от
съда срок е постъпило писмо от кмета на Столична община – район „Л.“ (л.96), в което е
посочено, че в архИ. на район „Л.“ не се открИ. договор, сключен по реда на НДИ, относно
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“,
бл. ***, вх. „Г“, ет. 1.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че останалите представени от
ищеца писмени доказателства не са предвидени в закона способи нито за придобИ.не, нито
за доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972
от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по
силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други
начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи.
Ищецът не е релевирал други относими към предмета на спора доказателствени
2
искания относно обстоятелството, за което съдът надлежно му е указал, че следва да
установи - че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия период.
Не са представени доказателства нито за титулярството на правото на собственост,
респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито
доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и ответника, както и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни (в този смисъл са и Решение № 532 от 29.01.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 8593/2022 г. по описа на СГС, II – „Е“ въззивен състав, Решение №
5924 от 20.11.2023 г., постановено по в.гр.д. №8828/2022 г. по описа на СГС, ГО, II – „Г“
въззивен състав и др.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Същият обаче е бил представляван от особен представител, т.е. не е
сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу Е. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. „Г“, ет. 1, ап. 1, положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 262,86
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до
изплащане на вземането; 661,89 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 23.08.2023 г.; 27,97 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 01.09.2023 г. до изплащане на вземането; 12,95 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 23.08.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.09.2023г. по ч.гр.д. №
49440/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4