№ 10
гр. Каварна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Е. Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Е. Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100170 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Г. М., срещу З.
Д. З., иск с правно основание осн. чл. 127, ал. 2 СК за постановяване на
решение, с което да бъде разрешен съществуващият между страните, в
качеството им на родители на децата Г. родена на ***** г. и Д. роден на ****
г., спор по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът са
съжителствали на семейни начала, от което съжителство се родили децата Г.
и Д.. Поради честите разногласия през време на съпружеското съжителство
ищцата и ответникът се разделили през месец март 2022 г. Майката и децата
останали да живеят в жилището с административен адрес гр. Шабла, ул.
„****” № 14, бл. „*****”, вх. А, ет. 2, ап. 6. Разделното живеене на
родителите прави невъзможно съвместното упражняване на родителските
права върху децата, поради което ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да й предостави упражняването на родителските права над Г. и Д., да
определи местоживеенето им на нейния адрес, да определи режим на лични
отношения на бащата всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00 ч., до
осъди бащата да заплаща издръжка на всяко от децата в размер на 300.00 лв.,
начиная от предявяване на иска.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В срока за отговор на исковата молба ответникът З. З. предявява
насрещен иск, по чл. 127, ал. 2 СК, с който моли съдът да му предостави
упражняването на родителските права по отношение на децата Г. родена на
***** г. и Д. роден на **** г., да определи тяхното местоживеене на адреса
му в гр. Шабла, ул. „****” № 7, да определи режим на лични контакти на
майката с децата, всяка първа и трета събота и неделя на месеца, като ги
взема от 10,00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, с приспиване в дома на
майката, както и 20 дни през лятната ваканция, когато бащата не ползва
годишен отпуск, да осъди Т. М. да заплаща в полза на Г. и Д. месечна
издръжка в размер на 200,00 лв., начиная от датата на завеждане на
насрещната искова молба.
В отговора и насрещната искова молбата З. излага подробно
обстоятелствата довели до фактическата раздяла между страните. Твърди, че
след като бил изгонен от апартамента, М. в продължение на два месеца
възпрепятствала контактите му с децата. След много разговори и проява на
разум от страна на ответницата, ищецът вече се виждал с децата, когато е
необходимо ги водел и вземал от училище. Започнал да прави и банкови
преводи по сметка на ответницата за издръжка на децата. З. смята, че е по
пригодния родител да упражнява родителски права, разполага с по-добри
жилищни условия, доходи и родителски капацитет.
В срока по чл. 131 ответницата по насрещния иск оспорва същия като
неосноветелен. Твърди, че е по пригодния родител да упражнява
родителските права, с оглед ниската възраст на децата, наличието на
подкрепяща среда и трудовата й ангажираност, гарантираща й постоянен
доход, позволяващ да осигури нормални условия за отглеждане и развитие на
децата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените удостоверения за раждане, изд. въз основа на акт
за раждане № **** г. и № **** г. на община Варна детето Г. З.а е родено на
***** год., а детето Д. З. е роден на **** г. от родители Т. М. и З. З..
2
Установява се от представения нотариален акт № 171, том I, дело №
137/2019 г. на нотариус рег. № 538 на НК, че на 12.06.2019 г. Р.В.Д. е продала
на З. Д. З. собствения си недвижим имот представляващ ПИ с идент. ****.358,
находящ се в гр. Шабла, ул. „****” № 7, целият с площ от 1214 кв.м., ведно с
построената в имота сграда с идент. ****.358.1 със ЗП 116 кв.м., брой етажи:
2, с предназначение жилищна сграда еднофамилна и селскостопанска сграда
със ЗП 32 кв.м.
Видно е от представените регистрационна карта изд. на 08.12.2021 г. от
ОД „З” Добрич, съобщение изх. № 08000223073542/13.05.2022 г., служебна
бележка изх. № 1/06.07.2022 г. и удостоверение изх. № 124/07.07.2022 г. изд.
от Електа ЕООД гр. Варна, че ответникът З. е регистриран като земеделски
стопанин, самоосигуряващ се, за месец 05.2022 г. има брутно трудово
възнаграждание 560,53 лв., а за м.06.2022 г. – 710,00 лв., както и че за 2021 г.
е получил сумата 5170,00 лв. по извънтрудови правоотношения /улов на
рапани/.
По делото са представени и от двете страни фактури и касови бонове за
заплащане на битови сметки, закупени дрехи, обувки, храни, учебни пособия,
принадлежности и пр. за нуждите на малолетните деца.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК Т. М. заяви, че както преди
раздялата с ответника, така и след това, тя отглежда децата. Има битови
условия, финансова възможност и подкрепяща среда за отглеждане на децата.
Не оспорва обстоятелството, че бащата също полага адекватни грижи за Г. и
Д., като съзнава необходимостта от поддържане на близки отношения
помежду им. Твърди, че тя не е препятствала контактите на ответника с
децата, като винаги го е информирала за училищните мероприятия на децата.
Заявява, че бащата е заплатил еднократно издръжка в размер на 360 лв. и не
предоставя ежемесечно такава.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК З. З. заяви, че ищцата
препятства контактите му с децата. Бащата разказа, че след напускане на
семейното жилище се е установил да живее в закупената през 2019 г.
жилищна сграда, която се е нуждаела от ремонт и е нямало условия за
отглеждане на децата. В този период ищцата е настоявала и го е обвинявала,
че не взема децата при себе си. Твърди, че след като направил ремонт на
детската стая и създал добри условия за живот на децата, ищцата започнала
3
да ограничава контактите между тях, под претекст, че трябва да се подготвят
за училище. Ответникът заяви, че също разполага с достатъчно доходи и
подкрепяща среда за отглеждане на децата.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите М.н Г. М. и Ж. И.
Г. (брат и майка на ищцата), както и свидетелите Р. М. Д. и С. Д. Д. (снаха и
майка на ответника).
Свидетелят М. заяви, че сестра му отглежда децата от раждането им и до
сега, като полага всички необходими грижи, за да бъдат добре облечени,
нахранени, да ходят на училище редовно и да бъдат щастливи. Родителите му
и неговото семейство оказват помощ на ищцата при отглеждане на децата при
нужда. Свидетелят заяви, че при семейните събирания ответникът се е
държал нормално, като баща с децата и не е показвал лошо отношение към
тях. Когато ищцата е била на работа ответникът е полагал необходимите
грижи за децата. Пред него ответникът не е злоупотребявал с алкохол, но
знае, че част от конфликтите между страните са именно заради това.
Свидетелката Г. заяви, че децата се отглеждат от дъщеря й при
необходимите битови условия, като тя и съпругът й помагат много при
отглеждането. Свидетелката заяви, че конфликтите между страните са
ставали често в присъствието на децата, като Г. е изпитвала до скоро огромен
страх, била е притеснена, плачела е и не е можела да се успокои. Повод за
конфликтите е била злоупотребата с алкохол от ответника и провокираните от
това конфликти и тормоз над дъщеря й. Свидетелката смята, че дъщеря й има
финансова възможност, родителски капацитет и подкрепяща среда в тяхно
лице, за да отглежда децата.
Свидетелката Р. Д. заяви, че познава много добре и двамата родители и
смята, че всеки от тях може да отглежда децата пълноценно, т.к. разполагат с
жилищни и финансови възможности и родителска отговорност. Знае за
конфликтите помежду им, провокирани от различните им разбирания за
живота и ежедневните семейни проблеми. Свидетелката заяви, че след като
ответникът е напуснал семейното жилище ищцата е започнала да ограничава
контактите му с децата, както и да препятства контактите им с бабата и
дядото по бащина линия. След раздялата е забелязала притеснение и страх у
децата при общуването им с нейното семейство, в присъствието на ищцата.
Заяви също, че бабата по бащина линия е помагала много при отглеждане на
4
Г., до момента, в който ответникът е разбрал за изневярата на ищцата.
Свидетелката С. Д. заяви, че синът й се е грижел и може да се грижи за
децата пълноценно. Има жилище, финансови възможности, достатъчно
свободно време и подкрепа от тяхна страна и семейството на брат си. След
раздялата между страните, която според свидетелката е настъпила заради
изневерите на ищцата, последната е ограничила контактите й с децата.
Сменила е номер на телефона на Г., блокирала е нея и синът й във „Вайбър” и
е забранила всякакъв достъп до децата. Свидетелката има желание и
възможност да помага при отглеждането на децата, но ищцата не й
разрешава.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствения материал по делото. Показанията на двете групи свидетели
(на страната на ищцата и на страната на ответника) не са еднопосочни
единствено в частта относно причините за раздялата между страните.
Изводите, оценките и съжденията, които правят свидетелите, не следва да
бъдат взимани предвид от съда. Те са продукт на мисловната им дейност,
изведен въз основа на възприетите от тях факти и обстоятелства. Релевантни
за производството са само фактите и обстоятелствата, които свидетелите са
възприели непосредствено, а съдът е този, който е задължен да направи извод
за съществуването на определен факт и евентуално да прави оценки и
съждения, когато е необходимо.
От изготвения социален доклад от Д ”СП” О ”ЗД” гр. Каварна, се
потвърждава изнесеното в исковите молби, отговорите и събраните гласни
доказателства. В хода на проучването е установено, че и двамата родители
проявяват загриженост за състоянието и развитието на двете си деца – Г. и Д.
и притежават нужният родителски капацитет. Майката Т. М. е създала
адекватни за нормалното им израстване и развитие условия и съобразно
своите възможности се грижи за задоволяване в най-пълна степен на техните
физиологични и емоционални потребности. Бащата З. З. е заинтересован за
състоянието на децата си и разполага с необходимите социално-битови
условия, които са подходящи за тяхното отглеждане и възпитание. Налице е
изградена привързаност и емоционална връзка родител-дете.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
5
правни изводи.
Предявени са насрещни искове за определяне на местоживеенето и
начина на упражняване на родителските права на ненавършилите пълнолетие
деца Г. и Д., определяне на режим на лични отношения, с родителя, при
когото не живеят, както и за определяне на издръжка с правна квалификация
чл. 127, ал. 2.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите
не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
В настоящия случай са безспорни обстоятелствата, че страните са
родители на децата Г. родена на ***** г. и Д., роден на **** г., както и че не
живеят заедно. Те не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не
живеят съвместно, което поражда разногласия между тях относно
упражняването на родителските права.
Анализът на събраните по делото доказателства обоснова извод, че и
двамата родители имат необходимия интелектуален, емоционален, социален и
финансов потенциал да упражняват родителските права върху децата.
Майката е грижовна, всеотдайна и посветен на грижите за децата. Бащата е
спокоен, уравновесен, грижовен и старателен при отглеждането на децата.
Приоритет и на двамата родители е възпитанието и спокойствието на децата.
И двамата родители подхождат отговорно към отглеждането на децата. В този
смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели и изготвения
социален доклад. В този смисъл е и процесуалното поведение на родителите в
съдебно заседание, както и обясненията им, събрани по реда на чл. 176 от
ГПК. Преценени в съответствие с критериите, разписани в ППВС №
1/12.11.1974 г., доказателствата по делото сочат, че и двамата родители
притежават необходимите възпитателни качества, морален облик и
способност да полагат грижи за децата. Децата са еднакво привързани и към
двамата родители. Разширеният семеен кръг на родителите им позволява, те
6
да разчитат на помощ при отглеждането на децата. Поради това, решаващият
фактор при преценка, на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права е възрастта, стабилността и увереността на децата. От
събраните гласни доказателства се установява, че децата са се приспособили
към вече създадения от майката начин на отглеждане и се чувстват спокойни.
Промяната на този начин ще доведе до стрес, макар и временен и ще им се
отрази неблагоприятно. Определяща при възлагането на родителските права е
и възрастта на децата, като съдът съобрази обстоятелството, че същите са в
една много ниска детска възраст, когато необходимостта от непосредствена
майчина грижа и подкрепа е по-голяма, при което майката се явява по-
пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на децата.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и
годност на родителите, емоционалната и доверителна връзка на децата с всеки
от тях, както и жилищната и материалната им обезпеченост, и най – вече
възрастта и емоционалното състояние, в което се намират Г. и Д., налагат
упражняването на родителските права да се възложи на майката, при която
децата да живеят.
Съгласно т. 3 от ППВС № 1/1974 г., с предоставяне упражнението на
родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този
родител. Отделното живеене на децата е допустимо само когато важни
причини налагат това. Съдът намира, че в настоящото производство не бяха
въведени и доказани важни причини налагащи разделното живеене на децата.
В производството по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи и
местоживеенето на децата. Съдът в настоящия си състав намира, че под
"местоживеене" в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое
лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или
трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване, доколкото в нормата не е
употребен термина "адрес", чието съдържание е определено от Закона за
гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2
от СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите
законът сочи, че съдът решава "при кого от родителите да живеят децата", а
не "къде". Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК "родителите и ненавършилите
пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят
отделно". Не се установиха важни причини децата да живеят отделно от
7
своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на децата следва да се определи при нея.
С оглед установената емоционална и доверителна връзка между бащата и
децата, жилищната и материална обезпеченост, родителска отговорност и
подкрепяща среда, съдът намира, че на бащата следва да се определи по-
разширен режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението.
Целта на този режим на лични отношения е да се гарантират пълноценни и
регулярни контакти, чрез които да се запази така изградената връзка на децата
с бащата. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че за да обоснове
горните си изводи, съдът съобрази поведението на двете страни в хода на
делото, демонстрираното от майката желание да насърчава връзките на
децата с техния баща с оглед запазване на правилното емоционално
състояние на децата.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за изграждането на
всяко дете като личност двамата родители имат не само правно, но и
нравствено задължение. Отношенията между родителите не следва по
никакъв начин да рефлектират върху психическото и емоционалното
състояние на децата им. Те са хората, които следва да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на децата си, тъй като те съществуват по волята
и тяхното желание.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид характера на
производството – спорна съдебна администрация, в което не се разрешава
правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса
при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от
невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан от
исканията на страните, а само и единствено от интереса на децата, поради
което не дължи нарочно отхвърляне на техни искания свързани с
родителската им отговорност.
Съгласно чл. 127, ал. 1, изр. 1 от СК в настоящото производство съдът
следва да определи и издръжка на децата, каквато няма доказателства да е
определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата
издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на
8
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139
СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се
издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.
139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на децата Г. и Д. от издръжка са обичайни за деца на тяхната
възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи, спортни
занимания и т. н.), както и общите разходи за издръжката на домакинството
на майката, в което те ще се отглеждат, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на децата. Установява се, че децата посещават
държавни учебни заведения, Г. участва в школи по пиано и народни танци по
желание на родителите й. Извършвайки преценка за нуждите на децата -
обичайни и възможностите на бащата – декларирани месечни доходи около
700 лева плюс 5170 лв. от извънтрудови правоотношения, обстоятелството,
че живее в собствено жилище и не плаща наем, както и че не съществуват
други лица, на които да плаща издръжка, съдът намира, че той следва да
заплаща на децата си месечна издръжка в размер на 230 лева за Г. и 220 лв. за
Д., считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.05.2022 г. ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 242, ал. 1, хип. І ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете по чл. 127, ал. 2 от СК. Поради това съдът е длъжен да допусне,
служебно предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на
децата, дори и без искане на страните.
При този изход на делото бащата следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РС Каварна върху присъдените издръжки на
децата в общ размер от 648.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал.
9
1, т. 7 и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна
администрация разноски на страните не се дължат, респ. претенцията на
последните за присъждане на такива, следва да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на Г. З.А З.А,
ЕГН **********, на майката Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Шабла, ул.
„****” № 14, бл. „*****”, вх. А, ет. 2, ап. 6, при която определя
местоживеенето на детето.
ПРЕДОСТАВЯ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на Д. З. З., ЕГН
**********, на майката Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Шабла, ул.
„****” № 14, бл. „*****”, вх. А, ет. 2, ап. 6, при която определя
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата З. Д. З., ЕГН
**********, с Г. З.А З.А, ЕГН ********** и Д. З. З., ЕГН **********, както
следва: Бащата има право да вижда и взема децата при себе си всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа в петък до 14.00 часа в
неделя, с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платеният
годишен отпуск на майката; всяка нечетна година - по време на пролетната
ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната
година, за времето от 10.00 ч. на първият ден от ваканцията до 10.00 ч. на
последният ден от ваканцията; всяка четна година - по време на Коледните
празници за времето от 10.00 часа на 24.12 до 16.00 часа на 26.12.; всяка
нечетна година - по време на Новогодишните празници за времето от 10.00
часа на 30.12 до 16.00 часа на 01.01.; всяка четна година - по време на
Великденските празници за времето от 10. 00 ч. на Разпети петък до 16.00 ч.
на Понеделника, след Великден, със задължението за бащата да взема и
връща децата от и в дома на майката.
ОСЪЖДА баща З. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****, ул.
10
„****” № 10 и настоящ адрес гр. Шабла, ул. „****” № 7, на основание чл.
143, ал. 2 от СК, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Г. З.А З.А, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Т. Г. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 230. 00 лв. (двеста и тридесет
лева), платима до 5-то число от текущия месец, считано от 19.05.2022 г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска.
ОСЪЖДА баща З. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****, ул.
„****” № 10 и настоящ адрес гр. Шабла, ул. „****” № 7, на основание чл.
143, ал. 2 от СК, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Д. З. З., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Г. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 220. 00 лв. (двеста и двадесет
лева), платима до 5-то число от текущия месец, считано от 19.05.2022 г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяко просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА З. Д. З., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ****, ул. „****”
№ 10 и настоящ адрес гр. Шабла, ул. „****” № 7, да заплати по сметка на
Районен съд - Каварна сумата в размер на 648.00 лева – държавна такса върху
присъдената издръжки на децата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски
по делото, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11