Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и осми юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Е. Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6306 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на
гл.XXII от ГПК с предмет осъдителни искове
с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.86 ЗЗД
По изложените в искова молба и уточнителна
молба от 28.09.2019г. обстоятелства „Ю.Б.“ АД ЕИК*********,
чрез адв. Х. И.,
е предявило срещу А.С.Т., с ЕГН: ********** и Ц.В.Т., с ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, субективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. I от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят
на ищеца следните суми: сумата от 105
554, 16 евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
17.04.2007 г., договорна лихва за редовен кредит в размер на 25 656, 45 евро за
периода от 10.05.2016 г. до 08.05.2019 г., мораторна лихва в размер на 5 508,
17 евро от 10.05.2016 г. до 08.05.2019 г., такси в размер на 218, 76 евро за
периода от 26.10.2016 г. до 08.05.2019 г., застраховки в размер на 268,74 евро,
нотариални такси в размер на 110,40 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.05.2019 г. и
разноските.
Излагат се съображения, че на 17.04.2007
г. е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. между „Б.П.Б.“ АД, от една
страна и А.С.Т. и Ц.В.Т., като кредитополучатели от друга страна, по силата на
който банката е предоставила банков кредит в размер на 118 800 евро за покупка
на два недвижими имота. Ищецът твърди, че на 21.04.2007 г. по банкова сметка ***
А.С.Т., банката е превела сумата от 118 800 евро.
Твърди се, че на 03.10.2007 г. между „Б.П.Б.“
АД и „Б.Р.С.“ АД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит и последния встъпил в правата на кредитодателя по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. За
извършеното прехвърляне кредитополучателите са уведомени. На 01.11.2007 г. била
вписана промяна на наименованието на дружеството кредитодател от „Б.П.Б.“ АД на
„ Ю. И ЕФ Д.Б.“ АД.
На 11.01.2013 г. се вписала промяна в наименованието на
дружеството от „ Ю. И ЕФ Д.Б.“ АД на „Ю.Б.“ АД.
Твърди се, че на 05.03.2014 г.
между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.“ АД е сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит. По силата на този договор „Б.Р.С.“ АД прехвърля
на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания от А.С.Т. и Ц.В.Т.. Кредитополучателите са
уведомени за така сключените цесии с нотариални
покани.
Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на
ответниците, а именно поради неплащане на погасителна вноска с падеж 10.12.2014г.
ищецът „Ю.Б.“ АД обявил цялото задължение за изискуемо преди крайния срок без
да се прекратява действието на договора. Твърди се, че ответниците били уведомени с връчени нотариални покани.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК,
след надлежно връчване на препис от исковата молба не е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците А.С.Т. и Ц.В.Т..
В съдебно
заседание ищедът чрез пълномощника си адв.Т. поддържа
предявените искове, релевира довод за преклузия на възраженията на ответниците,
предвид липсата на отговор. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание ответниците А.С.Т., и Ц.В.Т. чрез пълномощника адв.Л. оспорват
исковете, като поддържат, че анексите /допълнителните споразумения/ сключени с „Б.Р.С.“
АД, са подписани от лица без представителна власт за дружеството. Твърдят, че
многократно са пускали молби до банката за погасяване на дълга, чрез публична
продажба на ипотекираните имоти, за които са взети процесните кредити, но
банката е отказала. Не оспорват, че не са погасявали редовно кредита, но
считат, че банката не е обявила своевременно кредита за предсрочно
изискуем, с което е допринесла за
увеличаване на задължението.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като и от приетия Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. се установява,
че „Б.П.Б.“ АД, като кредитодател
е предоставила на А.С.Т. и Ц.В.Т. в
качеството им на кредитополучатели банков кредит в размер на 118 000 евро, за
закупуване на два недвижими имота – апартамент №3 находящ се в гр.София, ул.*******№*******и
2/3 ид. части от апартамент в гр.Пловдив, ул.*******/л.10-л.14 от делото/ Съгласно клаузата на чл.5.1. от договора за
потребителски кредит, страните уговорили
срок на погасяване на кредита: 360 месеца.
В клаузата на чл.6, ал.1 от договора е приет начин на погасяване на кредита - с месечни вноски съгласно погасителен план неразделна част от
договора.
В
клаузата на чл.2 от договор за банков кредит е уговорено, че кредита се усвоява
по конкретна сметка на кредитополучателя А.С.Т.. Според уговореното в клаузата
на чл.3, за усвоения кредит, кредитополучателите дължат на банката годишна
лихва в размер на сбор от БЛП на банката за жилищни кледити в евро плюс договорна
надбавка от 0,6 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в
размер на 6,35 %. Вземането на банката по предоставения кредит е обезпечено с
учредена договорна ипотека върху апартамент №3 находящ се в гр.София, ул.*******№*******и
2/3 ид. части от апартамент в гр.Пловдив, ул.*******собственост
на кредитополучателите, съгл.чл.13, ал.1 от договора.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Ответниците не оспорват, че са подписали
лично договор за кредит № HL20600 от 17.04.2007 г., както и че предоставения
кредит е усвоен.
Представени са допълнителни споразумения от
22.12.2011г., от 10.02.2013г., от 27.06.2013г. и от 21.12.2013г. към Договор за
потребителски кредит № HL 21518/21.05.2007г., в които страните са преструктурирали кредита. /л.21-л.23,
л.45-л.47 от делото/
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кледит от 03.10.2007 г. сключен между "Б.Р.С."
АД и "Б.П.Б." АД, банката е прехвърлила /цедирала/ свои вземания на
"Б.Р.С." АД, произтичащи от договори за жилищни и потребителски
кредити, сред които и вземането срещу А.С.Т., и Ц.В.Т., в приложението към
договора за цесия /л.74/. Поради тази причина Допълнително споразумение от 22.12.2011г.,
от 10.02.2013г., от 27.06.2013г. и от 21.12.2013г. към
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. и са
сключвани между "Б.Р.С." АД и двамата ответници.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.03.2014г.
между "Б.Р.С." АД и "Ю.Б." АД, "Б.Р.С." АД е
прехвърлило /извършило обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания,
сред които и това срещу А.С.Т.,
и Ц.В.Т., произтичащо от процесния договор за кредит.
/л.76-л.80 от делото/
След извършване на цесиите, на
основание чл. 18 от договора, банката ищец е обявила процесните суми за
предсрочно изискуеми, като съдът следва да отбележи, че няма разлика между
сумите или периодите, за които те се отнасят по първоначалната искова молба и
по допълнителната искова молба, както твърди особения представител на
ответниците в писмената си защита.
Представена
е нотариална покана рег.№1993 до
ответника А.Т., чрез нотариус М. Д. рег.№621 от НК, в която същия е уведомен от
„Б.Р.С." АД и "Ю.Б." АД за извършените Договори за прехвърляне
на вземания от 05.03.2014 г., както и за обявяването на кредита по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. от банката кредитодател за незабавно и
предсрочно изискуем, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.12.2014г. В поканата е посчен общ размер на задължението към 06.03.2019г.
възлизащ на 147 661,85 евро. Видно от приетата разписка за връчване на
нотариална покана от 21.03.2019г. и от нотариалното удостоверяване на гърба на
поканата, че същата е връчена на
адресата А. Ст. Т., чрез съпругата му Ц.В.Т../л.84-л.87
от делото/
Приета е и нотариална
покана рег.№1992 до ответницата Ц.В.Т.,
чрез нотариус М. Д. рег.№621 от НК, в която същата е уведомена от „Б.Р.С."
АД и "Ю.Б." АД за извършените Договори за прехвърляне на вземания от
05.03.2014 г., както и за обявяването на кредита по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. от банката кредитодател за незабавно и
предсрочно изискуем, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
10.12.2014г. В поканата е посчен общ размер на задължението към 06.03.2019г.
възлизащ на 147 661,85 евро. Видно от приетата разписка за връчване на
нотариална покана от 21.03.2019г. и от нотариалното удостоверяване на гърба на
поканата, че същата е връчена лично
на Ц.В.Т../л.89-
л.92 от делото/
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.Е. Ст. Б.
- счетоводител, се установява, че при извършената проверка в счетоводството на
банката ищец, експертът е установил, че по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г. е усвоена главница в размер на 118 00 евро на
21.04.2007 г. по разплащателната сметка на А.С.Т., което е отразено и в
приложеното по делото бордеро (л.66). Видно от изготвеното заключение на вещото
лице кредитополучателите са погасили 18221,61 евро чрез свои вноски и 1311,97
евро чрез капитализации. Констатирано е, че първото просрочие от претендирания
дълг е на вноска с падеж 10.11.2014 г. Последното погасяване по кредита е от
23.04.2019 г. - в размер на 272,60 евро, като със сумата от 230,40 евро са
погасени нотариални такси, а със сумата от 42,20 евро е погасена
възнаградителна лихва.
От заключението се установява, че към датата на обявяване на предсрочна
изискуемост от „Ю.Б." АД, общият размер на непогасените суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г.
възлиза на 150 617,01 евро, както следва:
- 105 554,16 евро главница
- общо 44 191,01 евро лихви, в това
число :
38 273,40 евро възнаградителна
лихви /97 120,08 общо начислени - 4 619,11 капитализирани - 54 227,57 платени/
и 5 917,61 евро лихви върху
просрочена главница /6 007,33 общо начислени -
39,43 капитализирани
- 50,29 платени/
- 322,01 евро такси ;
- 439,43 евро
имуществени застраховки;
- 11040 евро нотариални такси и съдебни разноски.
Движението по процесния
кредит вещото лице е онагледило в Таблица –Приложение 1 към експертизата.
Съдът
възприема приетото неоспорено заключение на ССчЕ с вещо лице Е.С., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
По искане на ответниците е допуснат един
свидетел, във връзка с тръденията за опит да се погаси дълга по процесниия
кредит, чрез продажба на ипотекирания имот.
Свидетелката В.Ц.разпитана в о.с.з. на 28.07.2020г. посочи в показанията си, че познава
ответника А.Т., като клиент на агенцията и за недвижими имоти. През 2014г.
отевтникът
се обърнал към нея за продажбата на имот в кв. Манастирски ливади – Изток.
Имотът бил закупен с ипотека към „Ю.Б.“ АД. Свидетелката сочи, че тогава останала с
впечатление, че Т. се е договорил и с банката, че ако има клиенти, които също
са с кредит, могат да отидат там и да се договорят за по - добри условия. Цената
била 78 000 евро. Имало 3 кандидати, които пращали в централата на „Ю.“ в кв.
Младост, но не се договорили и не станала сделка.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените при условията на
субективно съединяване осъдителни искове, предвид поддържаните в исковата молба
твърдения са допустими, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата
по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков
кредит приложение намират правилата на
чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно се установи приетите писмени доказателства, че банката ищец е изпълнила това свое
задължение по договора и в този смисъл се явява изправна страна. Установено бе от
приетото заключение на ССчЕ, че кредита по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от
17.04.2007 г. в размер на 118 000 евро е
усвоен.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че ответниците са неизправна
страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита
по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното
погасяване на задълженията по кредита е преустановено през 2014г. с преустановяване на плащанията по кледита,
поради което исковете са доказани по основание.
Тъй като
предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, следва да се прецени дали исковата молба в случая има
характер на уведомление до длъжниците за настъпване на предсрочната
изискуемост. В исковата молба изрично е заявено от ищеца, че поради
неиздължаване на деветнадесет
погасителни вноски, на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ банката обявява цялото задължение в размер на 147 661,81 евро за
незабавно изискуемо и дължимо.
Уговорената в чл. 18 от договора за
кредит предсрочна изискуемост на кредита, е обусловена от наличието на два
елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с
договора задължения; и субективен - упражняване от страна на кредитора на
правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е
обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до кредитополучателя.
Относно
субективния елемент се установява, че на 21.03.2019г. банката ищец е изпратила
до ответниците уведомление, чрез нотариална покана в което е посочено, че по изложените причини и
на основание чл. 18 от договора обявява за незабавно изискуеми и предсрочно
платими всички суми по договора и анексите към него, в това число цялата
усвоена главница, начислената лихва, такси, застраховки и разноски. Връчването
на уведомлението е извършено на ответниците на 21.03.2019 г. , което е надлежно
установено по делото. /нотариална
покана рег.№1992/21.03.2019г./
Преди
произнасяне относно обективните предпоставки - неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски, съдът възприема
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според която към 21.03.2019.г. - датата на обявяване на
предсрочна изискуемост от „Ю.Б." АД, непогасените просрочиени
суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007
г. са в общ размер на 150 617,01 евро, и включват
компоненти както следва: 105 554,16 евро главница, 38 273,40 евро възнаградителна лихви, 5 917,61 евро лихви за забава, 322,01 евро такси, 439,43 евро имуществени застраховки.
Предвид изложеното, по делото бе установмено
наличието и на двата елемента за уговорената в чл. 18 от договора за кредит
предсрочна изискуемост на кредита: обективен
- неизпълнение от страна на кредитополучателите на поетите с договора
задължения; и субективен - упражняване от страна на кредитора на правомощието
да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в
съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до кредитополучателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. Доказването следва да
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в
обективната действителност. В противен
случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответниците
не са ангажирали доказателства, които да установят факта на плащане на
непогасената част от процесния кредит. От
приетото заключение на ССчЕ се установи
безспорно, че дължимата
неплатена главница по процесния договор за кредит е в размер на 105 554,16 евро,
за която сума искът за главница с пр. осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ доказан по
основание, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата
искова молба – 13.05.2019г. до окончателното й изплащане, така както изрично е
поискано от ищеца.
По отношение на договорната
лихва, вещото лице счетоводител е установил дължим размер от 38
273,40 евро, но предвид диспозитивното начало иска за договорна лихва следва да
се уважи в претендирания размер от 25
656,45 евро за периода от 10.05.2016г. до 08.05.2019г. По отношение на
мораторната лихва според заключението на ССчЕ, същата е размер на 5 917,61 евро
за периода оот 26.10.2016г- до 08.05.2019г., като предвид диспозитивното начало иска за
мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 5 508,17 евро. От събраните
неоспорени пимени доказателства и ССчЕ се установи и непогасените застраховки в
размер на 268,74 евро, както и част от непогасените нотариални такси в размер
на 110,40 лв. /като действително сторениите са в по-висок от претендирания
размер./ С
чл. 10, т. 2 и чл. 14 от договора, ответниците са поели задължение да
застраховат ежегодно имота служещ за обезпечение на вземането, като са
упълномощили банката да извършва от тяхно име и за тяхна сметка, действия по
застраховането. Ето защо и на основание чл.79, ал. 1 вр. с чл. 285 от ЗЗД
ответниците дължат на банката възстановяване на заплатените от нея застрахователни
премии. По
иска за направени разходи за нотариални
такси:
На основание чл. 78, пр.1 от ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест
на длъжника. В случая с поведението си – преустановяване на плащанията по
договора за кредит, ответниците са осъществили хипотезата на предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит, като за нейното настъпване е
необходимо обявяването ѝ от кредитора. В този смисъл за да пристъпи към
изпълнение /събиране/ на цялото вземане кредитора е предприел действия по
връчване на нотариални покани на длъжниците, за чието изготвяне и връчване,
според заключението на ССч.Е, е заплатил сумата 1885.60лв., поради ответниците
дължат на банката възстановяване на заплатените от нея разноски в претендирания
размер от 110,40 лв.
Относно възражението на ответниците
направено в о.с.з. на 19.05.2020г., че анексите /допълнителните споразумения/
сключени с „Б.Р.С.“ АД, са подписани от лица без представителна власт, съдът
намира, че са несвоевременни и не следва да бъдат обсъждани поради преклузията предвидена в чл.370 от ГПК :„Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства“. По делото, разгледано по реда на гл.XXII от ГПК в срока по чл.367 от ГПК ответниците не са
подали отговор на исковата молба и не са направили възражения по предявените
искове, като не твърдят това да се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 18082.82лв. направените по делото разноски в исковото
производство пред СГС./списък по чл.80 ГПК на л.167 от делото/ Възражението на
пълномощника на ответниците наведено в хода на устни състезания за прекомерност
на адвокатския хонорар от 8279,30лв. претендиран от ищеца е основателно, с
оглед действителна фактическа и праваа сложност, поради което съдът го редуцира
до 6 899,22лв. – размер определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.С.Т., с ЕГН: **********,*** и Ц.В.Т., с ЕГН: **********,***, да
заплатят солидарно на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата
от 105 554, 16 евро – предсрочно
изискуема главница по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL20600 от 17.04.2007 г., сумата 25 656, 45 евро договорна лихва за
периода от 10.05.2016 г. до 08.05.2019 г.,
сумата 5 508, 17 евро мораторна
лихва за периода от 10.05.2016 г. до 08.05.2019 г., такси в размер на 218, 76 евро за периода от 26.10.2016
г. до 08.05.2019 г., застраховки в размер на 268,74 евро, нотариални такси в размер на 110,40 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на иска 13.05.2019 г. до изплащането.
ОСЪЖДА
А.С.Т., с ЕГН: **********, и Ц.В.Т., с ЕГН: **********, да
заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 18 082.82лв. направените разноски пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: