Определение по дело №155/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 127
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20223000600155
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. Варна, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Георги Йовчев

Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600155 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 от НПК вр. чл. 389-403 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на гражданския ответник „СБАЛК
Варна“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор д-р
Х. С. Т., чрез неговия повереник срещу определение №206 от 18.04.2022 г. по
ЧНД № 13/2022г. на Окръжен съд - Варна, с което е наложена обезпечителна
мярка - запор върху банкови сметки в банка на гражданския ответник
„Уникредит Булбанк“ АД на „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология Варна“ ЕАД (СБАЛК), ЕИК *********.
В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Твърди се недопустимост на обезпечителната
мярка, недоказаност на обезпечителната нужда, липса на убедителни
доказателства за вероятна доказаност и основателност на исковата молба на
ищците съгласно изискването на чл. 396, ал.1, т. 1 от ГПК и
незаконосъобразно свръхобезпечаване на интереса на молителите.
Иска се отмяна на обжалваното определение на Варненския окръжен
съд, с което е допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху банкови
сметки на лечебното заведение като недопустимо, евентуално
незаконосъобразно.
С Определение № 206 от 18.04.2022 г., постановено по ЧНД
№13/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, състав на същия съд на
1
основание чл. 72, ал.1 НПК, вр. чл. 391, ал.1 и сл. ГПК е допуснал
обезпечение на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес на
предявените от гражданските ищци М.И.Ж. и Н.Е.Ж. граждански искове в
размер на по 150 000 лева, чрез :
1.„ВЪЗБРАНА” върху следния недвижим имоти, собственост на
подсъдимата Т.И.В.: Апартамент №15 (петнадесет), с идентификатор
10135.1504.4.6.15, находящ се в гр. Варна, ул. „Проф. Фредерик Жолио
Кюри“ №16, вх. В, ет. 2, състоящ се от две стаи, столова, кухня, коридор и
сервизни помещения със застроена площ 65.46кв.м. (шестдесет и пет цяло
двадесет четиридесет и шест стотни) кв. м., ведно с изба №5 (пет) с площ
10.23 кв. м. (десет цяло двадесет и три стотни кв. м.), ведно с 1.6987%
ид.части от общите части на сградата и съответните части от правото на
строеж върху терена, в който е построена сградата, припадащи се на отделния
обект, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж
-10135.1504.4.6.14, 10135.1504.4.6.16, под обекта -10135.1504.4.6.5, над обекта
- 10135.1504.4.6.25.
2. ЗАПОР върху банкови сметки на подсъдимата Т.И.В., в следните
банки: „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“
АД, до размера от 300 000 /триста хиляди/ лева.
3. ЗАПОР върху банкови сметки на „Специализирана болница за
активно лечение по кардиология Варна“ ЕАД (СБАЛК), ЕИК *********, в
банка: „Уникредит Булбанк“ АД, до размера от 300 000 /триста хиляди/ лева.
Определението на Варненския окръжен съд е обосновано и
законосъобразно. Постановено е в съответствие с тълкуването, дадено с ТР №
2/2012 г. ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК и в съответствие с
доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е достигнал до извод,
както за наличието на обезпечителна нужда, така и за обосновано
предположение за авторството на деянието, разследвано по досъдебното
производство, за които на подсъдимата Т.И.В. е предявено обвинение по чл.
123, ал.1 от НК. При обсъждане на обоснованото предположение се извършва
предварителна преценка на доказателствата, без да се обсъжда тяхната
годност и достоверност. Достатъчно е събраните доказателства да сочат, че
обвинението не е голословно и е налице в достатъчна степен на вероятност за
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимата. В конкретния
2
случай първоинстанционният съд е извършил такава проверка и е достигнал
до обоснования извод за наличието на първата предпоставка за допускане на
претендираното от гражданските ищци обезпечение. Налице е и
обезпечителна нужда, тъй като е налице възможност гражданските ищци да
не могат да се осъществят претендираното от тях право, респ. да се затрудни
изпълнението на евентуалното съдебно решение, с което се уважава иска,
поради прехвърляне имуществото на подсъдимата или разпореждане със
средствата от банковата сметка на дружеството.
В жалбата се излагат аргументи за недопустимост на обезпечението
спрямо болничното заведение. Твърди се, че болницата има особен правен
статут и поради това, че се финансира с плащане от Националната
здравноосигурителната каса и субсидии от държавния и общински бюджет,
поради това не може да бъде наложено обезпечение. Сочи се, че такава
забрана за допускане на обезпечение е въведена с член 393 от ГПК.
Възражението е неоснователно, тъй като в чл. 5 от Закона за лечебните
заведения са посочени изрично върху кои лечебни заведения не се допуска
налагането на обезпечение. Това са: Центровете за спешна медицинска
помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за
стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на
деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към
Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството
на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на
правосъдието и Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. „СБАЛК Варна“ ЕАД не е измежду тези лечебни
заведения, следователно срещу нея е допустимо налагане на обезпечение.
Сочи се, че молителите не са представили данни какъв е източникът
на средствата по банковите сметки на ответното дружество. Тук следва да се
посочи, че на гражданските ищци не е достъпна такава информация.
Наличните суми по сметките представляват банкова тайна, която те няма как
да установят. Освен това трябва да се прави разлика между обезпечителната
мярка запор върху вземане и запор върху сметки. С определението на
първоинстанционния съд е допусната обезпечителна мярка запор върху
сметка на дружеството до размер на 300 хиляди лева, а не на вземания, които
болницата има към Националната здравноосигурителната каса или държавни
или общински бюджети. Следователно като е допуснал обезпечението на
3
гражданския иск първоинстанционният съд не е извършил нарушение на
закона. Налице са убедителни писмени доказателства и вероятна доказаност и
основателност на иска на ищците, тъй те в хода на процеса ще се ползват от
всички доказателства, събрани на досъдебното производство. По делото са
приложени многобройни писмени медицински документи и заключения на
съдебномедицински експертизи, които подкрепят претенцията на ищците.
Не е налице е свръхобезпечаване на интереса на гражданските ищци,
тъй като към настоящия момент не е известна каква е стойността на
недвижимия имот, върху който е наложена възбраната и каква е наличността
по сметките на подсъдимата Татяна Великова.
Внасянето на гаранция не е задължително условие за допускане на
обезпечението, поради което също не е налице нарушения на
гражданскопроцесуалните норми.
С оглед на изложеното Варненският апелативен съд прецени, че
следва да остави без уважение частната жалба и да потвърди изцяло
определението.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 206 от 18.04.2022 г. по ЧНД №
13/2022г. на Окръжен съд - Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4