Решение по дело №2637/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2496
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180702637
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2496

 

гр. Пловдив,   16 декември 2021 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

       ПЕТЪР КАСАБОВ  

                            

                               

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора Т. ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2637 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от директора на АДФИ – гр. София, чрез процесуалния представител гл. юр. К., срещу Решение № 1310 от 13.08.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 4457 по описа на същия съд за 2021 г., отменящо Наказателно постановление /НП/ № 11-01-745/2020 от 25.05.2021 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, с което на С.А.Ш., ЕГН  **********, с адрес ***, на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е наложена глоба в размер на 2 106,01 лв., за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. чл. 176 от ЗОП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – С.А.Ш., чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.А.Ш., срещу НП № 11-01-745/2020 от 25.05.2021 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 11-01-745 от 24.11.2020 г., издаден от В.В.Т.на длъжност главен финансов инспектор в Агенцията за държавна финансова инспекция. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

Към 20.08.2019 г. (датата на преводно нареждане № 7 550 на стойност 9 539,83 лв. без ДДС или 11 447,80 лева с ДДС, с което е извършен разход и е превишен стойностният праг от 70 000 лв. без ДДС), в село Крумово, С.А.Ш., в качеството си на изпълнителен директор на „Летище Пловдив" ЕАД, село Крумово и секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки, след събиране на оферти с обява по реда на чл. 186 от ЗОП, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП и сключен договор от 28.12.2018 г. с „Хидроенерджи Груп“ ООД, гр. София, е извършил разход, надвишаващ със 17 750,31 лева без ДДС /21 300,36 лева с ДДС/ минималния стойностен праг от 70 000 лв. без ДДС, посочен в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, без да е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка - чрез провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1. т. 12 /публично състезание/ или т. 13 /пряко договаряне/, при условията и реда на Глава двадесет и пета от ЗОП, въпреки основанията за това, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на електрическа енергия средно и ниско напрежение за нуждите на „Летище Пловдив“ ЕАД“.

Общата стойност на извършения разход по договора от 28.12.2018 г. с „Хидроенерджи Груп“ ООД, гр. София е в размер на 87 750.31 лева без ДДС или 105 300.36 лева с ДДС.

Извършените разходи надхвърлят стойностния праг със 17 750,31 лв. без ДДС /21 300,36 лв. с ДДС/.

Конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението са описани по следния начин:

Летище Пловдив" ЕАД е със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Родопи, село Крумово.

Предмет на дейност на дружеството е: летищна дейност, производствено-технически и посреднически дейности, инвестиционна и инженерингова дейност, научно-развойна дейност, подготовка и квалификация на кадри, вътрешна и външна търговия, обмяна на валута, продажба на самолетни билети, основна сфера на дейност - транспорт и всяка друга дейност не забранена от закона.

Едноличен собственик на капитала на „Летище Пловдив" ЕАД е Министерство на транспорта.

На основание чл. 219, ал. 1 от ТЗ, органи на акционерното дружество са: Общото събрание и Съвет на директорите, като съгласно ал. 2 за едноличното акционерно дружество едноличният собственик на капитала, в случая държавата, чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, решава въпросите от компетентността на Общото събрание. С чл. 221 от ТЗ е определено, че при едностепенна система на управление, дружеството се управлява и представлява от Съвет на директорите (СД), като СД приема правила за работата си и възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове. Отношенията между дружеството и изпълнителния член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез председателя на СД.

На основание чл. 16, ал. 5 от Устава на „Летище Пловдив" ЕАД, дружеството се управлява и представлява от СД, който възлага с договор за управление на един от своите членове, да изпълнява длъжността изпълнителен директор.

С решение от 14.12.2018 г. на Съвета на директорите, за изпълнителен директор е избран С.А.Ш., като също така му възлага управлението на дружеството. Видно от гореизложеното, изпълнителният директор представлява „Летище Пловдив" ЕАД, организира и ръководи оперативната дейност на дружеството.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1, Секторни възложители са представляващите публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко секторни дейности.

Според чл. 123, т. 5 Секторни дейности са дейности, свързани с експлоатация на географска област .

В чл. 128, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е посочено, че дейности, свързани с експлоатацията на географска област, са дейности, които имат за цел осигуряване ползването на летища.

„Осигуряване ползването на летища" е извършване на дейности по: поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището; ограничаването и отстраняването на препятствия; поддържането на визуалните сигнални средства; аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност; охраната на летището; сигурността на полетите съгласно т. 32а. на § 2 от ДР на ЗОП (Нова - ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.).

С.А.Ш. в качеството си на изпълнителен директор - представляващ „Летище Пловдив" ЕАД, село Крумово съгласно договор за възлагане на управлението от 27.12.2018 г. е секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки.

През периода от 23.02.2018 г. до 14.12.2018 г. изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД е Х.Д.Щ..

Х.Д.Щ. - изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е открил възлагането на поръчка с предмет: „Доставка на електрическа енергия средно и ниско напрежение за нуждите на „Летище Пловдив" ЕАД" на стойност по чл. 20, ал. 3 от ЗОП /от 30 000 до 70 000 лева без ДДС/, като е публикувал на 05.11.2018 г. на профила на купувача обява за събиране на оферти, както и документация за участие в обществената поръчка и образци на документи. Обявата е изготвена по утвърдения образец (приложение № 20 към чл. 187, ал. 1 от ЗОП) и отговаря на изискванията на чл. 187 и чл. 188 от ЗОП.

Поръчката е с прогнозна стойност в размер на 70 000 лева без ДДС.

След двукратно удължаване на срока за получаване на оферти със заповед № 134/30.11.2018 г. Х.Д.Щ. - изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е назначил комисия от 3 - ма членове, която да получи, разгледа и оцени постъпилите оферти за участие.

Комисията е оценила допуснатата до оценяване оферта на „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП“ ООД и съгласно предварително определен критерий „най-ниска цена“ е класирала същата на първо и единствено място с предложение от 111,00000 лева без ДДС за 1 МВтч активна електрическа енергия.

Комисията е приключила работа на 04.12.2018 г., съставила е протокол подписан от всички членове, който е предаден за утвърждаване от възложителя на същата дата. Протоколът е утвърден от възложителя на 05.12.2018 г.

На 28.12.2018 г. е сключен договор за доставка на електроенергия средно и ниско напрежение между „Летище Пловдив“ ЕАД - възложител и „ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП“ ООД - изпълнител по цени съгласно ценовото предложение на изпълнителя. От страна на възложителя договорът е подписан от С.А.Ш. - изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД.

Договорът е сключен за срок от шест месеца и влиза в сила от датата на регистрация на първия регистриран график.

По този договор през 2019 г. е доставена електроенергия, за която изпълнителят е издал 7 броя фактури на обща стойност 87 750.31 лева без ДДС или 105 300.36 лева с ДДС, които към 20.09.2019 г. са изплатени и договорът е приключен.

Към 20.08.2019 г. с преводно нареждане № 7 550 подписано от С.А.Ш. - изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД е изплатена фактурираната електроенергия по фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност 9 539,83 лв. без ДДС или 11 447,80 лева с ДДС. С извършения разход е превишен стойностният праг от 70 000 лв. без ДДС.

Извършените разходи за доставена електроенергия надхвърлят стойностния праг със 17 750,31 лева без ДДС /21 300,36 лева с ДДС/.

Видно от гореизложеното, към 20.08.2019 г. (датата на преводно нареждане № 7 550 на стойност 9 539,83 лв. без ДДС или 11 447,80 лева с ДДС, с което е извършен разход и превишен стойностният праг от 70 000 лв. без ДДС), С.А.Ш., в качеството си на изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД, село Крумово и секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки, е извършил разход, надвишаващ със 17 750,31 лева без ДДС /21 300,36 лева с ДДС/ минималния стойностен праг от 70 000 лв. без ДДС, посочен в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, без да е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка - чрез провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 /публично състезание/ или т. 13 /пряко договаряне/, при условията и реда на Глава двадесет и пета от ЗОП, въпреки основанията за това, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на електрическа енергия средно и ниско напрежение за нуждите на „Летище Пловдив“ ЕАД“.

Направен е извод, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 176 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г., ред. ДВ бр. 49 от 12.06.2018 г.).

В АУАН е посочено още, че място на извършване на нарушението е „Летище Пловдив“ ЕАД, с. Крумово, Община Родопи, област Пловдив, и че е установено при извършена финансова инспекция на „Летище Пловдив“ ЕАД, възложена на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 2 от ЗДФИ със заповеди № ФК-10-833/15.06.2020 г., № ФК-10-903/30.06.2020 г., № ФК-10-1347/24.09.2020 г., № ФК-10-1504/23.10.2020 г. и № ФК-10-1634/20.11.2020 г. на директора на АДФИ.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 11-01-745/2020 от 25.05.2021 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София.

7. За да отмени процесното НП, районният съд е приел от правна страна, че същото е постановено при неправилно приложение както на материалния, така и на процесуалния закон.

Според първоинстанционния съд действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, но наказателното постановление не отговаря на изискванията посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Посочено е в тази насока, че в конкретния случай, правилно обявената обществена поръчка за доставка на електрическа енергия е обявена по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, а не по реда на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, тъй като доставката на електроенергия е изрично изключена от приложното поле на Приложение № 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗОП. Съответно, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОП възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. От доказателствата по делото се установява, че стойността на електрическата енергия надвишава стойностния праг на обявената обществена поръчка по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, като възложителят е бил длъжен да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка. Този предвиден в закона ред не е приложен. При това положение съдът е формирал извод, че жалбоподателят в качеството му на изпълнителен директор на „Летище Пловдив“ ЕАД и секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 256, ал. 2 от ЗОП, а не по реда на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, както е приел, административнонаказващият орган. Налице е противоречие между приетата правна квалификация на твърдяното нарушение и приложената санкционна норма. Все в тази насока е констатирано от съда, че в наказателно постановление са изложени твърдения, че нарушителят е извършил разход, надвишаващ минималния стойностен праг посочен в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, но действително, нарушителят е извършил разход, надвишаващ минималният стойностен праг на разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, тъй като обявената обществена поръчка и подписаният договор в резултат на това, правилно са проведени по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Посоченото е прието за съществено нарушение императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, доколкото е ограничило правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае в какво точно се състои противоправното му поведение и коя правна норма е нарушил, респективно – да организира своевременно и пълноценно защитата си. Това от своя страна е прието за самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му.

В контекста на изложеното, на следващо място, съдът е посочил, че в приложимата редакция нормата на чл. 256 от ЗОП съдържа две алинеи със следното съдържание:

В ал. 1 е предвидено, че възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор  - глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв.

Според ал. 2 възложител, който сключи договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания за това, или не спази изискването по чл.  99, се наказва с глоба в размер  10 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. Тълкувайки посочените разпоредби, районният съд е стигнал до извода, че приложното поле на чл. 256, ал. 1 от ЗОП обхваща хипотезите, в които се надвишава минималният стойностен праг предвиден в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, без да е приложена процедурата по ч. 18, ал. 1 от ЗОП. А приложното поле на чл. 256, ал. 2 от ЗОП обхваща хипотезите, в които се надвишава минималният стойностен праг предвиден в чл. 20, ал. 3 от ЗОП, какъвто е конкретният случай, като без да е приложена която и да е процедура за възлагане на обществена поръчка. Основният разграничителен критерии е, дали вече обявената обществена поръчка и надвишеният минимален праг по нея е по реда на чл. 20, ал. 2 или по чл. 20, ал. 3 от ЗОП. Ако обявената поръчка е по реда на чл. 20, ал. 2 от ЗОП и законът е налагал провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП - нарушението е по чл. 256, ал. 1 от ЗОП, а ако обявената поръчка е била по реда на чл. 20, ал. 3 от ЗОП и законът налага провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка, без ограничение, то нарушението е по чл. 256, ал. 2 от ЗОП. При това положение, тъй като в конкретния случай, според обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, нарушителят не е приложил абсолютно никаква процедура за обществена поръчка на доставената електрическа енергия, коректната санкционна норма, приложима спрямо нарушителя е чл. 256, ал. 2 от ЗОП, а не тази по чл. 256, ал. 1 от ЗОП.

При обосноваване на този извод, съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд (Решение № 6053 от 26.05.2020 г. по адм. д. № 8003/2019 г. на ВАС, Решение № 8188 от 03.06.2019 г. по адм. д. №  10012/2018 г.  на ВАС, Решение № 10172 от 26.07.2018 г. по адм. д. № 1864/2018 г. на ВАС), както и на практика на Административен съд – Пловдив (Решение № 848 от 23.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 211/2021 г., Решение № 1141 от 7.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 879/2021 г., Решение № 1117 от 3.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1174/2021 г.)

И този порок е приет от съда за съществен и неотстраним в съдебната фаза на процеса, тъй като накърнява както гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя, така и правото му да разбере точно в какво административно нарушение е обвинен.

С тези съображения е обоснован крайния извод на районния съд, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, а това има за последица неговата отмяна.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно.

9. С оглед спецификите на възложителя, на предмета на обществената поръчка и на нейната стойност, законодателят е регламентирал способите за възлагане на обществени поръчки – чрез процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица и чрез директно възлагане.

Член 20 ЗОП изрично регламентира способите за възлагане на основата на стойността на обществената поръчка. Така алинея 1 и 2 определят кога възложителят възлага обществена поръчка чрез процедурите по чл. 18, ал. 1 ЗОП. Алинея 3 определя кога възложителят възлага обществена поръчка чрез способите събиране на оферти с обява или покана до определени лица, а алинея 4 и 8 – кога възложителят може да възложи директно обществена поръчка. Възлагането директно на обществена поръчка значи, че възложителят не е задължен да спазва определени в закона правила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 5 ЗОП доказването на разходите за тези обществени поръчки става само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор.

С приетото в чл. 20, ал. 4 и 5 ЗОП законодателят фактически е изключил договора за обществена поръчка сключен чрез директно възлагане от приетата легална дефиниция на договор за обществена поръчка по § 1, т. 4 ЗОП – възмезден писмен договор, сключен по реда на закона между възложител и изпълнител с предмет строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, макар реално този договор също да има за предмет дейности, които са обект на обществена поръчка по смисъла на чл. 3 ЗОП, които се извършват срещу заплащане от възложител, по смисъла на чл. 5 ЗОП. Основанието за това изключване на обществени поръчки от обхвата на законовата регламентация е изключително ниската им стойност – законодателят е преценил, че за тези обществени поръчки не е необходимо спазването на установения в закона ред.

10. На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че приложното поле на чл. 256, ал. 2 ЗОП  (в приложимата към процесния случай редакция) обхваща хипотезите, когато съгласно предмета и стойността на доставката се били налице условията и задължението за възложителя да приложи някоя от процедурите, предвидени в чл. 18, ал. 1 ЗОП, но той не е спазил правилата на закона и не е открил нито една от изброените в чл.  18, ал. 1 от ЗОП процедури по обществена поръчка и е възложил доставката директно. Приложното поле пък на чл. 256, ал. 1 от ЗОП  (в приложимата към процесния казус редакция) обхваща случаите, в които деецът формално е спазил изискванията на ЗОП да организира и приложи една от процедурите визирани в чл. 18, ал. 1 ЗОП, но тя е проведена по по-облекчен ред от предвиденото в закона с оглед стойността и предмета на поръчката. Следователно, основният разграничителен критерий е дали изобщо е проведена процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗОП или не. Ако законът е налагал провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 ЗОП, но такава изобщо не е проведена и е преминато към директно възлагане, нарушението е по чл. 256, ал. 2 ЗОП (в приложимата редакция). Ако процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗОП все пак е проведена, но са приложени правилата на по-облекчена процедура в сравнение с изискваната от закона с оглед вида и стойността на поръчката – нарушението е по чл. 256, ал.1 ЗОП (в приложимата редакция).

При отчитане на горното, изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на установеното в случая административно нарушение приложима се явява разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ЗОП (в редакцията след обнародването на закона с ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от  01.03.2019 г.), а не тази по чл. 256, ал. 1 ЗОП (в същата редакция), се явява фактически и правно обоснован, доколкото в случая жалбоподателят в качеството му на възложителят е сключил договор за доставка на електрическа енергия на обща стойност в размер на 87750,31 лв. без ДДС, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания за това.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

IV. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 300 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1310 от 13.08.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 4457 по описа на същия съд за 2021 г.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция - София, да заплати на С.А.Ш., ЕГН  **********, с адрес ***, сумата в размер на 300 лв., представляваща възнаграждение за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                              2.