Решение по дело №14425/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1636
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Дело: 20215330114425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1636
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20215330114425 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Йеттел България“ ЕООД срещу Н. А. А. се твърди, че се твърди, че
въз основа на подадено заявление било образувано ч.гр.дело № 6482 по описа на ПРС за
2021г., по което против длъжника била издадена заповед и във връзка с връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК се предявявали настоящите искове.
Посочено е, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по договор за мобилни услуги
от 03.12.2016г. и допълнително споразумение към него от 11.11.2018г. Абонатът бил
сключил и договор за лизинг от същата дата, по силата на който му било предоставено
мобилно устройство за ползване за период от 23 месеца срещу заплащане на лизингова
вноска в размер на 11.99 лв. месечно. Били сключени така също договор за мобилни услуги
от 17.05.2018г., както и договор за лизинг от 17.05.2018г., както и договор за мобилни
услуги от 05.04.2019г. и договор за лизинг от 05.04.2019г. За потребените от ответника
услуги за периода 15.05.2019г. до 14.09.2019г. ищцовото дружество издало фактура №
**********/15.06.2019г. на стойност 96.14 лв., сумата по която била платима в срок
30.06.2019г.; фактура № **********/15.07.2019г. на стойност 88.82 лв., платима в срок до
30.07.2019г.; фактура № **********/15.08.2019г. на стойност 86.12 лв., платима в срок до
30.08.2019г., или всички в размер от 271.08 лв. Абонатът потребил и не заплатила мобилни
услуги на посочената стойност, като с кредитно известие № *** от 15.09.2019г. била
извършена корекция на дълга, при което задължението за заплащане възлизало на сумата от
280.04 лв. Поради неизпълнение на посоченото задължение била ангажирана договорната
1
отговорност по т.11, като договорите били прекратени едностранно от ищеца. Била издадена
крайна фактура № **********/15.10.2019г. Датата на деактивация на процесните
абонаменти била 04.09.2019г. Била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите, в размер от 410.63 лв. по т.11 от договора – стойност на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Освен това поради
прекратяване договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставянето на
услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия били дължими и месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства – 155.87 лв. за мобилно устройство ***,
138.42 лв. за мобилно устройство ***, 32 лв. за мобилно устройство ***, както и посочените
за всяко от устройствата допълнителни вноски. Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 280.04 лв. –
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по цитираните
фактури, както и сумата от 326.29 лв. лизингови вноски, както и сумата от 410.63 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Претендирани са
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, със становище за нередовност на исковата молба. Освен това се прави
възражение, че не е изчерпан редът за връчване на исковата молба и приложенията към нея
лично на ответника. Изразено е становище и за недопустимост на предявените искове.
Посочено е, че с исковата молба се въвеждат нови факти и обстоятелства. В случай, че съдът
приеме, че исковете са допустими, е изразено становище за тяхната неоснователност.
Оспорва се твърдението, че Н. А. е сключвал посочените договори и допълнителни
споразумения към тях. Оспорва се да е ползвал мобилни услуги, да е лизингополучател по
цитираните договори, както и да са му предоставени цитираните в исковата молба мобилни
устройства. Оспорват се изцяло счетоводните данни на ищеца. Оспорват се размерите на
месечната абонаментна такса, на претендираната неустойка. Сочи, че на ответника не са
предоставяни Общите условия на ищеца, поради което той не се е съгласявал с тях. Ако се
установи, че описаните договори са сключени от ответника, се прави възражение за
нищожност на договорите – нарушавали разпоредбите на чл.228, ал.1, т.5 ЗЕС – в тях не
била посочена цена на услугите по т.8, 9 и 10 от ОУ, липсвало съдържание относно
конкретните услуги и условията за ползването им ,поради което между страните не били
възникнали облигационни отношения. Нарушени били изискванията на чл.5, ал. 1 и ал.2
ЗЗП. Договорите били нищожни и на основание чл.143, във връзка с чл.146 ЗЗП. Не било
настъпило твърдяното едностранно прекратяване на договорите, поради което ищецът нямал
право да претендира неустойка и не била настъпила предсрочната изискуемост на
лизинговите вноски на основание чл.12, ал.2 от ОУ. Основна цел на неустоечната клауза
било да се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя.
Оспорва се размерът на неустойките по всеки от договорите. Поради това е направено
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
2
по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 6482 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
№ 4549 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.05.2021г., с която е
разпоредено Н. А. А. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 122.88 лв. /сто
двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неплатени
месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
03.12.2016 г., ведно с допълнително споразумение от 11.11.2018 г.; 70,78 лева /седемдесет
лева и седемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неплатени месечни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г.; 86,38 лева
/осемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неплатени
месечни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
05.04.2019 г.; 155,87 лева /сто петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ -
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.11.2018 г.; 138,42 лева /сто тридесет и осем
лева и четиридесет и две стотинки/ - лизингови вноски по договор за лизинг от 05.04.2019
г.; 32 лева /тридесет и два лева/ - лизингови вноски по договор за лизинг от 17.05.2018 г.;
125,22 лева /сто двадесет и пет лева и двадесет и две стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 05.04.2019 г.; 172,52 лева /сто седемдесет и два
лева и петдесет и две стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 11.11.2018 г.; 112,89 лева /сто и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.05.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.04.2021 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото от 25 лева /двадесет и пет лева/-
държавна такса и 180,71 лева /сто и осемдесет лева и седемдесет и една стотинки/ - платено
адвокатско възнаграждение.
По делото са представени договор за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* и Н. А. А. от 17.05.2018г., договор за лизинг, Общи условия на
договор за лизинг, декларация-съгласие от 17.05.2018г., Приложение-ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 17.05.2018г., допълнително
споразумение от 11.11.2018г., договор за лизинг от 11.11.2018г., декларация-съгласие от
11.11.2018г., Приложение-ценова листа от 11.11.2018г., договор за мобилни услуги от
03.12.2016г., декларация-съгласие от 03.12.2016г., договор за мобилни услуги от
05.04.2019г., договор за лизинг от 05.04.2019г., Приложение-ценова листа от 05.04.2019г.,
декларация-съгласие от 05.04.2019г.
Представена е фактура от 15.06.2019г. за отчетен период 15.05.2019г. – 14.06.2019г. на
стойност 96.14 лв., фактура от 15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г. – 14.07.2019г. на
стойност 184.96 лв., фактура от 15.08.2019г. за отчетен период 15.07.2019г. – 14.08.2019г. на
стойност 271.08 лв., фактура от 15.09.2019г. за отчетен период 15.08.2019г. – 14.09.2019г. на
стойност 280.04 лв.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което
подписите за „потребител“ в декларации-съгласие от датите 17.05.2018г., 11.11.2018г.,
05.04.2019г., 03.12.2016г. са изпълнени от лицето Н. А. А..
Прието е заключение на изготвена съдебно-техническа експертиза, според което за клиент
Н. А. Б. в системата на ищцовото дружество е наличен акаунт с клиентски номер ***, като
за периода на потребление от дата 15.05.2019г. до дата 14.06.2019г. са предоставяни
телекомуникационни услуги и са потребени такива за всеки един от процесните номера; за
периода 15.06.-2019г. 14.07.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги за всеки
3
един от процесните номера, като услугите не са потребявани от посочените два номера, а за
периодите до 14.08.2019г. и 14.09.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги, като
не е налично потребление. Услугите са деактивирани на 09.10.2019г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6482 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед № 4549 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 20.05.2021г. е връчена по реда на чл.47 ГПК, като в
рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което
същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки. Не се споделят възраженията на особения представител на ответника, че са
налице разминавания между основанията и размерите на претендираните вземания по
заповедното и настоящето исково производство – и в двете производства се претендират
сумата от 280.04 лв. – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, 326.29 лв. – незаплатени лизингови вноски, 410.63 лв. – неустойки, като
с уточняваща молба от 17.05.2021г. по заповедното производство е посочено какви суми се
претендират по вид и размер по всеки договор, съответно обстоятелства в тази насока са
изложени в исковата молба и формулирания петитум.
С оглед на представените и цитирани по-горе договори за мобилни услуги, допълнително
споразумение и договори за лизинг, съдът намира, че по делото е установено
съществуването на облигационни правоотношения между страните във връзка с
предоставянето на мобилни услуги, както и по договори за лизинг. Положените от лицето
подписи в цитираните документи, в част от които е налице и собственоръчно изписване на
трите имена на лицето, не са оспорени, а оспорването автентичността на декларации-
съгласие от дати 17.05.2018г., 11.11.2018г., 05.04.2019г., 03.12.2016г. съдът намира за
недоказано след открито производство по чл.193 ГПК и предвид приетото заключение на
съдебно-почерковата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и
обективно дадено, според което подписите на тези документи са изпълнени от Н. А. А..
Съдържанието на договорите е съобразено с нормативните изисквания на ЗЕС и ЗЗП. Не се
споделят възраженията, че в договорите отсъстват посочване на основното съдържание –
цена и предмет, както и че клаузите в договора, касаещи основите права и задължения по
правоотношението са неясни. Съдът намира, че в договорите са посочени услугите, които ще
следва да се предоставят от мобилния оператор, и срещу каква цена, платима от абоната –
както месечната такса, така и за конкретните услуги, предвид представените приложения –
ценова листа. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава
ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да
плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурите.
За установяване на исковата си претенция по основание и размер „Йеттел България“ ЕАД е
представило цитираните по-горе фактури. Към всяка фактура е представено приложение –
детайлно потребление за мобилен/фиксиран номер относно потреблението на мобилни
услуги от абоната за съответния месец, за който са начислени абонаментните такси и сумите
4
за ползвани услуги. Фактурите са оспорени от ответника, като на основание чл.183 ГПК и
по искане на ответната страна ищцовото дружество е било задължено да представи
оригиналите на същите. В отговор на това задължение е постъпило становище от ищеца, че
същите не се съхранявали на хартиен, а само на електронен носител, поради което липсвала
възможност същите да бъдат представени по делото. Представените на електронен носител
от страната документи обаче не представляват електронни документи по смисъла на ГПК.
Поради това съдът намира, че копията на фактури следва на основание чл.183, ал.1,
изречение второ ГПК да се изключат от доказателствения материал по делото и да не се
вземат предвид при решаването на спора.
Следва да се отбележи, че по делото е изслушано заключение по съдебно-техническата
експертиза относно доказването на потреблението на предоставените от ищеца услуги,
според което за периодите от 15.05.2019г. до 14.06.2019г. са предоставени услуги за всеки от
мобилните номера – ***, ***, *** и са потребявани такива услуги; за периода 15.06.2019г. –
14.07.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги за всеки един от процесните
номера, като услугите не са потребявани за два от тях; за периодите от 15.07.2019г. до
14.08.2019г. и съответно до 14.09.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги за
всеки един от процесните номера, но не е налично потребление. В съдебно заседание
вещото лице разясни, че ако ответникът е нямал достъп до мобилната мрежа, това не пречи
услугите да са достъпни. Услугите са предоставени от оператора, като абонатът решава дали
да ги използва или да не ги използва. Съдът възприема заключението на вещото лице, като
компетентно и обективно дадено, от което се налага извод, че ищцовото дружество е
предоставяло на ответника услуги за процесния период. Независимо от това обаче, след
анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че при
доказателствена тежест за „Йеттел България“ ЕАД, предявените искове не са доказани по
основание и размер. Доколкото по делото не се установи издаването на процесните фактури,
то не може да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на суми по
тях, както и да се направи извод дали и кога е настъпил падежът за плащане, респ. че е
налице неизпълнение от негова страна. Поради това съдът намира, че исковете за заплащане
на дължими суми за абонаментни такси и за ползвани мобилни услуги, както и за дължими
лизингови вноски, са неоснователни.
По исковете по чл. 92 ЗЗД: Ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер от
410.63 лв. за предсрочно прекратяване на абонамент – стойност на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер и за предоставено за
ползване устройство. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на
потребителя, абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода
от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение на тази неустойка потребителят дължал и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
5
срок на договора, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от
него при предоставяне му. Според заключението на съдебно-техническата експертиза,
вещото лице не се е запознавало и не е изследвало поотделно съдържанието на всяко
съобщение, изпратено от оператора до ответника за предсрочно прекратяване на договорите,
както и не е изследвало дали изпратените съобщения са получени от ответника. В този
смисъл по делото не е доказано абонатът да е бил уведомен за предсрочно прекратяване на
договорите, поради което неоснователно се претендира и неустойка, начислена при
прекратяване на договора по вина на абоната. Освен това, съгласно формираната съдебна
практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от
26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о., при произнасяне по претенция за
неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите
нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. Така уговорените
неустойки, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на добрите нрави,
съдът приема за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая
неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява
някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното
задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компесаторна неустойка
позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага
допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. По
отношение на претенцията за неустойка, представляваща разлика между стандартната цена
на устройството и действителната към момента на сключване на договора съдът намира, че
ищцецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с
договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира
крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е
изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид това,
търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една
страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на
потребителите. Поради това съдът намира, че претенцията в общ размер от 410.63 лв. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, разноски се следват на ответната страна. Доколкото ответникът е
представляван от назначен от съда особен представител, по делото няма ангажирани
доказателства за извършване на разноски. Ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съда сумата от 150 лв. заплатен депозит за възнаграждение
6
на вещо лице по допусната съдебно-почеркова експертиза, от бюджета на съда.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 против Н. А. А., ЕГН **********
от *** искове за приемане за установено, че към него съществуват изискуеми вземания на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ за
сумата от 280.04 лв. /двеста и осемдесет лева и 04 ст./ – дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* и Н. А. А. от 03.12.2016г., със сключено към него допълнително
споразумение от 11.11.2018г., договор за мобилни услуги от 17.05.2018г. и договор за
мобилни услуги от 05.04.2019г.; сумата от 326.29 лв. /триста двадесет и шест лева и 29 ст./ -
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.11.2018г., договор за лизинг от
05.04.2019г. и договор за лизинг от 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК в съда – 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумите; сумата от 410.63 лв.
/четиристотин и десет лева и 63 ст./ неустойки за предсрочно прекратяване на договор от
05.04.2019г., от 11.11.2018г. и от 17.05.2018г., за които суми е издадена заповед № 4549 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.05.2021г. по ч.гр.дело № 6482 по
описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 да заплати на Районен съд Пловдив сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/ направи по настоящето производство разноски от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7