№ 394
гр. Перник, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500128 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1207/24.11.2023 г. по гр.д. № 2920/2023 г., Районен съд -
гр. Перник е признал за установено, че по иска на Р. Д. К., с ЕГН: **********
и адрес: ***, общ. Перник, против „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, че ищецът Р. Д. К.
не дължи на ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД сумата от общо 2003.70 лева, представляваща цена на преизчислено
количество електрическа енергия, начислена по партида кл. № 530002290263
въз основа на констативен протокол № 2002848/17.03.2023 г., обхващащ
периода от 18.12.2022 г. до 17.03.2023 г. и фактурирана от ответното
дружество с данъчна фактура № **********/25.05.2023 г. за недвижим имот –
къща, находяща се в общ. Перник, с. Дивотино, ул. Струма, № 3. С решението
съдът е отхвърлил като неоснователен иска за сумата от 148.13 лева –
представляваша разликата до пълния заявен размер на исковата сума от
2151.83 лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно
разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД, чрез юрк. София Йошкова - Начкова е обжалвало решението, в
частта, в която предявеният иск е уважен, като излага подробни съображения
за неговата неправилност. С жалбата се възразява срещу твърдението, че
разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ изисква наличието на
1
нерегламентирани външни или вътрешни въздействия и манипулации върху
СТИ. Сочи се, че съгласно приетата от ВКС практика, в случай като
настоящия не се изследва въпросът с вината на потребителя, а става въпрос
за обективната отговорност при която от значение е само факта на
установяване на неизмерващо СТИ, което от своя страна е предпоставка за
извършване на корекция по реда на чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ. Твърди, че тъй
като по настоящия казус нормата на чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ не намира
приложение, то единствената възможност за дружеството е да извърши
корекция на осн. чл. 50, ал. 1, б. „а“ или б. „б“ от ПИККЕ. В продължение се
сочи, че въз основа на събраните по делото доказателства е установено
неправомерно въздействие върху измервателната система, които не са взети
от решаващия съд, поради което същият е достигнал до неправилни изводи и
постановяване на неправилен съдебен акт. В подкрепа на изложените
твърдения се излагат подробни съображения и се цитира богата съдебна
практика. Моли се съда за отмяна на атакуваното решение в частта, с която
съдът е уважил предявеният иск. Прави се искане за заплащането на
сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсулско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
– Р. Д. К., чрез адв. Б. В., с който депозираната въззивна жалба се оспорва
като недоказана, неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Намира
направените от първата инстанция констатации за верни и установени по
безспорен начин, като твърди, че аргументи в обратна насока не са
ангажирани от страна на ответното дружество. Навеждат се твърдения, че
направените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни като се излагат
подробни съображения в тази насока. Сочи, че видно от свидетелските
показания по делото е, че щита е бил заключен и че именно те са го
отключили, а пломбата на щита може да се премахне от самите тях за да
проверят СТИ. Допълва, че резонно в случая би било при констатиране
липсата на пломбата на щита, веднага да се уведомят органите на МВР и да се
уведоми потребителя. Относно съдебната практика на ВКС, цитирана във
въззивната жалба се изразява становище, че същата е неприложима в
настоящия случай. По отношение на съдебната практика на други съдилища
цитирана в жалбата се сочи, че същата не е задължителна за настоящата
инстанция. На следващо място се навеждат твърдения, че дружеството не е
доказало наличието на облигационна връзка между страните, както и дали
ищеца има качеството на собственик или ползвател на процесния имот, като
заявява, че именно това е спорния въпрос в настоящия казус. Отбелязва се, че
районният съд при постановяване на решението си се е съобразил с всички
събрани в хода на първоинстанционното производство и относими към казуса
факти и обстоятелства. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – гр.
Перник решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на
2
сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 11.04.2024 г. от 11:20 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а
на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
3
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4