ПРОТОКОЛ
№ 931
гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502517 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призована,
не се явява представител.
Въззиваемата страна Д. И. Д. , редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът докладва постъпило писмено становище с вх. № 24521/19.11.2020 г. от
Областна дирекция на МВР - Варна за гледане на делото в отсъствие на процесуален
представител и приложен списък с разноски.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 24717/23.11.2020 г. от Д. И. Д. , за гледане
на делото в отсъствие на въззиваемия и приложен списък с разноски и договор правна
зищита и съдействие.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД МВР – гр. Варна, чрез юрисконсулт Б.Й.,
срещу Решение № 2653/26.06.2020 г., постановено по гр. дело № 18493 по описа за 2019 г.
на РС - Варна, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР,
въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата 1199,86 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.2016 г. -
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски за производството в размер на 212 лева, на основание чл. 78 от ГПК. В жалбата се
излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че
спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени фактически
положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд
досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него
подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно
време в часове дневно работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. Според
жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава
8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
установеното работно време. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на
атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение,
с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. В
2
условие на евентуалност претенцията да се отхвърли за периода 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г.,
поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към
дневен труд в размер на 220,76лв.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Страните не са направили доказателствени искания.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от двете страни
списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените от двете страни списъци с разноски и
доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40 часа.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4