Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. К., 11.11.2020
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К.,
II - ри състав в проведено публично съдебно
заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Десислава М. и
в присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията Атанасова АНД № 118
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съдът взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по жалба на НЧ „Н.Ж.1919“, БУЛСТАТ : *********,
със седалище и адрес на управление : с. П.,
община К., представлявано от Г.В.М. - Председател срещу наказателно
постановление № 23 - 003289 / 10.04.2020 г. на директора на дирекция „И.П.Т.” -
С. област, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 2 000.00 / две хиляди / лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда / КТ
/ за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
поради което моли съдът да го отмени изцяло, поради неговата неправилност.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се
от упълномощения си защитник адв. М. –
САК, която поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като излага подробно
доводите си.
Въззиваемата
страна – Дирекция „И.П.Т.” - С. област, чрез своя процесуален представител –
юрк. И.И., счита така издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съдът
да го потвърди.
Настоящият съдебен
състав на Районен съд - гр. К. след като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваното наказателно постановление, както и като провери приложенията към
него, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложената по
делото заповед № 1160 / 15.11.2017 г. е видно, че е изменено служебното
правоотношение на Е.И.А. от длъжност - Началник на отдел „Контролна дейност“ в
ГД „ИТ“ на длъжност – Директор на дирекция „И.П.Т. С. област“.
От приложената по
делото заповед № 3 – 0058 / 11.02.2014 година на изпълнителния директор на
изпълнителна агенция „Главна И.П.Т.” се установява материалната компетентност
на административно – наказващия орган / директор / на Дирекция „И.П.Т.” С.
област да издава наказателни постановления по актове, съставени от инспектори
от съответната Дирекция „И.П.Т.”.
От приложената по
делото заповед № З - 0024 / 08.01.2019 г. на изпълнителния директор на
изпълнителна агенция „Главна И.П.Т.” се установява териториалната компетентност
на служителите на Дирекция „И.П.Т.” - С.
област.
Видно от
декларация по реда на чл. 399, във вр. с чл. 402 ал. 1 т.3 от КТ и чл. 39 ал. 1
от АПК и чл. 40 ал. 1 от АПК / л. 33 от делото / попълнена собственоръчно от С.И.М.,
ЕГН ********** на 12.02.2020 година, се установява, че лицето е изпълнявало
длъжността „хигиенист“ в читалище „Н.Ж.“, находящо се в с. П., ул. „В.Л.“ № 8 от
месец 04.2019 г., с работно време от 08.00 ч. до 14.00 ч. – понеделник, сряда и
петък, почивни дни – вторник и четвъртък, при трудово възнаграждение – 210.00 /
двеста и десет / лева.
С протокол за
извършена проверка № ПР2005000 / 05.03.2020 г. за извършена проверка на 12.02.2020
г. в НЧ „Н.Ж. – 1919“ и на 21.02.2020 г. и 05.03.2020 г. / по документи / относно
спазването на трудовото законодателство от настоящия жалбоподател са установени
нарушения, за това, че в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от
ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила, като
трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето С.И.М., ЕГН **********. Като в момента на проверката 12.02.2020 г. на
място в обекта на контрол лицето С.И.М., ЕГН ********** е заварено да престира
труд, като „хигиенист“.
Така установеното
нарушение е констатирано по време на проверката на 12.02.2020 г. и последващата
документална проверка, като на 05.03.2020 г. инспекторите при Дирекция „И.П.Т.”
- С. област са съставили акт за установяване на нарушение на трудовото
законодателство, а именно на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ. Актът
е бил връчен и подписан от Г.В. М. – председател на НЧ „Н.Ж. – 1919“ на същата
дата.
Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2 000.00 / две
хиляди / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за
извършено от него административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1 ал.
2 от КТ.
Пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани свидетелите Б.Л.Т. и Ц.И.К. / актосъставител /
от чиито показания безспорно се установява, че при извършване на проверката на
посочения по – горе обект на 12.02.2020 г. лицето С.И.М., ЕГН ********** е заварено
да престира труд, като „хигиенист“, като
работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма. Към делото е
приложен само граждански договор от 03.02.2020 г., а в самата декларация
попълнена лично от лицето същото сочи, че работи от 04.2019 г.
Така дадените
свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тьй като
са последователни, подкрепи от събраните в хода на административното
производство писмени доказателства, както и не бяха оборени от
доказателствените средства на жалбоподателя, съответно няма съмнение в тяхната
достоверност.
В самата попълнена
лично от лицето С.И.М., ЕГН ********** е посочено, че същата работи в в
читалище „Н.Ж.“, находящо се в с. П., ул. „В.Л.“ № 8 от 04.2019 г., с работно
време от 08.00 ч. до 14.00 ч. – понеделник, сряда и петък, почивни дни –
вторник и четвъртък, при трудово възнаграждение – 210.00 / двеста и десет /
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелите Б.Л.Т. и Ц.И.К. / актосъставител /.
Съдът не кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетелки С.И.М. и С.В.М., които към
момента на даване на показанията 12.10.2020 г. са служителки на НЧ „Н.Ж. -
1919“ / втората свидетелка е секретар на читалището /. Също така показанията на
същите са противоречиви. Свид. С.М. категорично твърди, че не е представян
приемо – предавателен протокол на С.М., такъв е трябвало да бъде представен от
предишния секретар, който напуснал. От предявената на свид. С.И.М. Заповед № 9
/ л. 41 от делото / е видно, че тя е запозната с определеното й работно време,
от предявената й декларация / л. 33 / тя сочи, че подписът е положен от нея.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
По допустимостта
на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, като подадена в срок.
По основателността
на жалбата, съдът счита, че е неоснователна по следните съображения :
Настоящият съдебен
състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ от страна на
жалбоподателя, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По силата на чл.1, ал.2 от КТ
отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. В конкретния случай от характера и естеството на възложената и изпълнявана от С.И.М., ЕГН **********
работа, от съдържанието на попълнената декларацията по чл. 402 от КТ, безспорно
се установява, че между нея и НЧ „Н.Ж. – 1919“ е налице трудово
правоотношение по предоставяне на работна сила, което е следвало да бъде
регулирано с писмен трудов договор.
Всъщност не се спори по това, дали
действително извършваната от С.И.М., ЕГН ********** работа е с трудов характер
и въобще, че е престирана работна сила. Жалбоподателят, обаче, оспорва
нарушението по същество, дотолкова, доколкото твърди, че бил наличен сключен граждански договор от 03.02.2020 г.,
тъй като работничката била наета само да почиства след репетициите в
понеделник, сряда и петък и при повикване, т. е. същата не полага постоянна
дейност, която може да бъде приравнена на трудова дейност.
Съдът намира за безпочвени и неоснователни
тези твърдения на жалбоподателя, тъй като от
една страна, видно от приложената по преписката декларация по чл. 402 от КТ, се установява, че именно самата С.И.М., ЕГН ********** собственоръчно е
попълнила документа и го е подписала с изричното отбелязване, че е постъпила на
работа от месец 04.2019 г. От друга страна от значение за случая, е че именно
към момента на проверката, когато същата вече е престирала труд, т.е постъпила
е на работа, че е имало само сключен Граждански договор от 03.02.2020 г / по –
късно откакто същата твърди, че е постъпила на работа / е едно прикрито трудово
правоотношение.
Ето защо с оглед
на това, че сключването на трудов договор в писмена форма не е било сторено към
процесната дата, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ.
С оглед
допуснатото неизпълнение на задължение към държавата, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на НЧ „Н.Ж. – 1919“.
Правилно на
жалбоподателя е било наложено административно наказание - имуществена санкция
по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
При преценката на
законосъобразността на наложеното наказание съдът счита, че правилно е
приложена разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ, съгласно която работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. В случая е наложена
имуществена санкция в размер от 2 000.00 / две хиляди / лева / явяващ се
над предвидения в закона минимум /, който наложен размер съдът намира за
необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание
по - високо от минималното с оглед вида и тежестта на констатираното нарушение.
По делото не са ангажирани доказателства за това жалбоподателят да е бил
санкциониран за същото или за друго нарушение по КТ.
При определяне на
наложеното административно наказание по посоченото по - горе административно
нарушение, а именно „Имуществена санкция” в размер на 2 000.00 / две
хиляди / лева, съдът счита, че административнонаказващият орган не се е
съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с
чл. 414, ал. 3 от КТ, която разпоредба предвижда наказание в размер от
1 500.00 / хиляда и петстотин / лева до 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева. Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да
се измени, като се наложи „Имуществена санкция” в минимален размер на
1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.
Следва да се
отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното
наказателно постановление не констатира твърдените от жалбоподателя съществени
нарушения на процесуалните правила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – гр. К., ІI
- ри състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 23 - 003289 / 10.04.2020 г. на директора на дирекция „И.П.Т.” -
С. област, с което на НЧ „Н.Ж.1919“,
БУЛСТАТ : *********, със седалище и адрес на управление : с. П., община К., представлявано от Г.В.М. –
Председател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 000.00 / две
хиляди / лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда / КТ / за извършено административно нарушение на чл. 62 ал. 1,
във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, КАТО му
налага „Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 / хиляда и петстотин /
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Административен съд – С. област в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :