№ 154
гр. Б., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20221200900247 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от
ищеца Г.Х. ЕООД /предишно наименование А. ЕООД/ срещу ответника
Община С.
В първоначалната искова молба се сочи, че ищецът има вземания към
ответната община, произтичащи от изпълнение на договори за строителство и
цедирани вземания по договори за строителство, извършени от Е.П. АД /с
предишно наименование П.П. АД/. Конкретно се сочи, че ищецът е
изпълнител по договори за строителство, както следва: Договор №
9/03.12.2014г. за възлагане на обществена поръчка и два анекса към него;
Договор за строителство от 14.04.2016г. за изпълнение на поръчка с предмет
Благоустрояване на ул. „Н.П.“; Договор за строителство от 14.04.2016г. за
изпълнение на поръчка с предмет Благоустрояване на ул. „В.“; Договор за
строителство от 14.04.2016г. за изпълнение на поръчка с предмет
Благоустрояване на ул. „С.“; Договор за строителство от 14.04.2016г. за
изпълнение на поръчка с предмет Благоустрояване на ул. „1 - ви май“ и
Договор за строителство от 14.04.2016г. за изпълнение на поръчка с предмет
Благоустрояване на ул. „Ч.“. Посочени са и издадени фактури по шестте
договора.
Твърди се, че между П.П. АД и ищеца е сключен договор за
прехвърляне на вземания от дата 11.01.2016г., по силата на който в полза на
ищеца са прехвърлени вземанията на П.П. АД срещу Община С.по Договор №
2/29.04.2015г. за възлагане на обществена поръчка с предмет Благоустрояване
на улици, паркинги и други обществени територии на Община С. Сочи се, че
1
общината е уведомена от П.П. АД за обстоятелство, че новият кредитор на
вземания е ищецът. По горепосочените договори за строителство Община С.е
възложител, уговорените строителни работи са извършени в срок и приети от
ответника. Издадени са фактури, по които е внесен дължимият към бюджета
ДДС. Твърди се, че общината не е заплатила задълженията си по договорите,
поради което ищецът цедирал вземанията си в общ размер на 3 767 903, 35 лв.
на И. АД, за което е сключен Договор за цесия от *г. и осем анекса към него.
Ищецът уведомил общината за това, че е извършена цесия и задълженията по
договорите са с нов кредитор - банката. От своя страна Община С.писмено
потвърдила задълженията си към банката и направила искане за
продължаване на срока за плащането им. Впоследствие с писмо банката
уведомила общината, че договорът за цесия сключен с ищеца е
трансформиран в договор за банков кредит и от този момент кредитор по
вземанията по договора за цесия отново е Г.Х. ЕООД. С писмо от дата
28.11.2018г. Община С.признала и потвърдила задълженията си към ищеца в
размер на 677 114,52 лв. Задълженията са по фактури, както следва: По
фактура № **********/08.10.2015 г. сумата от 294 225, 77 лв.; По фактура №
**********/08.10.2015 г. сумата от 343 969, 55 лв.; По фактура №
**********/01.12.2015 г. сумата от 38 919,20 лв. Извършени били две
частични плащания на 04.02.2021г. и на 23.04.2021г. Останала дължима
сумата в размер на общо 633 302,22 лв. по трите посочени фактури, заедно с
лихва за забава, считано три години назад в размер на 198 698,41 лв. или
общо 832 000,63 лв., както следва: По фактура № **********/08.10.2015 год.
сумата от 294 225, 77 лв. и лихва в размер на 89 844,21 лева или общо 384
069,98 лв.; По фактура № **********/08.10.2015 год. сумата от 343 969, 55
лв., от които частично заплатени 43 812, 30 лв. е остатък за плащане сумата
от 300 157, 25 лв. и лихва в размер на 96 969.91 лв. или общо 397 127.16 лв.;
По фактура № **********/01.12.2015 год. сумата от 38 919, 20 лв. и лихва в
размер на 11 884,29 лв. или общо 50 803,49 лв.
Ищецът твърди, че е изпратил покана до Община С.за доброволно
изпълнение на задълженията, но такова не e последвало.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане да се осъди
Община С.да заплати на Г.Х. ЕООД /А. ЕООД/, общо сумата от 633 302,22
лв. главница и общо лихви за забава в размер на 198 710,94 лв. за период от
три години назад от подаването на исковата молба, а именно 01.12.2019 г. -
30.11.2022 г.
Прави се искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват изцяло. Сочи се, че ищецът не е кредитор на ответника и няма
вземания срещу него. В приложения към исковата молба Анекс №
7/31.07.2018г. към договор за цесия от *г. и конкретно разпоредбата на чл. 1,
ал. 2 не позволява да се изведе действителната воля на страните, липсва
предмет на договаряне. Не са налице предпоставките за разваляне на договора
за цесия над определената сума от 1 915 130,10 лв. Ето защо ищецът няма
вземания към общината въз основа на цитирания анекс.
2
По отношение задълженията по Договор № 2/29.04.2015г., сключен с
П.П. АД, се сочи, че не се е сбъднало условието за заплащане на договорното
възнаграждение, а именно наличие на външно финансиране /извън бюджета
на Община С.. За това ответникът не носи отговорност. Ето защо предявеният
иск за заплащане на сумата по цитирания договор в размер на 594 383,02 лв. е
изцяло неоснователен.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
От страна на ищеца е постъпила подробна допълнителна искова молба,
в която се приповтарят твърденията в първоначалната искова молба. Сочи се,
че Община С.е признала задълженията си по договора за цесия, сключен с И.
АД и анексите към него и е извършвала частични плащания. На следващо
място се сочи, че неосигуряването на външно финансиране не освобождава
общината от задълженията й за заплащане на извършената и приета работа по
договорите. За сочените доводи се излагат подробни аргументи, вкл. и за това
какъв е разумният срок за осигуряване на външно финансиране, съобразно
конкретиката на настоящия случай.
В срок по делото е постъпил и подробен допълнителен писмен отговор
от страна на ответника, в който се повтарят доводите по първоначалния
писмен отговор. Сочи се, че не е настъпил падежът за заплащане на
задълженията по Договор № 2/29.04.2015г. В тази връзка се сочи, че ищецът е
следвало да поиска от съда на осн. чл. 69, ал. 2 ЗЗД определяне на подходящ
срок, в който Община С.би могла да получи външно финансиране.
Последната няколкократно е инициирала процедура по осигуряване на
финансиране, но до такова не се е стигнало, по независещи от нея причини.
В о.с.з страните се представляват от упълномощени процесуални
представители.
Ищецът поддържа исковите молби – първоначална и допълнителна, и
прави искане за уважаване на предявените осъдителни искове.
Ответникът, поддържа отговорите, и прави искане за отхвърляне на
исковете.
В определения от съда срок страните представят подробни писмени
защити.
Настоящата съдебна инстанция, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото писмени
доказателства, назначената експертиза, и по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между ищеца Г.Х. ЕООД /предишно
наименование А. ЕООД/ и ответника Община С.са сключени шест договора –
един за възлагане на обществена поръчка и пет договора за строителство.
Сключвани са и отделни анекси към договорите.
Един от сключените договори е Договор № 9/03.12.2014г. за възлагане
на обществена поръчка между Община С. възложител, и А. ЕООД,
изпълнител, ведно с два анекса към него. Предмет на договора е
3
Реконструкция и рехабилитация на съществуващ довеждащ водопровод на с.
П., общ. С.в участъка от т.1 с координати X – 4510997.69; У – 8486921.05 до
т.133 (резервоар) с координати Х -4510878.35; У – 8485093.23. Представен е
констативен акт за приемане на обекта от дата 30.09.2015г., разрешение за
ползване от дата 12.12.2016г.; протокол за извършени СМР акт обр. 19,
издадена фактура № **********/01.12.2015 г. на стойност 446 010,60 лв.,
която е подписана от представител на възложителя и на изпълнителя.
Останалите сключени договори за строителство са както следва:
Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на
улица Н.П.“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица В.“ гр. С. Договор за строителство от дата
14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на ул. С.“ гр. С. Договор за
строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на улица 1
май“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица Ч.“ гр. С.
На 29.04.2015г. е сключен Договор № 2/29.04.2015г. за възлагане на
обществена поръчка, между П.П. АД /сегашно наименование Е.П. АД/, като
изпълнител, и Община С. като възложител, с предмет Благоустрояване на
улици, паркинги и други обществени територии в Община С. Като
доказателства към този договор са представени подписани сертификати за
завършени СМР и протокол за извършени СМР акт обр. 19, подписани както
от възложителя, така и от и изпълнителя.
С договор за цесия от дата 11.01.2016г. възложителят П.П. АД, в
качеството си на цедент, прехвърля на А. ЕООД, цесионер, вземанията си по
Договор № 2/29.04.2015г. за възлагане на обществена поръчка, сключен
между П.П. АД, като изпълнител и Община С. като възложител, в размер на
общо 2 323 486, лв. по фактури, както следва: № **********/08.10.2015 г. в
размер на 294 225,77 лв. с ДДС; № **********/08.10.2015г. в размер на
647 598,68 лв. с ДДС; № **********/08.10.2015г. в размер на 370 145,83 лв. с
ДДС; № **********/08.10.2015г. в размер на 328 357,54 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015г. в размер на 339 188,63 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015г. в размер на 343 969,55лв. с ДДС.
С уведомително писмо П.П. АД уведомява Община С. че по силата на
сключен договор за цесия вземанията в размер на общо 2 323 486,00 лв. по
фактури: № **********/08.10.2015 г. в размер на 294 225,77 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015 г. в размер на 647 598,68 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015 г. в размер на 370 145,83 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015 г. в размер на 328 357,54 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015 г. в размер на 339 188,63 лв. с ДДС; №
**********/08.10.2015 г. в размер на 343 969,55лв. с ДДС са прехвърлени на
новия кредитор А. ЕООД. Писмото е получено от адресата си на 01.04.2016г.
Впоследствие е сключен друг договор за цесия от дата *г. между А.
ЕООД, цедент, и И. АД, цесионер, по силата на който първия прехвърля на
втория следните вземания: 1. по Договор № 9/03.12.2014г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет Реконструкция и рехабилитация на
4
съществуващ довеждащ водопровод на с. П., общ. С.в участъка от т.1 с
координати X – 4510997.69; У – 8486921.05 до т.133 (резервоар) с координати
Х -4510878.35; У – 8485093.23; 2. Анекс № 1/05.06.2015г. към Договор №
9/03.12.2014г.; 3. Анекс № 2/09.09.2015г. към Договор № 9/03.12.2014г.; 4.
Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на
улица Н.П.“ гр. С. 5. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица В.“ гр. С. 6. Договор за строителство от дата
14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на ул. С.“ гр. С. 7. Договор за
строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на улица 1
май“ гр. С. 8. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица Ч.“ гр. С. 9. Договор № 2/29.04.2015г. с предмет
Благоустрояване на улици, паркинги и други обществени територии в
Община С. 10. Анекс № 1/01.09.2015г. към Договор № 2/29.04.2015г. за
изпълнение на наложителни ремонтни работи на обект Авариен ремонт на
водопроводната мрежа на ул. „Т.М.“ гр. С.
За цедираните вземания в договора са посочени следните фактури: №
**********/01.12.2015г. на стойност 446010,60 лв. /остатък за получаване
89 202,12 лв./; № **********/19.05.2016г. на стойност 45 551,21 лв. /остатък
за получаване 45 551,21 лв./; № **********/19.05.2016г. на стойност
14 362,74 лв. /остатък за получаване 14 362,74 лв./; №
**********/19.05.2016г. на стойност 25 155,36 лв. /остатък за получаване 25
155,36 лв./; № **********/19.05.2016г. на стойност 41 347,74 лв. /остатък за
получаване 41 347,74 лв./; № **********/19.05.2016г. на стойност 70 803,18
лв. /остатък за получаване 70 803,18 лв./; № **********/08.10.2015г. на
стойност 294 225,77 лв. с ДДС /остатък за получаване 294 225,77 лв./; №
**********/08.10.2015 год. на стойност 647 598,68 лв. с ДДС /остатък за
получаване 647 598,68 лв./; № **********/08.10.2015г. на стойност 370 145,83
лв. с ДДС /остатък за получаване 370 145,83 лв./; № **********/08.10.2015 г.
на стойност 328 357,54 лв. с ДДС /остатък за получаване 328 357,54 лв./; №
**********/08.10.2015г. в размер на 339 188,63 лв. с ДДС /остатък за
получаване 339 188,63 лв./; № **********/08.10.2015г. на стойност 343
969,55лв. с ДДС /остатък за получаване 343 969,55 лв./ и №
**********/19.05.2016г. на стойност 1 158 000 лв. /остатък за получаване
1 158 000 лв./. Общо посочената сума на цедираните вземания по фактури е
3 767 908,35 лв.
С писмо от дата 24.06.2016г. Община С.информира И. АД за размера на
задълженията си към А. ЕООД. Измежду задълженията са посочени
конкретно тези по фактура № **********/01.12.2015г. – 89 202,12 лв. с ДДС;
по фактура № **********/08.10.2015г. – 294 225,77 лв. с ДДС; по фактура №
**********/08.10.2015г. – 343969,55 лв. с ДДС.
С уведомление от дата 27.07.2016г. А. ЕООД уведомява Община С. че
кредитор на вземанията в размер на 3 767 908,35 лв. е И. АД. Общината е
уведомена за цесията на 28.07.2016г.
С писмо от дата 03.08.2017г. Община С.информира И. АД, че
потвърждава задълженията си в размер на 3 767 908,35 лв. във връзка със
сключения договор за цесия. С последващо писмо от дата 09.02.2018г.
5
Община С.информира И. АД, че потвърждава задълженията си към А. ЕООД
в размер на 1 852 778,25 лв.
Към договора за цесия от дата *г. са сключени няколко анекса.
Измежду тях е Анекс № 7/31.07.2018г., в чл. 1, ал. 1, в който страните са
посочили, че съществува кредитно задължение на А. ЕООД към цесионера И.
АД, поради което страните са уговорили частично разваляне на договора за
цесия от дата *г. над сумата 1 915 130,10 лв. и всички вземания по описаните
в чл. 1, ал. 1, т. 1-7, вкл. договори в размер на 1 852 778,25 лв. се връщат в
патримониума на цедента А. ЕООД. Посочените в чл. 1, ал. 1, т. 1-7 договори
в анекса са както следва: Договор № 9/03.12.2014г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет Реконструкция и рехабилитация на
съществуващ довеждащ водопровод на с. П., общ. С.в участъка от т.1 с
координати X – 4510997.69; У – 8486921.05 до т.133 (резервоар) с координати
Х -4510878.35; У – 8485093.23; Анекс № 1/05.06.2015г. към Договор №
9/03.12.2014г.; Анекс № 2/09.09.2015г. към Договор № 9/03.12.2014г.; 4.
Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на
улица Н.П.“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица В.“ гр. С. Договор за строителство от дата
14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на ул. С.“ гр. С. Договор за
строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на улица 1
май“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица Ч.“ гр. С. Договор № 2/29.04.2015г. с предмет
Благоустрояване на улици, паркинги и други обществени територии в
Община С. Анекс № 1/01.09.2015г. към Договор № 2/29.04.2015г. за
изпълнение на наложителни ремонтни работи на обект „Авариен ремонт на
водопроводната мрежа на ул. Т.М.“ гр. С.
С писмо от дата 09.08.2018г. И. АД информира Община С. че банката не
е кредитор на вземанията по Договор № 9/03.12.2014г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет Реконструкция и рехабилитация на
съществуващ довеждащ водопровод на с. П., общ. С.в участъка от т.1 с
координати X – 4510997.69; У – 8486921.05 до т.133 (резервоар) с координати
Х -4510878.35; У – 8485093.23; Анекс № 1/05.06.2015г. към Договор №
9/03.12.2014г.; Анекс № 2/09.09.2015г. към Договор № 9/03.12.2014г.;
Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на
улица Н.П.“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица В.“ гр. С. Договор за строителство от дата
14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на ул. С.“ гр. С. Договор за
строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на улица 1
май“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица Ч.“ гр. С. Договор № 2/29.04.2015г. с предмет
Благоустрояване на улици, паркинги и други обществени територии в
Община С. Анекс № 1/01.09.2015г. към Договор № 2/29.04.2015г. за
изпълнение на наложителни ремонтни работи на обект „Авариен ремонт на
водопроводната мрежа на ул. Т.М.“ гр. С.
На 20.09.2018г. от А. ЕООД е изпратено искане за потвърждаване на
вземанията до Община С. измежду които вземания по Договор №
6
9/03.12.2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет Реконструкция и
рехабилитация на съществуващ довеждащ водопровод на с. П., общ. С.в
участъка от т.1 с координати X – 4510997.69; У – 8486921.05 до т.133
(резервоар) с координати Х -4510878.35; У – 8485093.23; Анекс №
1/05.06.2015г. към Договор № 9/03.12.2014г.; Анекс № 2/09.09.2015г. към
Договор № 9/03.12.2014г.; Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с
предмет „Благоустрояване на улица Н.П.“ гр. С. Договор за строителство от
дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на улица В.“ гр. С. Договор за
строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на ул. С.“ гр. С.
Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет „Благоустрояване на
улица 1 май“ гр. С. Договор за строителство от дата 14.04.2016г. с предмет
„Благоустрояване на улица Ч.“ гр. С. Договор № 2/29.04.2015г. с предмет
Благоустрояване на улици, паркинги и други обществени територии в
Община С.в размер на общо 694 779,25 лв. с ДДС.
В отговор на това писмо Община С.е потвърдила задълженията по
описаните договора в размер на 677 114,52 лв., измежду които по фактура №
**********/08.10.2015г. – 294 225, 77 лв.; по фактура №
**********/08.10.2015г. – 343 969,55 лв. и по фактура
**********/01.12.2015г. – 38 919,20 лв.
Представено е платежно нареждане от дата 04.02.2021г., видно от което
е заплатена сума в полза на Г.Х. ЕООД от Община С.по фактура №
**********/08.10.2015г. – 40 620 лв. С второ платежно нареждане от дата
23.04.2021г. Община С.заплаща на Г.Х. ЕООД втора сума по фактура №
**********/08.10.2015г. – 3 192 лв.
Като доказателство към исковата молба е представена покана до
Община С.от Г.Х. ЕООД за доброволно плащане на дължими суми по
фактура № **********/08.10.2015г. – 294 225, 77 лв.; по фактура №
**********/08.10.2015г. – 300 157,25 лв. и по фактура
**********/01.12.2015г. – 11 848, 73 лв., ведно с длъжимите лихви. Поканата
е получена от Община С.на 25.10.2022г.
Като доказателства от страна на Община С.са представени писма, с
които кмета на Община С.е искал от МФ финансови средства за целево
финансирана, за погасяване на задълженията по процесните договори за
строителство.
По искане на ищеца по делото е назначена ССчЕ. Според заключението
на вещото лице дължимите главници и лихви по процесните фактури са както
следва: по фактура № **********/08.10.2015г. - главница в размер на 294 225,
77 лв. и лихва в размер на 87 368,73 лв. за периода 01.12.2019г. - 30.11.2022г.;
по фактура № **********/08.10.2015г. - главница в размер на 300 157,25 лв. и
лихва в размер на 94 130, 74 лв. за периода 01.12.2019г. - 30.11.2022г.; и по
фактура **********/01.12.2015г. - 38 919, 20 лв. и лихва в размер на 11 556,
83 лв. за периода 01.12.2019г. - 30.11.2022г. Вещото лице сочи, че
незаплатените суми по трите фактури са в размер на общо 633 302, 22 лв., а
общо дължимата лихва 193 056, 30 лв.
Експертизата не е оспорена от страните. Настоящата съдебна инстанция
7
кредитира същата, доколкото вещото лице е отговорило пълно и ясно на
поставените въпроси, заключението е обосновано и не възниква съмнение в
неговата правилност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.
Ищецът претендира заплащане на посочените в исковата молба суми,
сочейки, че се намирал в договорни правоотношения с ответната община по
договори за строителство, както и че в негова полза са цедирани вземания,
също по сключен договор за строителство.
По делото не се спори относно това, че са сключени договорите за
строителство, това че са извършени уговорените работи, както и че са
цедирани вземания по тях. Спорни са въпросите кой е носител на процесните
вземания към датата на подаване на исковата молба и дали са настъпили
всички изискуеми предпоставки за заплащане на договореното
възнаграждение.
Конкретно по делото не е спорно, а и от представени договори за
строителство се установява, че ищецът Г.Х. ЕООД /предишно наименование
А. ЕООД/ е изпълнител по шест договора за строителство, сключени с
Община С. в качеството на възложител. Не се спори, че работата по всичките
договори е изпълнена в уговорените срокове, представени са протоколи за
извършените СМР, акт Образец 19. Конкретно във връзка с Договор №
9/03.12.2014г. е издадена и подписана от двете страни фактура №
**********/01.12.2025г. на стойност 446 010, 60 лв. /лист 27 от делото/.
Установява се, че по посочената фактура е налице частично плащане, като
останало непогасено задължение според заключението на вещото лице в
размер на 38 919,20 лв.
Не е спорно и това, че П.П. АД е сключило договор № 2/29.04.2015г. за
възлагане на обществена поръчка с Община С./лист 88 от делото/. Работата
по договора е изпълнена от страна на изпълнителя П.П. АД и е приета от
възложителя Община С. Във връзка с този договор са издадени фактури за
извършени СМР, конкретно фактура № **********/08.10.2015г. на стойност
294 225, 77 лв. и фактура № **********/08.10.2015г. на стойност 343 969,55
лв. И двете фактури са подписани от представители на възложителя Община
С. като посочените суми по тях не се оспорват /лист 145 и лист 148 от делото/.
На следващо място не е спорно, а и от представен договор за цесия
/лист 71 от делото/ се установява, че в полза на ищеца Г.Х. ЕООД са
цедирани вземанията на П.П. АД по Договор № 2/29.04.2015г. за възлагане на
обществена поръчка с Община С. вкл. вземанията по фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 294 225, 77 лв. и по фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 343 969,55 лв. Длъжникът Община С.е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията и за това, че новият
кредитор е А. ЕООД /лист 95 от делото/.
Представен е и следващ договор за цесия /лист 97 от делото/, с който
8
ищецът Г.Х. ЕООД /А. ЕООД/ прехвърля вземанията си срещу Община С.по
Договор № 9/03.12.2014г. и по Договор № 2/29.04.2015г. на И. АД. В договора
са посочени конкретни вземанията по кои фактури се прехвърлят на обща
стойност 3 767 908,35 лв. Измежду тях са вземания по: фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 294 225, 77 лв., фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 343 969,55 лв. и фактура №
**********/01.12.2025г. с остатък за получаване 89 202,12 лв. /обща стойност
на фактурата 446 010, 60 лв./.
Община С.е уведомена за извършеното прехвърляне /лист 122 от
делото/, след което с уведомление /лист 125 от делото/ длъжникът Община С.
потвърждава задълженията си, съответстващи на цедираните вземания по
посочените в договора за цесия фактури.
Конкретно се потвърждават задължения по фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 294 225, 77 лв., по фактура №
**********/08.10.2015г. на стойност 343 969,55 лв. и по фактура №
**********/01.12.2025г. с остатък за получаване 89 202,12 лв.
Впоследствие от Община С.са направени две последователни искания
до И. АД /лист 128 и 130 от делото/, с които ответната община е признала
задълженията си към А. ЕООД първоначално в размер на 3 767 908, 35 лв., а
впоследствие и на 1 852 778, 25 лв. /поради частични плащания/ и е направила
искане за продължаване на сроковете за плащане на остатъка на дължимите
суми, предмет на договора за цесия.
Спорен по делото е въпросът дали вземанията по договора за цесия,
сключен с И. АД са постъпили обратно в патримониума на ищеца и по -
конкретно вземанията по процесните три фактури - №
**********/08.10.2015г.; № **********/08.10.2015г. и №
**********/01.12.2025г.
Основното възражение на ответника са, че кредитор на тези вземания не
е ищецът, тъй като същите са цедирани от него в полза на И. АД по силата на
договор за цесия от дата *г.
Съдът намира това възражение за неоснователно. По делото е
представен Анекс № 7/31.07.2018г. към договор за цесия от дата *г., в който
А. ЕООД /кредитополучател и цедент/ и И. АД /кредитор и цесионер/ /лист
109 от делото/ са договорили в чл. 1 и чл. 2, че са настъпили основания за
формиране на кредитно задължение на А. ЕООД, поради което страните са
развалили частично договора за цесия над сумата 1 915 130,10 лв. и всички
вземания по описаните в чл. 1, ал. 1, т. 1-7 вкл. договори в размер на 1852 778,
25 лв. се връщат в патримониума на цедента, т.е на А. ЕООД. Видно от чл. 1,
ал. 1, т. 1-7 вземанията касаят Договор № 9/03.12.2014г. и Договор №
2/29.04.2015г., по които два договора за издадени процесните три фактури.
Цеденът и цесионерът са договорили частично разваляне на договора за
цесия, каквато възможност не може да им бъде отречена с оглед разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД. С това частично разваляне вземанията по посочените договори
са преминало обратно в патримониума на цедента, т.е на ищеца по делото.
Волята на страните е ясна и не се нуждае от тълкуване. В този смисъл са
9
изцяло несъстоятелни възраженията на ответник за това, че волята е неясна
до степен на нищожност.
За частичното разваляне на договора за цесия цесионерът И. АД е
уведомил ответната община /лист 132 от делото/, като в изрично писмо е
посочил, че кредитор на вземанията по изброени договори и анекси /вкл.
Договор № 9/03.12.2014г. и Договор № 2/29.04.2015г./ не е И. АД, а А. ЕООД.
Впоследствие е изпратено писмо от А. ЕООД до Община С. с което е
направено искане за потвърждаване на вземания по посочени договори, вкл.
Договор № 9/03.12.2014г. и Договор № 2/29.04.2015г. В отговор на това
Община С.е потвърдила писмено задълженията си към ищеца по посочените
договори и конкретно задължения по трите процесни фактури №
**********/08.10.2015г. - 294 225, 77 лв.; № **********/08.10.2015г. -
343 969,55 лв. и № **********/01.12.2025г. - 38 919,20 лв. /лист 139 и 137/.
Налице е извънсъдебно признание на задълженията на Община С.в
полза на ищеца в размер на 677 114,52 лв., което извънсъдебно признание
следва да бъде зачетено от настоящата съдебна инстанция.
На следващо място ответната община е извършила в полза на ищеца
частично погасяване на суми по фактура № **********/08.10.2015г., като
платените суми, видно от двете платежни нареждания /лист 141 и 143/, са
общо 43 812,30 лв. Соченото е индиция за признаване дължимостта на
вземането по посочената фактура. Плащането е извършено след частичното
разваляне на договора за цесия, поради което следва изводът че ответникът е
наясно с това кое лице е негов кредитор и какви са дължимите суми.
Вещото лице по назначената ССчЕ посочва, че незаплатените суми по
процесните три фактури са както следва: по фактура №
**********/08.10.2015г. - 294 225, 77 лв.; по фактура №
**********/08.10.2015г. - 300 157,25 лв. и по фактура
**********/01.12.2015г. - 38 919,20 лв. или общо сумата 633 302,22 лв. Няма
данни, а и твърдения в тази насока, посочената сума да е заплатена в полза на
ищеца.
Ето защо предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
главница в размер на 633 302,22 лв. по трите фактури е основателен и доказан,
поради което ще следва да се уважи, ведно с дължимата законна лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
С исковата молба е направено искане за заплащане на лихва за забава по
чл. 86 ЗЗД върху дължимите три главници по трите фактури, като се сочи, че
претенциите за присъждане на лихвата са считано от 01.12.2019г. -
30.11.2022г., датата, предхождаща подаване на исковата молба в съда.
Ответникът е в забава по отношение заплащане на сумите по трите фактури
още от 2015г., когато същите са издадени и работата е извършена и приета.
Конкретно падежът на задължението по фактура **********/01.12.2015г. е
настъпил на 31.12.2015г., по фактура № **********/08.10.2015г. е настъпил
на 08.10.2015г. и по фактура **********/08.10.2015г. е настъпил на
08.10.2015г. При това положение още в края на 2015г. общината е в забава. В
случая лихва за забава се претендира считано от 01.12.2019г., т. е четири
10
години след падежа.
Видно от заключението на вещото лице общата сума, която се дължи
под формата на лихва за забава е 193 056,30 лв., включваща лихва изчислена
върху главницата по фактура № **********/08.10.2015г. - 87 368,73 лв. за
периода 01.12.2019г. - 30.11.2022г.; лихва изчислена върху главницата по
фактура № **********/08.10.2015г. - 94 130, 74 лв. за периода 01.12.2019г. -
30.11.2022г. и лихва, изчислена върху главницата по фактура
**********/01.12.2015г. - 11 556, 83 лв. за периода 01.12.2019г. - 30.11.2022г.
При това положение основателен се явява и искът за заплащане на
лихва за забава за сумата от 193 056,30 лв., като за посочената сума
осъдителният иск ще следва да се уважи, а за разликата над 193 056,30 лв. до
претендираната сума от 198 698,41 лв. акцесорната искова претенция ще
следва да се отхвърли.
В писмения отговор ответникът е направил възражение за
неоснователност на исковите претенции заради това, че не се е сбъднало едно
от условията за заплащане на сумите, а именно липсата на външно
финансиране за ответната община, въпреки направените искания в тази
насока. Съдът намира това възражението за неоснователно.
На първо място в Договор № 9/03.12.2014г., по който е издадена
фактура **********/01.12.2015г., плащането на възнаграждение не е
обвързано с предоставяне на външно финансиране. В чл. 3 от договора е
посочено, че окончателното плащане на възнаграждението настъпва в
тридесетдневен срок от подписване на акт образец 15 за обекта. Такъв
констативен акт за установяване годността на строежа е подписан на
30.09.2015г. /лист 22 от делото/. Предвид на соченото са настъпили всички
предпоставки за заплащане на дължимото възнаграждение за извършената
работа.
В Договор № 2/29.04.2015г., по който са издадени другите две фактури,
действително страните са договорили, че окончателно плащане на
уговореното възнаграждение ще се извърши в едномесечен срок от датата на
осигуряване на финансиране, въз основа на подписан акт обр. 19 за целия
предмет на поръчката или за отделен обект – чл. 2, ал. 4 от договора. Не се
спори, че СМР по договора за извършени и са подписани съответните
протоколи обр. 19. Дали се е сбъднало условието за осигурява на
финансиране е без всякакво значение за заплащане на договорените и
изпълнени СМР. Клаузите на договора, в частност тези за заплащане на цена
за извършената работа, следва да се тълкува с всички други уговорки, целта
на договорите, обичаите и добросъвестността. Тълкувайки волята на
договорящите страни следва да се приеме, че плащането на цената не е било
уговорено под условие, а със срок едномесечен - от датата на осигуряване на
финансиране, въз основа на подписан акт обр. 19 за целия предмет на
поръчката или за отделен обект. Общият смисъл на договора не е плащане на
изпълнението само в случай на външно финансиране, а възлагане на
определена работа срещу определена цена. След като работата е изпълнена,
то дължимо се явява и заплащането на възнаграждение за това, без
11
последното да е обвързано със сбъдване на бъдещо несигурно събитие или
волята и властта на трети лица, каквото се явява наличието на външно
финансиране.
В посочения по-горе смисъл е Определение № 645/12.06.2017г. ма ЕКС
по гр.д. № 60382/2017г. IV г.о. ГК.
По разноските:
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца съдът намира за основателно. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, провеждани са три съдебни
заседания, приети са само писмени доказателства и е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. С оглед цената на предявените искове и като съобрази
минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредбата/ съдът счита, че следва да
намали адвокатския хонорар, заплатен от ищеца до 34 610 лв., колкото е
минималното възнаграждение съгласно Наредбата.
При това положение и с оглед основателността на иска за главница и
частичната основателност на иска за заплащане на лихва за забава ще следва
Община С.да заплати на Г.Х. ЕООД разноски по делото в размер на общо
67 727,60 лв. /включващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
вещото лице и заплатена държавна такса/.
С оглед отхвърлената част от акцесорния иск ще следва ищецът да
заплати на ответната община разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 118,81 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община С. БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление гр. С.п.к. 2730, ул. „Х.Б.“ № 27, представлявана от А.С.А. - Кмет
на Община С. да заплати на „Г.Х.“ ЕООД /предишно наименование „А.“
ЕООД/, ЕИК * със седалище и адрес на управление с. Б.П., Община Б., п.к.
2709, Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, представлявано от Управителя
В.Г.В. сумата в размер на 633 302,22 лв. (шестстотин тридесет и три хиляди
триста и два лева и двадесет и две стотинки), ведно с дължимата законна
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 01.12.2022г., до окончателното й заплащане, която сума
представлява главница, дължима по издадени фактури както следва: по
фактура № **********/08.10.2015г. - 294 225, 77 лв.; по фактура №
**********/08.10.2015г. - 300 157,25 лв. и по фактура
**********/01.12.2015г. - 38 919,20 лв., както и сумата в размер на 193 056,
30 лв. (сто деветдесет и три хиляди петдесет и шест лева и тридесет
стотинки), представляваща дължима лихва за забава за периода 01.12.2019г. -
30.11.2022г. върху дължимите суми по фактура № **********/08.10.2015г. по
фактура № **********/08.10.2015г. и по фактура **********/01.12.2015г.,
12
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава за разликата над
193 056, 30 лв. (сто деветдесет и три хиляди петдесет и шест лева и тридесет
стотинки) до 198 698,41 лв. (сто деветдесет и осем хиляди шестстотин
деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА Община С. БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление гр. С.п.к. 2730, ул. „Х.Б.“ № 27, представлявана от А.С.А. - Кмет
на Община С. да заплати на „Г.Х.“ ЕООД ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес
на управление с. Б.П., Община Б., п.к. 2709, Производствена база на „Г.Х.“
ЕООД, представлявано от Управителя В.Г.В. сторените пред първата
инстанция разноски в размер на 67 727,60 лв. (шестдесет и седем хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление с.
Б.П., Община Б., п.к. 2709, Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД,
представлявано от Управителя В.Г.В. да заплати на Община С. БУЛСТАТ
****, със седалище и адрес на управление гр. С.п.к. 2730, ул. „Х.Б.“ № 27,
представлявана от А.С.А. - Кмет на Община С. сторените пред първата
инстанция разноски в размер на 118,81 лв. (сто и осемнадесет лева и
осемдесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
13