О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №773
04.12.2019 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд, търговска колегия състав, в публично
заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При участието на секретаря
Петя Борисова, като сложи на разглеждане търг.д. №201 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл. 692 от ТЗ във връзка с чл.690 ал.1 от ТЗ.
С решение от 06.08.2018г.е обявена
неплатежоспособността на „Ф.“ АД,ЕИК********,седалище и адрес на управление гр.Б.,обл.П.,ул.“Т.“ №*** представлявано от изпълнителния
директор Н.Г.П. ,открито е производство
по несъстоятелност на търговеца и за временен синдик е назначен Б.Л.Б., включен в одобрения списък на
синдиците .Решението е обявено в ТР на 29.07.2019г.
Синдика е съставил списъци с приети и неприети
вземания,които са обявени в ТР на 22.10.2018г.
Против списъка
с неприети вземания ,в законния срок е постъпило възражение от С.Н.П..
С молба от 25.04.2019г.С.П. е предявила вземане против
несъстоятелното дружество при условията на чл.688 ал.3 от ТЗ в размер на
23369,28лв.,което същата твърди ,че е възникнало в нейна полза,тъй като същата
е изплатила с лични средства дължими на трудови възнаграждения на работници и
служители и ръководни кадри на дружеството за м.декември 2018г.и сумата
2631,40лв.-заплатена от нея ел.енергия потребена от
дружеството.Счита,че изплащайки чуждо задължение се е суброгирала
в правата на кредитора по отношение на дружеството длъжник.Представя
доказателства за плащането на сумите.
Във възражението против списъка с неприетото й вземане
С.П. излага твърдения,че предявените вземания са
възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност и по
времето,когато тя е работела в дружеството по силата на граждански договор от 05.01.2017г.и анекс към него от
15.04.2018г.-приложени към молбата.От тях е видно,че С.П. е обслужвала
дружеството счетоводно, като с анекса срока на договора е станал неопределен,а
прекратяването му е уговорено,че може да стане с подаване на едномесечно
предизвестие от всяка една от страните по него.
Изразеното от синдика становище е ,че възражението е
неоснователно,тъй като ефекта на суброгацията не е
настъпил,тъй като за П. не е бил налице правен интерес от изпълнението на
чуждото задължение.Цитира съдебна практика.Изтъкнато е и второ съображение,а
именно че поради непредаване на счетоводните книги на дружеството именно от С.П.,не
е ясно на какво основание сумите са внесени в касата на дружеството и дали
същите са на дружеството или на С.П..
В насроченото по делото съдебно заседание възразилия
кредитор излага нови твърдения,че всъщност трудовите възнаграждения и
ел.енергията са изплатени от „Ф.“ АД /н./ със средства,които тя е предоставила
на дружеството като временна финансова помощ по силата на рамков договор за
предоставяне на такава помощ.
Синдика възразява,че договора за финансова помощ е
нищожен на основание чл.635 ал.1 от ТЗ.
Страните формулират доказателствени
искания.
Въз основа на събранието в производството по чл.692
ал.2 от ТЗ доказателства във връзка с твърденията на възразилия кредитов и становището на синдика,се установява следното:
С.П. и „Ф.“ АД /н./ са сключили рамков договор за
финансова помощ на 21.10.2016.преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност ,по силата на която тя се е задължила да предоставя финансова
помощ на дружеството или средства в касата на същото,след устно или писмено
поискване и в случай на спешна нужда от плащане на задълженията на
дружеството,които не могат да бъдат платени поради временни финансови
затруднения.Поставено е условия заемодателят да има финансова възможност за
това.
От заключението на допуснатата по делото счетоводна
експертиза се установява,че при проверка на предоставените от синдика
аналитични регистри на движението по банковите сметки на дружеството,се установява,че
сумата от 23369,28 лв.не е постъпила по сметката на дружеството до
03.01.2019г.Вещото лице е проверило и аналитичния регистър и на сметка 501-
Каса,при което е установило ,че през периода от 01.01.2019г.-18.06.2019г.няма
счетоводни записвания за такава сума.Експертизата установява,че в годишната
данъчна декларация на С.П. за 2018г.са отразени приходи от трудови
правоотношения в размер на 13089,47лв.,доходи от друга стопанска дейност в
размер на 6341,53лв.и задължение в размер на 120000,00лв.-непогасен заем
предоставен от Г.П..
Кредитора оспорва заключението на вещото лице относно
констатацията,че в аналитичния регистър не е отразено постъпление в касата на
дружеството на процесната сума,като твърди,че вещото
лице неправилно е работило само въз основа на находящите
се в счетоводната къща,обслужваща дружеството документи, а не и върху тези
,които са предадени на синдика с писмо от 19.08.2019г.В тази връзка представя
цитираното писмо и копие от предадените с него аналитичен регистър към сметка
501-каса към дата 17.01.2019г.и журнал от кореспондиращата сметка 499-други
кредитори.Синдика не е оспорил верността на представените счетоводни
документи,нито твърдението на кредитора,че същите са му били предадени през
м.август 2019г. и съдът ги е приел като
доказателство по делото.
При така изяснената по делото
фактическа обстановка съдът счита,че възражението е процесуално допустимо и
основателно.
Няма спор по делото,а това се
установява и от представените от възразилия кредитор писмени доказателства още
с молбата за предявяване на процесните вземания,че
със сумата от 23369,28лв.са изплатени трудови възнаграждения за м.декември
2018г.на работници и служители на дружеството,а сумата от 2631,40лв.е на „EVN България“ ЕАД за погасяване на задължения на
дружеството за потребена електрическа енергия .
Съдът приема,че със извършените
плащания С.П. е заплатила задължения на дружеството възникнали след решението
за откриване на производство по несъстоятелност с изключение на сумата
21,85лв.по фактура от 28.02.2017г.издадена от „EVN България“ ЕАД.Плащанията от
нея са извършени след решението на съда по несъстоятелността за откриване на
производството от 06.08.2018г.Без никакво правно значение е дали парите са били
внесени в касата на дружеството и оттам изплатени на работниците в изпълнение
на рамковия договор за предоставяне на финансова помощ или директно на
кредитора „EVN България“ ЕАД пак в изпълнение на същия договор,в който са
уговорени и двете възможни начина за подпомагане.След вписване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност изпълнението на задължения към
дружеството,каквото е това по договора
да предоставяне на финансова помощ,по силата на разпоредбата на чл.636ал.1 от ТЗ следва да се направи и приеме от
синдика.Именно това е основанието за
плащане,на което кредитора се позовава и цели да докаже в хода на
производството по делото по реда на чл.692 ал.2 от ТЗ.Тъй като синдика не е
приел изпълнението,то и С.П. не е придобила качеството кредитор на
несъстоятелното дружество.Смисъла на разпоредбата на чл.636 ал.1 от ТЗ
,тълкувана в съответствие с разпоредбите на чл.658 от ТЗ е осигуряване на
възможност на синдика в пълнота да упражнява дадените му правомощия като орган
на управление на масата на несъстоятелността от една страна ,а от друга съдът
да осъществява контролните си функции и тези по надзор на дейността на синдика
и по-специално тези по чл.658 ал.1 т.8 и 9 от ТЗ.Действията на С.П. са в
нарушение на императивни правни норми и освен това плащанията не са извършени
на длъжника ,нито сумите са постъпили в масата на несъстоятелността,за да
придобие същата качеството на кредитор на дружеството.Позоваването на договора
за финансова помощ прави безпредметно обсъждането на приложението на правната
норма на чл.74 от ЗЗД,тъй като съдът
приема с оглед твърденията на С.П.,че
именно това е основанието на извършените от нея плащания,т.е.тя не е
изплатила чуждо задължение,а свое собствено такова по силата на цитирания
договор като плащането,респ.изпълнението е извършено в нарушение на чл.336 ал.1
от ТЗ.
Неоснователно е позоваването на
пълномощника на С.П. на правото й да иска реституция на даденото от нея по
нищожна сделка.В случая правилата на реституцията по ЗЗД са
неприложими.Възможност за реституция в специалния по отношение на ЗЗД закон
,какъвто е ТЗ и по-точно нормите на същия ,които уреждат производството по
несъстоятелност ,е предвидена единствено в нормата на чл.648 от ТЗ във вр.с чл.646 и чл.647 от с.з.Съгласно посочената законова
разпоредба право да получат обратно
даденото по нищожна или обявена за недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността сделка имат третите лица,които са престирали в полза на дружеството длъжник.Настоящия случай
не е такъв – С.П. е престирала в полза на трети
лица.
По изложените съображения и на основание
чл.692 ал.4 изр.2 от ТЗ, Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на С.Н.П. с вх.№6772/30.07.2019г.против неприето вземане в размер на
23369,28лв.и 2631,40лв.по т.1 от Допълнителен списък №1 на неприети вземания
обявен в ТР на 29.07.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Определението
да се обяви в търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: