Р Е
Ш Е Н
И Е
№52 12.04.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Граждански състав
На
дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар :Таня
Михова
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Дарина Костова т.д. №591 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Постъпила е искова молба от А.С.Б., ЕГН **********; С.А.Б.,
ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН **********, тримата с
постоянен адрес: ***, чрез адв.С.
Л.Н., със съдебен адрес:***,
против ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. Хале, бл.5, вх.К, ет.3, ап.198;
,,ИБС ИМОТИ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище адрес на управление:
гр. Пловдив , район Северен, ул. Стефан и Обрейко Орейкови №34; ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н Западен, ул.,,Звезда“№2, ет.1, ап.1, представлявано от М.Т.Д. и ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.,,Водолей“
№16, представляваното от Гено Бончев Г., с искане за обявяване за относително недействителен по
отношение на ищците, договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№ **, том *, н.д.
№***от 14.03.2014г. по
описа на СВ- Несебър, с продавач „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД
и купувач ,,ИСБ ИМОТИ“ ЕООД; при условие на
евентуалност, обусловено от уважаването на горния иск по чл.135
от ЗЗД, както и да бъде прието за установено, че ,,ЕЛАЙНОРЕН
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, няма права, придобити по силата на
нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №***, том ** на СВ- Несебър,
които могат да бъдат противопоставени на ищците в качеството им на кредитори на
,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД и че ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, няма права, придобити по силата на нотариален
акт, вписан на 03.09.2014г. под №***,
том ** на СВ- Несебър, които могат да бъдат
противопоставени на ищците, в качеството им на кредитори на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ищците твърдят, че до 30.12.2013г., заедно
с Ю.П.Б. били съдружници в , СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД, при равни за четиримата дялове в капитала на
същото. На 30.12.2013г. по партидата на дружеството в
ТР били вписани промени: изключването на А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д. като съдружници; поемане дяловете на
изключените от оставащия съдружник Ю.П.Б.. Пояснява се, че горното вписване било извършено
след отмяна на отказа ( ОС – Пловдив ) на длъжностно лице при АВ, обоснован с
невъзможността един съдружник, притежаващ 1/4 от дяловете в капитала да изключи
,,ан блок“ останалите трима съдружници, притежаващи
3/4 от капитала.
Посочва се, че на 08.01.2014г. тримата ищци предявили пред Пловдивския
окръжен съд искове по чл.74 от ТЗ срещу ,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД за отмяна всички решения на ОСС, въз основа на които в
ТР било извършено вписването на 30.12.2013г. По делото било допуснато обезпечение на иска
чрез налагане възбрана върху недвижими имоти на ,СТАРТ
ИНВЕСТ“ЕООД.
Излага се още, че към края на месец
юни 2014г., горепосоченото дружество представило
приетия и заверен ГФО към 31.12.2013г., включващ и
баланс към тази дата, съответстващ на баланса по чл.125,
ал.3 от ТЗ. Нетната стойност на активите била
6 598 000 лв., респективно се твърди, че стойността на дружествените
дялове на тримата ищци- ¾ от нея възлиза на 4 948 500лв.
През месец април 2014г., ищците предявили искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ. Предвид изложеното, същите се явявали кредитори
на ,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД за стойността
на дружествените дялове. Наред с горното, първият ищец- А.С.Б.
бил кредитор и по силата на арбитражно решение по арбитражно дело №4/2014 г. за връщане на дадена в
заем сума 2 400 000 лв, изискуема на 01.06.2012
г., ведно с лихви и разноски, както и по силата на
решение по арбитражно дело №3/2014 г. за връщане на дадена в заем сума от 371 000 лв., изискуема на 30.11.2009 г.,ведно с лихви и
разноски; по силата на решение от 24.10.2014 г. по арбитражно дело №2/2014 г. за връщане на дадена в заем сума 1 366 400
лв., изискуема на 01.06.2012 г.,
ведно с лихви и разноски.
По- нататък в исковата молба се
твърди, че на 14.03.2014г., с нотариален акт №91, том 5, н.д. №770 от 14.03.2014г. по описа на
СВ- Несебър, ответникът „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД продал на
,,ИСБ ИМОТИ“ ЕООД, 72 недвижими имота на дружеството
срещу обща цена от 2 300 000 лева, платима в петгодишен срок от деня
на изповядване на сделката (съставяне на нотариалния акт). Данъчната оценка на
продадените имоти, видно от самия нотариален акт била 4 203 096.60 лв.
Излагат се подробни съображения,
че горепосочената сделка увреждала
интересите на ищците като кредитори, както и че длъжникът знаел за
увреждането. Посочват се извършени от
едноличния собственик на капитала на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД,
сделки, целящи именно увреждане на кредиторите.
Вземанията на ищеца А.С.Б., предмет и на приключилите арбитражни производства,
били надлежно отразени в балансите на ,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД за 2011 и 2012г. като ,,част от
други задължения“ в общ размер 4 400 000лв.
Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2014г. ответното дружество ,,ИСБ
ИМОТИ“ЕООД продало на ,,ЕЛАЙНОРЕН
БЪЛГАРИЯ“ЕООД
петдесет и два недвижими имота- самостоятелни обекти в сгради в к.к.,,Слънчев бряг“ (нотариален акт №158,том
25 по описа на СВ- Несебър). ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД продало на ,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД общо шестнадесет недвижими имота. Подчертава
се, че приобретателите знаели, че увреждат ищците като кредитори на ,СТАРТ
ИНВЕСТ“ЕООД( в двата нотариални акта било отразено
знанието на за наложена възбрана върху
описаните имоти от 28.08.2014г.). Навеждат се доводи
за свързаност на физически лица, в лично качество и като представляващи ЮЛ.
В подадените в срок отговори, съвпадащи
по съдържание относно фактическите твърдения и наведените правни доводи,
ответниците ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД, ,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД и
ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД са изложили съображения във връзка с предявените искови
претенции.
На първо място е направено
възражение за наличие на нередовности на исковата молба, като същите са
изчерпателно посочени - не ставало ясно
кои са ответниците по делото; неправилно
определена от ищците цената на иска; неясен петитум;
не било посочено конкретно основание, обуславящо качеството на кредитор на
ищеца А.Б..
Излага се становище за
недопустимост на исковите претенции с правно основание в чл.135 от ЗЗД. Същите
не били предявени от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Навеждат
се доводи, че ищците нямали качеството кредитори за вземанията им по
чл.125,ал.3 от ТЗ .
Посочва се, че предвид наличието
на висящ съдебен спор с правно основание
чл.74 от ТЗ(т.д.№9/14 на ПОС) и с правно
основание чл.125 от ТЗ(т.д.№306/2014г. на ПОС), следвало производството по
настоящото дело да бъде спряно на основание чл.226,ал.1,т.4 от ГПК.
Навеждат се доводи, че извършените
разпоредителни сделки не увреждали кредиторите. Длъжникът ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД
разполагал и с друго имущество, от което кредиторите биха могли да се
удовлетворят. Вземанията на ищците били изцяло обезпечени чрез наложена
възбрана върху 200 имота ,собственост на ,,СТАРТ
ИНВЕСТ“ЕООД(Определение№623/31.03.2014г. по в.гр.д.№368/2014г. по описа на
ПАС).
Ответниците намират, че предвид
предявеният от ищците иск за обявяване нищожността на клауза по договор за
покупко- продажба на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт №91, том 5, дело №
770/2014г. както и
косвени искове с правно основание чл.134 от ЗЗД - гр.д.№2893/2014г. по
описа на ПОС, настоящото дело следвало да бъде спряно до приключване на
горепосоченото с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД
възразява срещу доводите за наличие на знание за увреждане на кредитора от
управителя Ю.Б. (също
и от страна на ответника ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД), излагайки
подробни съображения в тази насока.
В писмените отговори, депозирани от
,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД и ,,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД, ответниците оспорват твърдението за знание за увреждане,
посочвайки, че сделката била сключена на 22.08.2014г.(преди
наложената възбрана на 28.08.2014г.).
Същите узнали за вписаната възбрана едва на датата на самото нотариално
прехвърляне- 02.09.2014г. Първото плащане от 150 000лева било извършено на
28.08.2014г. с основание ,,авансово плащане по
предварителен договор“.
Ответниците ,,СТАРТ
ИНВЕСТ“ЕООД и ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД са депозирали
идентични по съдържание допълнителни отговори на исковата молба.
В същите се поддържат изложените с
отговорите доводи за нередовност на исковата молба. Излагат се аргументи, че
ищците нямали качеството кредитори по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Посочва се, че
бил налице висящ съдебен спор –
т.д.№9/2014г. по описа на ПОС и т.д.№306 по описа на ПОС. Налице били основания
за спиране на производството по настоящото дело- 226,ал.1,т.4 от ГПК.
Относно претенцията на ищеца А.Б., се заявява, че същият нямал качеството кредитор на
посоченото основание- арбитражни решения.
На посочените по-горе възражения и
доводи на страните по отношение на допустимостта на процеса съдът е дал отговор в доклада по делото и в
мотивите на Решение №258 от 12.07.2017год.
С молба от 05.06.2017год.
, разгледана в открито съдебно заседание на 12.06.2017год.,
след даване на възможност на страните да изразят становища и да изложат
доводите си в подкрепа на същите , съдът е приел, че молбата цели изменение на
иска и не е допуснал същото, като е изложил мотивите си в открито съдебно
заседание. В цитираната молба/л.777/ е посочено, че
ищците желаят да уточнят петитума на исковата молба ,
като го съобразят с Решение №122/13.09.2016год. ,
постановено по гр.д.5533/2015год. но четвърто
гражданско отделение на ВКС, решение по чл.290 от ГПК. Съдът е изложил съображения защо счита , че с молбата се иска изменение
едновременно на петитума на исковете и на
обстоятелствата , на които се основава всеки от тях и по тази причина не е
допуснал изменението.
В мотивите на постановеното по
спора Решение №258 от 12.07.2017год.
, съдът е приел, че предявените два
установителни иска от ищците, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да бъде прието за установено, че ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, няма права,
придобити по силата на нотариален акт, вписан на 03.09.2014г.
под №***, том ** на СВ-
Несебър, с който ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД
е продал на ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД
недвижими имоти, собствени на длъжника ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, които права да могат да бъдат противопоставени
на ищците в качеството им на кредитори на ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД и че ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, няма права,
придобити по силата на нотариален акт, вписан на 03.09.2014г.
под №***, том ** на СВ-
Несебър, с който ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД
е продал на ,,ТРТ ИНВЕСТ“ недвижими имоти, собствени на длъжника ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, които права
да могат да бъдат противопоставени на ищците в качеството им на кредитори на ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, са
недопустими, поради липсата на предвидена възможност в закон да бъдат предявени,
изискване, въведено с чл.124, ал.4, изр. второ от ГПК и е прекратил производството по тези два
иска.
Със същото решение е уважен
предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от А.С.Б., ЕГН **********,
С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д.,
ЕГН **********, с искане да бъде обявен
за относително недействителен договора за продажба, обективиран
в нотариален акт № 91, том 5, д. №
770 от 14.03.2014г. по описа на Несебърската СлВп, с продавач „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* и купувач „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, спрямо ищците А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б.,
ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН **********, като
кредитори на продавача за стойността на дружествените им дялове по баланс към 31.12.2013 г. и спрямо ищеца А.С.Б., ЕГН **********, като кредитор на продавача по
силата на арбитражни решения, постановени по арб.
дела №№ 2, 3 и 4 по описа за 2014 г.
на арбитър ad hoc проф. Огнян
Стамболиев.
С Определение №
124 от 28.12.2017год. , постановено по в.т.д.№285/2017год. по описа на АС-Бургас, е отменено Решение
№258 от 12.07.2017год. по
настоящото дело , в частта му, имаща характер на определение, а именно : „в
частта, която има характер на определение, с която е прекратено
производството по отношение на
предявените искове от А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д.,*** против „Елайнорен
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
ул. „Водолей“ № 16
за обявяване за недействителен по
отношение на ищците договор за продажба на недвижими имоти, предмет на
нотариален акт № 159, том 25, дело № 4519 от 03.09.2014 год., с продавач „ИСБ имоти“ ООД и купувач „Елайнорен
България“ ЕООД и против ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, р-н Западен, ул.,,Звезда“№2, ет.1, ап.1, представлявано от М.Т.Д., за обявяване за недействителен на договор за продажба на недвижими имоти,
предмет на нотариален акт № 184, том. 25, дело № 4544 от с 03.09.2014 год. с продавач „ИСБ
имоти“ ООД и купувач „ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, както и в частта, в която А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д., са осъдени да заплатят на „Елайнорен
България“ ЕООД разноски в размер на 9200 лв. на равни части по 3066 лв. от всеки от ищците и на „ТРТ Инвест“ ЕООД
разноски от 9500 лв. на равни части по 3166 лв. от всеки от ищците.“, като
делото е върнато за продължаване на
съдебно-процесуалните действия.
В мотивите на Определение № 124 от 28.12.2017год. ,
постановено по в.т.д.№285/2017год. е изложено, че
въззивната инстанция е приела, че цитираното от ищците решение по чл.290 от ГПК е приложимо към казуса , поради което „ищците
са поправили недостатъка на исковата си молба по свой почин, като с молба от 05.06.2017 год. изрично са
заявили, че искането им е да се обявят за недействителни по отношение на ищците,
не само договора за покупко продажба на недвижими имоти от 14.03.2014
год., сключен между „Старт инвест“
ЕООД и „ИСБ имоти“ ЕООД, но и договора за продажба на част от същите имоти,
предмет на нотариален акт № 159, том 25, дело № 4519 от 03.09.2014 год., с продавач „ИСБ имоти“ ООД и купувач „Елайнорен България“ ЕООД и договор за продажба на друга
част от същите недвижими имоти, предмет
на нотариален акт №
184, том. 25, дело № 4544 от с 03.09.2014
год. с продавач „ИСБ имоти“ ООД и купувач „ТРТ
ИНВЕСТ“ ЕООД. Така направеното уточнение на петитума
на исковата си молба от страна на ищците не е изменение на иска по смисъла на
чл. 214 ГПК, както е прието от съда, а и понастоящем се продължава да се поддържа
от ответниците по делото.“
С оглед указанията на въззивната инстанция , след връщане на делото, в открито съдебно заседание на 12.02.2018год., съдът е дал възможност на ищците да направят исканото от тях уточнение на петитума на исковата молба по отношение на исковете, по които е било прекратено производството и по начина, посочен в молба на ищците от 05.06.2017год. , като петитумът на исковете е да бъдат обявени за относително недействителен по отношение на ищците, договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№91, том5, н.д.№770 от 14.03.2014г. по описа на СВ- Несебър, с продавач ,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД и купувач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД; както и договора за продажба на част от същите имоти с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №159,том 25 на СВ- Несебър, както и договора за продажба на друга част от същите имоти с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №184,том 25 на СВ- Несебър, на основание чл.135 от ЗЗД, както и присъждане на направените по делото разноски.
По част от този иск съдът е постановил решение, поради което към момента висящо пред настоящия съд е само производството по отношение на частта , за която е постановено отмененото определение за прекратяване на производството, а именно : да бъдат обявени за относително недействителен по отношение на ищците, договорите за покупко- продажба на недвижими имоти, с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №159,том 25 на СВ- Несебър, както и договора за продажба с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №184,том 25 на СВ- Несебър, на основание чл.135 от ЗЗД, както и присъждане на направените по делото разноски по отношение на тази част от претенцията.
В мотивите на Определение № 124 от 28.12.2017год. ,
постановено по в.т.д.№285/2017год. е изложено, че
въззивната инстанция споделя изразеното в решение №
122 от 13.09.2016 год. по
гр. дело № 5533/2015 год.
на ВКС, че в този случай се касае за
един иск, с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, с който се иска обявяване на
относителна недействителност на цялата поредица от увреждащи кредитора сделки, а не до отделни искове за обявяване
на всяка една последваща сделка за относително недействителна отделно от
останалите, като е дала указания на първоинстанционният
съд, да се произнесе по отношение на
наведените твърдения за недействителност на всички сделки, като съобрази
наличието на предпоставките за обявяване на относителна недействителност по чл.
135 ЗЗД, на сделките с последните приобретатели, и ако те са налице да се уважи, а ако липсват да се отхвърли
иска.
С оглед на гореизложеното и като
съобрази, че с настоящия съдебен акт съдът следва да се произнесе по част от
претенцията, по която не се е произнесъл с Решение №258
от 12.07.2017год., съдът намира , че за пълнота
следва да повтори частично вече изложените мотиви по отношение на първата
сделка от веригата от сделки , с които се твърди, че са увредени кредиторите
ищци и да изложи допълнителни мотиви по отношение на наличието на фактически и
правни основания за основателността на иска по отношение на последните две
сделки.
Съдът, като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
спора, намира предявеният иск по чл.135 от ЗЗД за
допустим .
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от А.С.Б., ЕГН
**********, С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН **********, с искане да бъде обявен за относително недействителен договора за
продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том 5, д. № 770 от 14.03.2014г. по описа на Несебърската СлВп,
с продавач „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* и
купувач „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, спрямо ищците А.С.Б.,
ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН **********, като кредитори на продавача за
стойността на дружествените им дялове по баланс към 31.12.2013
г. и спрямо ищеца А.С.Б.,
ЕГН **********, като кредитор на продавача по силата на арбитражни решения,
постановени по арб. дела №№
2, 3 и 4 по описа за 2014 г. на арбитър ad hoc проф. Огнян Стамболиев, които е уважен с Решение №258
от 12.07.2017год.
Производството е висящо за постановяване на допълнително решение по отношение на частта от иска , касаеща обявяване за относително недействителен по отношение на ищците, договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№91, том5, н.д.№770 от 14.03.2014г. по описа на СВ- Несебър, с продавач ,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД и купувач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД; както и договора за продажба на част от същите имоти с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №159,том 25 на СВ- Несебър, както и договора за продажба на друга част от същите имоти с продавач ,,ИСБ ИМОТИ“ЕООД и купувач ,,ТРТ ИНВЕСТ“ЕООД, подробно описани в нотариален акт, вписан на 03.09.2014г. под №184,том 25 на СВ- Несебър, на основание чл.135 от ЗЗД, както и присъждане на направените по делото разноски.
Не се
оспорват представените доказателства по смисъла на чл.193 от ГПК По отношение
на част от представените доказателства се твърди неотносимост към спора.
Не се
спори и не са представени доказателства , от които да се направи извод за
наличие на недостатъци на сделките, които да водят до извода за нищожност на
същите.
Оспорва се
от ответниците качеството на кредитор на всеки от ищците. Съдът намира, че
установяването на размера и ликвидността на вземането на всеки от кредиторите е
извън предмета на настоящото производство, доколкото не е предявен такъв иск,
нещо повече , страните твърдят, че по отношение на това оспорване са висящи или
приключили с краен съдебен акт други производства между ищците и първия
ответник - „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД. В същия смисъл
Решение № 552 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 171/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борислав Белазелков. Обстоятелството , че
не се спори , а от справка по партидата на ответника „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД и от представените и неоспорени
доказателства за висящо производство по чл.125, ал.3 от Търговския закон пред ОС – Пловдив, се установява,
че ищците са били съдружници в ответното дружество и след изключването им имат
право да получат равностойността на дела си при условията на чл.125, ал.3 от ТЗ, следователно
те са кредитори на ответното дружество. Въпреки, че за наличието на правен
интерес е без значение размера на вземането им, обстоятелството , че двете
страни твърдят , че дружеството към датата на изключването им е притежавало над
200 имота е достатъчно за да бъде
направен извод, че стойността на вземанията на ищците не е незначителна спрямо
търсения с предявения иск обезпечителен ефект.
Страните
не спорят, както е посочено по-горе, че ищците са бивши съдружници в ответното
дружество „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, които са изключени от дружеството
и имуществените последици от прекратяването на участието им в дружеството не са
уредени както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на
даване на ход по същество. Дружеството ответник е страна по няколко съдебни
производства, в които се претендират
вземания на ищците към ответника , поради което съдът приема , че ответникът –длъжник е знаел за увреждането.
Допълнителен аргумент в тази насока са следните констатации на съда, въз основа
на събраните доказателства по делото: На първо място ответникът е търговско
дружество, чийто единствен собственик на капитала , след изключването на ищците
е безспорно наясно с имущественото състояние на дружеството в достатъчна
степен, за да направи преценка, че отчуждаването на 72 броя недвижими имоти чрез покупко продажба с разсрочено и
необезпечено по никакъв начин заплащане на продажната цена, намалява
възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника. От
събраните доказателства – обяснения на управителите Г.,
Д. и Б., разпит на свидетеля Н. и изявлението на
процесуалните представители на първия ответник в последно съдебно заседание /л.798/, се установява, че имотите, обект на процесната покупко-продажба
са били обект и на два неуспешни опита за апорт в
дружеството купувач и втори ответник, следователно двете страни по сделката са
водили разговори за прехвърляне на имотите в патримониума
на купувача преди извършване на сделката , а обстоятелството, че апортите са осуетени от действията на ищците, както и
претенциите на ищците, респективно качеството им на кредитор на продавача, са
били известни на продавача към датата на сключване на процесната сделка. От
изявление на процесуалния представител на ответника „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД в същото заседание /л.795/ се установява , че
управителката на същото дружество е изтегляла получените по сделката с „ИСБ
ИМОТИ“ ЕООД суми в брой , непосредствено след получаването им , за да осуети
налагането на запор върху тези суми , по молба на ищците, следователно управителя на „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, съзнателно и преднамерено е полагал усилия за да намали възможностите на
ищците да се удовлетворят от имуществото на длъжника. Това поведение на
ответника „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД е в подкрепа на
приетото от съда становище, че отчуждаването на имотите само по себе си ,
независимо дали цената е адекватна на стойността им и е платена при прехвърляне
на собствеността или не е адекватна и
само частично платена и плащането е разсрочено и необезпечено, винаги
представлява действие, което уврежда кредитора. От същите доказателства , както
и от събраните писмени доказателства – справки от НБД“Население“
и гласни доказателства се установява , че законните представители на страните
по първата увреждаща сделка и последвалите я две сделки с последните двама
ответници са се познавали преди извършването на сделките, като всички те са
ползвали правните съвети на едни и същи адвокати – процесуални представители на
първия ответник в настоящото производство, като естеството на познанството им
както лично – например видно от справката от НБД – управителят на ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД е ****** на адв. Б., която заяви /л.796/, че се е познавала с предишния управител З.Т., управителят на ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е участвал при инвертаризацията
и е подписал протокола за инвентаризация на СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД на 02.01.2014год. Управителят на СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД заявява, че с едноличния собственик на
капитала на „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД – Х.Н. се е познавала от
преди датата на продажбата , както и преди датите на неуспешните опити на апорт на процесните апартаменти. От така установените
връзки между законните представители и собственици на капитала на четирите
дружества, взели участие в първата увреждаща кредиторите сделка и последвалите
я две сделки , с които имотите са излезли и от патримониума
на купувача, така , че да стане по трудно удовлетворяването на кредиторите на
първия продавач-длъжник , може да се направи извод, че ответникът на „ИСБ ИМОТИ“
ЕООД , чрез едноличния собственик на капитала Х.Н. е
знаел за увреждането при сключването на сделката със СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД. Допълнителен довод за да се приеме за доказано знанието на купувача „ИСБ
ИМОТИ“ ЕООД за увреждането е , че имотите са продадени на дружества , свързани
с продавача чрез лицата които ги
представляват.
От същите
доказателства може да бъде направен извод, че собствениците на капитала и
представляващите ,,ТРТ ИНВЕСТ“
ЕООД и ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД
също са знаели както за отношенията между ищците кредитори и „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, но и за това, че закупуват имоти, по
отношение на които е вписана възбрана , точно поради факта, че кредитор на праводателя на продавача по сключените от тях сделки е
твърдял, че продажбата на тези имоти го уврежда. Както беше посочено по-горе,
по делото е установено, че управителя на ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД е ****** на адв. Б., който е процесуален представител на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, като същата заяви /л.796/, че се
е познавала с предишния управител З.Т.. Прави
впечатление, че трите дружествата, страни по последните две сделки, са
регистрирани два месеца преди първата сделка от веригата и приблизително в
същия период, в който е настъпил разрив между съдружниците в „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД.
В търговския регистър не се открива информация , включително ЕИК за собственика
на капитала на ,,ТРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, въпреки, че фирмата на дружеството е изписана като „Десавекс“ЕООД,
което предполага регистрация в България, а собственикът на капитала на ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ЕООД е
регистриран на Сейшелските острови, които две
обстоятелства правят почти невъзможно да се установи кои са действителните физичиски лица, които контролират дружествата - крайни
приобретатели на процесните имоти. Съдът намира, че тези факти са индиции за положените усилия да се затруднят кредиторите на
длъжника СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, да се удовлетвори от
цената на процесните имоти. Обстоятелството, че всички физически лица,
представлявали дружествата са се познавали и са имали и други отношения преди
сключването на процесните сделки, може да се приеме за индиция
за знание за наличието на увреждане за ищците с процесните сделки. От събраните
гласни доказателства – св.Стоилов и представените
писмени доказателства – протокол за инвентаризация на каса и констативен
протокол /л.298-299/ се установява, че управителя на „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, адв. Б. и управителя на ,,ЕЛАЙНОРЕН
БЪЛГАРИЯ“ЕООД са се познавали преди сделките. Съдът намира
за неубедително твърдението, че Гено Г. случайно и
без да познава представляващите дружеството се е съгласил да бъде свидетел при
инвентаризация на касова наличност в „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД .
Доводи в
същия смисъл са изложени в Решение № 13/19.02.2015 год. на ВКС по гр.д. № 4606/2014 год. на Четвърто г.о. ГК .
Не на
последно място, обстоятелството, че сделките са сключени въпреки знанието за
вписани възбрани върху процесните имоти е доказателство за знанието на страните
по сделките, че са предявени претенции по отношение на тези имоти и е нелогично
да се приеме, че търговец, прояваващ нормална грижа
за делата си няма да се запознае с подробности за наложените възбрани, като по
този начин ще научи, че с продажбата се увраждат
интересите на кредиторите на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД.
От
приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи може да се направи
извод , че плащания към „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД,
доколкото са направени от купувача по сделката „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД, не са
извършени едновременно за цялата цена по сделката , но след всяко плащане е
следвало теглене в брой на значителни суми най-малко в размер на 150 000 лв.
от управителя на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД , като дни
по-късно е следвало ново внасяне от „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД на малко по-голяма от
изтеглената сума по сметка на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ново теглене в брой на датата на
внасянето и т.н.
Тази поредица от банкови операции, извършени в рамките на две седмици ,
съчетана с липсата на преводи от страна на „СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД към трети лица и липсата на
обяснение къде са вложени изтеглените значителни суми, с изключение на
обяснението на адв.Б. , че същите са изтеглени за да
не бъде наложен запор от ищците , създава съмнение, че се касае за фиктивни
плащания. Отделно от горното, вещото лице е констатирало, че са направени
плащания към „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД по същата сделка ,
но от лица свързани с третите лица , придобили от СТАРТ ИНВЕСТ“
ЕООД, а именно ТНК“Кепитал мениджмнт“ЕООД,
което отново води до извода , че продавачите и купувачите по тези сделки се
познават и са сключили сделките със знанието , че имотите могат да послужат за
удовлетворяване на кредиторите на „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД,
ако останат негова собственост, т.е. всички те са знаели
за увреждането на кредитора. От допълнителното заключение се установява , че не
са налице доказателства за извършване на плащане от или за сметка на крайните
купувачи към продавача по процесните два договора с
продавач „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД.
Съдът
намира предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за доказан и основателен със следните аргументи :
Предпоставки
за допустимост на иска по чл.135 от ЗЗД
е наличието на правен интерес у ищеца , който интерес се обуславя от
качеството му на кредитор. Не е необходимо ищецът да докаже при условията на
главно и пълно доказване ликвидността и изискуемостта на вземането си , за да е
налице правен интерес от предявяване на павловия иск. Следователно , доколкото
не е установено с влязло в сила решение, че ищците не са кредитори, съдът
намира , че са налице достатъчно основния за да приеме , че е налице правен
интерес.
Предпоставки
за основателност на Павловия иск са : ищецът да е
кредитор на ответника, с вземане , което да е предхождащо по време датата на
сделката, чиято относителна недействителност се претендира, сделката да е
валидна, т.е. да е породила правно действие , да не са налице пороци , водещи
до нейната недействителност, сделката да е увредила интересите на кредитора и
страните по нея да се знаели за увреждането.
От
изложените по-горе доводи по отношение на вземането на кредитора , може да се
направи извод за наличие на това качество у ищците. Съдът не следва в
настоящото производство да установява размера на вземането на кредитора към
първия ответник , т.к. това е предмет на висящо производство.
Втората и
третата предпоставки също са налице – от представените доказателства се установява,
че както първата продажба от веригата сделки , така и последващите две продажби
с продавач „ИСБ ИМОТИ“ ЕООД са следвали
по време изключването на съдружниците, от което са породени имуществените им
права на вземане по чл.125,
ал.2 от ТЗ. Не
се спори и по обстоятелството , че имотите , продадени от първия ответник , са
били негова собственост към датата на продажбата.
По
отношение на увреждането на кредитора , съдът намира , че същото е налице с
аргументи , изложени по-горе. Продажбата е правно действие , представляващо отчуждаване при което длъжникът – първи
ответник едностранно е отчуждил недвижими имоти, като същите са излезли от
неговото имущество и са станали част от имуществото на друго търговско
дружество – втория ответник. С извършването на продажбата, длъжникът е намалил
собствените си ликвидни активи и по този начин е намалил обезпечението на
кредиторите си , включително на ищците. Актът на продажба на движимо и
недвижимо имущество намалява значително възможността за удовлетворяване на
кредитора на длъжника, особено с оглед на обстоятелството , че получената част
от цената е теглена в брой при получаването й, при това длъжникът е
придобил актив, спрямо който
принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу движими и недвижими
вещи.
По
отношение на знанието на увреждането , съдът намира , че същото е налице със
следните аргументи : Ответниците са търговски дружества, като към момента на продажбата
съдружници и представляващи двете дружества са физически лица, които са се познавали и
купувачът е знаел за задълженията на продавача към ищците поради двата
неуспешни опита за апорт на същите недвижими имоти.
Вторите по ред купувачи – ответниците, също са знаели за увреждането поради
връзките между представляващите всички участващи във веригата от увреждащи
сделки лица и с процесуалните им представители, които по признанието на
управителя на първия ответник са извършвали юридическата работа по всичките им
дела.
Съдът
намира, че с оглед търговското качество на ответните дружества и нормалните за
упражняване на търговска дейност знания и умения на представляващите ги лица и
съдружници в същите дружества, е обосновано да се предположи, че същите лица са
съзнавали, че отчуждавайки седемдесет и два недвижими имота, собственост на
дружеството – длъжник, са намалили възможностите за удовлетворяване на
кредиторите си. Обстоятелството, че представляващите дружествата и едноличния
собственик на капитала твърдят, че не си спомнят тези подробности при даване на
обяснения от името на страната, не могат да бъдат приети за доказателство за
неведението им за очевидни за всеки средно грамотен търговец стопански и
юридически последици от изключването на съдружници и отчуждаването на недвижими
имоти. Със същите аргументи съдът намира за недостоверни твърденита,
че знанието за наличието на възбрана не е довело до узнаване на обстоятелството
около налагането на възбраната , а като следствие до знание за увреждането на
интересите на кредитора , което продажбите ще причинят.
Мотивиран от горното, съдът намира предявения иск
за основателен и доказан.
С Решение №258 от 12.07.2017год. по настоящото дело, с оглед уважаването на
предявения иск, съдът е присъдил на ищците разноски в размер на 117483,20лв. Решението не е окончателно и с настоящото
допълнително решение, съдът не може да присъди разноски в по-голям размер от
претендирания и доказан такъв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №258 от 12.07.2017год. по настоящото дело със следния диспозитив :
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на А.С.Б.,
ЕГН **********; С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: ***, чрез адв.С. Л.Н., със съдебен адрес:***, , на основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите , следните
два договора за покупко продажба на недвижими имоти , подробно описани в
договорите:
-
сключеният
между ,,ИБС ИМОТИ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище адрес на управление:
гр. Пловдив , район Северен, ул. Стефан и Обрейко Орейкови №34, представлявано от
Ботьо Гавраилов Солаков, в качеството му на продавач
и ,,ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.,,Водолей“ №16,
представляваното от Гено Бончев Г.,в качеството му на
купувач, договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт №5, т. 13, рег.№12606, д.№2342/02.09.2014г., вписан на 03.09.2014г. под
№159,том 25 на СВ- Несебър, както и
-
сключеният
между ,,ИБС ИМОТИ“ЕООД, ЕИК
*********, седалище адрес на управление:
гр. Пловдив , район Северен, ул. Стефан и Обрейко Орейкови №34, представлявано от
Ботьо Гавраилов Солаков, в качеството му на продавач и купувач ,,ТРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Западен, ул.,,Звезда“№2, ет.1, ап.1, представлявано от М.Т.Д., в качеството му на купувач, договор
за покупко- продажба, сключен с нотариален акт №1, т.
13, рег.№12594, д.№2342/02.09.2014г.,
вписан на 03.09.2014г. под
№184,том 25 на СВ- Несебър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БАС в
двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.
СЪДИЯ: