Р Е Ш Е Н И Е

№ 27 / 31.1.2012г.

 

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Пазарджик, ІІ състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Я.В., като разгледа АХД № 784 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба от П.С.К. *** против Заповед рег. № З-2611 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР – Пазарджик.

Недоволен от така постановената заповед е останал жалбоподателят, който в подадената жалба и чрез писменото становище на процесуалния си представител адвокат К. излага доводи за нейната незаконосъобразност, като издадена в нарушение на процедурните правила и в противоречие с материалния закон. Развиват се подробни доводи в подкрепа на твърденията, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, послужило като основание за налагане на дисициплинарно наказание “уволнение”. Моли се заповедта да бъде отменена изцяло.

Ответникът оспорва жалбата, излага подробни доводи за нейната неоснователност, моли същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданите жалби, намира за установено следното:

 

Жалбата против Заповед рег. № З-2611 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, от адресата на акта, поради което е допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В мотивите на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил шест нарушения на служебната дисциплина. В т.1, 2 и 3 се описват нарушения, извършени за времето от м.март 2011 до м.май 2011 год. на автомагистрала „Тракия”, където К. като участник в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години – на територията на ОДМВР, гр. Пазарджик, създадена с користна цел: искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия”, с посочен ръководител и участници е извършил дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, 8 и т.10 от ЗМВР. Нарушенията се изразявали в това, че жалбоподателят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица, злоупотребил е с предоставената му власт и указаното му доверие и е извършил действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, фиксирани в т.4,7,8 и в т.31 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.

В т.4 до т.6 се сочи, че жалбоподателят е поискал и приел дар, който не му се следва- две банкноти с номинал от десет български лева, от участник в движението по пътищата, за да не извърши действия по служба, а именно да не състави акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата като с това е осъществил съставите на дисциплинарни нарушения на 27.05.2011 год., в 17:19 ч., по чл.227, ал.1, т.7,8 и т.10 от ЗМВР. За всяко едно от описаните в мотивите на заповедта нарушения дисциплинарно наказващият орган е определил дисциплинарно наказание „уволнение”. С оглед разпоредбата на чл.18 от Инструкция Із-1015/04.07.2006 год. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и чл.228, т.3 във връзка с чл.186, ал.1 от ЗМВР е наложил едно общо дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя К..

 

В изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Административният акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбите на чл.228, т.3 във връзка с чл.186, ал.1 от ЗМВР-Директорът на ОДМВР- Пазарджик, в предвидената за това форма и със съдържание, съобразено с чл.246, ал.1 от ППЗМВР. Заповедта съдържа и мотиви, представляващи фактически и правни основания за издаването й.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед № з-1701/27.06.2011 г./л. 38/, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Същият е поканен да даде писмени обяснения при образуване на дисциплинарното производство с покана на 23.06.2011 г. /л. 47/ и е дал такива /л. 48/. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка /л. 21/, като служителят е поканен надлежно да се запознае с нея 23.08.2011 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Същият е отказал да се запознае със справката, което обстоятелство е удостоверено от трима свидетели. На 26.08.2011 год. в срока по чл.244, ал.1 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище, рег. №38741/26.08.2011 год. /л.11/ до директора на ОДМВР-Пазарджик. В становището подробно са изложени установените от дисциплинарно разследващия орган факти и обстоятелства в хода на проведеното дисциплинарно производство. Комисията е предложила за допуснати нарушения на служебната дисциплина на държавния служител да бъде наложено едно общо дисциплинарно наказание – уволнение, като на основание чл.245, ал.1, т.8 от ЗМВР бъде прекратено и служебното правоотношение. Заповедта на свой ред е издадена и в законоустановения срок. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нормата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е 22.08.2011 г. - изготвянето на обобщената справка от дисциплинарно-разследващия орган, а заповедта е издадена на 27.09.2011 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

 

По отношение спазването на материалноправните разпоредби на закона, съдът констатира, че твърдяните в т.1, 2, 3 на заповедта деяния останаха недоказани. По никакъв начин не бе установено К. да е участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина престъпления, създадена с користна цел, искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия”.

Нарушенията, установени и посочени в т.4, 5 и т.6 от заповедта, напротив, се установяват безспорно от събраните доказателства. Видно от показанията на защитения свидетел 002-Р /л. 71-л. 78/, дадени в досъдебното наказателно производство, се установява, че жалбоподателят в качеството си на автоконтрольор е спрял водач на МПС, който е извършил нарушение на ЗДвП, като вместо да изпълни функцията си на контролен орган по установяване на административни нарушения по предписания от закона начин, е приел в дар две банкноти, всяка от десет български лева.

При извършеното в досъдебното производство разпознаване по снимка свидетелят сочи недвусмислено жалбоподателя като извършител на дисциплинарното нарушение. С това си деяние жалбоподателят е превишил властта си и е използвал служебното си положение за лична облага, както е извършил и друго тежко дисциплинарно нарушение, като не е спазил правилата по т.4, 7, 8 и т.31 на Етичния кодекс на поведението на държавните служители в МВР.

Държавният служител, според етичния кодекс, трябва да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Освен това, Етичният кодекс изисква държавният служител да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или лична користна цел.

Изводът от изложеното е, че извършеното деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата. Поведението на оспорващия при изпълнение на служебните му задължения на посочената дата е станало достояние на гражданин извън системата на МВР, представител на друга обществена група, което несъмнено уронва престижа на МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като в т. 10 като основание за уволнение е предвидено "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". По смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР такова е всяко деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата.

Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че дисциплинарното производство следва да продължи след приключване на наказателното производство, като едва в случай, че се приеме за безспорна вината му, то тогава да бъде наложено наказанието “уволнение”. Реализирането на дисциплинарна отговорност по отношение на служители в МВР не е обусловено от реализирането на друг вид отговорност. След като установеното деяние представлява нарушение по чл.227, ал.1, т. 7, 8 и 10 от ЗМВР, то за същото законосъобразно е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

Изложеното дотук налага извода, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за законосъобразност и с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната й.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника по оспорването се дължат разноски в размер на минималното определено възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.К. *** против Заповед рег. № З-2611 от 27.09.2011г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител категория “Е” – І степен, младши автоконтрольор в група “Престъпления по пътищата” към отдел “Криминална полиция” при ОДМВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА П.С.К. *** да заплати на ОДМВР - Пазарджик разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 150 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: /п/

 

Решение от 18.2.2013г. по Административно дело 3429/2012 ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Решение № 2307 от 18.02.2013 г. на ВАС София, Пето отделение по адм. д. № 3429/2012 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 31.01.2012 г. по адм. д. № 784/2011 г. на Административен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА П. С. К. от гр. Пазарджик да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пазарджик сумата 150 (сто и петдесет) лв. възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.