Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б. С.,
08.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 02 септември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Ивка
Вълкова, като разгледа докладваното
от съдия Гердова гр.д.№ 1321/2019 г. по описа на РС – Б. С., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „К.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р.В.–управител,
чрез пълномощника А. А. – юрисконсулт, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Г.Т.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата от 350,00 лв. главница, дължима на основание договор за кредит
№ **********/04.11.2014г. сключен между длъжника и „4 Финанс“ ЕООД /Вивус/-С.,
прехвърлен на заявителя “К.Б.“ ЕООД с
договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.05.2019г./виж
пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 ГПК.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК
се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Г.Т.В. не е намерен на посоченият в и.м. адрес, който е посетен
три пъти на различни дати и часове от връчителя и не е намерено лице, което да
получи съдебните книжа.
От
изискана и приложена в заповедното производство служебна справка от ЕСГРАОН за
постоянен и настоящ адрес на ответника е видно, че Г.Т.В., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-Враца за
регистрирани трудови договори на лицето Г.Т.В., с ЕГН **********, от която е видно, че
последният му трудов договор с „Лемън билдинг“ ЕООД-П. е прекратен на 13.12.2017г.
и от тогава до настоящият момент няма регистрирани трудови договори на
територията на Р.България.
С разпореждане постановено в з.з. на
20.12.2019г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Г.Т.В., с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1321/2019г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на
10.02.2020г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв. М.Ц.М. от ВрАК за особен представител на ответника Г.Т.В., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия
процес по гр.д.№ 1321/2019г. по описа на РС гр.Б.С. с определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на
РС-Б.С..
Препис от исковата молба и доказателствата към
нея са изпратени на адв. М.Ц.М. от ВрАК за сведение и
писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението с което е
назначен.
Същата в законоустановеният срок
е депозирала писмен отговор, с който оспорила исковата претенция на ищеца по
основание и размер, като е изложила подробни съображения.
В с.з. ответника не се явява, като същият се представлява от назначения му особен
представител, който пледира за отхвърляне на исковата претенция на
ищеца, като неоснователна и недоказана.
По делото са
събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 718/2019г. на
РС-Б.С..
Допусната, изслушана и приета
по делото ССчЕ, чието заключение
не е оспорено от страните и възприето
от съда като
обосновано и безпристрастно.
Съдът като взе предвид
доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№ 718/2019г. на РС-Б.С. срещу длъжника
Г.Т.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 432/28.05.-2019г. в полза на заявителя
„К.Б.” ЕООД-С., за за сумата 350,00 лв. главница, дължима
на основание договор за кредит № **********/04.11.2014г. сключен между длъжника
и „4 Финанс“ ЕООД /Вивус/-С., прехвърлен на заявителя “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от
01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.05.2019г./виж пощенското клеймо/ до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса
и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника Г.Т.В., е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя
са дадени указания да предяви
иск за установяване
на вземането си, тъй като заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа
на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 1321/2019г. по описа на БСлРС.
В исковата молба е посочено, че на 04.11.2014
г. между ответника Г.Т.В. и
„4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № 99828360001 по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка
за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна
информация-стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С
натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и че
се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 350,00 лева за
срок от 30 дни, като сумата била преведена чрез „Изипей“, с падежна дата 04.12.2014
г.
С
настъпване на падежа 04.12.2014г., длъжникът изпаднал в забава, поради което
дължал наказателна лихва формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент
определен от БНБ 10,03% към договорения лихвен процент 00,00% върху неплатената
главница за периода на просрочието. От „Вивус” до длъжника В. били изпратени 3
бр. напомнителни писма на адраса му посочен в договора, всяко от които се
таксувало по 10,00 лева, но въпреки отправените покани, изпълнение липсвало.
На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД,
в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.” ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 350,00 лева;
наказателна лихва – 565,95 лева за периода 05.12.2014г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева, подробно описани в Приложение №
1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор
за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„К.Б.” ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи” ЕАД, която била върната с отметка „Адресатът
отсъства”. Поради което, към настоящата искова молба е приложено уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД предоставило на „К.Б.” ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Предвид гореизложеното, според
ищеца, е налице ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника Г.Т.В., като с настоящата
искова молба претендира сума в размер 350,00 лева - неплатена главница по Договор
за кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, от подаване на искова молба н съда до
окончателно изплащане на вземането. Претендира за присъждане на направените
съдебни разноски.
За събиране на вземането си „К.Б.”
ЕООД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 718/2019
г. по описа на РС- Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника.
Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният
не се е явил в Кметство с.А. да получи книжата, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от търсената съдебна защита.
Ответника В. не се явява в с.з.,
а се представлява от назначеният му особен представител, който депозирал писмен отговор, с който желае искът на ищеца
да се отхвърли като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения.
По делото е допусната и приета ССчЕ, чието заключение
не е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно
според което ответника Г. В. е получил сумата по кредита в размер на 350,00 лв.
на 04.11.2014г. по банкова сметка, ***, а не както е посочено в исковата молба,
чрез „Изи пей”. Като основание на платежно нареждане фигурира ЕГН-то, номера на
банковия договор за кредит и имената на ответника.
При проверка в Интернет
страницата на „Вивус” експерта установил, че технологично, за да се премине към
бутона „подпиши” първоначално се преминава чрез запознаване на всички менюта и
изискваните документи за отпускане на потребителски кредит, а именно:
стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация, общи условия за
кредитиране и проекто - договор за кредит. Следователно преди да е натиснал бутона
„подпиши” ответникът В. се е запознал с
всички формуляри, съгласно потребителското кредитиране.
Потвърждение с бутона „подпиши”
е потвърдено от профила, регистриран на страницата на „Вивус”, като в титулната
страница на договора, фигурират личните данни на ответника.
В. получил сумата по кредита в
размер на 350.00 лева по банков път и няма никакви погасявания от негова страна
по дълга към стария и към новия кредитор.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявената искова претенция е с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на парично задължение в размер на 350,00 лв. главница, дължима на основание договор за кредит
№ **********/04.11.2014г. сключен между длъжника и „4 Финанс“ ЕООД /Вивус/-С.,
прехвърлен на заявителя “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 23.05.2019г./виж пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №
432/28.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 718/2019г. по описа
на БСлРС.
Предявеният иск правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл
124, ал.1 от
ГПК е допустим – предявен е от лице
- заявител, имащо правен интерес да иска установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47,ал. 5 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които
е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно
доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да
установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото
вземане.
От
представения по делото заверен препис от Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, се установи, че на 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца
всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми вземанията, описани и
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От заверен препис от Приложение
№1 към този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и
задълженията на ответника Г.В. по процесния договор.
В това приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник
по договора, размера на заемната сума и общото задължение по договора, към
датата на приложението.
В
разглеждания казус, видно от представените по делото писмени доказателства, се
установи, че уведомлението за настъпилата цесия е изпратено чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която била върната с отметка
„Адресатът отсъства”. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване
на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, надлежно
упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о.,
ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г.,
I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290
от ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това, напротив в
последния изрично е предвидена възможността на кредитора да прехвърли вземането
си/. На следващо място, естеството на вземането позволява последното да бъде
прехвърлено.
В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
По настоящето дело предмет на предявеният иск е вземане, произтичащо от сключен договор за кредит № **********/04.11.2014г. от разстояние по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, от който безспорно
по делото се установи, че
между „4 Финанс“ ЕООД /Вивус/-С.
и Г.Т.В. е налице твърдяното договорно отношение.
Легалното определение на този
вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. В случая
не се спори, а и се доказа, че на 14.11.2014 г. между „4финанс“ ЕООД и
ответника Г.В. бил сключен договор за предоставяне
на кредит, по силата на който на последния била преведена сума в размер на
350,00 лева.
Ответникът, обаче, не изпълнил
задължението си за връщане на процесната сума, видно от заключението на вещото
лице.
Съдът намира възражението на
особеният представител на ответника посочено в писменият отговор, че ищецът не
е доказал, че върху процесният договор за кредит е положен електронен подпис от
страна на ответника В., като неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронния подпис (сега с ново наименование - Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни знаци), електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен
подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ.
Съдът намира, че така представеният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Независимо, че
електронното съобщение несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва
с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на
волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.
д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. №
672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно
представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя,
че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
В случая съдът намира за установено, че страните са сключили договор за
кредит с посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответника, през системата на
кредитодателя на сайта „Вивус“ е подал заявка за сключване на договора и е
генерирал сключване на договор чрез натискане на бутона „подпиши“. Това е така,
доколкото бе установено, че заявката с посочване на параметрите на договора за
кредит е направена от профила на потребителя Г.В., след което от този профил
при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните
параметри, с който договор вещото лице се е запознало, и който е приет от
потребителя с натискане на бутона “подпиши”. Това е така, защото профилът на
съответния потребител се създава след въвеждане на неговите лични данни, които
в случая съвпадат с тези на ответната страна, след което се генерира уникален
идентификационен код на този потребител. Всички тези обстоятелства, разгледани
в тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответната страна е
ползвала системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите
на договора и запознаване с него е дала съгласието за сключването му при посочените
в последния клаузи и съдържание с натискане на бутона “подпиши”.
Сключване на договор, който по така изложените съображения следва да се
приеме, че е с посоченото съдържание, се установява и от представеното по
делото банково авизо за нараден кредитен превод от Банка ДСК, от която е видно,
че на посочената дата 04.11.2014г. Г.Т.В. е получил сумата от 350,00 лв.,
преведена от „4Финанс“ ЕООД, с основание на превода – посочения единен
граждански номер на ответната страна и номера на договора за кредит **********.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален
характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от
заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е
сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 350,00
лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите
условия към него.
Съдът намира възражението на
особеният представител на ответника посочено в писменият отговор, че процесният
договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, като
неоснователно по следните съображения:
Настоящият съдебен състав
счита, че като цяло процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ **********/04.11.2014г. отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 и чл. 11,
ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като същият е сключен
по инициатива на потребителя В. чрез използването на средство за комуникация от
разстояние, по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на
хартиен или на друг траен носител, по смисъла на чл. 5, ал. 13 ЗПК, но ищецът-кредитор
е изпълнил задълженията си да предостави на ответника-потребител подробна
преддоговорна информация посредством формуляра по чл. 5, ал. 2 ЗПК, между
страните е разменена кореспонденция по избраните от потребителя електронни
средства за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, ответникът се е
запознал с предоставената му от ищеца преддоговорна информация и е потвърдил
съгласие за сключване на договора, с надтискане на бутова „подпиши“. Ответника
е поискал предоставянето на бърз кредит от разстояние от ищеца, предоставил
изискуемата от него подробна информация относно личните му данни и др. данни за
кореспонденция и връзка, както и номер на банковата си сметка. Наред с това,
съдът счита, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние № **********/04.11.2014г. съдържа и подробна
информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, срока на
договора за кредит, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, с което са изпълнени
изискванията на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 5, ал.13 във вр.
ал.10 във вр. ал.1 и ал. 2 ЗПК.
В производството по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответника В., като не са изложени и
твърдения в тази насока, че е осъществено пълно или частично погасяване на
задължението за връщане на предоставената за ползване сума в същата валута и
размер, поради което искът за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 350,00 лв. представляваща незаплатена главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № **********/04.11.2014г. е основателен.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по
чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по сторените разноски,
както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12
от ТР №3/2014г. на ОСГТК на
ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по чл.80 от ГПК.
По заповедното производство е поискал присъждане на 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на 25.00 лв. заплатена държавна такса, 300.00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за особеният представител
на ответника, 200.00 за
ССчЕ и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В настоящия случай ответника Г.В. следва да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца К.Б.” ЕООД *** направените по
ч.гр.д. № 718/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер на 75,00 лв.
Ответника В. следва да заплати на К.Б.” ЕООД, ***
направените в настоящото исково производство по гр.д. № 1321/2019г. по описа на
БСлРС разноски в общ размер от 625,00 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношеине на ответника Г.Т.В., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, че същият дължи
на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от Р.В.–управител, чрез пълномощника А. А. – юрисконсулт, сумата
от 350,00 лв.(Триста и петдесет лева)
главница, дължима на основание
договор за кредит № **********/04.11.2014г. сключен между Г.Т.В. и „4 Финанс“ ЕООД /Вивус/-С.,
прехвърлен на заявителя “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 23.05.2019г./виж пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение
на парично задължение № 432/28.05.2019г. по
ч.гр.д.№
718/2019г. по
описа на РС-Б. С..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Т.В., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представляван от Р.В.–управител, чрез пълномощника А. А. –
юрисконсулт, направените разноски в настоящото исково производство
по гр.д.№ 1321/2019г. по
описа на БСлРС в общ размер от
625,00 лв.(Шестстотин двадесет
и пет лева), както и сторените от ищеца
разноските в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 718/2019г. по
описа на БСлРС в общ размер от
75,00 лв.(Седемдесет и пет лева) .
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д.№ 718/2019г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: