Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и
двадесет и първа година, Административен съд – Варна, IV- ти
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова и при
участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 2278 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител Д. П. О. , срещу
Решение № 429/28.07.2021 година, постановено по АНД № 1253/2021 година по описа
на Районен съд-Варна, ХХХІІ състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-012637/25.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - Варна, с което на „Анверс Строй“ ЕООД , на основание чл. 413 ал.2 от КТ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин)лева
за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с 16 ал.1 т.3 от Наредба № РД07-2 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд (обн. ДВ бр. 102/22.12.2009 г.)
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила.
Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен
акт и за потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, касаторът моли за отмяна на
решението на ВРС. Претендира разноски.
Ответникът, „Анверс Строй“ ЕООД оспорва жалбата.
Отправено е искане
към съда за присъждане разноски за адвокат.
Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 03-012637/25.06.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, на „Анверс Строй“ ЕООД , на основание чл. 413
ал.2 от КТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева за нарушение на чл. 11 ал.5 във вр. с 16 ал.1 т.3 от Наредба №
РД07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (обн. ДВ бр. 102/22.12.2009 г.)
От фактическа страна е установено, че през месец май
2020 г. служители при ДИТ-Варна - св. Н. З. и св. М. Д. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на обект - офис на „Анвес Строй“ЕООД с
БУЛСТАТ ****** , със седалище гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул.„******
В хода на проверката било установено, че с
допълнително споразумение № 3/04.02.2020г. към трудов договор №
215/13.01.2020г., сключен между дружеството-жалбоподател и Х. И. И. е променено
работното място на последния от длъжност „общ работник строителство на сгради“
на длъжност „шпакловчик“. Установено е, че дружеството в качеството на работодател
не е документирало провеждането на извънреден инструктаж по отношение на И. , с
което е нарушена нормата на чл. 11 ал.5 във вр. с чл. 16 ал. 1 т.З от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд /ДВ бр. 102/16.12.2009 г./.
При така установените факти на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на цитираната норма. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 413 ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като му
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1600
/хиляда и шестстотин/ лева.
При тези констатации РС-Варна приема от правна страна,
че е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 от ЗАНН, доколкото в НП липсва пълно
и ясно описание на релевантните факти и по-конкретно - за какво изпълнително
деяние се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател. В описателната
част на извършеното нарушение се сочи , че дружеството в качеството на
работодател не е документирало провеждане на извънреден инструктаж по отношение
на работника Х. И. , без да се конкретизира проведен ли е
такъв инструктаж и на коя дата, доколкото именно провеждането на такъв е
предпоставка същият да бъде документиран.
От друга страна, ВРС е установил и противоречие между
словесно описание на нарушението и посочен като нарушен материален закон,
доколкото отговорността на работодателя е ангажирана за това, че „не е
документирал провеждането на извънреден инструктаж“, докато административно-
наказателната отговорност на същия е ангажирана за нарушение на чл. 16 ал.1 т.3
от Наредбата, която предвижда задължение за провеждане на извънреден инструктаж
в съответните посочени в нормата хипотези в т.ч. при промяна на работното място
на конкретния работник и служител.
По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното
лице в процеса, доколкото същото има право да бъде информирано ясно и
недвусмислено във всяка фаза на административно-наказателното производство за
това какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило, в т.ч. какво е
изпълнителното деяние, чрез което то е осъществено.
ВРС се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., според която работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ
независимо от срока на договора и продължителността на работното време.
Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на
тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат
характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и
съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се
документират в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.
Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.
е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а
на длъжностното лице, което го е извършило. От събраните по делото
доказателства, а именно материалите по АНП и приобщеното в хода на съдебното
производство копие на заповед № 30/2019г. е видно, че работодателят е изпълнил
това свое задължение като е осигурил наличие на книги за документиране на инструктажа
и е определил длъжностно лице, което да провежда същия.
В конкретния случай,
видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на
нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството
си на работодател, не е документирало провеждането на извънреден инструктаж по
отношение на Х. И. , по отношение на който, с допълнително
споразумение към трудовия договор от 04.02.2020г., е променил работното място.
Така постановеното решение е правилно.
За да прецени правилното приложение на материалния
закон, на основание чл. 220 АПК, съдът прие за установени фактите по случая
такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. При действащата нормативна уредба, работодателят няма задължение да
документира провеждането на инструктажи, с оглед на което на същия не може да
бъде вменено в отговорност за неизпълнението на това задължение.
Предвид горното, съдът, при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но
следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН касаторът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Г. К. за осъщественото от него
безплатно оказване на правна помощ. ИА ГИТ трябва да заплати възнаграждение в размер на 340лв.- чл.18 ал.2
от Наредба № 1от 09.07.2004г. за МРАВ.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 429/28.07.2021 година, постановено по АНД № 1253/2021 година по описа на
Районен съд-Варна, ХХХІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление №
03-012637/25.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.
ОСЪЖДА ИА ГИТ , да заплати на адв. Г.К.,
вписан под личен № ********** към АК-Варна, сумата в размер на 340лв. /триста и
четиридесет лева/ за оказана от него правна помощ по делото.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……