Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ......................2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря А.ЛАМБЕВА
и прокурора И. АРМЕНОВА, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.А.Н.Д. № 5686 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.378, ал.5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С Решение от 27.11.2018г., постановено по НАХД №18605/2018г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, е признал обвиняемия С.М.Д. за ВИНОВЕН в това, че около 16:15 часа на 25.03.2018 г. в гр. София, ж. к. ******не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 299726, издадена на 21.12.2017 г. по гр.дело № 88424/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 139 състав, с която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на З.Д.К.и да не се доближава на по-малко от 200 метра от нея, като се доближил непосредствено до входната врата на жилището й на горепосочения адрес - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК, го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му е НАЛОЖИЛ административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
С решението съдът е осъдил С.Д. на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 5 лв./пет лева/, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу това решение са подадени жалба и допълнение към нея, от обвиняемия чрез защитника му – адв. М.Р., в които се развиват подробни съображения за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което се иска отмяна на постановеното от първия съд решение и оправдаване на обвиняемия по предявеното му обвинение.
В разпоредително заседание на 19.12.2018 г.,
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на обвиняемия и
свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска
градска прокуратура намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение.
Защитникът на подсъдимия – адв. Р., моли решението
да бъде отменено, а обвиняемият Д. да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Излага твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда по
делото за домашно насилие, довели до въвеждане на обвиняемия в заблуждение
относно периода на действие на мярката, поради което оспорва наличието на
субективната страна на деянието. Защитникът изразява несъгласие и с
констатациите на районния съд за осъществен състав на престъплението от
обективна страна, като изтъква действието на ограничението само по отношение на
съпругата на обвиняемия, но не и по отношение на жилището, в което живеят децата
му.
Обвиняемият С.М.Д., редовно призован, не се явява и не изразява
становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменяване, по следните съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението. Въз
основа на този доказателствен материал въззивният съд прие следното от
фактическа страна:
Обвиняемият С.М.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, живущ ***, ЕГН **********.
Към момента на извършване на деянието същият не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият С.М.Д. и свидетелката З.Д.К.живели на
семейни начала в периода от 2001 г. до 2017 г. От връзката си имали две деца -
син С. на 16 г. и дъщеря Е.на 10 г. През месец юни 2017 г., двамата се
разделили, като децата останали да живеят с майка си.
След раздялата им отношенията между двамата били
влошени, свидетелката З.К.се чувствала застрашена от обвиняемия, поради което се
обърнала към съда за защита. По нейна молба, на 21.12.2017 г. била издадена
Заповед за незабавна защита № 299726 по гр. дело № 88424/2017 г. по описа на
СРС, III ГО, 139 състав, с която обвиняемият С.М.Д. бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката З.Д.К.и да не
доближава същата на разстояние по-малко от 200 метра. На 05.01.2018 г.
заповедта за незабавна защита била връчена на обвиняемия в жилището му,
находящо се в гр. София, ж. к. „Люлин“, ул. „*****от П.М.В.- полицейски
инспектор в 09 РУ-СДВР.
На 25.03.2018 г., свидетелката З.К.се намирала
заедно с двете си деца в обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София,
ж.к. „****“, бл. *****, ет. ******Около 16,15 часа, обвиняемият Д. позвънил на
входната врата на апартамента. Свидетелката К.погледнала през шпионката и без
да отваря вратата, му казала, че нарушава издадената заповед за незабавна
защита и трябва незабавно да си тръгне. Обвиняемият поискал децата да излязат,
за да ги види. Свидетелката К.му предложила да излезе пред входа, където да
дойдат и децата, но обвиняемият продължил да настоява децата да излязат
незабавно, тропайки по вратата. Свидетелката К.подала сигнал на тел. 112 и след
няколко минути адресът бил посетен от патрул на 09 РУ-СДВР, в чиито състав били
свидетелите Х.Т.Г., П.К.Л.и М.С.Й.- и тримата униформени полицейски служители
при 09 РУ- СДВР. След пристигането им, обвиняемият отворил вратата на входа,
като им обяснил, че е искал да види децата си, но свидетелката К.не му е
позволила. Същият отричал да е запознат с издадената срещу него заповед за
незабавна защита.
Изложената фактическа обстановка настоящият съд
възприе въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства,
преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК и от тези, събрани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, а именно: показанията на свидетелите З.Д.К.,
Х.Т.Г., П.К.Л., М.С.Й.и П.М.В., както и писмените доказателства - Заповед за
незабавна защита по ЗЗДН, Разпореждане от 03.04.2018 г. по гр. д. № 88424/2017
г. по описа на СРС, III
ГО, 139 състав, справка за съдимост и
др.
Посочените доказателства са последователни,
еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, не са в противоречие и помежду
си, поради което обсъдени поотделно и в цялост, категорично сочат на
възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка, смислово
идентична с приетата от първия съд.
Въззивният състав кредитира показанията на
свидетелката З.К.– единственият очевидец на деянието, като намира същите за
логични, последователни и съдържащи подробно описание на начина и
обстоятелствата, при които е било извършено инкриминираното деяние. При анализа
на заявеното от З.К.настоящата инстанция отчете предшестващите деянието влошени
отношения между нея и обвиняемия, като прецени, че последните не са дали
отражение върху достоверността на показанията ѝ. Напротив, казаното от
нея изцяло кореспондира с твърденията на свидетелите Г., Л.и Й.и с приложените
писмени доказателства, поради което въззивният съд, подобно на първия, го
ползва при формиране на фактическите си изводи.
Настоящата инстанция се довери на показанията на
свидетелите полицейски служители, като
намери същите за обективни, непротиворечиви и вярно отразяващи непосредствените
им възприятия, придобити при изпълнение на служебните им задължения. От
показанията на свидетеля В.се установява, че към момента на извършване на
деянието обвиняемият е знаел за издадената срещу него заповед за незабавна
защита. Както правилно е отбелязал районният съд, заявеното от свидетелите Г., Л.и Й.косвено подкрепя верността на твърденията
на свидетелката К.за процесните събития, тъй като тримата свидетели са
категорични, че са се отзовали на сигнал за лице, което тропа на вратата и нарушава
ограничителна заповед, както и че обвиняемият им е отворил вратата на входа
след като са пристигнали.
Съдът се довери и на писмените доказателства,
доколкото същите допълват и подкрепят гласните доказателства по делото и
изясняват в пълнота фактите по делото.
При съвкупният анализ на всички доказателствени
материали, събрани по делото, правилно първият съд е приел, че обвиняемият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК,
поради което в съответствие със закона го е признал за виновен по това
обвинение.
От обективна страна – около 16:15 ч. на 25.03.2018
г. обвиняемият С.М.Д. не изпълнил Заповед за незабавна защита по гр. д. №
88424/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 139 състав, с която на същия било
забранено да приближава свидетелката З.К.на разстояние не по-малко от 200
(двеста) метра, като отишъл до жилището на свидетелката К., находящо се в гр.
София, ж. к. Люлин, бл. *****, ет******, позвънил на входната врата на жилището
и се доближил до З.Д.К.на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра, стоейки от
другата страна на вратата, зад която се намирала свидетелката.
От обективна страна се установи, че е налице
съдебен акт, издаден от компетентен съд по Закона за защита от домашното
насилие, а именно Заповед за незабавна
защита от 21.12.2017 г., издадена по гр. д. № 88424/2017 г. по описа на CPC,
III ГО, 139 състав на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.5, ал.1, т. 1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, която съгласно чл.20 от ЗЗДН подлежи
на незабавно изпълнение и което е посочено в нейния текст. Видно от приетото от
първоинстанционния съд Разпореждане от 03.04.2018 г., с което е прекратено
производството по гр. д. № 88424/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 139 състав,
същото е влязло в законна сила на 15.06.2018 г., като до този момент заповедта
за незабавна защита е имала действие.
От субективна страна – деянието е осъществено с
пряк умисъл, обвиняемият е съзнавал обективните елементи от състава на
престъплението, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, като е искал
и пряко целял настъпването на общественоопасните последици. Д. е съзнавал, че
спрямо него действа забрана да доближава З.К.на разстояние по-малко от 200
метра, знаел е, че с действията си е доближил З.К.на по-малко разстояние и
въпреки това е нарушил забраната в заповедта за незабавна защита.
Не могат да бъдат споделени твърденията на
защитата, че на обвиняемия не му е било известно обстоятелството, че майката на
децата му се е намирала в дома си. Дори и да се приеме, че към момента на
позвъняване на звънеца Д. не е знаел, че свидетелката К.се намира в жилището, в
момента, в който последната му е казала да си тръгне, той е узнал за
присъствието ѝ. Въпреки това обвиняемият е останал пред вратата от момент
предхождащ подаването на сигнала на тел 112, почти до пристигането на
полицейските служители, като се установява от доказателствата по делото, че
именно той им е отворил вратата на входа.
Неоснователни са и възраженията на защитата за
липса на субективния елемент на деянието поради допуснати процесуални нарушения
на съда, разглеждащ производството по Закона за защита от домашното насилие.
Безспорно се установи наличието на Заповед за незабавна защита, подлежаща на
незабавно изпълнение, за която обвиняемият е знаел. Видно от чл. 19 от ЗЗДН
действието на същата е обусловено от висящността на производството по издаване
на заповед за защита. Разпореждането, с което производството по гр. д. № 88424/2017
г. по описа на CPC, III ГО, 139 състав е прекратено, е влязло в сила на
15.06.2018 г. Инкриминираната дата се явява предхождаща влизането в сила на разпореждането,
с което производството по гр. дело е било прекратено и следователно към този
момент за обвиняемия Д. е съществувало задължение за спазване на заповедта,
касаеща забрана за доближаване до З.К.на по-малко от 200 метра. Независимо от
релевираните в допълнението към жалбата доводи за уверение от страна на трети
лица, че действието на Заповедта за незабавна защита ще отпадне, законът
посочва с необходимата яснота крайния момент на действието ѝ и
предпоставките за отпадането му. Последните неминуемо са свързани с влизането в
сила на друг съдебен акт, постановен по надлежния ред, който се явява необходимо
условие за настъпване на правните последици, свързани с отпадането на
действието на заповедта.
Първостепенният съд е извършил правилна преценка,
че в случая са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. С.М.Д. е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание до този момент, деянието е
извършено умишлено, за престъплението по чл. 296, ал. 1
от НК законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до три години или „глоба“ до 5000 лева, от деянието не са настъпили
имуществени вреди. Нещо повече, когато са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът е длъжен да приложи посочената норма, като освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
Районната инстанция правилно е отмерила и размера
на наложената глоба, който е съобразен с всички смекчаващи вината обстоятелства
и липсата на отегчаващи такива, поради което законосъобразно е определен
размера на глобата в минималния предвиден в закона размер. В съответствие със
закона обвиняемият Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 5,00 (пет)
лева по сметка на СРС за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената на основание чл.314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания за неговото изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 378, ал.
5 вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.11.2018г., постановено по НАХД
№18605/2018г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.