Р Е
Ш Е Н
И Е
град
София, 22.06.2012г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, ІІ-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори март 2012 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
секретар Е.В., като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
гражданско дело № 9812 по
описа за 2011 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 09.05.2011г. по гр.д.№ 44133/2009г. на СРС, 70
състав, е осъдено "Д.З." АД, да заплати на ЗД"Б.и." АД сумата 3824 лв. на основание чл.213, ал.1 от КЗ,
за заплатено застрахователно обезщетение по щета, със
законната лихва върху сумата от 18.09.2009г. до плащането, както и сумата 720,99лв.
мораторна лихва върху главницата от 24.05.2008г. до 18.09.2009г., и сумата 776,64лв.
разноски, като е отхвърлен иска за лихви до предявения размер 796,07лв. и за
период 13.05.-23.05.2008г.
Срещу това решение e
подадена въззивна жалба от ответника
"Д.з." АД в
частта, в която исковете са били уважени, респ. и за разноските, с
възраженията, че в случая е приложима Методиката по Наредба № 24/2006г. при
определяне размера на обезщетението, и за нарушение на чл.203, ал.2, и чл.273,
ал.2 от КЗ при определяне на обедщетението поради несъобразяване с овехтяването
на увредените части на МПС, при което обезщетението неправилно се определя от
съда като за нова част. Моли решението да се отмени в обжалваните части, исковете
да се отхвърлят, претендира разноски.
Въззиваемата страна-ищец оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Решението
в частта в която исковете са били отхвърлени, не е обжалвано и е влязло в сила,
и не е предмет на въззивна проверка.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази изложените в
жалбата пороци на решението съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета
на въззивното производство:
ЗАД „А.Б.” е предявило
обективно съединени искове
срещу „Д.З." АД, за заплащане на сумата от 1328,61лв.
като разлика между заявената към ответника регресна претенция и платеното от
ответника, тъй като е обезпечил деликтната отговорност на виновния /водача И.Д.А./ за настъпване от процесното ПТП на 15.07.2007г. имуществени вреди, които са били репарирани от ищеца по договор
за имуществено застраховане с увреденото лице/Б.М.И./,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба до окончателното й заплащане, както и за заплащане на
мораторна лихва за забава върху главницата от 298,54лв. от поканата за
доброволно плащане на 25.02.2008г. до исковата молба, и с разноски по делото.
Въззиваемата страна оспорва исковете с
възражениято, че е заплатила обезщетение по регресната претенция към нея за
горепосоченото застрахователно сълитие като застраховател по ГО в размер на 2576лв.
по цени определени по Методиката към Наредба № 24/2006г., с което е репарирал
вредите на ищеца, и не дължи по –горям размер, а относно лихвата за забава
възразява, че такава евентуално се дължи, но не от датата на поканата, а от
датата по чл.213а, ал.1 от КЗ-30 дни..Моли исковете да се отхвърлят, претендира
разноски.
Първоинстанционнитя съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, съобразно които е приел, че искът за главницата по
чл.213, ал.1 от КЗ е основателен за сумата 3824лв. предвид установеното от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза за средна пазарна цена по
отстраняване на повредите от 6400лв. и частичното плащате на сумата 2567лв. от
ответното дружество по регресната претенция, които констатации и правни изводи въззивният
съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща изцяло към мотивите на
обжалваното решение в частта за присъдената главница. По изложените оплаквания
с въззивната жалба : Единствените ограничения, които законодателят е въвел при определяне на
обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност”, е че размерът на
застрахователното обезщетение, платимо от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” се ограничава единствено от застрахователна
сума по договора, както и от действителната стойност на увреденото имущество
/чл. 267, ал. 3 и 273, ал. 2 КЗ от /.
Методиката
– Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., на която се позовава
жалбоподателя не създава допълнителни ограничения при изчисляване размера на
дължимото обезщетение, които да изключват изчисляването му на база средни
пазарни цени за отстраняване на щетите. Тя представлява указание за изчисляване
на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз, както е изрично посочено в чл. 4 от нея. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Така
е прието в решение № 52 от 08.07.2010 г., постановено т.д. № 652/2009г. по
описа на ВКС, I т.о., което е постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК.
Със
същите
аргументи настоящият съдебен състав счита, че не следва да се съобразява коефициент
за овехтяване на увредените части подлежащи на подмяна, който процент
на овехтяване
отчита амортизацията на автомобила за годините, в които е бил употребяван преди събитието. Застрахованият не е
ограничен при отстраняване на вредите по МПС-то да използва стари части,
напротив това зависи от неговата воля, поради което и същият може да вложи
изцяло нови части за ремонт на застрахованото имущество, които застрахователя
ще следва да заплати след като стойността им не надвишава пазарните цени за придобиването
им към датата на ПТП-то. В този смисъл е и практиката на ВКС, включително и
тази постановена по реда на чл. 290 от действащия ГПК. В решение № 79 от
02.07.2009 г., постановено т.д. № 156/2009 г. по описа на ВКС, I т.о., е
прието, че при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване.Ето защо правилно е определен
дължимия размер от първоинстатнционния съд като сума, която ответникът дължи на
ищеца по регресната претенция.
На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата и върху
застрахователното обезщетение, доколкото то представлява парично задължение по
смисъла на посочената законова разпоредба. С оглед липсата на посочен срок за
изпълнение на задължението за плащане на обезщетение от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, то последният ще изпадне в забава след
като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С оглед
обаче на нормата на чл.213а, ал.3 от КЗ, която е в сила към предявяване на
регресната претенция от ищеца към ответника, застрахователят по ГО има 30
дневен срок от предявяване на претенцията, за да заплати задължението си на
предявилия регресната си претенция застраховател по имуществена застраховка,
следователно изпада в забава след изтичане на 30 дни от поканата, или 30 дни от
13.05.2008г.-когато е получена при ответника регресната претенция, а не от
датата на поканата или от дадения с нея по-къс срок от 30 дни. Нормата на чл.213а от КЗ вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД определя деня на падежа на задължението на застрахователя по ГО
императивно, като кредиторът не може да скъси този срок, определен от закона. Или
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за периода 13.06.2008г.
до исковата молба 18.09.2009г. в размер на 689,23лв.-определен от въззивния съд
по реда на чл.162 от ГПК, и е неоснователен за разликата до уважения размер и
за период 24.05.2008-12.06.2008г. В този смисъл решението на СРС в тази
обжалвана част се явява неправилно поради неправилно приложение на императивна
материалноправна норма.
Поради
частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции относно
преиода на забавата на ответника, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е уважен иска за мораторна лихва за периода 24.05.2008-12.06.2008г.
и сумата над 689,23лв. до 720,99лв. респ. следва да се отмени и решението и в
частта за разноските, като в полза на ищеца се намалят дължимите от ответника
разноски с 5,43лв – или определят се на 715,56 лв. и се отменя решението над
тази сума до 720,99лв. В останалата обжалвана част решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 09.05.2011г. по гр.д.№ 44133/2009г. на СРС, 70 състав, В
ЧАСТИТЕ, в които е осъдено "Д.З." АД, да заплати на ЗД"Б.и." АД сумата над 689,23лв. до 720,99лв. мораторна лихва върху главницата и за период 24.05.2008-12.06.2008г.,
и разноски над 715,56лв. до 720,99лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД"Б.и." АД ***, срещу «Д.З."
АД, ЕИК*********, с адрес: гр. С., с основание чл.86 от ЗЗД за сумата над 689,23лв. до 720,99лв. мораторна лихва върху главницата 3824лв. и за период 24.05.2008-12.06.2008г.,
и разноски над 715,56лв. до 720,99лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение от от 09.05.2011г. по гр.д.№
44133/2009г. на СРС, 70 състав, в останалите обжалвани части,
в които исковете са били уважени, и в частта за останалите разноски.
Решението
е окончателно съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.