Определение по дело №84/2020 на Административен съд - Монтана

                     O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                              № 75/ 13.02.2020г.

                        

Административен съд - Монтана, І-ви състав в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:  

 

                                                                  Председател : Огнян Евгениев

 

като разгледа Административно дело №84/2020г. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.130,  ал.4 от Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.9б Закон за местните данъци и такси ЗМДТ)

Образувано е по жалба на „Х*** -94“ ООД гр.С*** , представлявано от Т*** Л*** Л*** и С.С.Ш. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане №0524-94/18.12.2019г. на С*** експерт К*** при Община Л*** , с който е установен размера на задължения и лихви за просрочие към тях, изчислени към 18.12.2019г. в размер на 39624,82 лева.

Настоящата съдебна инстанция счита, че жалбата е НЕДОПУСТИМА, тъй като не му е подведомствена при следните доводи:

Задълженията за данък върху недмижими имоти и тези за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недмижим имоти и такса битови отпадъци по този ред е предвиден в чл.4, ал.1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в чл.107, ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно /в определените хипотези/, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.

Настоящият съдебен състав е изискал служебно информация дали е Акт за установяване на публично общинско вземане №0524-94/18.12.2019г. на С*** експерт К*** при Община Л*** е оспорен пред компетентния административен орган и дали има произнасяне, като с писмо вх.№402/13.02.2020г. е постъпила информация от Кмета на Община Л*** , че такова произнасяне няма. В случая следва да се приеме, че в производството, което е по реда на Д*** , не е налице произнасяне на Началник отдел "Местни приходи към Община Л*** ", в качеството му на решаващ административен орган в това производство, тоест не е спазен реда на обжалване с подаване жалбата направо в съда. Следва да се посочи, че в административния акт е надлежно посочено пред кой орган и какъв срок е подлежал на оспорване, като с подаване на жалбата направо в Административен съд М*** не е преклудирана възможността на оспорване по надлежния ред.

Актът за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ подлежи на задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а ревизионният акт – пред кмета на общината. Едва след изчерпване на горната процедура, въведена с цитираните разпоредби на чл. 4 от ЗМДТ, вр. с чл. 107 от ДОПК, административния акт, установяващ задължение за данък и за такса битови отпадъци, ще подлежат на съдебен контрол пред съответния първоинстанционен административен съд, в случая – пред настоящия съд. Следователно, обжалването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, доколкото в чл. 144 от ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е безспорно установено в чл. 156, ал. 1 от ДОПК.  

Водим от горното и на основание на чл.130, ал.4 от АПК във вр. с чл.9б от ЗМДТ, като счете, че жалба на „Х*** -94“ ООД гр.С*** , представлявано от Т*** Л*** Л*** и С.С.Ш. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане №0524-94/18.12.2019г. на С*** експерт К*** при Община Л*** не му е подведомствена, I-ви състав на Административен съд М***

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Х*** -94“ ООД гр.С*** , представлявано от Т*** Л*** Л*** и С.С.Ш. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане №0524-94/18.12.2019г. на С*** експерт К*** при Община Л*** .

         ПРЕКРАТЯВА производството по Адм.дело №84/2020г. по описа на Административен съд М*** .

         ИЗПРАЩА жалбата на„Х*** -94“ ООД гр.С*** , представлявано от Т*** Л*** Л*** и С.С.Ш. срещу Акт за установяване на публично общинско вземане №0524-94/18.12.2019г. на С*** експерт К*** при Община Л*** на Ръководител звено местни данъци и такси в Община Л*** за произнасяне.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаване му на страните и административния орган на когото е изпратена преписката.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: