р е ш е н и е
№ ..................
гр. Плевен, 05.04.2018г.
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
състав, гражданска колегия, в
публичното заседание на девети март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря С.Ц.като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско
дело N 3668 по описа на съда за 2017 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск
за делба – ІІ-ра фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила Решение №1828
от 01.11.2017г. в първата фаза на делбата е допуснато да се извърши съдебна делба между В.П.П. с ЕГН **********, И.М.В. с ЕГН **********,
М.П.Т. с ЕГН ********** и Х.Х.Г. с ЕГН **********, на следния недвижим имот,
находящ се в *** ***от ***с ***с адрес на поземления ***, трайно предназначение
на територията: *** ***; ***: няма; ***; при съседни поземлени имоти: ***; ***;
***, заедно с ***от построена в поземления имот ***, с предназначение на
самостоятелния обект: ***; ****** Постановено е от допуснатия до делба недвижим
имот да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от които един
дял за В.П.П.; три дяла за И.М.В.; един
дял за М.П.Т. и един дял за Х.Х.Г..
В първото с.з. след влизане в сила
на решението за делба, ищцата В.П.П. и ответника И.М.В. са заявили искания с
правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните
прие за установено следното:
По направените искания от ищцата В.П.
и ответника И.В. за възлагане на делбения имот и начина на извършване на
делбата :
От изслушаното в о.с.з. на
09.03.2018г. заключение по допуснатата съдебно-оценителна и техническа
експертиза, което се кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено
от страните се установява, че процесния имот е реално неподеляем, а пазарната
му стойност възлиза на 22 900лв., като стойността на един дял се изчислява
на 3 816,67лв. Вещото лице е посочило в констативно-съобразителната част,
че сградата е занемарена – не се поддържа и е за основен ремонт. Посочило е
също така, че имота е затрупан с отпадъци по начин, че на практика няма достъп
до сградата.
Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК,
на която двамата съделители основават исканията си, изисква наличие на следните материално-правни предпоставки,
за да се извърши делбата чрез възлагане по този ред: съсобственият имот да е
жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът да е живял
в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот
към момента на извършване на делбата. Тези предпоставки следва да са налице
кумулативно.
Безспорно е установено в
производството, че делбения имот представлява жилище.
Безспорно е също така, че
съсобствеността е възникнала по наследяване.
Спори се относно наличието на третата
от сочените по-горе предпоставки по отношение на всеки от съделителите, заявил
искане за възлагане.
Твърденията и на ищцата В.П. и на
ответника И.в. са, че са живели в делбения имот към момента на смъртта на М.Н.В.,
***За доказване на тези твърдения са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От приложените удостоверение за
адрес на ответника И.В. е видно, че е вписал делбения имот като свой настоящ
адрес през 1992г. и като постоянен адрес през 2002г.
Свидетелката С. И.Г., сочена от ищцата
твърди в показанията си, че е живяла на квартира на втория етаж от построената
в делбения имот жилищна сграда от лятото на 1999г. до есента на 2000г. Твърди,
че на първия етаж по същото време живеела ищцата В.П., заедно със семейството
си, в това число дъщеря й Ц. и съпруга й К., като последния бил международен
шофьор и пътувал. Излага, че дядото на
ищцата също живеел там и го е виждала по двора, но не е разговаряла с него. Комуникирала
само с ищцата, от която знаела, че дядо й бил болен. Пояснява, че в имота имало
външна тоалетна и на втория етаж имало баня.
Свидетелката Р.М.П., също сочена от
ищцата излага в показанията си, че с ищцата се познавали от 1994г., когато
започнала да преподава уроци на дъщеря й, а след това станали близки приятелки.
Твърди, че в началото на запознанството им
ищцата живеела заедно със семейството си в една стая в жилището на
свекърва си. Твърди още, че през 1998г. се преместили в делбения имот на първия
етаж при дядото на ищцата и тя се грижела за него. Живеели също в една стая, но
съпругът й постоянно пътувал. Сочи, че е ходила многократно в това жилище. Сочи
също, че на първия етаж имало две стаи от двете страни и една стая с преход;
единствената мивка била в коридорчето; не е виждала баня и тоалетна на етажа. Излага,
че при посещенията разговаряла с дядо М. и го била питала дали нямал деца,
които да се грижат за него, а той й обяснил, че синът му живеел при приятелката
си в жилище на ***около училище А.Д..
Твърди, че знаела, че през този период дядото постъпвал в болница за
операция и през цялото време, до смъртта му, за него се грижела ищцата. Твърди
още, че след 2000г. ищцата и съпруга й закупили жилище на дъщеря си в *** и семейството
се преместило да живее там, като и към настоящия момент ищцата отсядала в този
имот при пребиваванията си в ***
Свидетелят Г.В.В., сочен от ищцата
излага, че познава В.П. и ответника И.В., и живее в съседен на процесния имот. Твърди, че е виждал ищцата да живее там през
периода от 1998г. до около 2001-2002г. Сочи, че тя живеела заедно с дядо си М.
на първия етаж. Сочи също, че по същото време на втория етаж живеело семейство,
жената от което се казвала С. а мъжа П.. Твърди още, че през този период не е
виждал ответника И.В. да живее там. Излага, че от съседи бил чувал, че последния
живеел в района на училище А.Д. в общинско жилище, а от общински служители бил
чувал, че бил гонен от там. Пояснява, че
с ответника имали конфликти и са стигали до съдебни спорове.
Свидетелят М.И.К., сочен от
ответника И.В. излага, че го познава отдавна, от 20-30 години работели заедно
по строителни обекти, когато ги наемали. Твърди, че И. В. е живял само в
процесния имот, там бил живял и с баща си до смъртта на последния. Сочи, че не
бил ходил на погребението на дядо М., но ответника му бил казал, че баща му е
починал. Твърди, че когато е ходил в имота не е виждал да живеят други хора
там, както и не е виждал на втория етаж на къщата да живее някой. Излага, че се
търсели с ответника, когато имали нужда, а понякога и само за да пият кафе, но
веднъж седмично ходел в имота.
Свидетелят Д.Ю.Н., също сочен от ответника И.В.
излага, че живее в съседство на процесния имот от 1994г., когато бил на шест
години. Твърди, че си спомнял, че ответника И.В. е живял в процесния имот с
баща си. Сочи, че имал спомени от времето, когато И.В. бил по-млад и дядо М.
бил на крака, че овиквали децата от квартала по някакви поводи. Излага, че
дядото е боледувал, не си спомнял погребението му, но си спомнял, че ответника
му бил споменал към 2000г. за смъртта на баща си. Твърди също, че не е виждал
други хора да живеят в къщата на първия или втория етаж, не бил виждал в
кварталния магазин хора, които му били непознати и не е виждал пране на
терасата на втория етаж. Излага още, че е чувал от приказки в квартала, че
ответника И.В. се опитвал да има контакти с някаква жена, с която се опитвали
да живеят заедно и да го гледа, но не я е виждал.
Свидетелката А.И.Ч., сочена от
ответника И.В. излага в показанията си, че го познавала от 1990г. Твърди, че от
тогава до момента той живеел в процесния имот, като там до смъртта си през
2000г. живеел и баща му М. В.. Твърди, че към 2000г. ищцата живеела при
свекърва си, а след това разбрала, че си била купила жилище на ***. Твърди още,
че самата тя живеела в общинско жилище на *** от 1991г. до преди 3-4 години, но
ходела по няколко пъти седмично в процесния имот, в това число до смъртта на
дядо М.. Излага, че ответника И.В. е идвал на гости в обитаваното от нея
жилище, но не бил живял там. Сочи, че за кратко време била ходила да работи в ***
и към 2001г. се прибрала, като през този период била оставила пари на ответника
И.В. за заплащане на наема.
В очна ставка по реда на чл.174 от ГПК са поставени свидетелите Г.В.и Д.Н., с оглед изясняване на противоречията в
техните показания, т.к. двамата свидетели са приблизително на еднаква възраст,
нямат близки отношения със страните по делото и излагат факти, които са
възприели по едно и също време. При поставянето им в очна ставка св.В.
продължава да твърди, че в периода около 1998г. до 2001г. ищцата В.П. е гледала
дядо си М.. Виждал я е да влиза в къщата, да готви. Виждал бил и наематели на
втория етаж, както и майката на ищцата да идва там. Твърди, че по същото време
не е виждал ответника И.В. да живее в къщата. Св.Н.излага, че по това време
ежедневно е минавал покрай процесния имот, но не бил виждал ищцата там.
При така събраните гласни доказателства,
съдът кредитира показанията на свидетелите, сочени от ищцата – С. Г., Р.П. и Г.
В.. Техните показания са детайлни и първите двама излагат конкретни факти за
събития, в които лично са участвали – св.Г., като наемател на втория етаж на
жилищната сграда, в която се намира процесния имот е контактувала с ищцата и
имала ежедневни наблюдения за случващото се в имота, а св.П. обяснява
последователно и логически свързано как и кога ищцата е отишла да живее в
къщата, за да гледа дядо си, къде е живяла със семейството си преди това, къде
и кога е закупила имот след смъртта на общия наследодател; тази свидетелка е ходела в къщата ежеседмично на гости,
описва подробно състоянието на имота, описва впечатления за дядото на ищцата и
водени с него разговори.
Съпоставени с горните показания,
съдът намира показанията на свидетелите М.К.и А.Ч.за декларативни. И двамата
заявяват, че ответника И.В. е живял след 1990г. само в процесния имот. Не се
откриват в техните показания обаче детайли за периода около 1999г. – 2000г.,
преди смъртта на общия наследодател. Св.К. твърди, че с ответника И.В. се
търсели, когато имало нужда при ангажирането им в строителни дейности. Твърди,
че през периода „от 1990г. до сега” ходел поне веднъж седмично в имота, но не
може да опише състоянието му, нито пък знае дали в момента то позволява
свободно да се влезе в къщата, което поставя под съмнение достоверността на
твърдението за ежеседмично посещение, т.к. ако действително е осъществявано
такова, би могъл да опише жилището, а също и би знаел, че към момента на
разглеждане на делото имота е затрупан с отпадъци и до него практически достъп
няма, според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната
експертиза. Св.Ч. също декларативно заявява, че ответника И.В. е живял в
процесния имот към момента на смъртта на баща му, а ищцата не била живяла там.
Твърди, че отсъствала от страната за кратък период от време, т.к. ходила да
работи в *** и това било може би към 2001г., като през това време била оставила
на ответника да заплаща наема за ползвания общински имот. Този период обаче не
е достатъчно конкретизиран, а е в близост до смъртта на общия наследодател и
остава неясно дали има някакво припокриване, което би повлияло на възможността
да възприеме всичко случило се тогава. Поради тези съображения, съдът счита, че
показанията на свидетелите К. и Ч. не могат да създадат основателни съмнения в
достоверността на показанията на свидетелите С. Г. и Р.П.
В показанията на свидетелите Г.В.и Д.Н.
е налице разминаване относно възприятията им за живеещите в процесния имот към
1999г.-2000г. Първият твърди за ясен спомен, че там е живяла ищцата и на втория
етаж св.С. Г., а втория не ги е забелязал там. Това обаче не може да обоснове
извод за лъжливи твърдения в показанията на някой от тези свидетели. Съобразявайки
на каква възраст са били към сочения период – св.В. на около 14-15 години, а
св.Н.на около 11-12 години, съдът счита, че разминаването във фактите, които са
възприели може да бъде обяснено, че като деца е нормално вниманието им да не е било
съсредоточено към случващото се в съседни имоти и е възможно единия от тях да е
възприел едни осъществили се факти в зависимост от ситуациите, в които е бил
поставен, а другия да не ги е възприел.
Предвид горното, съдът приема за
доказано твърдението на ищцата В.П., че е живяла в делбения имот с
наследодателя М. В. в периода от 1998г. до смъртта му. При това не може да се
приеме, че ответника И.В. е живял в едно домакинство в наследствения имот с
общия наследодател в периода около година преди и към момента на смъртта му.
Този извод, направен въз основа на гласните доказателства не се променя от
установения от писмените доказателства факт, че адреса на процесния имот е бил
регистриран като настоящ такъв на ответника. Поради това, съдът счита, че
съделителя И.В. не отговаря на изискването по чл.349, ал.2 от ГПК да е живял в
наследствения имот към момента на откриване на наследството, оставено от прекия
му наследодател.
Съдът обаче счита, че дори при
установеното, че ищцата В.П. е живяла в делбения имот към момента на смъртта на
наследодателя М. В., и за нея не може да се приеме, че изпълва същото условие
по чл.349, ал.2 от ГПК, т.к. това не е наследодателя от откриване на наследството на който черпи права
и към онзи момент не е била негов наследник.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т.9 от ТР№ 1/2004 г.на ОСГК на ВКС, претендиращият
възлагане съделител следва да е наследник, който е живял в имота при откриване
на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя. При две и
повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник
или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на
наследодателя си (т.е. този, от когото пряко черпи права), той формално
отговаря на условието на закона. В случая, ищцата В.П. не е пряк наследник на
наследодателя М. В. и към момента на откриване на наследството, оставено от
него, тя не е била призована към наследяване. За нея съсобствеността е
възникнала след откриване на наследството на нейния пряк наследодател Ц.М.Т.през
2014г., когато безспорно не е живяла в делбения имот. В Решение №19 от
08.02.2013г. на ВКС по гр.д.№619/2012г., ІІ г.о., ГК е дадено тълкуване че в
хипотеза, при която съделителят черпи права върху имота от две или повече
наследства, за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на
чл.349, ал.2 от ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на
едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите
съделители. В случая не може да се приеме, че е налице тази хипотеза, т.к. ищцата
черпи права от откриване на наследството на своя пряк наследодател Ц.Т., а не черпи
пряко права от откриване на наследството на наследодателя М. В., поради което
не е релевантно за преценката по чл.349, ал.2 от ГПК дали е живяла в делбения
имот към момента на смъртта на нейния дядо.
Предвид горното, съдът счита, че и
двамата съделители, заявили искане за възлагане на делбения имот не отговарят
на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.349, ал.2 от ГПК, поради което
делбата не може да се извърши чрез прилагане на уредения в тази разпоредба
способ.
Съдът счита, че единствения възможен
способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан, на
основание чл.348 от ГПК. В хипотезите на извършване на делбата посредством този
способ, така наречената „първоначална пазарна цена„ на имота не е елемент от
диспозитива на решението, по арг. на чл. 485 от ГПК и не следва да се посочва
от съда, т.к. при публичната продан, първоначалната цена на имота се определя
от съдебния изпълнител в изпълнителното производство по правилото на чл.468 от ГПК /в този смисъл Определение №507 от 20.12.2010г. на ВКС по
ч.гр.д.№473/2010г., II г.о., Определение №497/30.06.2014 по дело №1762/2014 на
ВКС, ГК, III г.о. и др./.
Със съдебното решение следва да се
постанови от получената при продажбата сума да се образуват шест равни дяла, от
които един за ищцата В.П., ***И.В. и по един дял за ответниците М.Т. и Х.Г..
В съответствие с разпоредбата на
чл.355 от ГПК съделителите дължат по сметка на *** следните държавни такси :
ищцата В.П. – 152,67 лв. върху стойността на дела ѝ от делбения имот;
ответникът И.В. –458 лв. върху стойността на дела му от делбения имот и
ответниците М.Т. и Х.Г. по 152,67лв. върху стойността на дела на всеки от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ на
основание чл.348 от ГПК НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН следния недвижим имот : ***от ***с ***с
адрес на поземления ***, трайно предназначение на територията: *** ***; ***:
няма; ***; при съседни поземлени имоти: ***; ***; ***, заедно с ***от построена в поземления имот ***,
с предназначение на самостоятелния обект: ***; ******
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при
продажбата сума да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от които ЕДИН ДЯЛ за В.П.П. с
ЕГН **********; ТРИ ДЯЛА за И.М.В. с ЕГН **********; ЕДИН ДЯЛ за М.П.Т. с
ЕГН ********** и ЕДИН
ДЯЛ за Х.Х.Г. с
ЕГН **********.
осъжда, на основание чл.355 от ГПК
съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ***държавна такса, както следва: В.П.П. с ЕГН ********** – 152,67лв.; И.М.В. с
ЕГН ********** - 458 лв.; М.П.Т.
с ЕГН ********** - 152,67
лв. и Х.Х.Г. с ЕГН ********** – 152,67лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: