МОТИВИ:
В Габровски
окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу Д.С.Х., с който му е повдигнато обвинение за това, че
на 19.09.2019г., около 18.30 часа в
с.К., Община Севлиево, в двора на къща на ул.“***“**, отнел чужди движими вещи
- пари в размер на 110.00 лева от владението на собственика им М.Г. ***, без
негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като му нанесъл удар
в десния крак, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на десния
долен крайник, довело до трайно затруднение на движението му за период от седем
до осем месеца, престъпление
по чл.199 ал.1 т.3 във
вр. с чл.198 ал.1 от НК.
Като
частен обвинител и граждански ищец в процеса е конституиран пострадалия М.Г.Г..
Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес два граждански иска от
М.Г. срещу подсъдимия Д.Х. за неимуществени вреди в размер на 20 000.00
лева и за имуществени вреди в размер на
271.21 лева.
Подсъдимият Д.Х. се явява лично и с адв.Р. Д.от ГАК-
служебен защитник. Подсъдимият заявява, че
е получил препис от обвинителния акт, запознал се е със съдържанието на
същия, разбира характера на повдигнатото срещу него обвинение и признава изцяло
изложените в обвинителния акт факти и
обстоятелства.
Адвокат Д.прави искане делото да бъде
разгледано по реда на глава 27 от НПК и в частност по чл.371 т.2 от НПК. Счита, че са налице
многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и следва да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК, което да е в размер под законовия минимум предвиден
за конкретното престъпление. Алтернативно се прави искане съдът да определи
минималното предвидено в закона наказание от пет години лишаване от свобода,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК да редуцира с 1/3. Като смекчаващи вината
обстоятелства адв.Д.сочи младата възраст на подсъдимия, това че същият не е осъждан и факта, че Х. не е преценил какви ще са последиците от
неговите действия. Счита, че предявеният граждански иск за претърпени
имуществени вреди следва да бъде уважен, а този за неимуществени вреди да бъде
уважен по справедливост.
Подсъдимият поддържа становището на
защитника си, извинява се за стореното, заявява желанието си да не ходи в
затвора и прави искане да му бъде наложено наказание „Пробация”.
Представителят на ОП-Габрово поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.Х., прави анализ на престъпното деяние и изразява
становище, че обвинението е доказано по безспорен и положителен начин.
Държавният обвинител сочи като смекчаващи вината обстоятелства направените
самопризнания от подсъдимия, чистото му съдебно минало и невисоката стойност на
отнетите пари. Въпреки оскъдните данни по делото, прокурорът приема, че няма
такива за някакви лоши прояви в миналото на Х.. Прави искане да му се определи
наказание от пет години лишаване от свобода и то да се редуцира с 1/3. Изразява
становище, че подсъдимият не е узрял за затвора
и биха могли да се намерят аргументи за налагане на наказание под минималния
размер предвиден в закона в рамките на 4
години и половина, което след редукцията да доведе до размер от три години.
Предлага се, съдът да помисли за условно осъждане и да остави на неговото съзнание бъдещето му.
Частният обвинител и граждански ищец М.Г.
се явява с упълномощения от него
повереник адв.Д. от ГАК. Повереникът счита, че обвинение срещу подсъдимия е
доказано и моли Д.Х. да бъде осъден, като по отношение на наказанието поддържа
становището на държавното обвинение. Счита, че от една страна Х. е извършил
тежко умишлено престъпление, но от друга същият е млад човек с чисто съдебно
минало и вероятно критичен към постъпката си. По тези съображения адв.Д. прави
искане да му се наложи наказание от три години лишаване от свобода с приложение
на чл.55 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири
години. Адв.Д. счита, че предявените граждански искове са основателни и
доказани и моли да бъдат уважени, както и да се присъдят разноските на неговия
доверител.
Съдът разгледа делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК.
С протоколно определение от 20.11.2020г.,
след предварително изслушване на подсъдимия, на основание чл.371 т.2 от НПК,
одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи
лица и обяви, че при постановяване на
присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.
От
направените от подсъдимия самопризнания и събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства, както и
заключенията на съдебните експертизи се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х. *** и се познавал с
живущия в същото село М.Г.. На 19.09.2019г. двамата се срещнали в магазина в
центъра на селото и по молба на
подсъдимия св.Г. го почерпил с бира. Скоро след това М.Г. си тръгнал към къщата
в която живеел на улица „***”**. След него тръгнал подсъдимия. На около три
крачки след като влязъл в двора си, св.Г.
бил застигнат от подсъдимия, който го спрял и му поискал пари. След отказ да му
ги предаде, подсъдимият, за да принуди Г. да му даде пари го ритнал силно в
областта на подбедрицата на десния крак, тогава св.Г. политнал и паднал на земята. При падането
получил открито счупване на двете кости на подбедрицата и кървяща рана, през
която се подавала част от кост. От силната болка Г. изпаднал в безпомощно
състояние, а подсъдимия взел от задния му джоб портфейла, взел от него четири
банкноти от по 20 лева и три банкноти от 10 лева- общо 110.00 лева, оставил
портфейла и си тръгнал.
На досъдебното производство е изготвена
съдебномедицинска експертиза на пострадалия от вещото лице д-р Я.К.. От
заключението се установява, че на 19.09.2019г. М.Г. е получил открито
разместено счупване на двете кости на лявата подбедрица на граница средна-долна
трета с голяма външна рана, през която се подава фрагмент от счупената кост.
Травмата е лекувана оперативно чрез метална остеосинтеза с външен фиксатор.
Съгласно експертизата, получените увреждания са довели до трайно затруднение на
движението на долен крайник за срок от един месец /вероятно 7-8 месеца/.
Експертът счита, че е възможно травмата да е получена при силен ритник в
опорния крак и падане с извиване на тялото около оста.
На досъдебното производство е изготвена
и съдебнопсихиатрична експертиза на пострадалия М.Г. от вещото лице доктор С..
От заключението се установява, че същия страда от „Шизофренно разстройство” с
промяна на личността в емоционално-волевата сфера, като към момента на деянието
е бил в ремисия и е бил способен правилно да възприема и възпроизвежда фактите,
които са от значение за делото.
Заключенията на експертизите не са
оспорени от страните и съдът ги цени като правилни и законосъобразни.
Самопризнанието на подсъдимия Х.
относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят
изцяло от всички доказателства събрани и проверени на досъдебното производство.
Основен доказателствен източник са показанията на пострадалия М.Г.. Свидетелят
абсолютно добронамерено и логично описва поведението на подсъдимия, нанесената
му травма с ритник и начина по който Х. е взел парите от портфейла му.
Показанията на пострадалия кореспондират с тези на неговия брат И.Г., на който
той съобщил за случилото си и който впоследствие се грижил за него.
Кореспондират и с показанията на св.М.К., продавач в селския магазин и на
неговата баба Д.Д.. За състоянието на пострадалия непосредствено след деянието свидетелства Н.Д.-роднина на Г.,
П.С.-съсед и кмета на селото М.С.. На тези свидетели М.Г. също подробно разказал какво му се е случило.
На досъдебното производство подсъдимият отрича да е причинил установеното
счупване на пострадалия. Признава, че го е последвал в двора, но това било за
да му поиска парите, които имал да му връща. Твърди, че М.Г. сам паднал по
стълбите.
При анализа и съпоставката на тези
доказателства съдът намира, че от обективна страна е налице причинна връзка
между поведението на подсъдимия Х. и настъпилите вредни последици. Безспорно
същият противоправно е употребил сила, като нанесъл силен удар с ритник в
подбедрицата на десния крак на пострадалия и така причинявайки му счупване на
ударения крак, М.Г. паднал на земята. Подсъдимият употребил сила, за да сломи
съпротивата на пострадалия и за да прекъсне фактическото държане върху
портфейла му, в който се намирали парите. Механизма на извършеното престъпление
се установява по категоричен начин от показанията на пострадалия. От заключението
на съдебномедицинската експертиза безспорно се установява, че причиненото
увреждане на пострадалия със срок за възстановяване повече от един месец съставлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл
в поведението и действията на подсъдимия Х., при извършване на деянието.
Същият видял, че М.Г. има пари в портфейла си, забелязал, че
си тръгва сам към къщата, в която живеел и го последвал. Възползвал се от това,
че в двора на Г. няма никой и му поискал парите, след отказ да му ги даде му
нанесъл удар с ритник в дясната
подбедрица за да сломи
съпротивата му и без негово съгласие да присвои намиращите се в портфейла
110.00 лева. Подсъдимият съзнавал, че принудата по отношение на пострадалия е с
цел да сломи евентуалната му съпротива и да улесни отнемането на парите.
Подсъдимият Х. е съзнавал общественоопасния характер на своето поведение,
предвиждал е неговите общественоопасни последици за пострадалия и е искал
тяхното настъпване.
При
приетата фактология и направените изводи, съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимият Д.Х., както от обективна така и от субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.3 във
вр. с чл.198 ал.1 от НК, като на 19.09.2019г.,
около 18.30 часа в с.К., Община Севлиево, в двора на къща на ул.“***“**, отнел
чужди движими вещи-пари в размер на 110.00 лева от владението на собственика им
М.Г. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като му
нанесъл удар в десния крак с което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в открито счупване на десния
долен крайник, довело до трайно затруднение на движението му за период от седем
до осем месеца и съдът го призна за виновен по това обвинение.
При определяне размера на наказанието,
съдът съобрази императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и го определи при
условията на чл.58а НК. Съдът прие, че извършеното от подсъдимия Х.
престъпление е с висока степен на
обществена опасност, която се определя от механизма на извършване на същото.
Подсъдимият е познавал пострадалия, знаел е, че същия има психични отклонения,
които го правят лесна мишена, знаел е, че има пари и по един изключително
брутален начин е посегнал върху здравето му, чрез причиненото счупване, за да
се сдобие неправомерно с парите. Отегчаващо обстоятелство е и факта, че Х. е
взел последните останали пари от инвалидната пенсия на един човек, който живее
сам и няма други доходи. От показанията на св.Д. се установява, че пенсията не
стигала на М.Г. и когато имал нужда, нейното семейство му давало в заем. Не на
последно място, като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
изключително тежката травма на пострадалия, причинена от подсъдимия. В
показанията си св.С. описва състоянието на пострадалия така :”М. се намираше в
двора на плочите пред къщата. Беше легнал по гръб и стенеше, направо беше в
шок. Имаше локва кръв в краката му. Имаше открита фрактура на десния крак,
костта стърчеше под коляното. Самото тяло, трепереше…”. Подсъдимият не просто
причинил травма на Г., но същият след като присвоил парите, напуснал
местопрестъплението без изобщо да обърне внимание на страданието на пострадалия. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, което
го определя като деец с ниска степен на обществена опасност. По делото липсват
данни за други противообществени прояви на Х.. Като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете и младата възраст на подсъдимия, както и
изразеното от същия в съдебно заседание
съжаление за стореното. Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство и тежкото социално положение на Х.,
който е неграмотен, няма работа и доходи, както и социална подкрепа от
семейството си.
Действително подсъдимият в съдебно
заседание прави пълни самопризнания, обаче законодателят с разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК е предопределил последицата от "самопризнанието" на
фактите по делото от подсъдимия със задължителното приложение на чл. 58а от НК
при определяне на наказанието му и съдът няма основание да отчита това
обстоятелство отново при индивидуализацията му. Отчитайки лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства съдът определи на подсъдимия Х. наказание от
шест години лишаване от свобода и
съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК намали размера на така определеното
наказание с 1/3 и му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че така наложеното
наказание от четири години лишаване от
свобода ще постигне целите на личната и генералната превенция.
Съдът съобрази съответните разпоредби
на ЗИНЗС и постанови Х. да изтърпи наложеното му наказание при първоначален общ
режим.
Съдът прие за съвместно разглеждане
предявения от пострадалия граждански иск, с който се претендира обезщетяване от
подсъдимия на причинените му от престъплението неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на нанесената средна телесна повреда от Д.Х.. Предявеният граждански иск е в размер
на 20 000 лева и съдът го прие за основателен и доказан, като го уважи
изцяло по следните съображения:
От заключението на съдебномедицинската
експертиза и от доказателствата по делото се установява, че причиненото телесно
увреждане на пострадалия е в пряка причинна връзка с престъплението, за което е
осъден подсъдимия. От показанията на свидетелите открили М.Г. на плочника пред
къщата му става ясно, че той е бил изоставен там от Д.Х. в безпомощно
състояние, поради откритото счупване на десен долен крайник, същият е бил
изплашен и е изпитвал силна болка. В съдебно заседание бе разпитан като
свидетел брата на пострадалия – свидетеля И.Г.. Същият обясни, че след операция
на откритата фрактура/ на три места/ на брат му, възстановяването е било трудно
и тежко. Наложило се да му направят три операции, раните му обаче
незаздравявали и М.Г. постъпил на лечение в гнойносептична хирургия на МБАЛ
Пирогов-София. Три месеца били извършвани превръзки. В резултат на стреса
пострадалият получил и диабет. М.Х. през повечето време изпитвал силна болка и
трябвало да бъде обслужван от брат си. Показанията на свидетеля И.Г. изцяло
кореспондират с вложените в досъдебното производство писмени доказателства,
касаещи здравословно състояние на пострадалия/ история на заболяването му и
епикризи/. Съдът анализирайки тежестта на причинените травматични увреждания на
пострадалия, продължителността на лечението и значителните болки и страдания,
които същият е изпитвал от момента на причиняване на счупванията до настоящия
момент, прие че по справедливост М.Г. следва да бъде обезщетен със сумата от
20000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. По тези
съображения осъди подсъдимия да заплати на М.Г. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20000.00 лева, считано от датата на увредата.
По делото бе приет за съвместно
разглеждане и граждански иск за сумата от 271.21 лева за причинените
имуществени вреди на пострадалия изразяващи се в разходи за медицински
прегледи, консумативи и лечение. В подкрепа на този иск освен свидетелските
показания на Й.Г. бяха представени и копия от разходни касови бонове за
различни консумативи и прегледи. Съдът анализира писмените доказателства и
прие, че само част от тях /за заплащане на прегледи в клиниката по
гнойно-септична хирургия на МБАЛ Пирогов, за изписаните от там лекарства и за
превързочни материали/ са относими към предявения иск за имуществени вреди.
Останалата част от касовите бонови, касаели плащания за различни лекарствени
препарати и не е възможно да се установи дали същите са приемани от пострадалия
във връзка с причиненото му счупване от подсъдимия. По тези съображения съдът
уважи предявения граждански иск за причинени имуществени вреди до размера на
191.09 лева, а в останалата му част до размера на 271.21 лева го отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
На пострадалия бяха присъдени
направените по делото разноски за повереник от 550.00 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК на
подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски в размер на 500.05 лева / петстотин лева и пет стотинки/
по сметка на ОД на МВР –Габрово, и в размер на 20.00 лева / двадесет лева/ по
сметка на Габровски окръжен съд и 5
/пет/ лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист .
На подсъдимия бе възложена и дължимата
държавна такса върху размера на уважените граждански искове.
В
този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: