№ 13193
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110147387 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от етажните собственици от Е.С. от
адрес: гр. ******, представлявани от управителя В. С. В., с която срещу К. К. Г. са
предявени по реда на чл. 415, ал 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищците сумата 406,18 лева (четиристотин и шест лева и 18 стотинки), представляваща
незаплатени задължения към бюджета на Е.С. - разходи за поддръжка и управление и
вноски към фонд "Ремонт и обновяване" за период от 01.02.2021 г. до 31.12.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането,
дължими съгласно взети решения на проведени на 10.11.2011 г., 13.02.2019 г. и на
05.02.2020 г. общи събрания на етажните собственици, което е формирано, както
следва: сумата 115 лева, представляваща задължения за поддръжка и управление на
общите части и сумата 291,18 лева, представляваща дължими вноски към фонд
"Ремонт и обновяване", за които по ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството на етажен собственик и
притежава право на собственост върху ******, находящ се в сградата на процесната
Е.С.. Поддържа, че с решение, взето на проведено на 13.02.2019 г. ОС на ЕС, е взето
решение месечната вноска за поддръжка и управление за 1 човек да е в размер на 5
лева, а съгласно решение от 05.02.2020 г. – за обитаващите първи и втори етаж – 5
лева. На 10.11.2011 г. ОС е взето решение вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“
да се събират по идеални части, като минималната вноска за най-малкия апартамент да
е 1 % от МРЗ. Твърди ответникът да не е заплащал дължимите съгласно взетите
решения вноски в периода 01.02.2021 г. – 31.12.2022 г. Било е проведено ОС на
09.02.2023 г., на което е взето решение да се съберат натрупаните и непогасени
1
задължения от етажните собственици. Изнесен е бил списък на таблото за съобщения
в сградата, който следвало да се счита за покана за доброволно плащане. Пояснява, че
през годините ответникът е извършвал плащания, като ако в основанията за
плащанията не е било посочено кои свои задължения погасява, етажните собственици
са погасявали най-старите такива. Пояснява, че към 31.12.2022 г. (края на процесния
период) ответникът е дължал разходи за управление и поддържане на общите части за
периода 2018 г. – 31.12.2022 г. в размер на 212 лева. Дължимите към 31.12.2022 г.
вноски към ФРО са били в размер на 483,92 лева. С преведените от ответника суми, за
които последният не е заявил кои свои задължения погасява, са били погасени
задълженията му за 2018 г. и 2019 г. Моли за постановяване на решение, с което
исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноските за производството.
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не отрича, че е собственик на процесния
******. Позовава се на изтекла погасителна давност. Твърди също, че е погасявал
задълженията си към ЕС, като е заплащал чрез пощенски парични преводи към М. С.
Т. следните суми: с превод от 31.12.2021 г., сума в размер на 60 лева, с която е погасил
задълженията си за 2020 г., на 22.01.2021 г. сума в размер на 60 лева, с които е
заплатил задълженията си за 2021 г. за поддръжка и управление на общите части; на
21.12.2022 г. сума в размер на 55 лева с основание общи разходи 22 г. за ******. На
28.12.2023 г. е превел сума в размер на 161 лева с основание общи разходи ****** за
2023 г. По отношение на дължимите вноски към ФРО сочи, че е направил следните
плащания: на 21.12.2022 г. е направил паричен превод на сумата 83,40 лева с
основание „фонд ремонт за 22 г.“, като е заплащал по 7 лева на месец, на 29.12.2023 г.
е превел сумата 152 лева за 2023 г. Оспорва исковете по размер и счита, че от него се
претендира повече, отколкото е гласувано съгласно решенията на ЕС. Отделно оспорва
начина, по който ищецът е извършвал погасявания на задълженията му. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства
поотделно и взаимовръзка, като съобрази становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът притежава право на собственост върху
******, намиращ се в сградата в режим на Е.С. и 1,22 % идеални части от общите
части на сградата, както и че етажният собственик М. Т. е била касиер на Е.С. през
процесния период, с оглед което и е била овластена да получава плащания към
бюджета на ЕС.
С решения по протокол от ОС, проведено на 10.11.2011 г., етажните собственици
от процесната Е.С. са се съгласили сумите за ФРО да се събират по идеални части,
като минималната вноска за най-малкия апартамент е в размер на 1 % от МРЗ, считано
от 01.01.2012 г.
С решения по протокол от проведено на 13.02.2019 г. общо събрание на
етажните собственици е прието месечната вноска за поддръжка и управление за 1
обитател от 1 и 2 етаж да е в размер на 5 лева, а месечната вноска към ФРО да се
изчислява при минимална работна заплата 560 лева. Съгласно приетия бюджет на ЕС
за 2019 г. месечната вноска към ФРО е в размер на 950,99 лева при МРЗ 560 лева.
С решения по протокол от проведено на 05.02.2020 г. общо събрание на
етажните собственици от Е.С. от процесния адрес, е прието да се увеличи размерът на
вноската за ФРО за 2020 г. с оглед увеличаване размера на МРЗ на 610 лева или
същата да е в размер на 1036,03 лева месечно за цялата Е.С..
С решения, взети на ОС, проведено на 09.02.2023 г., етажните собственции са
2
приели за 2023 г. месечната вноска за един обитател на 1 и 2 етаж да е в размер на 7
лева; месечните вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“ да е изчислена при МРЗ в
размер на 610 лева, като същата да се разпределя на база притежаваните от етажните
собственици идеални части. Прието е също да се постави покана към етажните
собственици, които не са погасили задълженията си, като ако това не стане в
определен срок, да се пристъпи към принудително събиране на сумите. Приложен е
бюджет за 2023 г., видно от който месечната вноска към „Фонд Ремонт и обновяване“ е
в размер на 1036,03 лева при МРЗ в размер на 610 лева. Представен е също и списък,
съгласно който към 31.01.2023 г. ответникът дължал към бюджета на ЕС сума в общ
размер на 779,22 лева, от които 212 лева за поддръжка и управление на общи части
(общи разходи) до 31.12.2022 г., към ФРО 484 лева до 31.12.2022 г., 14 лева общи
разходи за 2023 г., 12,66 лева към ФРО за 2023 г., задължения по съдебни дела – 56,56
лева.
Като доказателство по делото е приета покана до ответника от 21.06.2023 г.,
съгласно която задълженията му към бюджета на ЕС към 31.05.2023 г. е в общ размер
на 885,86 лева. Същата е изпратена до ответника чрез Телепоща без данни да е била
получена.
С банков превод от 28.12.2018 г. ответникът е превел по банкова сметка на
касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 61,20 лева с основание за плащане: „Ф. ремонт
****** м.01-12.2018 г.“.
С банков превод от 30.12.2019 г. ответникът е превел по банкова сметка на
касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 67,20 лева с основание за плащане: „Ф. ремонт
****** м.01-12.2019 г.“.
От страна на ответника са представени и са приети като доказателства по
делото бонове за извършени пощенски парични преводи, от съдържанието на които
съдът приема за установено следното:
На 22.01.2021 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 60
лева без данни за основанието за извършване на превода;
На 31.12.2021 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 60
лева със съобщение до получателя: общи разходи ****** 2020 г., като е заплатил
такса за изпращане на съобщението до получателя;
На 21.12.2022 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на 55
лева, като е заплатил и такса за изпращане на съобщение до получателя със
следното съдържание: общи разходи 22 г. за ******;
На 21.12.2022 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на
83,40 лева със съобщение до получателя на превода: Фонд Ремонт за 2022 г.
******;
На 28.12.2023 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на
161 лева, като пощенският превод е съдържал съобщение до получателя, както
следва: общи разходи ****** за 2023 г.
На 29.12.2023 г. ответникът е превел на касиера на Е.С. М. Т. сума в размер на
152 лева, като преводът е съдържал съобщение до получателя: Ф. Ремонт ******
за 2023 г.
Ищците не оспорват да са получили всички преводи от ответника с изключение
на превода в размер на 60 лева от 31.12.2021 г. С останалите преводи погасили
задължения на ответника за 2019 г., а с преводите за 2023 г. – съответните задължения
по двете пера за 2023 г. Отричат обаче до касиера да са достигали съобщенията на
ответника относно основанието за плащане.
С решение № ****/27.04.2020 г. по гр.д. № ****/2019 г. на СРС, 79 с-в, е
признато за установено по предявените от Е.С. срещу К. Г. установителни искове с
3
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 и 10, вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, че
ответникът дължи на Е.С. сумата от 46 лв., представляваща общи разходи за
управление и поддръжка на общите части за периода от 01.04.2016 г. до 28.02.2018 г.,
както и сумата от 179,26 лв., представляваща разходи за фонд „Ремонт и обновяване“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.12.2018 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № *****/2018 г.
по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 9 ЗУЕС за
разликата над уважения размер от 46 лв. до пълния предявен размер от 171 лв., или за
размера от 125 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10,
вр. чл. 48, ал. 3 ЗУЕС за разликата над уважения размер от 179,26 лв. до пълния
предявен размер от 214,03 лв., или за размера от 34,77 лв. Страните не спорят, че това
решение е влязло в сила.
По делото като свидетел е разпитана касиерът на Е.С. – М. Т.. В хода на разпита
си тя е разяснила начина, по който се изчисляват дължимите вноски към Фонд
„Ремонт и обновяване“. Етажните собственици плащали задълженията си в брой, като
я намирали в дома , а тя им издавала квитанция за заплатените суми за „общи
разходи“ и фонд „Ремонт“. Съгласно показанията част от етажните собственици
превеждали задълженията си по банков път, а само ответникът – чрез пощенски
парични преводи. Превеждал ги на нея. Свидетелят получавала съобщение да се яви в
пощата за получаване на паричен превод. Не отрича да е имала банкова сметка на
нейно име в „**********“, която служела за нуждите на касата на ЕС. С получените от
ответника чрез пощенски парични преводи суми Е.С. е погасявала неговите най-стари
задължения.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото
съдът приема следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за
процесните суми, за които съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
качеството на ответника на собственик на ****** в процесната ЕС (което
обстоятелство изрично се признава с отговора на исковата молба); влезли в сила
решения на ОС на ЕС, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и
размер задължения, както и какъв е размерът на дължимите от ответника суми
съгласно тези решения, включително притежаваните от ответника ид. части от общите
части на сградата и как същите се съизмеряват с дължимата месечна вноска към ФРО.
В тежест на ЕС е да установи наличието на обстоятелства обусловили спиране или
прекъсване течението на давностния срок за част от процесните вземания.
Ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си по взетите
решения от ОС на ЕС.
Както се посочи и по-горе, страните не спорят, че ответникът е собственик на
******, ведно с прилежащите към него 1,22 % идеални части от общите части на
сградата.
Установено е на следващо място, от представените по делото писмени
доказателства, че от страна на етажните собственици на проведени общи събрания са
взети решения, по силата на които са определени размерите на дължимите от етажните
собственици вноски за поддръжка и управление на общите части, както и дължимите
към ФРО вноски.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да
4
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Безспорно е
също така, доколкото това е установено със закон, че в компетентността на общото
събрание на собствениците на ЕС е да определят размера на вноските, дължими към
бюджета, като в тази връзка от страна на ответника не са наведени конкретни
възражения в производството, които съдът да има задължение да обсъжда по-
подробно.
Разходите за управление и поддържане на общите части са дефинирани в § 1, т.
11 от ДР на ЗУЕС и същите включват разходите за консумативни материали, свързани
с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
В чл. 48, ал. 1 ЗУЕС са дефинирани разходите за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство, в чл. 49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен
ремонт и в чл. 50, ал. З ЗУЕС вноски за фонд "Ремонт обновяване" - същите касаят
полезни или необходими разходи. Те имат различен правен режим от консумативните
разходи за поддръжка и управление, и се разпределят според правата в Е.С.. Изрично
правомощие, възложено от закона на ОС на ЕС, е да определи размера на паричните
вноски във фонд "Ремонт и обновяване" /чл. 11, т. 7 ЗУЕС/.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че задължението за плащане на
разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на парични вноски във
фонд "Ремонт и обновяване", възниква от закона и от качеството собственик на
индивидуален обект в сграда в режим на Е.С., а за да стане изискуемо, следва да е
взето решение от ОС на ЕС за определяне на конкретния размер на месечната вноска
за разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на вноската във фонд
"Ремонт и обновяване".
В случая се претендират вноски с настъпил падеж за периода 01.02.2021 г. –
31.12.2022 г., като в открито съдебно заседание, проведено по делото, ищците са
признали, че не претендират вземания за 2020 г. с оглед позоваване на изтекла
погасителна давност в полза на ответника.
Въз основа на приетите от етажните собственици решения, съдът намира, че
дължимите от ответника вноски за поддръжка и управление на общите части за
процесния период от 23 месеца са в размер на 115 лева (23 вноски по 5 лева) и в
размер на 290,72 лева към Фонд „Ремонт и обновяване“ (23 вноски по 12,64 лева,
получена по следния начин: месечната вноска към фонда за 2021 г. и за 2022 г. в
размер на 1036,03 лева съгласно решението от 05.02.2020 г. е умножена по
притежавания от ответника % ид.ч. от общите части, а именно 1.22 %). До този
размер исковете са доказани по основание и размер.
Следва да се обсъдят възраженията на ответника за погасяване чрез плащане на
задълженията към бюджета на ЕС чрез извършване на пощенски парични преводи,
като следва да се обсъдят и доводите на ищеца, че към момента на извършване на
процесните преводи не са били погасени задълженията на ответника за 2019 г., които
са в размер на 139,22 лева към ФРО и 60 лева за поддръжка и управление на общите
части (изчислени от съда въз основа на решенията, взети съгласно представените по
делото протоколи от проведени общи събрания).
По делото ответникът е установил, че е погасил част от задължението си към
ФРО, като е заплатил по банков път сумата 67,20 лева чрез посочването на основание
5
за плащането „Ф. ремонт ****** м.01-12.2019 г.“. Следователно непогасени са
останали задължения в размер на 60 лева за поддръжка и управление и в размер на
72,02 лева, дължими към ФРО.
Същевременно с извършеното на 22.01.2021 г. плащане чрез пощенски паричен
превод, ответникът не е заявил кое свое задължение погасява, с оглед което и
приложими са правилата на чл. 76 ЗЗД – с това плащане са се погасили частично
задълженията му за 2019 г., доколкото не е установено и не се твърди да е имал по-
стари такива.
По делото не е установено какво се е случило с пощенския превод от 31.12.2021
г. в размер на сумата 60 лева и не е доказано същият да е получен от представител на
Е.С., още повече в този превод ответникът е посочил в изпратеното до получателя
съобщение относно основанието за плащане: общи разходи за ****** за 2020 г. – т.е.
задължение, което е извън процесния период. Ето защо и е без правно значение за
настоящото производство какво точно се е случило със сумата по този превод.
Следователно и претенциите на ищците за периода 01.02.2021 г. – 31.12.2021 г. са
основателни за сумите 55 лева, като сбор от 11 бр. вноски всяка в размер на 5 лева –
дължими вноски за поддръжка и управление на общите части и сумата 139,04 лева,
като сбор от 11 бр. вноски всяка в размер на 12,64 лева – дължими вноски към Фонд
„Ремонт и обновяване“.
По отношение на задълженията за 2022 г. и като взе предвид, че при
извършването на пощенските преводи от 21.12.2022 г. за сумата 83,40 лева и за сумата
55 лева ответникът изрично е посочил кое свое задължение към ищците погасява,
съдът намира, че волята му не може да бъде игнорирана. Съгласно правилата на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.
Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Следователно и законът
овластява длъжника в случаите на доброволно плащане да се позове пред кредитора си
кое свое задължение погасява. Погасителният ефект настъпва с отправянето на такова
изявление от длъжника, като по мнение на настоящия състав ищецът е направил
необходимото, за да достигне изявлението му до получателя. Дали същото е било
получено и каква е причината да не е било своевременно възприето от получателя на
плащането (субективна или обективна) се явява без правно значение за спора. От една
страна, по делото е установено, че длъжникът е упражнил това си право към момента
на извършването на превода, а от друга страна, изявлението му е станало известно на
получателя най-късно в хода на настоящото производство, който факт следва да се
съобрази вкл. и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. От друга страна, следва да се подчертае,
че кредиторът има на свое разположение пълния набор от законни средства, които му
позволяват да предприеме действия за събиране на вземания, които неговият длъжник
не заплаща доброволно. По отношение на доброволните плащания обаче законът
заставя кредитора да приеме изпълнение съобразно изявлението на длъжника и
последното се явява обвързващо за него. Ето защо и съдът намира, че с пощенския
паричен превод за сумата 55 лева са се погасили задълженията на ответника за
вноските за поддръжка и управление за периода 01.01.2022 г. – 30.11.2022 г., като
непогасена е останала вноската за м.12.2022 г. Задължението към ФРО за 2022 г. е в
размер на сумата 151,68 лева, от които погасени чрез плащане са 83,40 лева, като е
останала дължима сумата 68,28 лева.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно с оглед
началната дата на процесния период и датата, от която исковете се считат предявени
6
(29.01.2024 г.).
В обобщение на изложеното претенцията на ищците за задължения на
ответника за вноски за управление и поддръжка на общите части е основателна за
сумата 60 лева и следва да се отхвърли за разликата до сумата 115 лева, а за вноските
към ФРО същата е основателна за сумата 207,32 лева и следва да се отхвърли до
размера от 291,18 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Разходите, сторени от ищеца, във връзка със заповедното и исковото
производство са в размер на суми от по 225 лева (държавна такса и адвокатско
възнаграждение), като за исковото производство е заплатена и държавна такса в
размер на 5 лева за съдебно удостоверение. Съобразно изхода от спора в полза на
страната следва да се присъди сумата 147,90 лева за исковото производство и сумата
144,70 лева за заповедното производство.
Ответникът установява да е извършил разноски, като е заплатил такси за
издаване на съдебни удостоверения в размер на сумата 15 лева. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 450 лева. Не са
представени доказателства дължимостта на адвокатско възнаграждение да е била
уговорена между страната и представителя , респ. такова да е било заплатено.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, разноските за правна защита са разходи
за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената
форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и
че само са договорени. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените
разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл.78, ал.3 ГПК
урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече
заплатените от него разноски. Следователно процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи
отговорността на страните за поемането им. В случая не е доказано извършването на
такива разноски от ответника, нито договорка между страната и адв. Н. последната да
представлява безплатно клиента си по реда на чл. 38 ЗАдв. Липсва и искане съдът да
определи и присъди адвокатско възнаграждение на това основание в полза на
адвоката. Ето защо и съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да се
присъди сумата 5,35 лева – разноски по съразмерност за първоинстанционното
производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл.415 ГПК от етажните собственици от Е.С. (ЕС) от адрес: гр. ******, представлявани
от председателя на Управителния съвет на ЕС В. С. В., със съдебен адрес: гр. ******,
искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС,
че К. К. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ******, дължи на етажните
собственици сумата 267,32 лева (двеста шестдесет и седем лева и 32 стотинки),
7
представляваща незаплатени задължения към бюджета на Е.С. - разходи за поддръжка
и управление на общите части в размер на 60 лева и вноски към фонд "Ремонт и
обновяване" в размер на 207,32 лева, за период от 01.02.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 29.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/18.03.2024 г.
по ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 41 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените до пълните предявени размери от
115 лева за разходи за поддръжка и управление на общите части и за сумата от 291,18
лева за вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ за същия период.
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ******, да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на етажните собственици от Е.С. (ЕС) от адрес: гр.
******, представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС В. С. В., със
съдебен адрес: гр. ******, сумата 147,90 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство и сумата 144,70 лева, представляваща разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА етажните собственици от Е.С. (ЕС) от адрес: гр. ******,
представлявани от председателя на Управителния съвет на ЕС В. С. В., със съдебен
адрес: гр. ****** да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. К. Г., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ******, сумата 5,35 лева, представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните на съдебните адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8