№ 116
гр. Ловеч, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260004 от 16.4.2021 година, постановено по гр.дело № 524 по описа за
2019 година, Луковитският районен съд е осъдил „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Д. П. СТ., да
заплати на „КРИС ТРАНС 03“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителя Кр.Анг.Г., на основание чл.372, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД сумата 2321,79 лева, представляваща общ размер на незаплатено превозно
възнаграждение по фактури № **********/30.09.2018 г. и № **********/18.10.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.08.2019 г. до
окончателното изплащане. Осъдил е ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на ищеца разноски по делото в размер на 292,00 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, чрез
управителя Д.С., с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно,
1
постановено в противоречие с приетата счетоводна експертиза и събраните доказателства.
Твърди, че в рамките на първоинстанционното производство е възразил изрично, че
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД не е било в преки търговски взаимоотношения с ищцовото
дружество. Не са водени предварителни разговори и преговори за евентуални условия за
извършване на транспорти услуги, не са подписвани договори за доставка. Заявява, че като
управител и едноличен собственик не е упълномощавал никого да води разговори и да
подписва договори с ищеца за извършване на транспорт, оспорил е представените от
последния две фактури. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице оспорване на
представените документи за доставка.
На следващо място въззивникът поддържа, че задължението за изплащане на
транспортните услуги е в тежест на купувача, като се позовава на чл.372, ал.2 от ТЗ.
Поддържа становище, че в представените товарителници липсва изрична уговорка,
освобождаваща получателя на товара от това задължение.В тази насока цитира съдебна
практика и извежда краен извод, че възнаграждението на превозвача се дължи от получателя
на товара, съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ. Затова счита, че РС е следвало да отхвърли исковата
претенция.
Въззивникът изтъква в жалбата, че решението на съда почива само на спорното
заключение, че процесните фактури са осчетоводени и счита, че дори те да са отразени в
дневника за покупки и продажби на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, то това обстоятелство не
е равносилно на признаване на задължения. Оспорва като неправилни и изводите на РС във
връзка с експертизата, която не е изпълнена според указанията на съда за извършване на
проверка и в счетоводството на ответника, поради което я определя като необективна.
Възразява и срещу приетото от съда, че ищецът е ангажирал категорични доказателства,
обосноваващи точното изпълнение от страна на последния на възложените му превози.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на РС и
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
Кр.Анг.Г.- управител на „Крис Транс 03“ООД, чрез адвокат Р.Р. от АК-Плевен, в който се
излагат съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът е направил пълен анализ
на доказателствата и правилно е приел, че между страните са сключени два договора за
превоз, материализирани в двете представени фактури.Споделя аргументите на съда, че
макар и да не са подписани от получателя, те са осчетоводени в неговото счетоводство,
включени са в дневника му за покупки и в справките декларации по ЗДДС, по които
ответникът е ползвал данъчен кредит, като с тези свои действия въззивникът е потвърдил
сключването на договорите за превоз, материализирани в тези фактури и се е задължил да
заплати уговореното в тях възнаграждение. Моли да бъде потвърдено решението на РС
Луковит.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не с явяват и не се
2
представляват.В нарочни писмени молби поддържат изразените във въззивната жалба и в
отговора становища и аргументи.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване на решението е спазен.
Решението на Луковитския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Ищецът „Крис Транс 03“ООД е предявил срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД
осъдителен иск за сумата 2321,79 лева, представляваща общ размер на незаплатено превозно
възнаграждение по фактури № **********/30.09.2018 г. и № **********/18.10.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.08.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ответникът е оспорил иска.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представените от ищеца „Крис Транс 03“ООД 2 броя фактури : № 100-
0000251/30.09.2018. на стойност 1011.82 с ДДС и № **********/18.10.2018 г. на стойност
1309.97 лева с ДДС се установява, че ищецът е остойностил цената на извършен от него
превоз на слънчоглед от с. Дерманци до гр. Павликени, с получател "БОН" ЕООД.
Фактурите не носят подписа на получателя. Към всяка от фактурите са приложени превозни
документи- експедиционни и кантарни бележки, товарителници, отразяващи маршрута на
извършените превози, вида на транспортното средство и водача, количеството на
превозения слънчоглед и превозната цена (навло),
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена от
експерт след проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на предоставената от ТД на
НАП - Велико Търново - офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответника, тъй
като последният не е предоставил исканата счетоводна информация. Установено е, че в
хронологичния регистър на „Крис Транс 03“ ООД, с.Малчика за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 година двете фактури са осчетоводени в счетоводна сметка 411 "Клиенти",
аналитична партида "Агропродукт С.и“ ЕООД. Въз основа на предоставената от ТД на НАП
- Велико Търново, офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответното дружество -
заверени справки -декларации по ДДС, е направен извод, че фактурите са осчетоводени от
ответника, тъй като фигурират в отчетен регистър "Дневник покупки" и това му е дало
основание да ползва данъчен кредит по същите.
3
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.79, ал. във вр. с чл.367 и чл.372 от ТЗ.
Възникналите между страните облигационнни отношения представляват договор за
превоз, според определението в чл. 367 от ТЗ.Извършването на автомобилни превози на
територията на страната се регламентира от Закона за автомобилния превоз, в чл.49 на
който е дефинирано, че с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава
срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар,
който изпращачът му предава. Според чл.50 от ЗАвП договорът за превоз се установява с
товарителница и действителността му не зависи от издаването, редовността или изгубването
на товарителницата.
От приложените от ищеца писмени доказателства- фактури, товарителници, кантарни
бележки, може да се направи извод, че „Крис Транс 03“ ООД е извършило двата превоза на
слънчоглед, за които е издало процесните фактури. Последните, макар и да не са подписани
от ответника, са осчетоводени от него, тъй като са включени в дневника му за покупки, и въз
основа на подадените от него в ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч справки
декларации по ЗДДС, е ползвал данъчен кредит. Тези действия на ответника потвърждават
твърдението на ищеца, че страните са постигнали съгласие относно превоза на слънчогледа
до определеното място, както и че превозвачът е изпълнил задължението си, което поражда
и съответното задължение на товародателя да плати възнаграждение за превоза. Съгласно
чл.372, ал.1 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен
ако е уговорено друго. В тежест на ответника (чл.154, ал.1 ГПК) е да докаже, че е платил
или че задължението за плащане на възнаграждението по двете фактури е на получателя при
приемане на товара (чл.372, ал.2 от ТЗ), но в тази насока от страна на „Агропродукт
С.и“ЕООД не са представени доказателства. Изводите на РС в обжалваното решение не са в
противоречие с цитираната във въззивната жалба съдебна практика с оглед събраните в хода
на производството доказателства.
По делото ищецът е представил копие на договор за покупко-продажба на шарен
слънчоглед –реколта 2018 г., сключен на 25.01.2017 г. между „Агропродукт С.и“ ЕООД като
продавач и „БОН“ ЕООД, гр.Павликени- купувач, в който изрично е договорено, че
доставката е за сметка на продавача до база на „БОН“ ЕООД, гр.Павликени. Съдът е
задължил, на основание чл.190 от ГПК,“Агропродукт С.и“ ЕООД да представи оригинала на
този договор, като го предупредил за последиците на чл.161 от ГПК, но страната не е
изпълнил вмененото ѝ задължение.
Съвкупният анализ на доказателствата дават основание на съда да приеме, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като „Агропродукт
С.и“ЕООД бъде осъден да заплати възнаграждението за извършения от превозвача „Крис
Транс 03“ ООД автомобилен превоз на товар, за който са издадени фактури №
**********/30.09.2018 г. и № **********/18.10.2018 г., съответно на стойност 1011, 82 лв. с
ДДС и 1309, 97 лв. с ДДС.
4
На основание чл.86 от ЗЗД дължи и лихва за забавено плащане на главниците,
считано от датата на исковата молба- 13.08.2019 г. и до окончателното изплащане на
задължението.
Достигайки да същите изводи Луковитският районен съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 от
ГПК препраща и към мотивите на обжалваното решение.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК ,ответникът дължи на
ищеца разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съгласно договор
за правна защита от 28.06.2021 г., сключен с адвокат Р.Р. от АК-Плевен.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260004 от 16.4.2021 година, постановено по гр.дело
№ 524 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд.
ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от управителя Д. П. СТ., да заплати, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на „КРИС ТРАНС 03“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
*****, представлявано от управителя Кр.Анг.Г., разноски по делото в размер н 500,00
(петстотин) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1,
пр.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5